Определение по дело №260/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение от 18.05.2022г. по ЧНД № 570/2022 г. на СлРС по описа
на Районен съд – С. по отношение на обвиняемите по досъдебно
производство № 89/ 2022г. по описа на РУ гр. Т., вх. № 2324/2022г. на
Районна прокуратура - С. Д.К.Д. и С.Н.Г. са взети мерки за неотклонение
„Домашен арест“, като по отношение на обв. Д. е постановено контролът по
спазване на мярката за неотклонение „Домашен арест“ да се осъществява чрез
средство за електронно наблюдение.
Против определението е подаден частен протест от наблюдаващия
прокурор по досъдебното производство, в който твърди, че по отношение на
двамата обвиняеми били налице основания за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Д.К.Д. бил привлечен като обвиняемо
лице за престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а С.Н.Г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Касаело
се за тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на НК, за
което се предвиждало наказание „Лишаване от свобода“. От материалите по
досъдебното производство можело да се направи обосновано предположение,
че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, за които им били
повдигнати обвинения, като същевременно съществувала реална опасност
същите да се укрият или да извършат друго престъпление. Наличието на
обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК се подкрепяло от
събраните в хода на разследването доказателствени материали. При
разглеждане на производството от първоинстанционния съд не били взети
предвид обстоятелствата, които обосновавали наличието на опасността обв.
Д. да се укрие или да извърши друго престъпление. Той бил осъждан с
присъда № 42/30.10.2013г. по НОХД № 285/2013г. на ОС-С. за тежко
умишлено престъпление за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18,
ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години
при първоначален строг режим. Обв.Д. бил освободен условно предсрочно на
01.03.2022г. с изпитателен срок от две години и деветнадесет дни и
настоящето деяние било осъществено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. Наказанието предвидено за извършено
от обв. Д. деяние било „Лишаване от свобода“ за срок от осем до петнадесет
години, което квалифицира престъплението като „тежко“ по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, поради което по отношение на обв. Д. реалната опасност да се
укрие или извърши друго престъпление се презюмирала съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК.
По отношение на обв. С.Г. прокурорът твърди, че след извършеното
деяние той се укрил от органите на МВР, не бил намерен на адресите си в гр.
Стара Загора и с. Г., не се явил при призоваване по делото, поради което
препятствал извършването на процесуално[1]следствени действия и бил
обявен за ОДИ, наложена му била и забрана по чл. 68 от НПК да напуска
пределите на Р България. Като оправдание за поведението му по делото били
1

депозирани молби и документи, че той не се укривал, а бил командирован в
гр. София по решение на работодателя си, които твърдения били напълно
формални и в разрез с процесуалното му поведение. Обв. Г. бил привлечен за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 от НК, което се
характеризирало с изключително висока степен на обществена опасност, по-
висока от други деяния от този вид.
Според прокурора, всички тези обстоятелства не били взети в предвид в
тяхната съвкупност от първоинстанционния съд при определяне на мярката за
неотклонение спрямо двамата обвиняеми. Цел на мярката за неотклонение
била да се осигури присъствието на обвиняемите лица за нуждите на
наказателното производство, да им се попречи да се укрият или да извършат
друго престъпление. Поради това счита, че адекватна за постигането на целта
по смисъла на чл. 57 НПК, по отношение на обвиняемите Д. и Г. мярка за
неотклонение би била именно „Задържане под стража“. На основание чл. 64,
ал. 6 НПК, предлага въззивния съд да обсъдите изложените в частения
протест доводи и след като се съобрази със събраните по делото
доказателства, да отмени Определение от 18.05.2022г. по ЧНД № 570/2022г.
на СлРС, с което е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по
отношение на обвиняемите Д.К.Д. и С.Н.Г. по Досъдебно производство № 89/
2022г. по описа на РУ гр. Т., вх. № 2324/2022г. на Районна прокуратура – С. и
вместо това да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на двамата обвиняеми.
Против Определението в частта му относно наложената на обв. С.Н.Г.,
мярка за неотклонение „Домашен арест“ е подадена частна жалба от
защитника на същия обвиняем, който счита определението в тази му част за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния
закон. Най-тежката мярка за процесуална принуда била взета по отношение
на обв. Г. при липса на кумулативно изискуемите законови предпоставки,
визирани в чл. 63, ал. 1 НПК. Районният съд приел, че била налице първата
изискуема по смисъла на този текст от закона предпоставка - наличие на
обосновано предположение по отношение на обв. Г., но не застъпвал
становище за наличие както на опасност от извършване на престъпление, така
и от риск от укриване. Освен това първоинстанционният съд абсолютно
обективно и правилно оценил безспорните по делото данни, че този обвиняем
се явил доброволно в МВР и съдействал на разследването. Въпреки това
обаче по отношение на него била постановена мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която съгласно Решение №10/1992г. по конституционно
дело №13/1992г. на КС била равнозначна по правни последици и съдържание
с мярката за неотклонение „задържане под стража“. Твърди, че диспозитивът
на съдебния акт не кореспондирал на изложените в мотивите на обжалваното
определение аргументи относно липсата на предпоставки за уважаване на
искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обв. Г.. Предвид изложените аргументи, моли въззивният съд
да отмените определението в обжалваната част и да определи по-лека мярка
2

за неотклонение на обв. Г., а именно „Подписка“.
От защитника на двамата обвиняеми е подадено и възражение против
частния протест, в което се твърди, че с атакуваното определение СлРС не
уважил внесеното от РП - С. искане по чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на
мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ по отношение на обв. С.Н.Г.,
но уважил искането за налагане на мярка за неотклонение „Домашен арест“,
направено от прокурора в с.з. и отразено в съдебния протокол.
Първоинстанционният съд не констатирал реална опасност от укриване на
обвиняемите, доколкото и Г., и Д. били с установена по делото самоличност,
живели на адресите си по местоживеене, които се намирали на територията на
съдебния район, на който е подсъдно делото и полагали грижи за своите
низходящи, респективно възходящи родственици. Вземайки предвид и
семейните, трудови и социални връзки на обвиняемите с територията на обл.
С. и съпоставяйки ги с доброволното им явяване пред органите на МВР с
ясното съзнание, че им предстоят обвинения и задържане за срок от минимум
72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 НПК, PC - С. правилно достигнал до извода, че
тези фактори ограничавали напълно възможността от укриване по отношение
и на двамата обвиняеми. СлРС констатирал, че въпреки обремененото
съдебно минало на обв. Д. налагането на мярка за неотклонение „Домашен
арест“, която да се контролира чрез електронно наблюдение щяла да
„игнорира опасността да се укрие или извърши престъпление“. До момента
по отношение на обв. Д. не била осъществена нито една от предвидените в
Глава X от ЗИНЗС форми на електронно наблюдение - нито посредством
система за гласово разпознаване, нито чрез радиочестотно или сателитно
наблюдение. Това обаче по никакъв начин не мотивирало Д. да се отклонява
от наложената му от PC - С. мярка за неотклонение. Наблюдаващият
прокурор по делото разрешил на обв. Д. да напусне адреса на 20.05.2022г., за
да се яви в служба „Пробация" град Н.З., като изрично било указано да бъде
придружен от Началника на РУ- Н.З.. След като на същата дата до 15 часа,
когато трябвало да се яви в служба „Пробация“, а и до края на указания в
прокурорския акт период - 16 часа, началникът на РУ - Н.З. или друг
служител на местната структура на МВР не се е явил на адреса на Д., на който
търпял мярката си за неотклонение. Д. не напуснал дома си, за да не бъде
тълкувано поведението му като нарушаване на наложената мярка за
неотклонение.
Районният съд направил ясна е точна преценка, че опасността от
извършване на престъпление можело да бъде неутрализирана и с по-лека от
първоначално исканата мярка за неотклонение от страна на държавното
обвинение, което в хода на пренията променило становището и пожелало
мярка за неотклонение „Домашен арест“, поради което определената мярка за
неотклонение „Домашен арест“ по отношение на обв. Д. с оглед съдебната му
обремененост, а не с оглед събраната доказателствена маса по делото, за
момента се явява целесъобразна.
Защитникът счита, че атакуваното Определението на РС - С. по
3

отношение на обв. Г. било неправилно. Налице била съществена разлика
между мотиви и диспозитив. Счита за акуратна преценката на
първоинстанционният съд, че по отношение на Г. не били налице както
опасност от извършване на престъпление (с оглед чистото му съдебно
минало), така и риск от укриване (с оглед изрядното процесуално поведение и
наличието на трайни връзки с територията на Република България).
Доколкото именно наблюдаващия прокурор по делото поискал от
първоинстанционния съд налагането на мярка за неотклонение „Домашен
арест“ по отношение и на двамата обвиняеми, продаденият протест с искане
за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен будел
недоумение. Представителят на РП - С. се позовавал на обремененото
съдебно минало на обв. Д., както и на шаблонната и абстрактна аргументация
за тежестта на повдигнатите обвинения и механизма на извършване на
инкриминираните деяния, игнорирайки факта, че параметрите на обвинението
не можели и не следвало да бъдат обосновка за наличието на опасност от
извършване на престъпление в друго производство освен това чл. 64 НПК
(което становище е застъпено и от ЕСПЧОС).
Доколкото не можал да се позове на същия аргумент и за обв. Г., с
оглед чистото му съдебно минало, наблюдаващият прокурор навел
некоректни внушения, той не се явил при призоваване и препятствал
извършването на процесуално следствени действия; бил обявен да ОДИ; за да
оправдае поведението си представил молби и документи, че бил
командирован в гр. София от работодателя си, които твърдения били напълно
формални и в разрез с процесуалното поведение на Г.. Представителят на РП
- С. следвало да бъде наясно, че НПК предвиждал стриктното спазване на
конкретни срокове, за да бъдат законосъобразни някои процесуални
действия. Според разпоредбата на чл. 219, ал. 5 НПК призовката се връчвала
не по- късно от три дни преди предявяване на обвинението, поради което, ако
било налице изготвяне на постановление за привличане на обвиняем с дата
12.05.2022г. то най-ранната дата за извършване на законосъобразно
процесуално следствено действие би била 16.05.2022г. - денят, в който С.Г. (и
Д. Д. преди него) се явил сам доброволно в РУ Н.З., подготвен с дрехи и
лекарства, с ясното съзнание, че му предстои поне 72-часово задържане в
условията на следствен арест. С.Г. (както и Д. Д.) никога не били обявявани за
ОДИ. По отношение на Г., както и на двамата му съпроцесници, имало
изготвено постановление за принудително довеждане, което не предполагало
обявяване на лицата за общодържавно издирване, а възлагането на
оперативно - издирвателни мероприятия на служители от състава на РУ- Н.З.
за установяване местонахождението на лицата и довеждането им пред
разследващ орган. Двамата обвиняеми логично не били намерени на адреса,
предвид обстоятелството, че бил активни работещи хора, които изпълнили
заповед на работодателите си. Освен това към 11.05.2022г., когато били
командировани в град София, те нямали процесуално качество на обвиняеми,
нито са търпели мярка за процесуална принуда, свързана с ограничение на
4

свободното им движение по други дела. Защитникът изказва съмнения дали
депозираният протест бил подаден от обективен прокурор предвид
изложените от последния съждения за достоверността на доказателствени
източници с информативна стойност, съдържащи изявления необслужващи
обвинителната теза, както и упреци, че до момента не било възложено
изготвянето на съдебномедицинска експертиза, а обвинението се крепяло
единствено на приложената по делото експертна справка. Искането е
въззивният съд да намери атакуваното определение за правилно и
законосъобразно в частта му относно наложената мярка за неотклонение
„Домашен арест“ на обв. Д., а подаденият срещу него протест - за неправилен
и необоснован. Моли протеста да бъде оставен без уважение, да бъде
потвърдено определението в частта му за обв. Д., а по отношение на обв. Г.
да бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на ОП – С. поддържа подадения от
наблюдаващия прокурор от РП – С. частен протест и оспорва подаденото от
защитата възражение против него. Счита, че са налице кумулативно
изискуемите от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на двама обвиняеми,
поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
определение, като неправилно и незаконосъобразно. От събраните до
момента доказателства безспорно се установявало, че било налице
обосновано предположение за това, че двамата обвиняеми извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение и за изминалия много
кратък период от започване на разследването по досъдебното производство
били извършени множество процесуално-следствени действия, събрани били
доказателства, достатъчни да обосноват предположението, че именно двамата
обвиняеми са извършили престъплението, за което били привлечени към
наказателна отговорност. Що се отнасяло до останалите две предпоставки,
които законът изисквал, също счита, че те били налице по отношение и на
двамата обвиняеми и излага подробни съображения. Моли въззивният съд да
вземете по отношение на двамата обвиняеми най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”.
Защитникът на двамата обвиняеми в съдебно заседание моли да не бъде
уважаван частния протест, да бъде потвърдено определението в частта, в
която по отношение на обв. Д. е постановена приравнената по правно
значение и последици на „Задържане под стража” мярка за неотклонение
„Домашен арест” и да бъде отменено определението, в частта му, в която на
обв. Г. е наложена мярка за неотклонение „Домашен арест”, тъй като не били
налице законовите основания за определяне на толкова тежка мярка по
отношение на този обвиняем. Излага съображения, че не било налице
обосновано предположение с необходимия висок интензитет по отношение на
обвиняемите Д. и Г.. Твърди, че нямало данни за каквато и да било
съпричастност на Д. към деяние по чл. 129, ал. 2 от НК и към каквото и да
било друго деяние, доколкото той бил неволен свидетел -очевидец на
5

нападението върху колегата му М.. Счита, че по отношение на двамата
обвиняеми не била налице нито една от двете кумулативно изискуеми
предпоставки, съгласно нормата на чл. 63 НПК за вземане на най-тежка мярка
за неотклонение. По отношение на втората кумулативно изискуема
предпоставка – опасността от извършване на друго престъпление, счита че по
отношение на обв. Д. предвид определената му мярка за неотклонение
„Домашен арест“ този риск бил сведен до минимум. Моли по отношение на
обв. Д. окръжният съд да се солидаризира с констатациите на
първоинстанционния съд и да потвърдите определението в тази му част. По
отношение на обв. Г. изразява категорично несъгласие с доводите на
представителя от ОП – С.. Счита, че при преценката за наличието на реалната
опасност следвало да се преценят единствено данните за съдимостта, която
била чиста по отношение на него и процесуалното поведение, което и за
двамата обвиняеми било безукорно.
В даденото му право на лична защита и последна дума обв. Д. се
присъединява към казаното от защитника си. Заявява, че по всякакъв начин
съдействал на разследването и ще съдейства и в бъдеще. Не се бил укривал.
Искал по-лека мярка за неотклонение.
В даденото му право на лична защита и последна дума обв. Г. моли за
мярка „Подписка” или „Гаранция”, като заявява, че ще продължава да
съдейства и че иска да се грижи за семейството си.
Възззивният съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
възражението против него, както в частната жалба, взе в предвид становищата
на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото и провери
атакуваното определение по наведените оплаквания и служебно изцяло,
направи извода, че частния протест и частната жалба са неоснователни по
следните съображения от ФАКТИЧЕСКО и ПРАВНО естество:
Досъдебно производство № 89/2022г. по описа на РУ – Т., пр. №
2324/2022г. по описа на Районна прокуратура – С. е започнато на 09.05.2022г.
за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 12.05.2022г., предявено на 16.05.2022г. в 10:50
часа Д.К.Д. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 89/2022г. по описа на РУ – Т., пр. № 2324/2022г. по описа на
Районна прокуратура – С., за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК затова, че на
09.05.2022г. в землището на с. Ч., общ. Н.З. в м. „К.ч.“ в съучастие като
съизвършител със С.Н.Г. и К.М. М. и в условията на опасен рецидив,
причинил средна телесна повреда на В.А.Т. от с. Б., общ. Н.З., изразяваща се
в счупване на десето ребро от дясната половина на гръдния кош по аксиларна
линия и счупване на двете единадесети ребра по скапуларната им линия,
довело до трайно затрудняване движенията на снагата. На същата дата и час
Д. е задържан за срок от 72 часа, до довеждането му пред РС – С.. За
посоченото престъпление предвиденото в закона наказание е лишаване от
6

свобода за срок от пет до дванадесет години.
По същото досъдебно производство, с постановление от 12.05.2022г.,
предявено на 16.05.2022г. в 17:20 часа, С.Н.Г. е привлечен в качеството на
обвиняем по, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК затова, че на 09.05.2022г. в землището на с. Ч., общ. Н.З. в м.
„К.ч.“ в съучастие като съизвършител с К.М. М. и Д.К.Д., причинил средна
телесна повреда на В.А.Т. от с. Б., общ. Н.З., изразяваща се в счупване на
десето ребро от дясната половина на гръдния кош по аксиларна линия и
счупване на двете единадесети ребра по скапуларната им линия, довело до
трайно затрудняване движенията на снагата. На същата дата и час Г. е
задържан за срок от 72 часа, до довеждането му пред РС – С.. За посоченото
престъпление предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода за срок
до шест години.
Обв. Д. е на 31 години, с основно образование, работи като
автомонтьор в „Д.Г.Б.“ ЕООД, неженен. Живее на адрес гр. Н.З. ул. „Д. Б.“ №
18, , вх. В, ет. 5, ап. 15. Осъждан както следва:
- с влязло в сила на 06.12.2011г. споразумение по НОХД № 495 /
2011г. на РС – Н.З. за престъпления по 354в, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 от НК, за които му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;
- с влязла в сила на 04.03.2014г. присъда № 42 / 30.10.2013г. по
НОХД № 285 / 2013г. на СлОС за извършено на 21.08.2012г. престъпление по
чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим и на
основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по
НОХД № 495 / 2011г. на РС – Н.З. наказание лишаване от свобода за срок от
една година при първоначален строг режим. С влязло в сила на 01.03.2022г.
определение по ЧНД № 111/2022г. на ОС – Стара Загора е постановено
условно предсрочно освобождаване на обв. Д. досежно остатъка от
неизтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 285 / 2013г. на
СлОС и му е определен изпитателен срок в размер на две години и
деветнадесет дни. В рамките на изпитателния срок му е наложена
пробационна мярка „Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца. Според приложената по досъдебното
производство характеристична справка нямало данни да прояви на агресия от
негова страна към близки и съседи; активно се занимавал с бойни спортове.
Видно от приложената по делото препоръка от Председателя на Спортен клуб
„PRIDE and GLORY“ – Н.З., обв. Д. ежедневно тренирал в клуба, проявявал
огромна дисциплина и показвал искрено желание за нов, спокоен и добър
живот.
Обв. Г. е на 47 години, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи като шофьор лекотоварен автомобил в „Д.Г.“ ООД,
7

неосъждан (реабилитиран). Според приложената по досъдебното
производство характеристична справка бил конфликтна личност и лесно
влиза в пререкания с хората; имал регистрирани три криминални прояви ; към
момента спрямо него нямало постъпили сигнали от живущи в населеното
място.
По отношение на обвиняемите с постановления на наблюдаващия
прокурор са наложени забрани да напускат пределите на Република България
без разрешение на прокурора.
С телеграма № 11964 / 12.05.22г. на ГДНП - гр. София, обвиняемите
Д. и Г. са обявени за общодържавно издирване с мярка „Принудително
довеждане“, но на 16.05.22г. те сами са се явили в РУ – Н.З. и с тях са
проведени необходимите следствени действия.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило.
Разпитани са като свидетели К. М. (по делото няма постановление за
привличането му като обвиняем), В.Т., С.Т., С.В., С.В., С. Д., И.И.. Дадените
от двамата обвиняеми преди да бъдат привлечени в това им качество
свидетелски показания не са годно доказателствено средство, което може да
се преценява в съвкупността с останалите гласни и писмени доказателствени
средства, поради което съдът ги изключи от доказателствения материал по
делото. Двамата обвиняеми не се признават за виновни. Дават обяснения, в
които излагат версията си за случилото се, като и двамата отричат физически
контакт между обв. Д. и постр. В.Т.. Приложени са съдебномедицинска
справка № 01 / 2022г. за постр. В.Т.; съдебно медицинско удостоверение №
176 / 2022г. за свид. К.М. М.; копия от трудовите договори на обвиняемите и
длъжностни характеристики; характеристични справки, справки за съдимост,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние;
заповеди за задържане на двамата обвиняеми и свид. К. М.; Протоколи за
предупреждение от 10.05.2022г. съставени на обв. Г., на обв.Д. и на свид. М.
да не се саморазправят и заканват с побой и да не нанасят физически и
психически тормоз спрямо свидетелите С.Т. и В.Т..
Извършени са: - оглед на местопроизшествието, при който са иззети
веществени доказателства и е изготвен фотоалбум; - претърсване и изземване
на управлявания от обв. Г. лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № *** и
претърсване и изземване на „Мецубиши Паджеро“ с рег. № ***, при които
процесуално - следствени действия са иззети веществени доказателства и
също са изготвени фотоалбуми; - разпознаване на лица, за което са
съставени съответни протоколи с фотоснимки към тях и постр. Т., е разпознал
двамата обвиняеми и свид. К. М..
С протоколи за доброволно предаване са предадени вещи от значение
за разследването.
Пред районния съд е представена препоръка за обв. Д. от
председателя на Спортен клуб „PRIDE and GLORY“ – Н.З..
8

Разследването е все още в началната си фаза и предстои събирането и
на други доказателства.
По повод внесеното от РП – С. искане за вземане спрямо
обвиняемите Д. и Г. на мярка за неотклонение „Задържане под стража" и
направеното в съдебно заседание пред първоинстанционния съд алтернативно
искане от прокурора за налагане на мярка за неотклонение „домашен арест“
по отношение на двамата обвиняеми, с протоколно определение от
18.05.2022г. по ЧНД 570 / 2022г. на СлРС по отношение на обв. Д.К.Д. е взета
мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: гр.
Н.З., ул. „Д. Б.“ № 18, вх. В, ет. 5, ап. 15 чрез средства за електронно
наблюдение по реда, предвиден в ЗИНЗС, а по отношение на обв. С.Г. също
мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: с. Г.,
ул. ***.
За да постанови определението си, районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че от събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемите са извършители на
престъплението, за което са привлечени в това им качество (законът не
изисква категоричен извод в тази насока). Първата законова предпоставка по
чл. 63, ал. 1 от НПК изисква наличието на обосновано предположение, за това
че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
или друго по-тежко наказание. За разлика от осъдителната присъда, която
съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за
вземането на мяра за неотклонение по реда чл. 64 от НПК, към който
препраща и разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от НПК е достатъчно наличието само
на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
предмет на обвинението.
Относно втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, въззивният съд
споделя правните изводи на районният съд, че по отношение на обв. Д.
реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление се
презюмира, доколкото повдигнатото срещу него обвинение е за
престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Освен това
престъплението, за което се разследва обв. Д. по настоящото досъдебното
производство е извършено от него в изпитателния срок, определен по ЧНД №
111/2022г. на ОС – Стара Загора. Посочената законова презумпция по чл. 63,
ал. 2, т. 1 от НПК не се опровергава от събраните по делото доказателства, но
контролирането на мярката за неотклонение „домашен арест“ чрез средства
за електронно наблюдение ще игнорира опасността обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
Окръжният съд не може да сподели обаче изводите на
първоинстанционния, че по отношение на обв. Г. не е налице реалната
опасност да се укрие или да извърши престъпление. При тези изводи
районният съд не е следвало да взема по отношение на обв. Г. мярка за
9

неотклонение „домашен арест“, чиито последици са приравнени на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Безспорно, обв. Г. не е осъждан
(реабилитиран е), по отношение на него няма други висящи наказателни
производства, има настоящ адрес, трудово ангажиран е, бил е обявен за ОДИ,
но сам се е явил в РУ – Н.З., когато разбрал, че го търсят. Сами по себе си
обаче, тези обстоятелства не налагат извод за определяне на по-лека мярка за
неотклонение. Наличните по делото данни сочат, че реалната опасност
съществува, предвид следните обстоятелства: - обв. Г. е привлечен като
обвиняем за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; -
висока е степента на обществена опасност на конкретното деяние за
извършването на което Г. е привлечен в качеството на обвиняем предвид
механизма на извършването му, включително и това, че е действал в
съучастие с други лица; - тежестта на наказанието, предвидено за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Налице са кумулативно
изискуемите законови предпоставки за вземане мярка за неотклонение
„домашен арест“ и по отношение на обв. Г..
Предвид изложено и тъй като крайните изводи на СлРС и на СлОС за
вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“ и по отношение на обв. Г.
съвпадат, съдът остави без уважение частната жалба и частния протест и
потвърди изцяло атакуваното определение. Изследвайки всички факти,
имащи значение за вида на мярката за неотклонение спрямо двамата
обвиняеми, въззивният съд направи правния извод, че в случая са налице
условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за
вземане спрямо обв. Д. и обв. Г. на мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Тя е най-подходяща по отношение на двамата обвиняеми на настоящия етап
от досъдебното производство. Ограниченията, които произтичат от тази
мярка за неотклонение (забрана обвиняемият да напуска жилището си без
разрешение на съответния орган) се явяват пропорционални на защитата на
законоустановената цел, като същевременно не се явяват по-големи от
действително необходимите за целите на воденото наказателно производство
и гарантират защита на обществения интерес.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.
Председател:

Членове:1.

2.

10

Номер на акта:	195
Дата:	25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200600260
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 май 2022 г.

Определение по дело №260/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите