№ 178
гр. Враца, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20221400500188 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на "МИРКАТ"ООД-гр.София, ЕИК *** - взискател по
изпълнително дело №2016***0400969 по описа на ЧСИ Г. Б., подадена чрез
пълномощник адв.Т.Ж. от АК-Стара Загора против постановление на ЧСИ Б. от
16.02.2022 год., с което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК производството по
изпълнителното дело е прекратено.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно и
необосновано.
Сочи, че като взискател е възложил на съдебния изпълнител права по чл.18 от
ЗЧСИ за избор и прилагане на способи за изпълнение против длъжника, гарантиращи
събирането на дълга. Твърди, че при преценката си за изтичане на срока по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК съдебният изпълнител не е съобразил приложението на текстове
на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., съгласно които за определен
период е било недопустимо извършването на принудителни действия против
длъжника. Счита, че сроковете по този специален закон е следвало да се изчислят,
съобразят и приложат от ЧСИ при изчисляване на срока по чл.433,ал.,т.8 от ГПК.
Оспорва извода на ЧСИ Б., че не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на повече от 2 години, считано от 28.01.2020 год., на която дата е подал
молба за насрочване на поредна нова публична продан на недвижими имоти. Сочи, че с
разпореждане от същата дата 28.01.2020 год. ЧСИ е определил дължими от взискателя
такси по исканията в молбата, но не го е уведомил и не му е указал да внесе
определени по основание и размер такси и депозит за вещо лице, което да извърши
оценка на имотите. Същевременно в продължителен период от време ЧСИ е
1
бездействал и не е предприел никакви действия по реализиране на посочения в
молбата от 28.01.2020 год. изпълнителен способ, при което е недопустимо това
бездействие да се възприема като непредприемане на действия от страна на взискателя
и да се ползва от ЧСИ като законово основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Твърди още, че последното действие по изпълнението не е неговата
молба като взискател, а произнасянето от страна на съдебния изпълнител по исканията
в тази молба.
Иска обжалваното постановление за прекратяване да бъде отменено като
незаконосъобразно, а изпълнителното дело върнато на ЧСИ за продължаване на
изпълнителните действия.
Длъжникът "АВТОТРАНС"ЕООД - гр.Враца, ЕИК *** не е депозирал
възражение. Дружеството е уведомено за жалбата по реда на чл.50, ал.4 вр. с чл.47,ал.1
от ГПК, след като при посещение на адреса призовкарят не е намерил нито
представители на адресата, нито табела с името на дружеството.
Присъединеният взискател НАП не е депозирал становище по жалбата.
На основание чл.436,ал.1, изр.2 от ГПК ЧСИ Г. Б. е представил мотиви по
обжалваното прекратяване на принудителното изпълнение, в които подробно
обосновава становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е заверено фотокопие от изпълнително дело №2016***0400969 по
описа на ЧСИ Г. Б..
След анализ на съдържащите се в изпълнителното дело документи, във връзка в
доводите на жалбоподателя, настоящият състав на ОС-Враца приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което
действие на съдебния изпълнител попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата
на чл.435 ГПК подлежащи на обжалване от взискателя действия. От приложеното по
делото съобщение /л.590/ е видно, че взискателят е уведомен за прекратяване на
изпълнителното производство на 15.03.2022 год., а жалбата е подадена по пощата на
29.03.2022 год., т.е. подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК.
При това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя,
настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело №2016***0400969 по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано по
молба от 06.10.2016 год. на "МИРКАТ"ООД - гр.София против "АВТОТРАНС" ЕООД
- гр.Враца. С молбата са представени разпореждане №9328/19.09.2016 год., Заповед за
изпълнение №2461/19.09.2016 год. и изпълнителен лист от 20.09.2016 год., издадени от
РС-Враца по ч.гр.дело №3668/2016 год. на същия съд, с които длъжникът
"АВТОТРАНС"ЕООД - гр. Враца е осъден да заплати на взискателя следните суми: 1/
главница от 819 165.19 лева ; 2/ разноски по заповедното производство от общо 46
510.20 лева.
С допълнителна молба от 24.10.2016 год. взискателят е поискал принудителното
изпълнение да бъде насочено към недвижими имоти, собствени на длъжника, а
именно:
I. Поземлен имот с идентификатор 12259.1027.105 по КККР на гр.Враца с площ
11540 кв.м. , заедно с построените в него:
1. Сграда за търговия с идентификатор 12259.1027.105.1 със застроена площ 19
кв.м., на един етаж, полумасивна конструкция;
2. Административна, делова сграда с идентификатор 12259.1027.105.2 със
застроена площ 1372 кв.м., масивна конструкция с носещи стени и стоманобетонни
2
подови конструкции;
3. Промишлена сграда с идентификатор 12259.1027.105.3 със застроена площ 56
кв.м., на един етаж. масивна конструкция с носещи стени и стоманобетонни подови
конструкции;
4. Промишлена сграда с идентификатор 12259.1027.105.4 със застроена площ 56
кв.м., на един етаж, масивна конструкция с дървен гредоред;
5. Сграда на транспорта с идентификатор 12259.1027.105.5 със застроена площ
от 177 кв. м., на един етаж, масивна конструкция с носещи стени и стоманобетонни
подови конструкции;
6. Промишлена сграда с идентификатор 12259.1027.105.6 със застроена площ от
54 кв.м.,на един етаж,полумасивна конструкция.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която са му
връчени и Заповедта за изпълнение, и изпълнителния лист. Поканата е връчена на
управителя на дружеството на 31.10.2016 год. /л.30/, но изпълнение не е последвало.
Затова принудителното изпълнение е насочено към описаните по-горе имоти,
като в периода от 25.03.2017 год. до 18.12.2019 год. са насрочени, проведени, обявени
за нестанали и обявени за станали няколко публични продани.
Последната такава е била за периода от 17.11.2019 год. до 17.12.2019 год. и с
протокол от 18.12.2019 год. на ЧСИ Г. Б. /л.511 от изп.дело/ е обявена за нестанала.
Взискателят "МИРКАТ" ООД - гр.София е уведомен на 22.01.2022 год. /л.526,стр.2/ и с
молба вх.№1099/28.01.2020 год. /л.574/ е поискал насрочване на нова публична продан,
на която непродадените имоти да бъдат продавани поотделно, на отделна цена за всеки
един след извършването на нова оценка.
Със съобщения изх.№1531/28.01.2020 год. и изх.№1532/28.01.2020 год. /л.577 и
л.578/ ЧСИ Б. е уведомил взискателя, че следва да заплати 300.00 лева хонорар за вещо
лице и такси и разноски от общо 86.00 лева. Съобщенията са изпратени с препоръчано
писмо с обратна разписка /л.578/ на адреса на пълномощника на "МИРКАТ" адв. Т.Ж.,
което писмо е оформено с подпис като получено на 30.01.2020 год., без данни за
получателя.
Други действия от страна на взискателя и съдебния изпълнител след молба вх.
№1099/28.01.2020 год. не са предприемани и на 16.02.2022 год. ЧСИ Г. Б. е постановил
обжалваното в настоящето производство Постановление /л.588/, с което
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години. В мотивите си ЧСИ е отразил, че последното
изпълнително действие е извършено на 28.01.2020 год. с молбата за насрочване на
публична продан.
При така установеното от фактическа страна съдебният състав достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т.10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този случай т. нар. перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
За прекратяване на изпълнителното дело по право е ирелевантно дали по
изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като
единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат на делото да
3
бъде перемирано, съгласно изричната, ясна и ненуждаеща се от тълкуване норма на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Условие за ненастъпване прекратяване на изпълнителното
производство по силата закона е поискаването по инициатива на взискателя
извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство.
В този смисъл, твърдението на жалбоподателя, че перемпция не е настъпила, тъй
като съдебният изпълнител не го е уведомил за нередовност на поисканото с молбата
от 28.01.2020 год. изпълнително действие и е бездействал, е неоснователно. Молбата за
насрочване на нова публична продан е действие, прекъсващо срока по чл.433,ал.1,т.8
от ГПК, но бездействието на съдебния изпълнител, ако е налице такова, не
освобождава взискателя от задължението му да бъде активен и със свои действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес и не спира теченото на срока по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК..
При гореизложеното, неоснователно е и твърдението му, че последно действие по
изпълнението не е молбата му от 28.01.2020 год., а произнасянето на съдебния
изпълнител по исканията в тази молба - такова произнасяне липсва.
Последното изпълнително действие е поисканото с молбата от 28.01.2020 год.
насрочване на нова публична продан, други изпълнителни действия в периода от
28.01.2020 год. до 16.02.2022 год. не са извършвани, независимо от причината за това,
при което към 28.01.2022 год. изпълнителното производство е следвало да бъде
прекратено по право на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Въпреки горното, перемпция не е настъпила, като съдът намира за основателно
позоваването от страна на жалбоподателя - взискател на Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците.
Според разпоредбата на чл.3,ал.1 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
год., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. - ДВ, бр.44 от 2020 год., в сила от
14.05.2020 год./, за срока от 13 март 2020 год. до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства.
Извънредното положение е обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 год., обнародвано в ДВ, бр.22 от 2020 год., за срок от 13.03.2020 год. до
13.04.2020 год., удължен до 13.05.2020 год. с ново решение на Народното събрание от
03.04.2020 год., обнародвано в ДВ, бр.33 от 2020 год.. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закон за здравето /ДВ, бр.44 от 13.05.2020 год./ е предвидено, че
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Следователно, процесуалните срокове, съгласно цитираните закони, са спрели да
текат за времето от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год. - за 2 месеца и 7 дни.
Тъй като до обявяване на извънредното положение на 13.03.2020 год.
предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не са били налице, относимо към конкретния
казус, перемпция при непредприемане на изпълнителни действия би настъпила на
04.04.2022 год. с изтичането на 2 години, 2 месеца и 7 дни от извършване на
последното изпълнително действие на 28.01.2020 год.
Към 16.02.2022 год. този срок не е бил изтекъл, поради което и предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не са
били налице.
4
При тези си съображения настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното
постановление от 16.02.2022 год. съдебният изпълнител е извършил неправилна
преценка относно осъществяването на съответния правно релевантен факт по
изтичането на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и незаконосъобразно е прекратил
изпълнителното производство.
Ето защо жалбата на взискателя следва да бъде уважена.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.02.2022 год. на ЧСИ Г. Б. с рег.№***, с което на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е прекратено производството по изпълнително дело
№2016***0400969.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5