№ 462
гр. Русе, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
В. Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20254500500731 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
„Кардиф Животозастраховане“АД, регистрирано в ТР на Парижкия търговски съд,
действащо чрез клон „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
застраховане“АД, регистрирано в ТР на Парижкия търговски съд, действащо чрез клон
„Кардиф – Общо Застраховане, клон България“ КЧТ,чрез редовно упълномощен
процесуален представител обжалват Решение № 987/23.06.2025г. пo гр.д. № 7020/2024 г. по
описа на Районен съд-Русе, с което в първоинстанционното производство са уважени изцяло
исковете на В. П. С. и Ю. Д. С. и жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата от 7568,91 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Живот“ за посочен период, както и да заплатят солидарно на В.
П. С. сумата от 1150.00 лв., представялаваща погасени задължения по договор за
потребителски кредит. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността и
незаконосъобразността на първоинстанционното решение. Молят същото да бъде отменено
изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П. С. и Ю. Д.
С., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в който е застъпено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Молят първоинстанционното решение да бъде изцяло
потвърдено. Претендират разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от
обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото е образувано по искова молба от В. П. С. и Ю. Д. С., в която твърдят, че са
наследници на С. Ю. Д.. – техен син, починал на 15.02.2022 г., вследствие на
декомпенсирана чернодробна цироза – Чайлд С. чернодробна недостатъчност (епикриза,
издадена от УМБАЛ „Канев“ АД), който приживе на 20.06.2018 г. сключил с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор да потребителски кредит №3250117, по силата на
1
който му бил предоставен заем в размер на 10000,00 лв. при общо дължима сума 13 050,16
лв. и цена на договора, формирана от Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 5.49%
и ГПР в размер на 7.24%.
Поставеното от кредитора условие за отпускане на кредита било сключването на
имуществена застраховка и застраховка „Живот“ в негова полза, за което застрахованият
кредитополучател дал изрично съгласие посредством Декларация за приемане на
застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, пакет Б,
подписана на 20.06.2018 г. На застраховащото се лице бил предоставен Кратък медицински
въпросник и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №3250117 на
застрахователите “Кардиф Животозастраховане - клон България“ и “Кардиф Общо
застраховане - клон България“, като съгласно ОУ на застраховка „Кредитна протекция
Плюс“ застрахователите приели срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат
кредитополучателите по банкови потребителски кредити, администрирани от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уговорените застрахователни покрития били смърт,
настъпила в резултат на злополука или заболяване, ТНЗР, ВН, НБРУ. Общият размер на
застрахователната премия възлизал на 792,00 лв., която била разсрочена на месечни вноски
за срока на договора за потребителски кредит, всяка една от тях в размер на 6,60 лв.
Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на
кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД се явявали неразделна част от Групов застрахователен договор за
застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, „Защита Макс“ и „66 плюс“
№1/2014 г., сключен между “Кардиф Животозастраховане Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане Клон България“ от една страна, като застрахователи и “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като застраховащ. Застраховка „Кредитна протекция Плюс“ била
сключена при условията на чл. 382 КЗ и предоставяла на застрахованите лица
застрахователна защита при настъпване на рискове посочени в ОУ, като съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ОУ, при смърт, застрахователят приел да изплати остатъчния
баланс по кредита към датата на настъпване на смъртта,съгласно уредените срокове и
размер на застрахователното плащане.
В чл. 12 от същите ОУ били визирани изключенията от застрахователното покритие.
Общите изключващи клаузи за всички видове рискове, освобождаващи застрахователите от
застрахователно плащане били - застрахователното събитие да е причинено умишлено от
застрахования или от лице, което е съкредитополучател, съдлъжник или поръчител по
отпуснатия кредит, както и случаите, в които при приемане на застраховането или
възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или
документи, които не потвърждават безспорно, че настъпилото състояние отговаря стриктно
на дефиницията по чл. 2 от ОУ. Според клаузата, отговорността на застрахователите се
изключвала по отношение на всички рискове в случай, че застрахователното събитие е в
причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидив, за които застрахованият е
получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен период
преди влизане в сила на застраховането, за които застрахованият е предоставил на
застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на
медицинския въпросник.
Ищците твърдят, че след като уведомили ответниците за смъртта на сина си,
последните отказали да изплатят застрахователно обезщетение, с мотива, че са налице
изключващите клаузи от ОУ, като същевременно поддържат, че отказът на застрахователите
да изплатят обезщетение е незаконосъобразен, сочейки, че клаузата, ангажираща т.нар.
„изключение“ като неравноправна е нищожна, тъй като налагала извод, че застрахователят
никога не би изплатил дължимото обезщетение и излагат подробни съображения в тази
насока. Считат, че според условията на застрахователния договор, при настъпила смърт,
застрахователят е следвало да заплати на банката остатъка от кредита към датата на смъртта
на застрахования, а на законните наследници на кредитополучателя – издължените за тяхна
2
сметка суми по кредита за периода от смъртта на застрахования до момента на депозиране
исковата молба.
В. С. твърди и че след смъртта на сина си е заплащала вноските по кредита.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди “Кардиф Животозастраховане -
клон България“ и “Кардиф Общо застраховане - клон България“ да заплатят на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата 7568,91 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б
№3250117 за периода 15.02.2022 г.- 11.01.2023 г. и да заплатят на В. П. С., сумата 1150,00 лв.,
представляваща погасени задължения по Договор за потребителски кредит
№3250117/20.06.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за периода
15.02.2022 г.- 11.01.2023 г.
Ответникът Кардиф Животозастраховане - клон България“ е депозирал в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на
ищцовите претенции, като не оспорва наличието на валидно сключен договор, обективиран
в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №3250117, в който
наследодателят на ищците бил включен в застрахователното покритие по застраховката, в
качеството му на кредитополучател.
Заявява, че в действителност на 04.03.2022 г. В. С. го е уведомила за настъпилото
застрахователно събитие с искане да бъде изплатено съответното застрахователно
обезщетение. В случая от страна на застрахователното дружеството било прието, че се касае
за събитие, което представлява риск от кръга на изключените, тъй като кредитополучателят
страдал от редица психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, а системната употреба на алкохол била в пряка причинно – следствена връзка с
причината за смъртта (декомпенсирана чернодробна цироза с алкохолна генеза). Въз основа
на представената медицинска документация, застрахователят счел, че медицинския
въпросник бил попълнен некоректно от застрахования, тъй като не бил декларирал наличие
на здравословен проблем, свързан със заболявания от психичен и поведенчески характер,
въпреки че застрахователят изрично бил изброил част от заболяванията, за които не носи
риска, в това число и „нервно – психиатрични разстройства“ и „неврологични заболявания“.
С оглед приложимите ОУ, В. С. била информирана, че застрахователят не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно – следствена
връзка с предходни заболявания и тези факти са оказали съществено въздействие за
настъпване на събитието. Ответникът поддържа становище и че в чл. 12 от ОУ към
застраховката изрично е предвидена възможността за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, при положение, че застрахователното събитие е в резултат от предварително
съществуващи заболявания, страдание или физическо състояние, както и неговите
усложнения и рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране или лечение в двугодишния период преди влизане на застраховката в сила.
Застрахователят намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на
която базира отказа за изплащане на обезщетение, респективно за нейната неравноправност
и в тази връзка сочи, че има право да предвиди изключения от покритите рискове, като част
от тези изключения са предвидени изрично в КЗ.
С Решение №189/19.02.2024 г. по гр.д. №269/2023 г. по описа на Районен съд Русе
исковете на ищците са изцяло уважени, като първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 383, ал. 3, вр. с чл. 382, ал. 1 от КЗ, "Кардиф Животозастраховане Клон
България" КЧТ, ЕИК:********* и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", ЕИК:
********* да заплатят на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - София
ЕИК:*********, сумата от 7 568,91 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка “Живот“, сключена от С. Ю. Д.. ЕГН ********** в полза на кредитната
институция, по застрахователна програма “Кредитна Протекция Плюс“, Пакет Б № 3250117
за времето 15.02.2022 г.-11.01.2023 г., касаеща Договор за потребителски кредит № 3250117
от 20.06.2018 г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-София и на основание
3
чл. 456, ал. 1 от КЗ да заплатят на В. П. С., ЕГН: **********, сумата от 1 150,00 лв.,
представляваща стойността на заплатените вноски по Договор за потребителски кредит №
3250117/20.06.2018 г., сключен между С. Ю. Д.. ЕГН ********** и "Уникредит Консюмър
Файненсинг" ЕАД, поради настъпило застрахователно събитие - смърт на
кредитополучателя С. Ю. Д.. ЕГН ********** за периода от 15.02.2022 г. до завеждането на
исковата молба – 11.01.2023 г.
Постановеното решение по гр.д. №269/2023 г. по описа на Районен съд Русе е
обжалвано в законоустановения срок от „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ,
като на основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивната инстанция го е обезсилила, включително и в
частта за разноските, като недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не бил изпълнил
своето задължение да се призове като страна и лицето, чието право е предявено –
„Уникредит Късюмър Файненсиг“ ЕАД, поради което в производството по делото,
независимо, че същото е задължителен необходим другар не е взело участие. РОС е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане на спора по гр.д.№ 7020/2024 г. по описа на Районен съд –
Русе, в становище с вх. №1341/14.01.2025 г. конституираният вече в производството съищец
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сочи, че към 10.01.2025 г. задължението по
кредита е погасено изцяло. Пояснява, че на 07.01.2025 г. ответникът превел на дружеството
сумата 7793,01 лв. за пълно предсрочно погасяване на кредита към датата на
застрахователното събитие – 15.02.2022 г. и в подкрепа на твърдението прилага справка за
движение по кредита.
С молба с вх. №4213/06.02.2025 г. ответниците заявяват, че сумата 7793,01 лв.,
платена на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 07.01.2025 г. е преведена погрешно,
поради което не следва да се приема като признание на иска и/или съгласие за
удовлетворяване претенцията на ищците.
С молба с вх. №5623/17.02.2025 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
потвърждава становището на ответника, че на 07.01.2025 г. сумата 7793,01 лв. е била
платена поради допусната техническа грешка от страна застрахователя по сметка на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
С Решение №987/23.06.2025 г. по гр.№7020/2025 г. новият състав на Районен съд -
Русе е уважил изцяло предявените от ищците искове като е осъдил “Кардиф
Животозастраховане - клон България“ КЧТ и “Кардиф Общо застраховане - клон България“
да заплатят солидарно на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата 7568,91 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ по програма
„Кредитна протекция Плюс“, пакет Б №3250117 за периода 15.02.2022 г. – 11.01.2023 г. и да
заплатят солидарно на В. П. С. сумата 1150,00 лв., представляваща погасени задължения по
Договор за потребителски кредит №3250117/20.06.2018 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД за периода 15.02.2022 г. – 11.01.2023 г., както и да заплатят разноски по
делото в размер на 3058,76 лв.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложеното в жалбата, отговора
на същата и събраните от РРС доказателства приема следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до
това, покрит риск ли е смъртта на наследодателя на ищците; резултат ли е от предварително
съществуващи заболявания, за които застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране или лечение, преди влизане на застраховката в сила и за които
застрахованият не е предоставил информация и неравноправна ли е клаузата, относно
изключени застрахователни рискове и покритие.
Безспорно е установено по делото, че наследодателят на ищците С. Ю. Д.. е починал
на 15.02.2022 г., като причина за смъртта е „Декомпенсирана чернодробна цироза-Чайлд С.
Чернодробна недостатъчност“ и че приживе на дата 20.06.2018 г. е сключил Договор за
потребителски паричен кредит № 3250117 по силата на който „Уникредит Кънсюмър
файненсинг“ ЕАД му е предоставила кредит в размер на 10000,00 лв. за срок от 10 години.
4
Не се спори и че в полза на кредитора С. Д. е сключил застраховка „Живот“ по
застрахователна програма „Кредитна Протекция Плюс“ Пакет Б №3250117, с посочени
застрахователни покрития, сред които и „Смърт в резултат на злополука или заболяване“.
Районният съд е приел, че исковете на ищците са основателни, тъй като не е налице
една от предпоставките, визирани в чл. 12 от ОУ – застрахованият да е предоставил на
застрахователя невярна и/или непълна информация или да не е обявил съответните
обстоятелства при попълването на медицинския въпросник., което становище се споделя
изцяло от въззивната инстанция.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че
С. Д. е диагностициран със здравословни проблеми, асоциирани със злоупотреба с алкохол
на 18.09.2018 г., близо три месеца по-късно от датата на която, той е попълнил, отговаряйки
отрицателно, на поставените в медицинския въпросник въпроси, което в действителност
налага извода, че кредитополучателят не е целял прикриване и премълчаване на факти и
обстоятелства, водещи до отказ от застраховане или до основание за отказ от
застрахователно покритие. В хода на първоинстанционното производство, при условията на
пълно и главно доказване, остава недоказано заявеното от ответниците, че към датата на
попълване на подробния медицински въпросник С. Д. е предоставил на застрахователя
невярна и /или непълна информация, тъй като към този момент 20.06.2018 г. не е бил
диагностициран, нито със заболяването, което е било в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт, нито с предварително съществуващо такова. Недоказано остава
изявлението на застрахователя, че между поставената на 05.05.2017 г. на С. Д. диагноза
„Мастна дегенерация на черния дроб“ /Писмо от НЗОК, с вх. №3734/01.04.2022 г./ и
установената към датата на смъртта му „Декомпенсирана чернодробна цироза-Чайлд С.
Чернодробна недостатъчност“ е налице причинно-следствена връзка. Причинната връзка
следва да бъде доказана от застрахователя, а не презюмирана, за да възникне неговото право
да откаже плащане на обезщетението, поради което и наведените с жалбата оплаквания на
въззивника в тази насока се явяват неоснователни.
В първоинстанционното производство, с подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба, въззивникът е направил единствено възражение по чл. 363, ал. 4 КЗ, за
наличие на хипотеза, при която застрахователят е можел да откаже плащане при съзнателно
обявено неточно или премълчано обстоятелство и настъпило застрахователно събитие,
когато обстоятелството е оказало въздействие върху настъпване на събитието (съществени
обстоятелства, които са от значение за риска). Възражението на застрахователя не е било за
изключен, на самостоятелно правно основание, застрахователен риск, че застрахователното
събитие е в резултат или пряка връзка със злоупотреба с алкохол. Ето защо настоящият
въззивен съдебен състав намира, че изложените във въззивната жалба оплаквания относно
установяването на тези обстоятелства се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266 ГПК.
Независимо от установената по-горе преклузия на част от възраженията във въззивната
жалба и в допълнение, доколкото съгласно константната практиката на Съда на ЕС, според
която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори и за наличието на клаузи, които
противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят или пък накърняват
добрите нрави и в този смисъл се явяват нищожни, настоящата инстанция счита, че клаузата
на чл. 12.1 от ОУ към процесната застраховка, по отношение на това че отговорността за
заплащане на застрахователно обезщетение се изключва в случай, че застрахователното
събитие е в резултат или пряка връзка със злоупотреба с алкохол е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 6, т. 2 от ГПК.
С Решение № 60063/ 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020г., I т. о., ВКС приема, че
законодателят с чл. 362, ал.1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси
на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да
отговори, когато такива въпроси са поставени и изключил е от класификацията "съществени
за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2,
предл. 1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на
5
застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования
обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя
последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива,
липсата на отговори на застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо
прилагането на чл. 362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към
застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо
застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл.
362, ал. 1 КЗ. Според ВКС преценката относно здравния статус /обстоятелство от
съществено значение за риска/ на застрахования би следвало да се основава на информация,
събрана и установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към
застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако.. ". Съгласно чл.
143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в адхезионен договор), която
позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка,
като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая, спорната клауза на чл.
12.1 от ОУ е именно такава. Тя позволява на застрахователя да се позове на изключен
застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. Това
обуславя и отговора на поставения правен въпрос, а именно: Клауза в застрахователен
договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове "Смърт", "Пълна
трайна неработоспособност (неработоспособност) и "Временна нетрудоспособност
(неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по
чл. 362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП. В процесния случай, в т. 2
от попълнения от С. Д. медицински въпросник терминът „алкохолизъм, злоупотреба с
алкохол“ липсва.
Предвид всичко гореизложено, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора сторените пред въззивния съд разноски следва да са в тежест
на въззивника. Въззиваемият е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК, видно от
който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. Към списъка е
представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ
плащане на възнаграждението в пълен договорен размер. Договореното възнаграждение за
адвокатска работа на процесуалния представител на ответниците по жалбата е в по-нисък от
установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размер, поради което възражението на въззивника за прекомерност на
същото се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено, а
възнаграждението следва да бъде присъдено в поискания от въззиваемите размер.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №987/23.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 7020/2024 г. по
описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „Кардиф Общо застраховане“АД, регистрирано в ТР на Парижкия
търговски съд, действащо чрез клон „Кардиф – Общо Застраховане, клон България“ КЧТ,
ЕИК ********* и „Кардиф Животозастраховане“АД, регистрирано в ТР на Парижкия
търговски съд, действащо чрез клон „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ,
ЕИК *********, двете със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Христо Белчев"
29А, ет. 1-3, да заплатят на В. П. С., ЕГН ********** и Ю. Д. С., ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 1000,00 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7