Решение по дело №141/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2018 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

от

03.08.2018 г.

Град

М

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

В публичното заседание на 20.02.2018 г. в следния състав:

 

                                                          Председател

И. ВЪТКОВ

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

141

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Постъпила е искова молба от адв. Светозар А. от САК, като пълномощник на И.И.Д. *** против Г.Х.Д.-***, за разваляне  на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. М, а именно: целият първи етаж и половината от тавана от двуетажна жилищна сграда,построена в УПИ Парцел ІХ пл.№ 260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №51 т.І нот. д.№ 135/1984 год. на МзРС, по отношение на прехвърлителката Н. И Д., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответниците до размера на наследствените права на ищеца – 1/6 идеална част, и при условията на евентуалност иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД против Г.Д. *** и Х.С. ***, с който да се признае за относително недействителен по отношение на И.И.Д. договор за дарение, обективиран в нот.акт № 40 т.V рег. № 3958 нот. дело № 612/2011 год. на нотариус Биляна Манчева с рег.№ 593 в НК, по силата на който Г.Х.Д.-С дарява на Х.Н.С. *** самостоятелен обект- жилище, със ЗП от 76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв. м. и 1/6 ид. ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на първия иск е 87 ал. 3 ЗЗД.

Правната квалификация на втория иск е чл. 135 ЗЗД.

В писмения си отговор ответниците оспорват исковете.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 51, т. І нот. дело №35/1984 г. по описа на МзРС, Х. И.Д. е прехвърлил на сина си Г.Х.Д. следния недвижим имот: Целия първи етаж с общ вход и половината от тавана от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІХ /девети/ пл. №260 /двеста и шестдесет/ от кв. 3 по плана за регулация на гр. М, одобрен със заповед №111/20.02.1989 г., целия с площ от 540 кв. м., при съседи: улица, Х. Г. Х.в и И. Кръстев, срещу задължение на купувача да гледа, храни, издържа и дава подслон на продавача и неговата съпруга Н. И Д.. От представеното удостоверение за наследници на Х. И.Д. се установява, че същия е починал на 05.10.2005 г., а  Н. И Д. е починала на 13.10.2014 г. От същото удостоверение се установява, че наследници по закон на прехвърлителя и съпругата му са ответиците Г.Д. – С, З. Д., Е. И.Д., Д. И.Д. и И.И.Д..

Ищецът претендира разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 51, т. І нот. дело №135/1984 г. по описа на МзРС, до размера на наследствените си права -1/6 идеална част. Имота е закупен от Х. Д. през 1962 год., видно от представения нот. акт №18 том първи, дело №56/1962 год на МРС, и по време на брака му с Н. Д., сключен през 1953 год. Установи се от представеното удостоверение за наследници, че Х. Д. е починал на 05.10.2004 г., а Н. Д. през 2014 год., и ищеца е техен наследник. Съпругата на Х. Д., която той уговаря да бъде гледана заедно с него не е страна по договора, но към момента на сделката имота е бил съсобствен между тях, при действието на СК от 1968 год., следователно обема на нейните права е ½ идеална част, от която част ищеца като наследник има 1/6 ид. част, или след приравняване – 1/12 ид. част от целия имот.   

Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, поради неизпълнение по отношение на неизправния длъжник. В случая е налице слИ.е на качеството “кредитор”, с принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД, с притежаваното отпреди наследяването качество на прекия му наследодател Н. Д. - “трето, ползващо се от договора лице”, което при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него е активно легитимирано да иска разваляне на договора в обем на притежаваните от него наследствени права (т. 3 от Тълк. Р. №30/81 ОСГК на ВС). От представеното по делото удостоверение за наследници се установи, че ищеца И.Д., като наследник на Н. Д., може да иска разваляне на договора по отношение на неговата наследствена част от наследството на Н. Д. - до 1/12  идеална част. Разваляне на договора по отношение на Х. Д. не се иска, а и няма данни по делото да е развален по отношение на него.

По делото са разпитани две групи свидетели, доведени от страните.

Свидетелят Д., брат на З. Д. твърди, че е познавал Н., знае къде е живяла. Съпругът й починал четири, пет години преди нея. един път я видял, че се опитва да говори по телефона, но споделила с него, че М. и Г. не й вдигат телефона и споделила пред свидетеля, че е прибързала с прехвърлянето. Влизал е и вътре в етажа, който е обитавала Н., помагал й е с дребни ремонти, когато се е налагало. При замръзнал водопровод е трябвало да запали печка, но е споделила пред свидетеля, че няма дърва. Сама си е чистела къщата. Сестра му З. е миела прозорци и сменяла пердета. Свидетелят забелязал един ден, че около къщата на Н. има хора от енергоснабдяване и разбрал, че и спират тока, понеже не е платен. После разбрал, че М. и свързал ток от неговия етаж. Бабата е споделяла пред него, че ходи в града да вижда дъщеря си Г., тъй като тя бързала да се прибере в гр. В., където е живеела. Свидетелят е виждал Г. в къщата на няколко пъти. Когато починала съпруга на Н., Г. *** и живеели там. Когато имало нужда от медицинско обслужване на Н., затова се е грижела З.. Малко преди смъртта си баба Н. изчезнала от гр. М. Чул да се говори из махалата, че е в старчески дом. З., сестрата на свидетеля му споделяла, че носи ядене на Н., тъй като тя й се оплаквала, че няма какво да яде. Не знае, къде е починала Н.. Не знае и къде е погребана. Свидетелката Б., без роднинска връзка със страните твърди, че познава Н.. Нейният син И. й е бил ученик, който е починал през 2006 г. Знае, че на Г. е бил прехвърлен етаж срещу издръжка и гледане. Свидетелката не е виждала Г. да идва в имота. До къщата на Н. е имало магазин, където свидетелката пазарувала ежедневно. Виждала Н. отвън на оградата. Понякога плачела и се оплаквала, че е сама и никой не я посещава. Това е било около 2010-2011 г., след смъртта на сина й И.. Отвън е личало, че къщата е със зацапани прозорци и непочистена. Бабата не била облечена добре. Случвало се е свидетелката да я води до вкъщи, защото не е можела да се прибере само, след като е ходила сама до аптеката. В жилището на Н. последните години преди смъртта й не е имало ток. Това е било след 2012 г. Разбрала от жените в магазина, че тока е бил прекъснат. В къщата са живели известно време снаха й З. и дъщеря й от друг брак. З. й е споделяла, че Н. има здравословни проблеми и тя я е водила на лекар. Понякога е виждала в къщата да идва М., няколко пъти. Свидетелката Н., без роднинска връзка със страните и съседка на имота от 1970 година твърди, че с името на Н. ги дели една мрежа. Знае от Н., че първия етаж от къщата е прехвърлен на Г., срещу задължение да ги гледа. След като Г. *** и за бабата се грижели И. и З.. З. се грижела и за Х., докато е бил болен. Виждала я е да почиства къщата да сменя пердета. Понякога идвал съпруга на Г. за малко време. С домакинската работа се занимавала З.. Знае, че тока е спиран в къщата и З. се погрижила да се свърже от друго място, за да има осветление. Никога свидетелката не е виждала Г. да се грижи за майка си. След смъртта на И. З. се е грижела изцяло за домакинството. В последните години свидетелката твърди, че Н. е имала и здравословни проблеми. Движела се е по улицата без да знае къде отива и са я връщали. Лекарства й е купувала З.. Свидетелката е влизала в първия етаж на жилището и е видяла, че е много мръсно. Н. се е оплакала на свидетелката, че е недоволна от грижите на Г.. Два месеца, след като бабата заминала за В. с М. свидетелката е видяла некролог, че е починала. Свидетелката Г., без роднински връзки със страните по делото, твърди, че познава Н. и съпруга й. били са семейни приятели. За бащата и майката се е грижел синът им И., който е бил лекар и след смъртта на Х. е продължил да се грижи за майка си Н.. Знае, че Н. има и дъщеря, но за първи път я е видяла, когато е починал д-р Д.. Никога не е идвала друг път в къщата. След смъртта на И.Д. в дома са били само З., Йоана и малкия Иван. Около година преди да почине Н. свидетелката е ходила при нея. Тя й се е оплакала, че е останала сама и няма кой да се грижи за нея. Ако не е З. да й даде нещо за храна, няма кой. Свидетелката помагала на З. веднъж да почистят къщата, било много мръсно. Нямало светлина и електрическа крушка. Знае, че сметките за домакинството е плащала З..

От ответната страна са доведени свидетелите В., П., М. и С.. Свидетелят В., без роднински връзки със страните, твърди, че живее на около 300-400 метра от къщата на Н.. След смъртта на съпруга й тя е живяла на първия етаж сама. Виждал е М. около четири, пет пъти да идва при нея. Споделял, че е идвал да види бабата, че е сама. Не е чувал, бабата да се оплаква. Пред свидетелят бабата е споделяла, че всичко има в хладилника, но е сама и и е трудно. Не познава З.. Виждал е в двора едно младо момиче и малко дете, но не знае кои са. Г. и М. се преместили да живеят в гр. В. и след 2012 г. не е виждал Н. в дома. Не е виждал Г. да готви и да помага в домакинството на Н.. Знае, че известно време Н. е била в дома на М. ***. Свидетелката П., без роднински връзки със страните, съседка на Г. ***, твърди, че Н. е живяла във В. и там е починала. От есента на 2012 г. е във В.. Във В. Н. е имала самостоятелна стая. Там за нея се грижели Г. и М.. Н. починала есента на 2014 г. и е погребана в гр. М. Как е живяла бабата в гр. М свидетелката не знае. Свидетелят М., братовчед на М.С. – съпруга на Г. *** живее в една къща с тях, но на различни етажи. Знае, че Н. е доведена в гр. В. през 2012 г. Преди това понякога М. е ходил в гр. М да види бабата. Последната починала през есента на 2014 г. и погребана в гр. М. Разходите по погребението са ги направили М. и Г.. Свидетелят С. – съпруг на Г. твърди, че живял в гр. М до 2000 г., след което се преместили с Г. ***. Идвал е в М, но не е живял постоянно. Твърди, че те са осигурявали ток, вода, плащали данъци на имота, осигурили й телефон и дърва за отопление. От декември 2012 г. Н. е била в гр. В. при тях. От тогава пенсията й е получавал свидетеля. Починала е през 2014 г. Докато е била в гр. В. той и е помагал за лечение. Твърди, че не е имало период, в който в жилището на Н. да не е имало ток. Съпругата му Г. е работила в гр. М до м. ноември 2007 г. След това е работила в Белоградчик и не е идвала в М всеки ден.  

С оглед горното, съдът намира иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за основателен и доказан, по следните съображения:

Алеаторният, ненаименован договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да  предостави ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, а и да бъдат изпълнявани по отношение и на трето, ползващо се от договора лице, ако при тези условия е сключен договорът, както е в настоящия случай.

            Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка, непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници, както и при множество кредитори.

             Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Неоказването на съдействие от страна на кредитора обаче не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна страна той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Дори и при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението, и разваляне на договора.

Конкретното съдържание на насрещните престации по договора за издръжка и гледане се определя от постигнатото между страните съгласие. При тълкуване на волята им, съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. /Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 284/01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г., решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д.№ 1853/2014 г. на ВКС- постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждите на прехвърлителя, и полагане  на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам.

             При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на договора, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнение.

              Съдебната практика е категорична, че задължението за  гледане и издръжка по своята същност и характер не търпи забава. То следва да бъде изпълнявано системно и непрекъснато и в тежест на приобретателите е да установят точното по вид, обем и качество изпълнение на задълженията. Не е допустимо задължението за издръжка да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Престирането от време на време на грижи и храна не означава „точно„ изпълнение на договора от страна на длъжника – приобретател.

              За да бъде уважен иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма  на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява  по последици на пълно неизпълнение.

              Видно от сключения между страните договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, прехвърлителят е поискал да му бъде подсигурен нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега докато е жив, като при немощ да го подпомага.

  От разпита на свидетелите, доведени от ответната страна, с оглед разпределението на доказателствената тежест по този иск, не може да се направи извод, че приобретателя по процесния договор е изпълнявал задълженията си по него системно и непрекъснато, и в пълен обем съгласно уговореното в договора. В тази насока съдът не цени показанията на св. М. и С., поради близката им роднинска връзка с ответната страна. Св. П. има впечатления от времето, когато Н. е била във В., а показанията на св. В. са само от споделеното с него от М.С.. Извода, че задълженията по договора не са изпълнявани от приобретателя по него, се подкрепят от показанията на свидетелите Н., Г. и Б.. Същите пресъздават преки впечатления от живота на Н. през относително дълъг период от време, като св. Б. установява, че напоследък баба Надка била  много болна, не можела да се грижи за себе си, била мърлява, необлечена, ходела обута с различни чорапи. Плачела и казвала, че никой не идва, че е сама. Свидетелката е виждала съпруга на дъщеря й Г. да идва два - три пъти в месеца с чанта и после си тръгвал. Установи се, че прехвърлителката Д. известно време  в имота с прекъснато електрозахранване и без вода.

Други доказателства, установяващи изпълнение на задълженията по договора, не са ангажирани от ответната страна.

По своето естество  изпълнението на задълженията за гледане и издръжка трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения. Изпълнението на договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя през определени интервали от време. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Когато това не е изпълнено от приобретателите, както е в случая, неизпълнението по договора следва да бъде определено като съществено. Това съществено неизпълнение на договора, поради неделимост на задължението за издръжка и гледане, макар и през определен период от време, влече след себе си, пълно неизпълнение на договорните задължения. По делото  са събрани достатъчно доказателства,че прехвърлителката е имала нужда от постоянни  грижи с оглед възрастта й. От анализа на събраните доказателства се установява, че е налице непълно и непостоянно изпълнение  на договорните задължения от страна на ответницата през целият период, и предявеният иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД  е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед наследствените права на ищеца договора срещу задължение за гледане и издръжка следва да бъде развален в размер на 1/12 ид. ч. от имота.

В останалата част до пълния размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

 По отношение иска по чл. 135 ЗЗД:

Този иск е основателен.

Искът по чл. 135 ЗЗД, наречен в доктрината „Отменителен” или „П.”, а в практиката „Иск на заспалия кредитор”, е средство, чрез което предявилият го необезпечен кредитор цели да бъде прогласена от съда относителната недействителност на извършена от неговия длъжник разпоредителна сделка с недвижим имот, за да може да насочи принудителното изпълнение върху същия този недвижим имот, за удовлетворяване на негово вземане.

За да бъде уважен иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1 - да е налице вземане на ищеца срещу ответника, от което ищецът извежда качеството си на кредитор;  2 - да е  налице увреждащо  кредитора действие,  с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 3 - длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.

По първия елемент от фактическия състав: Ищецът обосновава качеството си на кредитор като наследник на Н. Д., която е кредитор по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с ответницата и длъжник по тези договори Г.Д. - С. Съдът намира, че правото по чл. 135 ЗЗД е наследимо, като в този случай качеството на кредитор за наследника на праводателяпрехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, т. е. от този момент за наследника възниква правото на иск по чл. 135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди кредитора. В горния  смисъл е Решение № 7/26.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 456/2011 г., III г.о. Следва извода, че кредиторовото качество на ищеца, като наследник на Н. Д., е доказано по делото.

Следва да се отбележи, че вписването на отчуждителната сделка преди иска за разваляне на алеаторния договор, не е пречка за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото с него се цели обявяване на недействителността по отношение на кредитора И.И.Д. /в рамките на неговите наследствени права/ на всякакви увреждащи го действия, включително и отчуждителни сделки, който са надлежно вписани. В този смисъл е Решение № 79/30.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 3356/2008 г., II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен това, съгласно разясненията на ТР 1/1965 г. ОСКГ на ВС, вписването на отчуждителната сделка, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, на основание чл. 113 ЗС, не може да бъде пречка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.

По втория елемент от фактическия състав: Според съда увреждащо е всяко действие, с което длъжникът е създал или е увеличил неплатежоспособността си. Безпротиворечиво се приема, че с договора за дарение се намалява активът на длъжника, тъй като не е получена насрещна престация, която да послужи за удовлетворяване на кредитора – взискател при принудително изпълнение. В този смисъл, процесният договор за дарение е увреждащ ищеца като кредитор. С тази сделка Г.Д. - С намалява имуществото си, което на осн. чл. 141 ал. 1 вр. чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечение на нейните кредитори. В случая ответницата, в чиято тежест е установяването на това обстоятелство, не е представила доказателства, че разполага с парични средства или друго имущество, което да е достатъчно за удовлетворяване на кредиторовото вземане.

По третия елемент от фактическия състав:

   Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1984 г., че към датата на сключване на увреждащата сделка – дарение на недвижим имот – 2011г., ответницата Г.Д. - С е знаела, че е длъжник на своята майка, която е имала вземане спрямо нея за издръжка и гледане по алеаторния договор. Тъй като се касае за безвъзмездна сделка, то съгласно чл.  135 ал. 1 ЗЗД, не е необходимо да се изследва и знание за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял – вторият ответник по делото Х.С.. Нещо повече, установява се, че е налице и презумпцията на чл. 135 ал. 2 ЗЗД за знание у контрагента на длъжника, тъй като Х.С. е син на Г.Д. – С, т. е. низходящо на длъжника лице.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице и трите изискуеми се от закона предпоставки за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД. Искът следва да бъде уважен, като бъде обявена недействителността на сключената сделка за дарение по отношение на ищеца И.И.Д., до размера на неговата наследствена част.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 1170.85 лв., съобразно уважената част от исковете. На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

РАЗВАЛЯ, по иск на И.И.Д. ***, на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. М, а именно: целият първи етаж и половината от тавана от двуетажна жилищна сграда,построена в УПИ Парцел ІХ пл.№ 260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №51 т. І нот. д. № 135/1984 год. на МзРС, по отношение на прехвърлителката Н. И Д., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответницата Г.Х.Д. – С, до размера на наследствените права на ищеца – 1/12 идеална част.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до ½ ид. част, като неоснователен.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на И.И.Д. договор за дарение, обективиран в нот. акт № 40 т. V рег. № 3958 нот. дело № 612/2011 год. на нотариус Биляна Манчева с рег.№ 593 в НК, по силата на който Г.Х.Д.-С дарява на Х.Н.С. *** самостоятелен обект- жилище, със ЗП от 76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв. м., построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м., до размера на наследствените права на ищеца – 1/12 идеална част.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.Х. Д. – С, да заплати на И.И.Д., направените деловодни разноски по компенсация в размер на 1170.85 лв.

ОСЪЖДА И.И.Д., да заплати на Г.Х.Д. – С, направените деловодни разноски по компенсация в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: