Решение по дело №4704/2019 на Софийски градски съд

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр.София,17.04.2019г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен  възивен състав, в закрито заседание от същата дата в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : Катя Хасъмска

                                                                                      Емилия Александрова

                                                             

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 4704/019г., по описа на Софийски градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното: 

 

      Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от  ГПК вр.чл.78, ал.5 от ГПК.

 

      Образувано е по жалба с вх. №5363/12.03.2019г., по регистъра на ЧСИ Р.М., подадена от З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********, чрез  АДВ. М.Г.от САК.

 Жалбата е подадена, чрез ЧСИ Р.М. с рег. №790 с район на действие  СГС по изпълнително дело №20197900400421, против Постановление изх.№875/06.03.2019г., на ЧСИ , с което е оставено без уважение възражението на длъжника  З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********с вх.№4779/05.03.2019г., подадено срещу определения в ПДИ от 25.02.2019г., размера на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя  -ЗАД“Б.В.И.Г.“-адв. З.К.определен в размер на 420 лева.

     С ПДИ длъжникът  е уведомен, че дължи 420 лева разноски по изпълнението.

 Длъжникът счита, че така определените  разноските по изпълнението на ЧСИ Р.М. са незаконосъобразно и неправилно определени и следва да бъдат отменени в частта  относно  размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде намалено от 420 на 200 лева, като прекомерно.

        Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5, вр. с чл. 79 от ГПК и Тълкувателно решение на OCГК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012г., което е задължително за всички държа органи, институции и за ЧСИ, в смисъл , че размерът на адвокатската защита трябва да съответства на фактическата и правна сложност на делото и ако се установи разлика  между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване процесуалните права, договореният адвокатски хонорар следва да бъде намелен

       Твърди, че в конкретния случай адвокатът на взискателя не е извършил действия с фактическа и правна сложност- подал е само молба до ЧСИ за образуване на изпълнителното дело.

     Жалбоподателя намира, че така начислените разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева за  ПРЕКОМЕРНИ, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.78 ал.5 от ГПК иска намаление на разноските по изпълнителното дело, поради прекомерност

             Твърди, че взискателят не е разрешавал никакви правни въпроси а осъществената от него защита се изразява само в представяне на изпълнител лист пред ЧСИ и завеждане на делото, както и че изпълнителното дело не се характеризира с никаква правна и фактическа сложност.  Желае претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъде намалено в размер на 200 лева, съгласно чл. 10. т. 1 от Наредба №1 /09.07.2004г., за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Адвокатът на взискателя е подал само молба за образуване на изпълнително дело и не е предприемал никакви действия  по удовлетворяване /събиране/ на вземането по изпълнителният лист.

       Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по обжалваното изпълнително действие, намира следното :

         Жалбата  е допустима, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл.435, ал.2  т.7 от ГПК лице-длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските. Подадена е в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ТПК,  поради което е процесуално допустима.

       Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

        В нормата на чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и ограничи­телно (numerus clausus) са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и между тях фигу­рира и размерът на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграж­дение за процесуално представителство в изпълнителното произ­водство, подлежащо на събиране/ чл.435 ал.2 т.7 ГПК/. Глава XXXIX, озаглавена "Защита срещу изпълнението" обаче се отнася само за защита срещу пороч­ните изпълнителни действия. Определянето на размера на разнос­ките, дължими на взискателя по изпълнителното дело, съобразно чл.79 ал.1-2 от ГПК обаче, не представлява изпълнително действие, тъй като не е насочено към принудително осъществяване на обективираното в изпълнителния титул притезание, а е реализация на об­щия процесуален принцип за репариране на неоснователно причи­нени имуществени вреди. Ето защо, в изпълнителното производство също се прилага общата норма на чл.78, ал.5 ГПК, която допуска намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение поради прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.       

       В случая, жалбоподателят е направил искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение , като е направил възражение.

        По повод на подаденото възражение с Постановление, обективирано в Протокол№875/06.03.2019г., ЧСИ Р.М. е отказала редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя-адвокат  З.К.от Адвокатско дружество“Д.и К.“, по пълномощно №78/2017г., за  адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева .

          Безспорно установено е че по молба на взискателя ЗАД“Б.В.И.Г.“, подадена , чрез адв. З.К.със съдебен адрес-гр. София, ул.“*******, и въз основа на изпълнителен лист 06.02.2019г., издаден от СрС, ГО, 119-ти състав, по гр.д.88726/017г., и №66342/2016г. е образувано изпълните дело №20197900400421, срещу длъжника З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********.

      Към молбата са за образуване на изпълнителното дело е приложено Пълномощно №78/2017г. Липсва Договор за правна защита и съдействие, а е представена електрона фактура за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева от взискателя, който е   упълномощил Адвокатско дружество“Д.и К.“.

       На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 26.02.2019г./л.7/. По този повод на 05.03.2019г.., е депозирано и възражение с вх. № 4779/л.15/ срещу размера на определените разноски по  изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя-адвокат К..

     Безспорно установено е, че със съобщение изх.№106/11.01.2019г., отчитайки аргументите по възражението ЧСИ-М.е отказал да редуцира и адвокатското възнаграждание от 350 лева. Към отказа липсват каквито и да било мотиви на ЧСИ .

          По повод на подадената жалба срещу отказа на ЧСИ М.е постъпило и становище по реда на чл.436 ал.3 от ГПК в което изрично е посочено от ЧСИ М.защо отказва да  редуцира размера на адвокатското възнаграждение .

         Настоящия въззивен състав приема, че въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.  

          Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК, е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От това следва, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК  следва да бъде приложена и в изпълнителния процес. В този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. По ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.

          В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.

          Настоящия съдебен състав приема, че с Наредбата са определени минималните размери на адвокатското възнаг­раждение, минималните размери, до които страните по договора за правна защита и съдействие могат да угова­рят адвокатско възнаграждение, както и минималният размер до който съдът, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали уговорено­то между страните адвокатско възнаграждение поради несъответ­ствието му с фактическата и правна сложност на делото, по искане на задължената за разноски страна.  

         Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

        Начисленото адвокатско възнаграждение по  из­пълнителното дело  се явява прекомерно. Не е съобразено с размера определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 вр.чл.10 т.1  на Наредба № 1/2004г., на Висшия адвокатски съвет/ВАС/. 

        Съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС, за защита по из­пълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева за неговото образуване, а за водене на изпълнително дело и извършване на дейст­вия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2- в случая, размерът е този по чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.10 т.1 и е в размер на 200 лева, т.е., в случая по настоящото дело, размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде намаляван под сумата от 200 лева. Не се представиха доказателства от които да е видно, че освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело са извършвани и други процесуални действия

        По тези съображения отказът на ЧСИ Р.М. да редуцира адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е неправилен, необоснован и незаконосъобразен .

         При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното делопо чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , който е в размер на 200 лева,  но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане при хипотезата по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              От това следва, че  отказа  на ЧСИ Р.М. за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело-адв. К., следва да бъде отменен като незаконосъобразен.   Определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева.

                    По разноските.

                  При този изход на делото на жалбоподателят следва да се заплатят направените разноски, за адвокатско възнаграждение съгласно чл.10 т.5 от Наредбата за минималния  размер на адвокатското възнаг­раждение - Наредба № 1/2004г., на Висшия адвокатски съвет/ВАС/ в размер на 200 лева и  25 лева за Държавна такса платена по сметка на СГС/ .

       Ответникът по жалбата ЗАД“Б.В.И.Г.“АД с ЕИК ********-взискател по изпълнителното дело , следва да бъде осъдена да заплати  на жалбопосдателя - З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********, направените разноски  по делото за адвокатско възнаграждение на Адв. М.Г.от САК и  25 лева за Държавна такса по жалбата .

        Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,

 

                                                 Р Е Ш И:

 

      ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********, подадена чрез Адв. М.Г.от САК  отказа  на ЧСИ Р.М. с рег. №790 на КЧСИ постановен по изпълнително дело №20197900400421 за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело-ЗАД“Б.В.И.Г.“АД с ЕИК ********, адвокат З.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя -ЗАД“Б.В.И.Г.“АД с ЕИК ********, по изп.д. №20197900400421  по описа на ЧСИ Р.М. с рег. №790 на КЧСИ,  от 350 лева на  200 лева.

 

      ОСЪЖДА ЗАД“Б.В.И.Г.“АД с ЕИК ********, -взискател по изпълнителното дело, да заплати  на З. „ Б.И. „ АД с ЕИК ********,  сумата от 225 лева за направени разноски по делото.

        УКАЗВА на ЧСИ Р.М., с рег.№790 на КЧСИ да преизчисли дължимите разноски за адвокатсо възнаграждение по изпълнителното дело съгласно изводите в съдебното решение.

     РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437  ал.4 ГПК.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.

 

.