РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно
дело № 20241450200455 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 4/18.10.2024 година на
Кмета на Община Р. , с което на нарушителят ЕТ „Я. В.“ със седалище и адрес
на управление гр. Н. И., общ. С., представлявано от управителя Я. В. К. е
наложено Административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за нарушение на чл. 114, т.1 от Закона за
туризма, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.58д
т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144
от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Кмета на Община Р. ,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Я. В.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. И.,
общ. С., представлявано от управителя Я. В. К. сумата от 500 /ПЕТСТОТИН
/ ЛЕВА, представляваща направени в съдебното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение,като ОТХВЪРЛЯ искането над тази
сума до 750 лева
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ЕТ „Я. В.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. И., общ. С.,
представлявано от управителя Я. В. К., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 4/18.10.2024 година на Кмета на Община Р.
Жалбоподателката се явява лично и с адв. Ц. С. от АК- Б. Последната
взема становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно и неправилно като се акцентира, че не е спазена
процедурата при издаване на атакуваното наказателно постановление, както и
че не е налице извършено административно нарушение. С депозираната по
делото жалба, която се поддържа на съдебното следствие и в писмената
защита се визира, че не е съставен акт и не е връчван на жалбоподателката,
като по този начин е препятствана възможността последната да се възползва
от правото си да възрази срещу констатациите в него и да иска събиране на
доказателства, въз основа, на които да се изясни фактическата обстановка.
Прави се извод, че с тези действия административнонаказващия орган е
изправил жалбоподателката пред хипотезата на предявяване на обвинение
едва с наказателното постановление за извършено нарушение, с което е
накърнено правото й на защита. На следващо място се посочва, че
наказателното постановление е постановено при липса на материална
компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение по чл. 114 т.1 от Закон за туризма. На следващо място
се подчертава, че административнонаказващия орган не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 120 т.2 от Закон за туризма съгласно, която не подлежат на
категоризация заведения за бързо обслужване, чиито капаците е до 12 места за
сядане или обособено с до 12 места за сядане части от търговски обекти
2
според, която разпоредба дори и да е имало маси и клиенти, то е следвало да
се установи какъв е броят на седящите места. Иска се присъждане на
направените в хода на производството разноски. Жалбоподателката
поддържа изцяло, това което е казал нейният процесуален представител.
Ответникът редовно призован е изпратил представител в лицето на
адв. Р. А. от ВАК. Последният взема становище, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган и в кръга на
неговите правомощия. Подчертава се, че не са налице твърденията за
нарушение на материалния и процесуалния закон. Акцентира се, че е
неправилен довода на жалбоподателката, че предоставената от закона
компетентност на кметовете на общините е единствено да уведомят
Председателя на комисията за защита на потребителите, в случаите на
констатирани нарушения по чл. 3 ал.2 т.1 -3 от Закона за туризма, но не и да
реализират административнонаказателна отговорност по отношение на тях.
Визира се на следващо място, че е несъстоятелен довода на
жалбоподателката, поради факта, че стопанисвано заведение за бързо
обслужване е регистрирано единствено и само като търговски обект смесен
магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки. Акцентува се, че от
фактическата обстановка установена по делото по категоричен начин е
доказано системно нарушаване на нощната тишина от собствениците на
хранителния магазин. Посочва се, че случаят не е маловажен, като наложената
санкция е определена към минималния предвиден в закона размер, който се
явява съответен на характера и степента на обществена опасност и
нарушение. В тази насока се иска да бъде потвърдено атакуваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Иска се
присъждане на направените по делото разноски и се прави възражение за
надвишаване на изискуемия минимум по Наредбата относно претенциите на
жалбоподателката и нейния процесуален представител.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Пълномощно, НП №4/18.10.2024г. на
Кмета на общ. Р., Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.10.2024г. на РП гр. В., ТО-М.,копие на предписание под
рег. индекс 2600-291/21.10.2024г., копие на уведомление за упражняване на
3
Търговска дейност на територията на общ. Р. под вх. №7000-50/09.09.2022г.,
копие на Удостоверение на Главен архитект на общ. Р. №8/26.08.2022г., копие
на Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни №06-
425/19.09.2018г. на Директора на ОБК гр. В., извадка от Актуално състояние
на ЕТ „Я. В.“ към 07.09.2022г., Договор от 15.02.2017г., Писмо до Кмета на
общ. Р. под рег. №334000-1198/17.09.2024г. на Началника на РУ Р. и Отговор
на Кмета на общ. Р. под изх. № 0404-91(1)/18.09.2024г., заверен препис от
Прокурорска преписка №6497/2024г. по описа на РП В., ТО-М. съдържаща
общо 22 броя листа и Писмо на Община Р., ведно с Наказателно
постановление №4/18.10.2024г. и Схема за разпределение на обекта одобрен
от Гл. архитект на Община Р. Съответно са разпитани свидетелите Х. К., Б. Т.
и П. П.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.Тук е мястото да
се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателката на 23.10.2024г. ,а жалбата е входирана пред ответника на
05.11.2024г. и безспорно е в срок.
Атакуваното НП е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН след
получаване на постановлението за отказа за образуване на досъдебно
производство, като административнонаказващия орган е издал конкретния
санкционен акт съобразявайки установените в хода на проверката факти. От
приложената по делото преписка №6497/2024г. по описа на РП гр. В., ТО-М. е
видно, че същата е образувана по повод постъпила жалба от Г. В. П. от с. К.,
общ. Р. по повод системно нарушаване на нощната тишина от страна на негови
съседи притежаващи хранителен магазин в дома си.Молбата е подписана и от
други съседи на тъжителя. Преписката е приключила с мнение за
прекратяване, като в нейния ход е установено, че тъжителят живее на адрес в
с. К., ул. „Д. Г.“ №... В непосредствена близост до неговия дом живее
семейството на Я. К. и Х. К.. В двора на дома си същите имат магазин
регистриран на ЕТ „Я. В.“. До магазина лицата били поставили маси на които
сядали хора от селото, употребявали алкохол и звучала силна музика ,
включително и след 23.00 часа, което пречело на почивката на съседите.
4
Повод на депозираната жалба от Г. П. е нарушаване на нощната тишина на
09.09.2024г. В преписката е потвърдено от живущите в близост до
хранителния магазин, които са заявили, че магазина работи като кръчма, без
да има такова право и пречи на почивката им. От приложената по делото
преписка е видно, че търговският обект е регистриран като смесен магазин за
търговия с хранителни и нехранителни стоки, като работното му време е от
07.00ч. до 22.00 часа през зимния период и от 07.00 часа до 23.00 часа през
летния период за всички дни от седмицата. Обекта не е заведение, няма
категоризация и има право на една служебна маса. В подкрепа на изложеното
е справка от Кмета на общ. Р. под изх. №0404-91/1/18.09.2024г. , Уведомление
за упражняване на търговска дейност на територията на общ. Р. под вх.
№7000-50/09.09.2022г., Удостоверение на Гл. архитект на общ. Р.
№8/26.08.2022г., както и Удостоверение за регистрация на обект за търговия с
храни под №06-425/19.09.2018г. на Директора на ОДБХ В., също и Справка от
Търговския регистър.На жалбоподателката в качеството и на управител на ЕТ
„Я. В.“ било издадено полицейски разпореждане по реда на чл. 64 от ЗМВР
под рег. №334р-3169/25.09.2024г., да не допуска силно озвучаване, с което се
смущава спокойствието на живущите в близост до територията на
извършваната търговска дейност. На база събраните доказателства по
преписката представителят на РП гр. В., ТО-М. с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 09.10.2024г. е приел, че липсват данни за
извършено престъпление, поради което е отказал да образува съответно
досъдебно производство и е прекратил преписката. Препис от
постановлението е изпратен на тъжителя Г. П., както и на Кмета на общ. Р. за
сведение. На 11.10.2024г. Кмета на общ. Р. е получил препис от постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 09.10.2024г. и е преценил,
че следва да издаде атакуваното Наказателно постановление №4/18.10.2024г.В
него последният е приел, че на 09.09.2024г. след 23.00 часа след извършена
проверка от РУ Р. по жалба е установено, че до смесен магазин регистриран на
ЕТ „Я. В.“ в с. К., като заведението е работело и в него са били обслужвани
клиенти, били поставени маси, на които сядали хора от селото и употребявали
алкохол. Била извършена справка в регистъра на общ. Р. и било установено,
че ЕТ“ Я. В.“ не е категоризиран по реда на Закона за туризма, за да извършва
дейност като заведение за бързо обслужване, като до момента на издавана на
постановлението няма и издадено временно удостоверение за открита
5
процедура по категоризиране. С това административнонаказващия орган е
приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 114 т.1 от Закона
за туризма. На съдебното следствие бяха събрани гласни доказателства и
писмени такива. Съответно по почин на страните бяха допуснати и
разпитани свидетелите Х. К., Б. Т. и П. П. всичките от с. К.. Безспорно
установено по делото е, че свидетелят К. и жалбоподателката са бивши
съпрузи, видно от показанията на свидетеля П. П. С Договор от 15.02.2017г.
свидетелят Х. К. отдал безвъзмездно помещение находящо се в с. К., ул. „П.
Л.“ №...,а именно първи етаж от собсвтения му имот на ЕТ „Я. В.“ с управител
жалбоподателката с цел търговия, като договорът се сключил за неопределено
време. Свидетелят К. подчертава, че жалбоподателката стопанисва хранителен
магазин, който е нейна собственост като към този магазин няма заведение.
Свидетеля К. твърди, че има помещение, което използва често, като се
прибира от работа, като там празнува, събира се с приятели и си прави
банкети. Конкретизира, че работи като международен шофьор и обичайно се
събират около 10 човека, като слушат музика, употребяват алкохол и храна.
Свидетелят конкретизира, че процесното помещение е направено за негово
ползване и не се ползва от хранителния магазин, стопанисван от
жалбоподателката. Към показанията на свидетелят К. се присъединяват и тези
дадени от свидетеля Б. Т., който на 09.09.2024г. е празнувал рождения си ден в
процесното помещение, което представлява навес и се намира между две
къщи. Не може да конкретизира колко човека са били събрани на процесната
дата, но мисли, че са около 4/5. В конкретика посочва, че през деня е бил
напазарувал и е занесъл всичко при свидетеля К., като в късните часове са
били посетени от служителите на РУ Р. поради оплакване, че е било по-
шумно. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци за постъпилата жалба от Г.
П. е била извършена проверка, като в тази насока е извадка от Дневник за
получени сигнали и съобщения в ОДЧ, в който е отразено, че е констатирана
силна музика в с. К. на центъра до магазина.Посочената констатация намира
отражение и в показанията на свидетеля П. П., който живее в с. К., ул. „Д. Г.“
№... находяща се зад къщата и магазина стопанисван от жалбоподателката.
Свидетелят П. потвърждава, че процесния инцидент е бил през месец
септември 2024г. след 23.00 часа, когато е имало силна музика и силен шум.
Последният обаче не е видял събралите се хора, колко са били, какво са
консумирали и от къде са се снабдили с храната. Уточнява единствено, че
6
само на рождени дни се случва да има по-силен шум и по-силна музика.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдебния състав
приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като в тази насока намира,че така подадената жалба е основателна,
макар и не на невсички посочени в нея основания. На първо място съдебния
състав намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при
липса на материална компетентност от Кмета на общ. Р. Материалната
компетентност да издават наказателни постановления за допуснати
нарушения по чл. 114 т.1 от Закон за туризма е на органите на Комисията за
защита на потребителите, именно те следва да установяват нарушения във
връзка с категоризацията и по-точно с нейна липса, както и да издават
наказателни постановления. Изразът“ последващ контрол“ съдържащ се в
текста на чл. 177 ал.1 от Закон за туризма дава право на органите на КЗП да
издават наказателни постановления единствено при констатиране на
административни нарушения при вече категоризиран обект, но не и в
случаите когато липсва категоризация въобще. В Закона за туризма
съществуват нормите на чл. 175 и чл. 232. Тези два правни текста определят
кои са контролните органи имащи право да установяват административни
нарушения по този закон, както и кои са административните органи, на които
са възложени функциите по административно наказване на извършителите на
констатираните нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове е ,
че няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща и неограничена
компетентност да установяват административните нарушения на
изискванията на Закона за туризма и подзаконовите актове по прилагането му,
както и да издават наказателни постановления срещу извършителите им.
Изразът „с последващи“ е употребен от законодателя, за да разграничи, за да
подчертае разликата между контрола извършван от категоризиращия орган и
то най – вече в процеса на самата категоризация и контрола, който има право
да извършва КЗП. Нещо повече в разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗТ
изрично е предвидено, че органите на комисията осъществява контрол за
спазване изискванията на Закона за категоризация на туристическите обекти
по чл. 3 ал. 2 т.1 – 3 . Така очертаното правомощие несъмнено включва
правото на тези органи да контролират, както наличието на категоризация
въобще ,така и съответствието на туристическите обекти с определената им
7
категоризация. В предоставената им закона компетентност, Кметовете на
общините единствено уведомяват Председателя на комисията за защита на
потребителите, в случаите на констатирани нарушения по чл. 3 ал.2 т.1-3 от
Закон за туризма, като това е регламентирано в разпоредбата на чл. 179 ал.2
т.6 от Закон за туризма, но те не могат да реализират административна
наказателна отговорност по отношение на тях. В тази насока се споделя така
направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателката, че Кмета на общ. Р. е излязъл извън обхвата на своята
компетентност и е издал един административен акт, който подлежи на
отмяна. На следващо място следва да се подчертае,че за да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 114 т.1 от
Закона за туризма е необходимо в хода на административнонаказателното
производство по един недвусмислен и ясен начин да е установено ,че
съответно юридическо лице към конкретната дата на нарушение, а именно
09.09.2024г. да е предоставило услуга по Закона за туризма, каквито
констатации в наказателното постановление липсват. От събраните по делото
доказателства бе установено, че на процесната дата в помещение находящо се
в близост до стопанисвания от жалбоподателката хранителен магазин е имало
празнуващи хора от с. К., който са употребявали алкохол и храна. Тук е
мястото да се подчертае, че сам по себе си този факт не означава, че от страна
на жалбоподателката е предоставена услуга по Закона за туризма и то в
нарушение на този закон. И съдебния състав споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателката,че е нарушена нормата на
чл. 57 т.5 от ЗАНН, като административнонаказващия орган не е посочил в
пълнота обстоятелствата, при които е извършено нарушението, по ясен, точен
и недвусмислен начин, като не е описал самото нарушение и не е посочил
доказателства от които се подкрепя. Безспорно е нарушено правото на защита
на жалбоподателката и е поставена в невъзможност да разбере въз основа на
какви доказателства е подведена под тази административнонаказателна
отговорност. От всички събрани по делото доказателства не може да се
направи извод, че наказващия орган е събрал доказателства затова ,с колко
места евентуално, клиенти разполага проверяваното заведение, колко маси са
били разположени , от кого са използвани тези маси, като тук е мястото да се
отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже
осъществяването на обективните и субективните елементи на състава на
8
нарушението. В конкретния случай доколкото субект на нарушение е
юридическо лице, органът е следвало да докаже наличието само на
обективните елементи. Съществения от тези елементи са местата за сядане,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 120 т.2 от ЗТ не подлежат на
категоризиране, заведение за бързо обслужване чиито капацитет е до 12
места за сядане. В тази насока отново следва да се подчертае, че съгласно
разпоредбата на чл.120, т.2 от ЗТ, не подлежат на категоризиране по този
закон заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане,
или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. В
наказателното постановление не е посочен броят на местата за сядане, а и не
са ангажирани никакви доказателства от административнонаказващия орган,
какъв е точно техният брой, за да се прецени дали е необходима категоризация
или не. При тази неизясненост на релеванти факти в конкретния казус за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
санкционираното търговско дружество е недоказаност на процесното
административно нарушение ,незаконосъобразно
административнонаказващия е наложил имуществена санкция, на основание
чл.206, ал.1 от ЗТ. В настоящия казус се касае за процесуални нарушения,
които съществено са ограничили правото на защита на
административнонаказаното юридическо лице и е наложена
незаконосъобразна имуществена санкция, поради което са налице основания
за отмяна на горепосоченото НП.
За правна прецизност съдебния състав намира, че е неоснователен
довода на жалбоподателката и нейния процесуален представител относно
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление не е издадено
въз основа на АУАН. Подчертава се,че при отказ да се образува досъдебно
производство и при липсата на припокриване на състав на престъпление със
състав на административно нарушение прокурорският акт, какъвто е отказа
за образуване на досъдебно производство има само сезираща функция за
съответният административнонаказващ орган, който е задължен
самостоятелно да извърши преценка дали е налице основание да образува
административнонаказателно производство със съставено съответно на
АУАУН , както не е сторено в конкретния случай. В тази насока съдебния
състав намира , че правилно наказателното постановление е издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за
9
отказ за образуване на досъдебно производство.Противно на твърденията на
жалбоподателката и нейния процесуален представител, не е налице нарушено
законово задължение от страна на санкциониращия орган да връчи
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на привлеченото към отговорност лице.
Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия НПК съществува подобно
изискване, за да може да се възприема обективираното в жалбата становище.
Двата нормативни акта ясно разграничават актовете, които подлежат на
връчване, съответно адресатите, които са оправомощени да се запознаят със
съдържанието им и да ги оспорят. От тази позиция, за неоснователно съдът
възприема становището на инициатора на настоящото производство, че
постановлението на прокурора е подлежало на връчване на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 40, ал. 4 от същия закон и с неизпълнение на това
задължение е било засегнато правото му на защита. Противно на застъпеното
разбиране, настоящия съдебен състав счита, че санкционираното лице е
съумяло да разбере какво нарушение му се вменява и за какво нарушение се
ангажира отговорността му, бидейки запознато при спазване на установения
процесуален ред със съдържанието на процесното наказателно постановление.
Тук е мястото обаче да се отбележи, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не е напълно ясно и изчерпателно описано
конкретното деяние на жалбоподателката и обстоятелствата, при които то е
било реализирано, като е налице и противоречие между обстоятелствената
част на наказателното постановление и на постановлението, с което се отказва
образуване на досъдебно производство.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски по делото
съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателката в производството пред Районния съд в
размер на 750 лева. Този размер е прекомерен, тъй като по въззивното
производство са проведени две заседания . Направеното възражение за
прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба №
10
1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от
15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 04.11.2022 г. /изм. и доп. ДВ
бр.88 от 04 ноември 2022 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1,
вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04 ноември 2022 г./, като тук е
мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е над. минимума,
т.е. при интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият
адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева, докато видно от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 750 лева.В случая делото е протекло в две
съдебни заседание с явяване на процесуалния представител на
жалбоподателката, като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Искането над сумата от 400 лева до 750 лева следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.58д
т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 4/18.10.2024
година на Кмета на Община Р.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11