Решение по дело №5038/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 362
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20193110205038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    Номер           Година 2020        Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд          тридесет и осми състав

На двадесет и седми февруари     Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

         

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5038  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №542/28.06.2002г. на началник РУ „Аксаково“ при ОДМВР Варна, с което на Г.Н.Я. са наложени административни наказания.

 ОСЪЖДА ОДМВР Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Г.Н.Я., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 / триста / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на РУ „Аксаково“ при ОДМВР Варна, с което са му наложени административни наказания.

В жалбата въззивникът счита, че е изтекъл давностен срок за административно наказателното му преследване. Моли да бъде отменено НП.

В с. з. поддържа жалбата чрез процесуален представител.

По съществото на делото поддържа основанията за отмяна, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал НП, не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подадена е жалба  от Г.Н.Я. чрез пълномощник срещу Наказателно постановление № 542/28.06.2002 г. на началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна/но негови данни/.

В жалбата се твърди, че срещу Я. има издадено Наказателно постановление № 542/28.06.2002 г. на началника на РУ Аксаково към ОД на МВР Варна. Това жалбоподателя разбрал след справка в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Твърди се, че такова наказателно постановление не му е било връчвано.

С разпореждане на съдията- докладчик от 07.11.2019г. от РУ Аксаково към ОД на МВР Варна е изискана цялата административно-наказателна преписка по издаването на Наказателно постановление № 642/28.06.2002 г. на началника на РУ Аксаково.

С Писмо № УРИ 445000-2363 от 26.11.2019 г. началника на РУ Аксаково при ОД на МВР уведомява съда, че съгласно Заповед № 8121з-521 от 10.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи срокът на съхранение в МВР на документи – актове за нарушения по пътищата и наказателни постановления е 5 години, поради което не може да  бъде предоставена изисканата административно-наказателна преписка. Към писмото е приложена заверено копие от Заповед № 8121з-521 от 10.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

На основание определения в горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи срок за съхранение Наказателно постановление № 542/28.06.2002 г. на началника на РУ Аксаково към ОД на МВР Варна, ако е имало издадено такова, е унищожено.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства - Писмо № УРИ 445000-2363 от 26.11.2019 г. началника на РУ Аксаково при ОД на МВР и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко констатира, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление, изразило се в следното:

ЗДП предвижда съставяне на актовете за установяване на административно нарушение, издаване на наказателни постановления и обжалването им  по реда на ЗАНН.

 Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН  регламентира случаите, в които не следва да се образува административнонаказателно производство, както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство.

 Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

 В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.

 Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,  приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

 Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.3 от НПК, изтеклата давност  е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в  Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на ВАС  изрично се сочи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към нормативната уредба на НК.

 В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно решение, следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК.

 В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК / в редакцията на правната норма, която е била сила към датата на която е било прието, че е  извършено нарушението и която, като по-благоприятна  следва да намери приложение по силата на чл.2 ал.2 от НК и чл.3 ал.2 от ЗАНН/, всяко едно административнонаказателно преследване се е погасявало с изтичането на срок от 3 години от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, което налага отмяната на НП.

 

 Предвид изложеното съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление на това основание.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1  ал. 2 и ал.3  НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: