О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 84/8.2.2021 г.
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в
закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от
Председателя адм. д.
№ 270 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е образувано по молба на Директора на ДСП-Ямбол – ответник по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС, с която се иска изменение на постановеното по
делото Решение № 207 от 24.11.2020 г. в частта за разноските, както и по молба,
депозирана от процесуалния представител на оспорващата А.К.М., с която се иска допълване на Определение № 23 от 12.01.2021 г.,
постановено по адм. д. № 270/2020 г. по описа
на съда в частта за разноските.
Производството по
адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС е образувано по жалба на А.К.М. против Заповед №
ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“–Ямбол. Жалбата е депозирана чрез упълномощения от нея адвокат С.Д.
*** с посочен служебен адрес, към която е приложено съответно пълномощно, а
впоследствие е представен и договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г., в който е посочено, че услугата (представителство и
съдействие във връзка с обжалването на административния акт) се предоставя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Освен заявеното
оспорване на издадената от Директора на ДСП-Ямбол заповед, в жалбата е
направено и особено искане за спиране на предварителното ѝ изпълнение, допуснато от административния орган. С жалбата
е заявена и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 400 лева съобразно разписаното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като в
тази връзка изрично е посочено, че оказваната адвокатска помощ и съдействие в
случая е поради затрудненото материално положение на оспорващата и нейното
семейство.
С Определение №
391 от 29.10.2020 г. ЯАС, първи административен състав, е оставил искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–Ямбол без уважение.
С Определение № 392
от 29.10.2020 г. съдът е насрочил адм. д. № 270/2020 г. за разглеждане в открито съдебно заседание, като в проведеното на
19.11.2020 г. второ по ред открито с. з. по делото К.Н.М. – майка и законен
представител на непълнолетната жалбоподателка А.К.М.,
изрично е заявила, че е запозната с извършеното оспорване на процесния акт и
поддържа подадената жалба. В същото съдебно заседание в хода по същество процесуалният
представител на оспорващата отново е заявил претенция за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, но не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК; не са направени възражения
от процесуалния представител на ответника досежно
претенцията за разноски.
С Решение № 207
от 24.11.2020 г., постановено по адм. д. № 270 по описа на съда за 2020 г., ЯАС
е отменил атакуваната Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“–Ямбол и с оглед изхода на спора, своевременно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателката
искане и приложения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г., в
който е посочено, че услугата се предоставя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдил другата страна да заплати същото на
адвокат С.Д. *** качеството му на процесуален представител на оспорващата по
делото. Решението е връчено на Директора на ДСП-Ямбол на 25.11.2020 г., като
крайният срок за обжалването му е 09.12.2020 г., а молбата за изменение на
постановения съдебен акт в частта за разноските е депозирана пред ЯАС на
04.12.2020 г.
С Определение № 121 от 06.01.2021 г. по адм. д. № 13459/2020 г. ВАС на РБ е
отменил Определение № 391/29.10.2020 г. на ЯАС, (с което искането за спиране
предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение), и е върнал
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е
посочил, че първоинстанционният съд следва да даде указания за приподписване на жалбата от
родителите/попечителите на непълнолетната жалбоподателка
или за писмено потвърждаване от тяхна страна на извършваните от непълнолетната
им дъщеря процесуални действия. В тази връзка с Определение № 23 от 12.01.2021
г. по адм. д. № 270/2020 г. ЯАС, първи
административен състав, е отменил допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ямбол, като в съдебния акт липсва произнасяне досежно разноските.
По отношение на дадените с отменителното определение
на касационната инстанция указания за приподписване
на жалбата от родителите/попечителите на непълнолетната жалбоподателка,
респ. - за писмено потвърждаване от тяхна страна на извършваните от
непълнолетната им дъщеря процесуални действия, съдът изрично е посочил, че в
проведеното на 19.11.2020 г. открито съдебно заседание по делото К.Н.М. – майка
на непълнолетната жалбоподателка А.К.М., изрично е
заявила, че поддържа изцяло извършените от дъщеря ѝ процесуални действия, с
което според съда по този начин указанията на ВАС на РБ на практика са
изпълнени и даването отново на указания в горния смисъл е ненужно.
Определението е връчено на оспорващата чрез адвокат Д. на 13.01.2020 г., като
крайният срок за обжалването му е 20.01.2021 г., а молбата за допълването на
акта в частта за разноските е депозирана пред съда на 19.01.2021 г.
Предвид
изложеното до тук и при съобразяване на разписаното в чл. 248, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, съдът намира исканията за изменение на Решение № 207 от
24.11.2020 г. и за допълване на Определение № 23
от 12.01.2021 г., (постановени по адм. д. № 270 по описа на ЯАС за 2020 г.), в
частта им за разноските, за процесуално допустими като направени в
законоустановения срок и от легитимирани лица – страни по делото.
Искането за
изменение на постановеното по делото Решение № 207/24.11.2020 г. се обосновава с твърдението, че представеният договор за
правна защита и съдействие от 28.10.2020 г., (послужил като
основание съдът служебно да определи и присъди адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат С.Д.), е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл. 4 от Закона за лицата и семействата (ЗЛС), тъй като липсва
указаното в нормата съгласие на законните представители на непълнолетната А.М.
за извършване на правни действия и в този смисъл
се твърди, че сключеният договор не поражда права и задължения за страните.
Отделно се сочи, че в договора е отразено единствено затрудненото материално
положение на лицето, с което е сключен той – непълнолетната А.М., но липсва
отразяване на обстоятелството на затруднено материално положение на нейните
родители и законни представители, които съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
от СК са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да ѝ осигурят условия на живот, необходими
за нейното развитие, и ѝ дължат издръжка, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Твърди се също наличие на процесуални пречки за
присъждане на адвокатското възнаграждение предвид обстоятелството, че в
последно проведеното на 19.11.2020 г. по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващата не е представил списък на разноските,
както го задължава нормата на чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК е изискан и представен от насрещната страна отговор по направеното
искане за изменение на решението в частта за разноските. В отговора се
възразява срещу направеното с молбата искане, като се застъпва становище за
неговата неоснователност по съображения, че договорът за правна защита и
съдействие от 28.10.2020 г. е сключен със знанието
и съгласието на законния представител на
непълнолетната –
нейната майка К.М.; твърди се, че както самата А. К. М., така и нейното семейство попадат в категорията и в определението „материално затруднени лица“ предвид факта, че от години семейството получава различни по вид социални
помощи, което е известно на служителите от ДСП-Ямбол; сочи се също, че искането
за заплащане
на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е
направено в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът приема, че
отправеното от Директора на ДСП-Ямбол искане е за изменение на Решение №
207/24.11.2020 г. в частта за разноските и се основава на втората хипотеза на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в който случай основателността на искането за
преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за направените в
хода на съдебния процес разноски е обусловено от наличието на явни фактически
грешки (погрешно изчисляване), грешки във фактическите констатации или в
правните изводи на съда при произнасянето по въпроса за разноските. В
разглеждания случай ЯАС счита, че нито едно от посочените обстоятелства не е
налице, което сочи на неоснователност на отправеното искане и мотивира съда да
го отхвърли. Съображенията за това са следните:
Изводът за дължимост на присъденото от съда с
решението адвокатско възнаграждение в съответния размер не се променя,
независимо от изразеното в молбата за изменение на акта становище, че договорът
за правна защита и съдействие е сключен в нарушение на изискването на чл. 4 от
ЗЛС, поради което не поражда права и задължения за страните. Действително, съобразно
разписаното в посочения текст, за да бъдат валидно извършени правните действия
от страна на непълнолетните, (каквато безспорно е оспорващата А.М. - навършила
14 години, но ненавършила 18-годишна възраст), е необходимо съгласието за това
на техните родители или попечители. В случая, противно на твърдяното в молбата
за изменение на решението, съдът намира, че такова съгласие е налице предвид
обстоятелството, че в проведеното на 19.11.2020 г. по делото открито съдебно
заседание, майката на оспорващата А. – К.М., изрично е заявила, че е запозната
с извършеното оспорване на процесния акт и поддържа подадената жалба. Това
изрично изявление от страна на законния представител на непълнолетната,
направено пред съда, следва да се тълкува в насока, че в конкретния казус майката
изцяло поддържа извършените във връзка с образуваното съдебно производство правни
действия от непълнолетната ѝ дъщеря, което сочи на единствено верния извод, че тези действия, (в т.ч. и
упълномощаването на адвокат Д. и сключването в тази връзка на Договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2020 г.), са валидно извършени и пораждат
съответните правни последици, предвидени в закона. Не би могло да бъде
възприето и застъпеното в молбата становище, че непълнолетната оспорваща е
материално затруднена, но не и нейното семейство предвид липсата на отбелязвания
за това в договора за правна помощ. Видно от събраните по делото доказателства,
възникналият между майката и партньора на дъщеря ѝ спор, станал причина за издаване на заповедта - предмет на оспорване по образуваното
адм. д. № 270 от 2020 г., е именно във връзка с получени социални помощи и как
да бъде разходвана конкретната сума; безспорно е установено също, че
отпуснатата социална помощ не е инцидентен случай, а както се сочи и в отговора
по молбата за изменение на решението, семейството на А.М. от години получава
различни по вид социални помощи и това е известен на служителите от ДСП-Ямбол
факт. Следователно, и А.М., и нейното семейство попадат в категорията
„материално затруднени лица“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, разписваща
възможност за адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. По изложените до тук съображения съдът приема, че
Договорът за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г. е сключен валидно и
при наличие на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА предпоставки, а след като
претенцията за присъждане на адвокатския хонорар е своевременно направена, в
случая не са налице и грешки във фактическите констатации или в правните изводи
на съда при произнасянето по въпроса за разноските, обуславящи основателност на
искането за изменение на съдебния акт в тази част. В тази връзка неоснователен
е доводът в молбата за наличие на процесуални пречки за присъждане на
адвокатското възнаграждение предвид обстоятелството, че не е представен списък
на разноските. Както се посочи, в конкретния случай искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение е своевременно направено в срока по чл. 80, изр.
първо от ГПК - още в депозираната пред съда жалба е заявена претенция за
разноски, такава е заявена и в хода по същество в рамките на последното по
делото открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2020 г., като и в двата
случая изрично се сочи, че предоставяната правна помощ е безплатна по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което обстоятелство е отразено и в представения
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г. Действително, не е
представен списък на разноските съобразно разписаното в чл. 80 от ГПК, но
правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена
със самата норма – страната, поискала разноските, но непредставила списък, няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая обаче
изменението на решението в частта за разноските не е поскано от страната, в
чиято полза са присъдени разноските, а от страната, в тежест на която те са
възложени, поради което позоваването на този текст с цел обосноваване наличието
на процесуални пречки за присъждане на адвокатското възнаграждение, съдът
намира за неоснователно. От друга страна, с оглед специфичния характер на
воденото производство, това са единствените разноски, които са поискани и
присъдени от съда, като съображения досежно основателността на искането са
изложени както в самото съдебно решение, чието изменение в частта за разноските
се иска, така и в мотивите на настоящия съдебен акт.
Не са налице и явни фактически грешки при определяне размера на следващото
се адвокатско възнаграждение. Според ал. 2 на чл. 38 от ЗА в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Както се посочи по-горе, с решението, чието изменение се
иска, ЯАС е отменил оспорената пред него Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–Ямбол и с оглед изхода на
спора, направеното искане и приложения договор за правна защита и съдействие, (в
който е посочено, че услугата се предоставя именно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА), съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдил ДСП-Ямбол да заплати така
определеното възнаграждение на адвокат С.Д. *** качеството му на процесуален
представител на оспорващата по делото. Действително, в чл. 8, ал. 3 от относимата
Наредба № 1/2004 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, какъвто е и настоящият случай, възнаграждението е 500 лева,
но предвид изрично заявеното и в жалбата, и в открито съдебно заседание, че
претенцията е до размера от 400 лева, съдът приема, че именно този е дължимият
размер за извършената от адвоката услуга (представителство и съдействие във
връзка с обжалването на административния акт), което сочи на липса на явна
фактическа грешка при определянето му, обуславяща изменение на решението в тази
част.
По изложените съображения ЯАС намира за неоснователно искането на Директора
на ДСП-Ямбол за изменение на Решение № 207/24.11.2020 г. по адм.
д. № 270/2020 г. по описа на съда, поради което същото следва да бъде
отхвърлено.
Отправеното искане от процесуалния представител на оспорващата по адм. д. №
270/2020 г. – адвокат С.Д. ***, ЯАС преценя като такова за изменение на
Определение № 23 от 12.01.2021 г. в частта за разноските, основаващо се на
първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, визираща случаите, при които съдът
не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски - в
този случай допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване на
непълноти при формиране волята на съда, какъвто според ЯАС е и настоящият казус
предвид следното:
Както се посочи по-горе, с депозираната до съда жалба по оспорване
законосъобразността на Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол е отправено и особено искане за спиране
на предварителното ѝ изпълнение, допуснато от
административния орган, по което съдът се е произнесъл с Определение №
391/29.10.2020 г., отменено с Определение № 121 от 06.01.2021 г. по адм. д. №
13459/2020 г. ВАС на РБ, като делото е върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване на дадените със съдебния акт на
касационната инстанция задължителни указания. В образуваното пред ВАС по повод
оспорването на първоинстанционния съдебен акт
производство, видно от приложената по делото частна касационна жалба, също са
претендирани разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за което са представени
изрично пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие с
отбелязване в него, че предоставяната адвокатска помощ е безплатна на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Видно от диспозитива на отменителния съдебен акт на ВАС, липсва произнасяне досежно
своевременно заявеното искане за разноски пред касационната инстанция. Във
връзка с отменителното определение на ВАС, с
Определение № 23 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 270/2020 г. ЯАС, първи
административен състав, е отменил допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“–Ямбол, като в така постановения съдебен акт липсва произнасяне досежно заявената още с жалбата против заповедта претенция
за разноски във връзка с обжалването на допуснатото предварително изпълнение;
липсва произнасяне и по своевременно заявената пред касационната инстанция
претенция за разноски, по която, съобразно разписаното в чл. 226, ал. 3, вр. с
препращането на чл. 236 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът дължи
произнасяне. При това положение, следва да се приеме, че има валидно заявено и
прието искане за присъждане на адвокатско възнаграждение до претендирания
размер от 400 лева за производството по обжалване на предварителното изпълнение
на оспорената заповед пред първоинстанционния съд и за развилото се в тази
връзка производство пред касационната инстанция, по което ЯАС не се е
произнесъл - налице е непълнота при формиране волята на съда, която следва да
бъде отстранена чрез допълването на съдебния акт в частта за разноските и в
този смисъл направеното искане за допълване на Определение № 23 от 12.01.2021
г. в тази част се явява основателно и следва да бъде уважено. Определението
следва да се измени, като се осъди ДСП-Ямбол да заплати на процесуалния представител
на оспорващата по адм. д. № 270/2020 г. – адвокат
С.Д. ***, разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от по 400 лева за всяка инстанция, или общо в размер на 800 лева за
двете съдебни инстанции. В тази връзка неоснователни са възраженията на
ответника за недопустимост и неоснователност на искането, наведени в изискания
и представен отговор, предвид следното: с Тълкувателно решение № 6/12 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС съдът е дал
тълкуване на множество спорни въпроси, касаещи присъждането на съдебни
разноски, както и дължимост и размер на различни
видове държавни такси. Един от поставените за обсъждане въпроси, по които се е
произнесъл ВКС, е този по т. 8, чиято формулировка е „допустимо ли е да се иска
допълване на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен
списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски“. По този въпрос съдът е дал тълкуване, съгласно което пропускът
на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за
разноски не се преклудира при липса на представен
списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските
не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В ТР
е посочено още, че при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като
съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което
искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване. Даденото от ВКС тълкуване
сочи, че липсата на списък на разноските не препятства страната да иска тяхното
присъждане в производство по чл. 248 от ГПК в хипотезата, в която се иска
допълване на съдебния акт. В настоящия случай съдът поради пропуск не е взел
становище по разноските както във воденото пред него производство по обжалване
на допуснатото предварително изпълнение на оспорения административен акт, така
и в образуваното в тази връзка производство пред касационната инстанция, както
го задължава законът, поради което приложимата хипотеза е именно тази - за
допълване на съдебния акт в тази негова част, в която липсата на представен списък
за разноските не е предпоставка за разглеждането и уважаването му. По отношение
на възражението в отговора, че адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано с оглед дадените от ВАС указания за приподписване
на жалбата от родителите/попечителите на непълнолетната жалбоподателка,
респ. - за писмено потвърждаване от тяхна страна на извършваните от
непълнолетната им дъщеря процесуални действия, същото се преценя като
неоснователно по съображенията, изложени в мотивите на настоящия съдебен акт
досежно преценката на искането за изменение на Решение № 207 от 24.11.2020 г.,
направено от Директора на ДСП-Ямбол. Още повече, че в определението, чието
допълване се иска в частта за разноските, съдът изрично е посочил, че тези
указания са изпълнени именно поради факта, че в проведеното на 19.11.2020 г.
открито съдебно заседание по делото К.Н.М. – майка на непълнолетната жалбоподателка А.К.М., изрично е заявила, че поддържа
изцяло извършените от дъщеря ѝ процесуални действия. На следващо място, липсата на произнасяне от ВАС по
искането за разноски не би могла да обуслови неоснователност на искането за
допълване на посоченото определение, както неправилно се твърди в отговора, предвид
факта на валидно заявеното и прието искане за присъждане на разноски до
претендирания размер от 400 лева, по което първоинстанционният съд е пропуснал
да се произнесе.
Водим от горното и на
основание чл. 248 от ГПК, ЯАС, първи административен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Директора на ДСП-Ямбол за изменение на постановеното по адм. д. № 270 от
2020 г. по описа на ЯАС Решение № 207 от 24.11.2020 г. в частта му за разноските.
Съобразно
разписаното в чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, определението в тази
част подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ДОПЪЛВА постановеното по адм. д. №
270/2020 г. по описа на ЯАС Определение № 23 от 12.01.2021 г. в частта относно
разноските, като
ОСЪЖДА Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Ямбол да заплати на адвокат С.Д. *** - процесуален
представител на оспорващата по адм. д. № 270/2020 г. А.К.М.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по
обжалване на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-Я-051 от
17.09.2020 г. на Директора на ДСП-Ямбол, възлизащо в общ размер на 800 (осемстотин)
лева, от който 400 (четиристотин) лева – за производството пред
първоинстанционния съд, и 400 (четиристотин) лева – за производството пред
касационната инстанция.
Съобразно
разписаното в чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете