ПРОТОКОЛ
№ 4
гр. Златоград, 18.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско
дело № 20225420100141 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. А. Х. - редовно призована, явява се лично. Представлява
се от адв. М. Ч. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА-З. - редовно призован, представлява се от
юрк. З.Ц.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Х. Г. - редовно призовано, явява се лично.
АДВ. Ч. - Моля да бъде даден ход на делото.
ЮРК. Ц. - Също, моля, да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно с.з., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпилото в срок съдебно-психологическа
експертиза, изготвена от в.л. Н. Х. Г., вх. № 1/03.01.2023 г.
АДВ. Ч. - Моля да разпитате допуснатите ни двама свидетели от
предходното заседание, които водим и са пред залата. Моля да пристъпите и
към изслушване на вещото лице Н. Х. Г..
ЮРК. Ц. - Да се пристъпи към разпит на водените свидетели и към
изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите, както
следва:
Д.М.И. - * г., българин, български гражданин, неосъждана, дъщеря
на ищцата.
Ж.Р. Х. - * г., българин, български гражданин, неосъждана, съпругът
ми е трети братовчед със съпруга на ищцата.
1
СЪДЪТ разясни на свидетелите отговорността по чл. 290 НК.
Обещаха да каже истината.
СЛЕД като им бе разяснена отговорността, св. Х. бе изведен от
съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. И.
СВ. Д.И. - Знам за какво е делото. На 10.04.2022 г. сутринта, както
обикновено, се чух с майка ми по телефона. Попитах я как е, чуваме се
редовно, тъй като не живеем заедно. Тя беше много притеснена и уплашена.
Разказа ми, че миналата вечер е била на гости в дома на леля Ж. и когато си е
тръгнала, пред тяхната врата са я нападнали улични кучета. Плачейки, тя ми
разказа, че са я ухапали по бедрото, горе по крака и са й разкъсали връхната
дреха с която е била. Започнах да я успокоявам. Попитах я, как се чувства и
ако нещо я боли, да потърси лекарска помощ. Попитах я дали иска да отидем
и да й помогнем нещо, но тя каза: „Не, не“ и така и останаха нещата. Попитах
я дали ще може да отиде на работа, каза, че ще прецени. На следващия ден
вечерта пак се чухме, за да проверя, как е. Каза, че леля Ж. я посетила след
случката, за да види как е. Беше много притеснена. Всяка вечер през
следващите дни се чувахме по телефона. Беше потърсила лекарска помощ, за
да й извадят медицинско удостоверение. Знам, че е ходила в К. и при
психолог, тъй като не можеше да спи, беше много тревожна, плачеше и беше
много уплашена. Сподели ми тревогите си. Каза, че не може да спи и
постоянно чува кучешки лай и беше в шок. Това беше дълъг период от време.
След посещение при психиатъра, й бяха изписани лекарства. След приемане
на лекарствата, постепенно нещата се поуспокоиха, но тя все още изпитва
ужас, когато види улично куче. От разговорите, които сме водили по
телефона, казваше, че я е страх да излиза сама навън. И към настоящия
момент изпитва страх от кучета и все още се страхува да излиза сама навън.
След случката си взе болнични, като не помня за колко дни. Определено не
беше в кондиция да работи. Трудно й беше да се концентрира и все пак й
трябваше време, за да се възстанови до степен, за да може да изпълнява
работата си. Постепенно се върна към рутинните си задължения. Споделяла
ми е, че се страхува, когато излезе на улицата пред нас и види кучета. Връща
се обратно вкъщи, вместо да продължи. Като нейна дъщеря, това го
отбелязвам като промяна в навиците и начина й на живот. Когато реши да
излиза навън, винаги се уговаря предварително със съседка, която да я
придружава, да не е сама и си носи една пръчка, с която да се предпазва.
Майка ми живее сама. Ние много се притесняваме за нея, защото и аз и сестра
ми живеем в С. и разчитаме единствено на телефонните разговори, от които
се информираме, как се чувства. И това, което чувахме не ни харесваше,
защото тя беше много притеснена. Убедихме я да продължи терапията с
прием на медикаменти, предписани от д-р У., които считам, че й повлияват
добре и мисля, че има голям ефект, до степен да може да изпълнява
ежедневните неща, като ходене на работа, пазаруване.
Преди случката с ухапването от кучето не е имала такава тревожност
да излиза навън сама, да се страхува. Ходеше си спокойно на работа, на
2
улицата без притеснение. Нямаше притеснение да оставяме при нея децата си
– нейните внуци, а сега се притеснява. След случая сме оставяли децата при
нея, но винаги са под наблюдение и са в двора у нас. И на тях вменява страх
от кучетата, не само улични, но и домашните кучета, което не е добре. Знам
това, което тя ми каза, че вечерта, излязла от дома на Ж., видяла човек, който
водел домашно куче и с тях се движели още две улични. Двете кучета били
агресивни и са я захапали. Тя ми каза, кой е. Проведохме разговор и с него
една седмица след случая. Разговорът проведохме, след като беше звънял на
майка ми. Казва се А. Ч. Беше звънял на майка ми една седмица след случая.
Беше й намерил телефона и й беше звънял, за да говори с нея (това, което
впоследствие ни обясни), за да бъде сигурен, че тя не обвинява неговото куче.
Аз му казах, че ние не обвиняваме неговото куче. Обвиняваме кучетата, които
са били на улицата и му благодарих, че той е бил там в случая, за да я спаси
от по-тежки наранявания, защото от това, което разбрах, той е бил човекът,
който е сритал уличните кучета и ги е отстранил при нападението над майка
ми.
След случая, след около месец-два, посетих майка си. Когато я посетих
усетих, че изпада в тъжни състояния, спира да говори, умислена е, има
промяна, която бих определила като съществена.
АДВ. Ч. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ЮРК. Ц. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Х..
СВ. Ж. Х. – Знам за какво е делото. В този ден – 09.04.2022 г. М. беше
у нас на гости на ул. „М.“, гр. З. Към 21,30 часа вечерта, М. си тръгваше и аз
излязох да я изпратя. Разделихме се на улицата. Тя си тръгна, а аз тръгнах да
се прибирам към вкъщи. В същото време чух писък. Върнах се да видя, какво
става. Разпознах, че това е писък на М.. Върнах се обратно при нея. Видях
едно куче с каишка, което го водеше наш съсед и две бездомни кучета, които
се бяха нахвърлили срещу М.. По външния вид съдя, че са бездомни, тъй като
са мърляви и слаби. Виждала съм и ги преди в района около дома ми и правят
много пакости. Същите тези кучета нападат и хора, по градините ходят,
ровят. Събирахме подписка от живущите на нашата улица и я внесохме в
общината. Това беше преди да нападнат М. - година преди инцидента, т.е.
преди април 2022 г. Не получихме отговор от общината. Когато отидох при
М., кучетата бяха вече отстранени, защото този човек (съседът, който водеше
неговото куче) се спусна към нея. Аз не съм видяла самото нападение. М. се
беше свила на земята и крещеше. Аз също се изплаших. Тръгнахме заедно със
съседа и му казах: „Тия кучета докога ще тормозят хората“. Той нищо не ми
отговори. Казах му, че идва пролет и като заседим градините, пак ли ще е
същото положение. М., докато говорех със съседа ми, стана и си тръгна.
Попитах я дали има нужда от помощ. Каза, че ще се оправи, стана и си
тръгна. Същата вечер нямах контакт с М.. На другия ден посетих М. у тях.
Беше стресирана, свита на леглото, тресеше се цялата, с изпъкнали очи и не
3
можеше да ми каже нищо. След това пожелах да й видя раната, показа ми я.
Беше на левия й крак. Личаха си следите от зъбите на кучето. Лично ги видях
с очите си. Показа ми елечето, беше скъсано. Едното куче е било захапало за
крака, а другото за елечето. Видимо й личеше, че е много зле. Каза ми, че
цяла нощ не е спала и че не се чувства добре. След това си тръгнах.
Следващите дни съм я чувала по телефона и съм ходила да я извеждам на
разходка, защото се страхува да излиза сама. Много беше притеснена,
сподели ми, че не знае как ще ходи на работа, тъй като още работеше. Това
състояние на силния стрес след ухапването продължи месец-два, дори и
повече. Знам, че се е консултирала с лекар. Тя ми каза, че ще ходи на лекар и
че е ходила. Споделяла ми е, че пие лекарства за раната и за притеснението.
Излизаме заедно с М.. Винаги ходя да я вземам от тях, защото я е
страх. Сама не излиза, защото се страхува. Постоянно мисли, че ще срещне
тези кучета. За всяка наша среща, аз лично отивам до дома на М., защото се
страхува да излезе сама от дома си, защото я страх да не срещне кучетата.
Когато е сама и ходи на работа или до магазина, винаги с нея си носи пръчка.
И сега е така. Тя не ходи вече на работа, пенсионерка е.
Видях същата вечер кучетата, които ухапаха М.. Черни са. От доста
време са в махалата тези кучета. Чувала съм (не съм видяла), че ги храни
съседът А. Ч. Не съм забелязала дали кучетата, които нападнаха М. имат
ушни марки.
АДВ. Ч. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ЮРК. Ц. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на изготвената
съдебно-психологическа експертиза от вещото лице Н. Г., на което сне
самоличността, както следва:
Н. Х. Г. - * г., българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЕ НАПОМНИ отг. по чл. 291 НК. Обеща да
даде обективно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Х. Г. - Поддържам изготвеното от мен
заключение и след като изслушах свидетелските показания.
Задължителна моя практика е да провеждам срещи с пострадалия.
Проведох такава среща с М. и тя е отразена в заключението ми. При тази
среща, наблюдението на невербалното поведение на М. беше отчетено в
психологичното интервю. Направих тестово изследване, за това дали е
склонна към лъжа или симулации и всичко това, което открих по време на
психологично изследване и наблюдение, не показва тя да симулира.
АДВ. Ч.- Аз нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
ЮРК. Ц. - Също нямам повече въпроси към вещото лице. Да се
4
приеме заключението.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на други въпроси към вещото лице
и като счете, че представеното заключението е пълно, компетентно и
отговаря в пълнота на поставените въпроси,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключение на съдебно-психологична експертиза,
изготвена от в.л. Н. Х. Г.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплатят общо 327,60 лева, от които 250
лева от предварително внесените от ищцата на 27.10.2022 г. и 77,60 лева от
бюджета на съда.
АДВ. Ч. - Няма да соча други доказателства и нямам доказателствени
искания. Представям Списък на разноските по чл. 80 ГПК. Считам делото за
изяснено. Моля за ход по същество.
ЮРК. Ц. - Също няма да соча други доказателства и нямам
доказателствени искания. Считам делото за изяснено. Моля за ход по
същество. Нямам възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ, като взе предвид, че липсват други искания по доказателства
и като счете делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД по същество.
АДВ. Ч. - Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с което да уважите исковата претенция по размер, така както е
предявена с исковата молба. Считам, че са налице кумулативно предвидените
предпоставки чл. 50 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, при наличието на което исковата
претенция на доверителката ми следва да бъде уважена.
Налице е причинна връзка между увреждането на доверителката ми,
така, като е описано в исковата молба и в приложеното съдебно медицинско
удостоверение и станалото с нея на 09.04.2022 г.
Моля Ви да постановите решение в този смисъл, а ответникът да
заплати на доверителката ми сторените от нея разноски, така както е посочено
в ДПЗС, ведно с пълномощното по Закона за адвокатурата и приложения
списък по чл. 80 ГПК.
Моля за допълнителни съображения, в срок посочен от съда, да изложа
в писмена защита по делото.
ЮРК. Ц. - Уважаема госпожо Председател, ще се възползвам от
възможността, да ми бъде даден срок от съда, да представя писмена защита.
СЪДЪТ предоставя на страните двуседмичен срок за представяне на
писмени защити по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще постанови решените си в законоустановения
срок.
5
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,10 ч.
Съдия при Районен съд – З.: _______В.Д.________________
Секретар: _____Р.Ю.__________________
6