РЕШЕНИЕ№ 261150
гр. Пловдив, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 21195 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от “Врана“ ЕАД против „Пимг Финанси“ ЕООД за установяване на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 8836/08.10.2019 г. по ч.гр.д. № 14398/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, както следва - сумата от
16 800 лв., представляваща дължима наемна цена по Договор № 33/27.06.2018
г. за наем на склад с площ от 900 кв. м. за периода от м. декември 2018 г. до
м. юли 2019 г., сумата от 172, 80 лв. - разходи за поддръжка на общи части за
периода от м. декември 2018 г. до м. юли 2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г.,
сумата от 96 лв.- разходи за смет за периода от м. декември 2018 г. до м. юли
2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г., сумата от 240, 03 лв.- разходи за електрическа
енергия за периода от м. декември 2018 г. до м. юли 2019 г. по Договор №
33/27.06.2018 г., както и сумата от 2 833, 77 лв., представляваща дължима
наемна цена по Договор № 34/27.06.2018 г. за периода от м. декември 2018 г. до
м. февруари 2019 г. за склад с площ от 600 кв.м. сумата от 64, 80 лв. - разходи
за поддръжка на общи части за периода от м. декември 2018 г. до м. февруари
2019 г. по Договор № 34/27.06.2018 г., сумата от 36 лв. - разходи за смет за
периода от м. декември 2018 г. до м. февруари 2019 г. по Договор №
34/27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.09.2019 г.,
до окончателното им заплащане.
С Определение № 2005/12.02.2020
г. съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по делото в частта
му по предявения иск за сумата от 2 100 лв. – наемна цена, сумата от 21,
60 лв. - разходи за поддръжка на общи части и сумата от 12 лв. – разходи за
смет, дължими за месец 08.2019 г. и претендирани след прекратяване на Договор №
33/27.06.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени
на 27.06.2018 г. два договора за наем. С договор № 34/27.06.2018 г. бил
предоставен за временно и възмездно ползване на ответника склад от 600 кв.м.
срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена от
1 400 лв. с ДДС. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните,
считано от 01.03.2019 г. С договор № 33/27.06.2020 г. бил предоставен за
ползване склад от 900 кв.м. при уговорена месечна наемна цена от 2 100 лв.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника договорът е
прекратен на 30.07.2019 г., тъй като през месец декември 2018 г. ответникът
спрял да погасява задълженията си за наем и консумативи за двата склада. За
задълженията за наем и консумативни разноски ищецът издал пет на брой фактури,
като по фактура № 16170/12.12.2018 г. постъпило частично плащане на сумата от
1 366 лв. Претендира заплащане на дължимата месечна наемна цена и разходи
по двата договора за наем. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове.
Ответната страна „ПИМГ Финанси“ ЕООД е депозирал, в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. Счита,
предявените искове за неоснователни. Твърди, че между страните са сключени
договори за наем, но поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си и не е
предал имотите предмет на договора на ответника. Оспорва да е ползвал имотите
за посочения период. Твърди, че не е бил уведомен за издадените фактури. Счита,
че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като следва да издава фактури.
Поддържа, че ищцовото дружество е действало недобросъвестно, тъй като е
следвало да прекрати договора без предизвестие на основание чл. 4, ал. 2 от
договора. Счита, че с предявяване на исковете ищецът цели да се обогати
неоснователно. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени
са активно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
232, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се
обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно
доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за наем; 2. предаване
на наетата вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на
наема в рамките на уговорения срок; 3. установяване на наемно възнаграждение в
посочения размер и настъпване на падежа за заплащане на задължението.
Договорът за наем представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия
фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение,
респ. за заплащане на разноските за ползване на наетата вещ, наемодателят
следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.
Основното задължение на наемодателя е: 1) да
предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на
обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно възнаграждение,
респ. сторените за ползването на наетата вещ разноски; 2) да пази вещта, като я
използва съгласно обичайното или уговореното предназначение; 3) да заплаща
всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта,
както и 4) да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
От Договор № 33/27.06.2018 г., сключен между
„Врана“ ЕАД – наемодател и „ПИМГ Финанси“ ЕООД – наемател, се установява, че
наемодателят е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване
на наемателя следният недвижим имот: склад № 4 с площ от 900 кв.м., част от
метален навес с идентификатор № ******, целият с площ от 3 600 кв.м.,
находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***** в гр. С, бул. „Ц.ш.“.
Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.07.2018 г. Наемателят
е поел задължение да заплаща наемно възнаграждение в размер от 2 100 лв. с
включен ДДС, платима ежемесечно до 15-то число на месеца, за който се отнася.
По делото е представен и Договор №
34/27.06.2018 г., сключен между „Врана“ ЕАД – наемодател и „ПИМГ Финанси“ ЕООД
– наемател, се установява, че наемодателят е поел задължение да предостави за
временно и възмездно ползване на наемателя следният недвижим имот: склад № 3Б с
площ от 600 кв.м., част от метален навес с идентификатор № ****, целият с площ
от 3 600 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор № ****в гр. С,
бул. „Ц.ш.“. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.07.2018
г. Наемателят е поел задължение да заплаща наемно възнаграждение в размер от
1 400 лв. с включен ДДС, платима ежемесечно до 15-то число на месеца, за
който се отнася.
В клaузата на чл. 5,
т. 3 от процесните договори – с идентично съдържание, е установено задължение
за наемателя да поеме за своя сметка заплащането на месечните консумативни
разходи за електроенергия по показания на електромер, за студена вода по
показания на водомер, месечна такса за ползване на общите части на територията,
на която се намира отдадения под наем имот в размер на 18 лв. без ДДС, както и
такса смет в размер на 10 лв. без ДДС. Установено е, че стойността на
консумираната електроенергия се определя
ежемесечно въз основа на показанията на контролен електромер и на цената,
посочена от доставчика на услугата и издадената от него в полза на „Врана“ ЕАД
фактура. Договорено е, че консумативните разноски се заплащат най-късно до
15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Страните не спорят, че
между тях са сключени процесните договори за заем, но оспорват обстоятелството,
че обектите са предоставени за ползване през процесния период.
По делото са
представени два броя двустранно подписани от представители на страните
приемо-предавателни протоколи от 27.06.2018 г., от които се установява, че
обектите, предмет на договорите за наем, са предоставени за временно възмездно
ползване от ищеца на ответника, като наемодателят е осигурил правната
възможност наемателят да използва наетите вещи съобразно тяхното предназначение
необезпокоявано през целия исков период. Това е така, тъй като в тези частни
свидетелстващи документи е обективирано извънсъдебното признание на ответника,
че като наемател е упражнявал фактическата власт върху наетия имот за периода
от 27.06.2018 г. до датата на прекратяване на договорите.
По делото е прието
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че в
счетоводството на ответното дружество е осчетоводена единствено фактура № **********/12.12.2018
г., която е осчетоводена с различна стойност от посочената във фактурата. Експертизата
е установила, че незаплатения размер на задълженията по процесните фактури е в
размер на сумата от 20 243, 40 лв., като осъществените от страна на
ответника плащания в общ размер от 19 489, 96 лв. са по предходни задължения на
ответника по фактури, издадени във връзка със задължения по процесните
договори.
Обстоятелството, че
процесните обекти са предадени за временно и възмездно ползване на ответника се
установява и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че за периода от 10.07.2018 г. до 12.12.2018 г. са
осъществени плащания от страна на ответника – наемател по издадените от страна
на ищеца фактури.
Следователно за
наемателя е възникнало задължение за заплащане на наемното възнаграждение в
полза наемодателя до датата на прекратяване на договорите.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че Договор № 34/27.06.2018 г. е прекратен по взаимно
съгласие на страните на 01.03.2019 г. Договор № 33/27.06.2018 г. е прекратен с
отправено едностранно предизвестие от страна наемодателя, с изтичане на
предоставения срок за изпълнение на задълженията по договора – на 30.07.2019 г.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
изявлението на наемодателя е достигнало до наемателя, но следва да се приеме,
че ползването на отдаденото под наем помещение е продължило до този момент,
след като по делото са представени доказателства за предаване на фактическата
власт в полза на наемателя, а последният не е провел насрещно доказване за
установяване на обстоятелството, че не наемодателят не е изпълнил задължението
си за осигуряване на спокойно ползване на отдадените под наем обекти.
Следователно предявените искове са основателни
в пълния им предявен размер досежно претендираното наемно възнаграждение. За да
достигне до този правен извод съдът цени заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че задължението по
процесните фактури е останало незаплатено в пълния му претендиран размер от
20 243, 40 лв., като е съобразено частично осъщественото плащане по
фактура № **********/12.12.2018 г.
Съгласно диспозитивната правна
норма, уредена в чл. 232, ал. 2, предл.
2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща всички разходи, свързани с ползването на
вещта, като диспозицията на тази разпоредба на е била изменена по съгласие на
страните – в клаузата на чл. 5, т. 3 от процесния договор за наем страните по
него изрично са уговорили, че в размера на месечното наемно възнаграждение не
се включват консумативните разходи, като те са за сметка на наемателя и се
заплащат ежемесечно. Следователно, при точното изпълнение договорното
задължение на наемодателя да предостави на наемателя свободното ползване на
наетата вещ през уговорения срок възниква насрещната парична престация на
наемателя – да заплаща уговореното наемно възнаграждение, ведно със сторените
т. нар. консумативни разноски – тези, свързани с ползването на наетата вещ.
Възникването и изискуемостта на това договорно парично задължение не са
предпоставени от изпълнение на договорно задължение на наемодателя по отношение
на трети на наемното правоотношения лица – в настоящия случай към
електроснабдителното търговско дружество, с което наемодателят е встъпил в
продажбено правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за търговска
продажба на електроенергия.
В този смисъл при извършване на
разноски за ползването на наетата вещ наемателят дължи заплащането им на
наемодателя, който от своя страна, ако за него е възникнало съответно правно
задължение, следва да ги възстанови на трето на процесното облигационно
правоотношение лице. Обстоятелството дали наемодателят ще изпълни или е
изпълнил добросъвестно това свое парично задължение е ирелевантно за
възникването и изискуемостта на предявеното вземане за заплащане на сторените
за ползването на наетата вещ консумативни разноски, което е породено от
сключения между страните в настоящото съдебно производство договор за наем –
арг. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Решение № 136/ 04.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4831/2008 г., II г. о., ГК
В този смисъл съдът намира, че за наемателя е
възникнало задължението за ежемесечно заплащане на такса за ползването на
общите части и такса смет, които задължения са установени по размер в
договорите за наем и са дължими в пълния им претендиран размер по двата
договора за наем, в която част предявените искове са основателни.
Ищецът претендира и консумативни разноски,
представляващи цената на доставената електроенергия в размер на сумата от 240, 03 лв. за периода от м. декември 2018 г. до м.
юли 2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г. Съдът намира, че исковата претенция в
тази част остана недоказана. Това е така, тъй като в производството по делото
от страна на ищеца не са представени доказателства, че за него е възникнало
задължение, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, да
заплати стойността на доставената електрическа енергия в посочения размер. По
делото не са приложени фактури, издадени от доставчика на електрическа енергия,
които да обективират възникнало задължение за заплащането й от наемодателя, за
да се породи, предвидено в чл. 5, т. 3 от Договора задължение на наемателя. По
така изложените съображения предявеният иск за заплащане на консумативните
разноски за електрическа енергия в
размер на сумата от 240, 03 лв. за периода от м.
декември 2018 г. до м. юли 2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г., следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски. Ищецът е сторил разноски, както
следва: сумата 447, 54 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 1 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 120 лв. – депозит за вещо лице.
Разноските следва да се присъдят съобразно уважената част от предявените
искове, като при определянето им съдът следва да съобрази и частичното
прекратяване на исковата претенция, като в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в настоящото производство в размер на сумата от 1 944, 21 лв. от
общо сторените в размер на 1 967, 54 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 14398/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 447, 54 лв., като следва да му се присъдят
по съразмерност 442, 23 лв.
При този изход на правния спор на
ответника се следват разноски, съобразно с отхвърлената част от предявените
искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е сторил разноски в
исковото производство, доколкото не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение. Следва на ответника да се присъдят по съразмерност
разноските в заповедното производство в размер на сумата от 5, 93 лв. от общо
сторените в размер от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 1 ЗЗД, че „ПИМГ Финанси“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 26, ет. 2, ап. 4,
дължи на „Врана“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц.ш.“ № 387, следните
суми: сумата от 16 800 лв.,
представляваща дължима наемна цена по Договор № 33/27.06.2018 г. за наем на
склад с площ от 900 кв. м. за периода от м. декември 2018 г. до м. юли 2019 г.,
сумата от 172, 80 лв. - разходи за поддръжка на общи части за периода от
м. декември 2018 г. до м. юли 2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г., сумата от 96
лв.- разходи за смет за периода от м. декември 2018 г. до м. юли 2019 г. по
Договор № 33/27.06.2018 г., както и сумата от 2 833, 77 лв.,
представляваща дължима наемна цена по Договор № 34/27.06.2018 г. за периода от
м. декември 2018 г. до м. февруари 2019 г. за склад с площ от 600 кв.м. сумата
от 64, 80 лв. - разходи за поддръжка на общи части за периода от м.
декември 2018 г. до м. февруари 2019 г. по Договор № 34/27.06.2018 г., сумата
от 36 лв. - разходи за смет за периода от м. декември 2018 г. до м.
февруари 2019 г. по Договор № 34/27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.09.2019 г., до окончателното им заплащане, за които вземания е издадена Заповед № 8836/08.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 14398/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански
състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232 ал. 1, ЗЗД за установяване на
вземането в размер на сумата от 240,
03 лв.- разходи за електрическа енергия за периода от м. декември 2018 г. до м.
юли 2019 г. по Договор № 33/27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.09.2019 г., до окончателното им заплащане, обективирано в
Заповед № 8836/08.10.2019 г. по ч.гр.д. № 14398/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XIV граждански състав.
ОСЪЖДА
„ПИМГ Финанси“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на “Врана“ ЕАД сумата от 442,
23 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 14398/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав и сумата от 1944,
21 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 21195/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
“Врана“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ПИМГ
Финанси“ ЕООД сумата от 5,
93 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 14398/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК