Р Е
Ш Е Н
И Е №64
гр.Габрово, 11.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
И.Димова
при секретаря
М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.гр.д. №35 по описа за 2019г. ,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата С.С.Б., подадена чрез
процесуалния представител адв.Г. срещу постановеното решение по
гр.д.№1600/2017г. на Севлиевски районен съд.
Подадена е и въззивна жалба от ответника В.Б.Б..
В подадената от ищцата жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се ,че е
налице правен интерес за ищцата от предявяване на положителен установителен
иск за установяване правото на
собственост по отношение на спорните
между страните идеални части от процесния имот. Първоинстанционният съд не се е
съобразил с Постановление №4/1964г.- т.6
на ОСГК на ВКС ,съгласно което се уголемяват дяловете на наследниците от
съответното коляно. Излагат се доводи ,че Б.Д. Б. и Н.Д.Б. са с равни права и от едно коляно и съответно отказа от
наследство, направен от В.Н.Д. като наследник на Н.Д.Б. ,уголемява дела на
наследствените права на наследниците на
починалия Б.Д. Б. – съпругата С.Б. и дъщерята Б. И., които имат равни права. Съгласно
чл.9,ал.1 ЗН съпругата наследява част
равна на частта на всяко дете. В случая
ищцата С.Б. като преживяла съпруга има
квота равна на ищцата Б.И. и следва да
получи 1/8 ид.ч. от недвижимите имоти ,представляващи наследство на Б. Б.
Претендира се за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд
решение в частта ,с която е отказано да се признае право на собственост по
отношение на С. С.Б. за собственик на 1/8 ид.част от оставената
¼ ид.част от наследството, оставено
от починалия на 24.04.2016г. Н.Д. Б. относно процесния недвижим имот, представляващ
широколистна гора в землището на с.***
,общ.Севлиево , ведно със законните последици.
В жалбата на ответника В.Б. се сочи ,че решението се
обжалва като незаконосъобразно, неправилно и/ или недопустимо ,без да са изложени конкретни доводи, на които се
основават тези твърдения. Жалбоподателят твърди, че процесната ¼ от
имота му е била продадена от В.Н.Д. .Срещу
него е предявил обратен иск пред Севлиевски РС ,като при уважаване на
предявения иск на С.Б. и Б.И., ответникът по обратния иск да бъде осъден да му
върне продажната цена и възстанови направените
във връзка със сделката разноски. Липсва произнасяне по този иск от
първоинстанционния съд, в резултат на което съдът е постановил решение ,с което
е уважил предявения срещу него иск, без да се съобрази с фактите и обстоятелствата
,посочени в обратния иск .Претендира се за отмяна на обжалваното решение и да се разгледа предявения обратен иск.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срок,от страни в
производството ,по което е постановено обжалваното решение и срещу подлежащ на
обжалване акт ,
предвид на което са процесуално допустими.
Предмет на обжалване е постановеното от Севлиевски
районен съд решение по гр.д.№1600/2017г.,с което е признато за установено по
отношение на ответника В.Б.Б. , че ищцата Б.Б.И. е собственик, на осн.чл. 124 ГПК във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 8, ал. 4 от ЗН, на ¼ ид.ч. /една
четвърт/ от ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ от 2,500 дка, находяща се в землището на
с.***,общ.Севлиево, м.***, ЕКАТТЕ 00103, съставляваща имот № 077009, при
граници: землищна граница, имоти с № 057008 –полски път, № 057043 – използваема
ливада, № 077011 – и № 077008 – широколистна гора, получена по наследство от
б.ж. на с.***, обл.Русе Н.Д. Б., ЕГН **********, починал на 24.04.2016 г., след
отказ от наследството му от неговия син В.Н.Д., ЕГН **********, вписан в особената книга за отричане от наследство
на РС – Русе под № 108 от 28.04.2016 г. Съдът е отхвърлил предявения иск по чл.
124 ГПК за същия имот от С.С.Б. ЕГН **********
***, като неоснователен и недоказан.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е
валидно и допустимо.
Производството по гр.д.№1600/2017г. по описа на Севлиевски районен съд е
образувано по предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от С.С.Б. и Б.Б.И. срещу
ответника В.Б.Б. за признаване за установено ,че всяка от ищците е собственик
на 1/8 ид.част от оставената ¼
ид.част от наследството ,оставено от
починалия на 24.04.2016г. Н.Д.Б. относно описания в исковата молба
недвижим имот, представляващ широколистна гора
в землището на с.***, общ.Севлиево.
Исковата претенция се основава на твърдения ,че с решение
на ОбСЗ – Севлиево на наследниците на Б.К.Б.,***
е възстановена широколистна гора, намираща се в землището на с.***,
общ.Севлиево. Законни наследници на Б. К. Б. са ответникът – негов син и наследниците на
втория му син Д. Б. К., починал преди наследодателя на 24.11.1975 г. Той е
оставил за свои законни наследници синовете си Б.Б. И. , починал на 10.07.2005
г. и Н.Д. Б. , починал през 2016 г. Законният наследник на Н.Д. Б. – негов син В.Н.Д.
е извършил отказ от наследството на баща си и той е вписан в специалната книга
при РС – Русе под № 108 от 28.04.2016 г. Ищците са законни наследници на сина
на общия наследодател Д. Б. – съпруга и дете на Б.Б. И.,от наследството на
когото са получили по 1/8ид.ч. всяка от тях. Въпреки направения отказ от
наследство В.Н.Д. е продал на ответника
¼ ид.ч. от процесната гора, която е била собственост на баща му Н.
Б..За тази ¼ ид.ч. от процесния имот ищците твърдят,че след направения отказ
от наследство от В.Н.Д. ,тя е уголемила дела на ищците от по 1/8 ид.ч. за всяка от тях.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява
,че с решение № 42 от 30.06.2000 г. на ОбСЗ
Севлиево на наследници на Б.К. Б.,*** ,е възстановен в нови реални граници имот
в землището на с.***, Севл.община, представляващ широколистна гора, който имот
е предмет на предявения по делото установителен иск по чл.124 ГПК.
От приложеното удостоверение за наследници се
установява,че наследодателят Б.К. Б. е
починал на 08.09.1986 г. и е оставил за свои законни наследници :Н. Б. –
съпруга /починала през 1990 г./,
ответникът по делото В.Б.Б. – негов син и по право на заместване по чл.10 ЗН законните
наследници на починалия преди него син Д. Б. К. – двамата му синове Б.Д. Б. и Н.Д.
Б.. Синът Б.Д. Б. е починал през 2005 г. и негови законни наследници са ищците
по делото: С.С.Б. - съпруга и Б.Б.И.- дъщеря.
Синът Н.Д. Б. е починал на 24.04.2016г и негов законен наследник е В.Н.Д. – негов син. Видно от удостоверение на
РС – Русе , на 28.04.2016 г. в особената книга при съда за отричане от
наследство под № 108 е вписан отказа на В.Н.Д. от наследството на баща му Н.Д. Б..
Представен е констативен нотариален акт №126 от
26.08.2015г. за собственост на недвижим имот ,придобит по давностно владение и
наследство, на нотариус с район на действие РС-Ловеч, с който В.Б.Б. ,Н.Д. Б. ,Б.Б.И.
и С.С.Б. са признати за собственици по давностно владение и наследство ,при
съотношение на правата – ½
ид.част за първия, ¼ ид.ч. за втория и по 1/8 ид.ч. за третата и
четвъртата, върху ПИ в с.***,общ.***, Ловешка област, описан в нотариалния акт.
При така установените данни ,първоинстанционният съд е
приел,че направеният от наследника на Н.Д. Б. отказ от наследство съгласно чл.53 ЗН е уголемил дела на ищцата Б.И.
с оглед родствената връзка по съребрена линия при наследяването по редове. Приел е ,че няма заместване по чл.10,т.4 ЗН ,тъй като Н.
Б. е починал след своя баща и отказа от
наследство не е уголемил дела на ищцата С.Б. ,която е законен наследник на съпруга си Б.Д. Б., но
не е наследник по закон на отказалия се от наследството В.Н. и между двамата не
съществува никаква кръвна връзка, която определя наследниците по закон.
Предмет на оспорване от жалбоподателката С.Б. е
правилността на изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.53 ЗН относно
дяловете на наследниците ,които следва
да бъдат уголемени с частта от наследството на Н.Д. Б. след направения отказ от наследство от
неговия син В.Д..
Въззивният съд намира за неоснователни наведените във
въззивната жалба на ищцата С.Б. доводи, че с оставеното от Н.Д. Б. наследство ,след
отказа на законния му наследник В.Н.Д., следва да бъде уголемен и нейният дял
,позовавайки се на ППВС№4/1964г., чл.9,ал.1 ЗН и правата като преживяла съпруга на наследодателя Б. Б. ,който
с Н.Д. Б. е наследник от едно коляно на Б.К.
Б. и че отказът на наследника В.Д. от
наследството на Н. Б. уголемява дела на
наследствените права на наследниците на Б.Д.
Б. - съпруга и дъщеря,при равни наследствени права.
В случая има наследяване по коляно по чл.10,ал.3 ЗН на
наследодателя Б.К. Б., починал на 08.09.1986г., от неговите внуци Б.Д. Б. и Н.Д.
Б., които са заместили своя баща Д.К. , починал през 1975г. - син на наследодателя. Същите са наследили
по равни части от образуваното коляно. За приемане на наследството от Н.Д. Б.
свидетелства приложения констативен нотариален акт№126/ 26.08.2015г., н.д.№657/2015г./л.7
от първоинстанционното дело/.
След смъртта на
Н. Б. през 2016г.,неговият наследник по закон – синът му В.Н.Д. е
направил отказ от наследството ,останало след смъртта на баща му Н. Б..
Съгласно чл.53 от ЗН частта на отреклия се или на оня ,който
е изгубил правото да приеме наследството
,уголемява дяловете на останалите наследници. Уголемяването не се придобива по правоприемоство от отказалия
се наследник ,а по наследство .Когато има само наследници по закон ,последиците
от отказа зависят от това дали има и
други наследници от същия ред. Ако няма такива –наследството се предлага на
следващия ред наследници / р.№145 по т.д.№1018/2010г.,ВКС,Іт.о., правната
доктрина – „Закон за наследството”,ИК”Труд и право” 2016,стр.617-619/.
От доказателствата по делото се установява, че
наследодателят Н. Б. има само наследници по закон. Отказалият се от
наследството негов син В.Н.Д. е единствен наследник в първи ред
на наследниците по закон .Направеният
от него отказ от наследство има за правна последица създаване на наследствено
правоприемство спрямо останалите
редове,в порядъка определен от
Закона за наследството по аргумент на чл.53 ЗН и към наследяване се призовават наследниците от следващия наследствен ред
определен от ЗН.В случая няма наследници от втори ред –родители на наследодателя Н. Б. .Има от
трети наследствен ред по съребрена линия
– низходящ по заместване на неговия брат
Б.Д. Б. – неговата дъщеря и ищца
по делото Б.Б.И., която следва да получи наследството, оставено от Н. Б.. По отношение
на процесния имот това е ¼ ид.част.
Ищцата С.Б. като преживялата съпруга на наследодателя Б.Д. Б., не е от кръга на лицата ,които могат
да наследяват по закон или по право на заместване наследодателя Н. Б. .В случая
е неприложим чл.9,ал.1 ЗН,тъй като Б.Б.И. не наследява като дете на наследодателя
Н. Б.,а по чл.10,ал.2 и чл.8,ал.1 ЗН по право на заместване от трети наследствен ред, като дъщеря на Б.Д.
Б. – брат на наследодателя Н.Д. Б..
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
пръвоинстанцион ният съд не се е съобразил с Постановление №4/1964 на ОСГК на
ВС.В мотивите на обжалваното решение съдът изрично се е позовал на това
постановление ,като е приел, че в случая не е налице заместване по чл.10,ал.4 ЗН,тъй като наследодателят Н. Б. е починал след своя наследодател и че при направен отказ от наследство от сина
на Н. Б.,
частта на отреклия се е преминала
в наследника по закон по съребрена линия
– ищцата Б.И.. Тези изводи на
първоинстанционния съд съответстват на установените по делото факти В случая отказът от наследство е направен от
наследника В.Д. от наследството на наследодателя му Н. Б.,а не от Н. Б. като
наследник на Б.К., и наследниците ,чиито дялове се уголемяват от отказа на В.Д.
се определя съобразно включените в съответните редове наследници по закон на Н.
Б..
По изложените съображения въззивният съд прие,че
жалбата на ищцата С.Б. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а
обжалваното решение потвърдено като законосъобразно и обосновано поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
Жалбоподателят В.Б. не сочи конкретни факти и
обстоятелства, които да обосновават недопустимост или незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърдението ,че съдът не се е произнесъл по обратния иск е
неоснователно. Видно от протокола от с.з. от 19.11.2018г. по гр.д.№1600/2017г.
на Севлиевски районен съд,в това заседание ,в което лично се е явил ответникът В.Б.,
е постановено да се върне на ответника
обратен иск на л.44 и приложените към него документи. След като в
производството по гр.д.№1600/2017г. на СРС не е приет за разглеждане обратен
иск,то се явява и неоснователно искането на жалбоподателя за връщане на делото
на първоинстанционния съд за произнасяне по такъв иск.Обстоятелствата,на които
се позовава жалбоподателя , касаят правоотношения с трето лице,което не е
страна в настоящото производство и са неотносими към законосъобразността и
обосноваността на обжалваното решение. С оглед изложеното жалбата на ответника В.Б.
се явява неоснователна.
Предвид изхода на спора, не се дължат разноски на жалбоподателите за
въззивното производство.
На основание изложеното ,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №317 от 30.11.2018г. по гр.д.№1600/2017г. на Севлиевски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: