РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Девня, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200177 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Интерреклама“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу НП № 53 – 00 – 447 / 29. 04. 2022 г. на Директор ОПУ –
Варна – СЗ – А – ПИ. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. В от ЗП и на
основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три
хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност, прекомернст на наложеното.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
1
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 13. 01. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, в обхвата и
ограничителната строителна линия на път 3 – 2008, км 4 + 750, дясно, свид.
Ив. П. Ив. – служител ОПУ – Варна установил, че възз. „Интерреклама“
ЕООД извършвал дейност от специалното ползване на пътищата, в частност
експлоатирал рекламно съоръжение – с площ без стойките 2 кв. м.,
едностранно, без да има за това надлежно разрешение от ОПУ – Варна.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
2
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз.
„Интерреклама“ ЕООД, на 13. 01. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл.
Варна, в обхвата и ограничителната строителна линия на път 3 – 2008, км 4 +
750, дясно, експлоатирал рекламно съобръжение – с площ без стойките 2 кв.
м., едностранно. Съгласно пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП, това се явява специално
ползване на пътищата, респективно за такава дейност се иска разрешение от
ОПУ – Варна, което въззивника не притежавал. Горното съдът прие въз
основа на свидетелските показания, както и от писмените материали,
приобщени към доказателствения материал по делото.
Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното е в
минимално установеното, съдът не следва да разглежда въпроса относно
субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, в частност наличие в непосредствена близост на
кръстовище, както и възможност за материална компенсация, в частност
дължима такса ползване, съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен
и категоричен начин беше установено осъществяването на състава,
респективно за съда не съществува съмнение относно допускането на
твърдяното нарушение. Въззивникът навежда като доводи, че НП не съдържа
точно посочване на мястото, където е извършено нарушението, дружеството
3
притежава разрешение, същото не е било поканено за съставяне на АУАН,
което се оборва категорично от доказателствата по делото. Действително в
предходен период от време въззивникът е имал такова разрешително - № 12 /
08. 05. 2009 г., но същото му е било отнето още през 2017 г., вкл. АС – Варна
е отхвърлил жалбата му срещу постановения от Директора на ОПУ отказ за
преиздаване. Видно от писмените материали по делото, вкл. и от решението
на АС – Варна, че км 4 + 750 дясно и 4 + 800 дясно касаят едно и също място,
като разликата се дължи на извършено прекилометриране във времето. На 18.
01. 2022 г. дружеството е било изрично уведомено, че на 27. 01. 2022 г. негов
представител следва да се яви за съставяне на АУАН, като липсата на такъв е
отразено в констативен протокол от същата дата и едва след това е
пристъпено към съставяне, а на 01. 03. 2022 г. АУАН е бил надлежно връчен.
В тази връзка следва да бъде акцентирано, че на 04. 03. 2022 г. дружеството
се е възползвало от правото си да депозира и писмени възражения, което е
сторило в законоустановения срок, т. е. по никакъв начин не е ограничено
правото му на защита в тази част на воденото производство. Не следва да
убягва от вниманието на съда и факта, че едно и също лице е получило АУАН
и НП, като и в двата случая това е позволило на дружеството да се възползва
в срок от правата си. НП съдържа словесно описание на нарушението и
цифрово изписване на относимите норми в степен, позволяваща разбирането
в какво точно се състои нарушението, респективно дадена е възможност на
санкционираното лице да организира адекватно защитата си. Без обстоен
коментар следва да се остави дали наложеното е в минимален размер или
„пъти по – висока санкция“, доколкото следва единствено да се съобразят
законовите разпоредби в тази насока, в частност чл. 54, ал. 1 от ЗП, визиращ
размер от три хиляди до осем хиляди лева, което да се отнесе към конкретно
наложеното, а именно три хиляди лева. Следва да бъде уточнено, че няма как
да се приеме твърдяната изрядност от страна на въззивника в неговата
дейност, най – малкото защото прави впечатление, че отказа за преиздаване,
вкл. потвърден от АС – Варна е от 2017 г., а настоящото нарушение е
констатирано на 13. 01. 2022 г., т. е. налице е голям времеви интервал, в който
дружеството е експлоатирало рекламното съоръжение без надлежно
разрешение. Конкретното нарушение административно – наказващият орган е
приел за първо, доколкото не е налице влязло в законна сила НП за друго
такова, но наличието на данни и за други идентични такива, е индиция в тази
4
насока. Коментираните експлоатиране и инцидентност следва да се отнесат
като допълнение на приетото по – горе от съда защо не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото изложеното от страна на
въззивника разбиране за противоправно поведение е разширително и лишено
от логика, като по този начин от една страна се обезсмислят конкретно приети
и действащи текстове, а от друга споделяне тезата на санкционираното лице
би довело до невъзможност да се налагат санкции при безспорно нарушаване
на законови разпоредби.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 53 – 00 – 447 / 29. 04. 2022 г. на Директор ОПУ
– Варна – СЗ – А – ПИ, с което на „Интерреклама“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. В от ЗП и на
основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три
хиляди лева.
ОСЪЖДА „Интерреклама“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А –
ПИ сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5