РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Бургас, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. С. от гр.К., чрез адв. Н. Д. от
ШАК, адв. Г. Р. от САК и адв. Б. А. от САК, против решение № 559 от
24.06.2024г. по гр.д. № 2013/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която
е отхвърлен искът му против Гаранционния фонд, гр. София за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
причинената смърт на А. М. Р. – фактическа дъщеря на С., настъпила при ПТП
на 30.01.2020г., в резултат на непредпазливост от страна на водача на верижен
багер „Хюндай Робекс 210 LC-7A“, с рег. № *, без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, за размера над присъдените 50000 лв. до размера
от 120000 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2020г., както и в
отхвърлителната част за законната лихва върху обезщетението от 50000 лв. за
периода от 14.05.2020 г. до 29.11.2023г., като решението е постановено при
участието на виновния водач В. К. от гр.К., трето лице – помагач на
ответника.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване с
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Определеният
от първата инстанция размер се сочи като занижен, без да са отчетени
1
критериите на ППВС № 4/1968г. Изложени са съображения за изключителния
интензитет, вида и обхвата на болките и страданията на ищеца при особено
близките отношения и силна духовна и емоционална връзка на С. с
починалата, която не е поддържала връзка с родния си баща и е възприемала
ищеца като единствен баща. Изтъква се и необходимостта от отчитане на
актуалните лимити на отговорността по чл.492 КЗ, както и икономическата
обстановка в страната с нарастваща инфлация. Заявено е, че
първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и всестранен анализ на
всички обстоятелствата от значение за размера на търсеното обезщетение. По
отношение на началния момент на дължимата законна лихва е посочено, че за
първи път ответникът е уведомен за застрахователното събитие с претенцията
на другите увредени лица по смисъла на чл.578 КЗ на 14.05.2020г., от която
дата следва да бъде присъдена законната лихва. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на иска в тази част.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от Гаранционния фонд, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са
съображения за съобразяване размера на търсеното обезщетение с
изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, предвид характера и тежестта на
увреждането, интензитета, степента и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюктура в страната във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Изтъква се обстоятелството, че обезщетение се търси не
от застраховател, а от фонда, чиято цел е да не бъдат напълно лишени от
застрахователно обезщетение увредените лица, когато няма застрахователно
правоотношение със застраховател. Налице е позоваване на чл.558, ал.1 КЗ,
съгласно който размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки. Направено е искане за оставяне на ищцовата жалба без уважение.
Постъпила е въззивна жалба и от Гаранционния фонд против решението
на БОС в осъдителната му част, като се претендира отмяна, поради
необоснованост и незаконосъобразност и отхвърляне на иска изцяло, с
последиците за съдебните разноски, алтернативно – редуциране значително на
размера на присъденото обезщетение. Наведени са доводи, че ищецът не е от
кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение, тъй
като дори някога той и загиналата при процесното ПТП да са живели в едно
домакинство, между тях не е била изградена силна, трайна и изключителна
емоционална връзка като между баща и дъщеря. Това становище се
обосновава с показанията на разпитаните свидетели и анализ на приетото с ТР
№ 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС №
4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. Изтъква се липсата на конкретни
житейски обстоятелства, които да са довели до силна привързаност между
2
ищеца и загиналата и до болки и страдания от смъртта и, надхвърлящи по
интензитет и продължителност нормално присъщите за конкретната житейска
връзка. На последно място е посочено, че загиналата е поддържала контакт
със своя биологичен баща, който в случая има право на обезщетение и това
изключва правото на други лица, живели в едно домакинство с детето, освен
ако не са предприели процедура по осиновяване.
Депозиран е отговор на въззивната жалба на ответника, с който ищецът
оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,
при потвърждаване на първоинстанционното решение в уважителната му част
като правилно, законосъобразно и обосновано, ведно с присъждане на
съдебните разноски. Наведени са доводи за изключително близки отношения
между ищеца и загиналата и изключителните по своя интензитет болки и
страдания от загубата на фактическата дъщеря, с позоваване на събраните по
делото гласни доказателства. Посочено е, че цитираното в жалбата на
ответника Тълкувателно решение не намира приложение в процесния случай,
тъй като правото на обезщетение на отглеждащия дете, което не е осиновено, е
прието с ППВС № 5/24.11.1969г.
В хода на настоящото производство, на 19.10.2024г. е починал
въззивникът-ищец А. В. С., като на негово място са конституирани
наследниците му, негови деца – Н. А. С. от гр.К., З. А. С., А. А. С., А. А. С., О.
А. С. и Д. А. С., всички от гр.К..
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По същество на спора, след преценка на възраженията на въззивника и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед
предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен по допустим иск от надлежен състав на компетентния съд, в
изискуемата от закона форма и отговаря на изискванията на чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на произшествие, предявен против
Гаранционния фонд, поради липса на сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност” за участвалото в произшествието моторно превозно
средство – верижен багер и има правното си основание в чл.558, ал.5 и ал.1,
вр. чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че с влязла в сила присъда № 14 от
10.03.2023г. по НОХД № 27/2023г. на Окръжен съд – Бургас, В. Н. К. е признат
за виновен и е осъден за това, че на 30.01.2020г., в землището на
гр.Каблешково, м.„Пъдарска могила“, поради немърливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
3
опасност – разделяне и сортиране на метални отпадъци, в пункт за изкупуване
на черни метали, като неправоспособен и без да има право да упражнява
дейност – оператор на земекопачна машина верижен багер „Хюндай-210 LC-
7A“, с рег. № *, нарушил правилата за безопасност и здравословни условия на
труд по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по
непредпазливост причинил смъртта на А. М. Р., род. на *., престъпление по
чл.123, ал.4, вр. ал.2 и ал.1 НК. За верижния трактор, управляван от К., няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
При посочения по-горе резултат от наказателното производство против
деликвента В. К., и безспорната липса на застраховка „гражданска
отговорност“ за управлявания от него верижен багер, следва да е налице
отговорност на Гаранционния фонд по чл.557, ал.1, т.2 КЗ за изплащане на
обезщетения на увредени лица.
По предявената от А. В. С. претенция с вх. № 24-01-500/10.11.2023г. за
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилата при горното
произшествие смърт на неговата фактическа дъщеря А. Р., Гаранционният
фонд е отговорил с писмо от 30.11.23г., с което го е уведомил, че отказва
изплащане на обезщетение, тъй като С. не е биологичен баща на загиналата и
не се установява да са налице житейски обстоятелства, породили особена
близост и действително понесени морални болки и страдания от загубата на
починалата Р..
Спорен в настоящото производство е въпросът дали А. С. е от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.
при процесното произшествие.
С ППВС № 5 от 24.11.1969г., по тълкуване на разпоредбата на чл.45 и сл.
ЗЗД е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето,
отглеждащо неосиновено дете, ако то почине вследствие на непозволено
увреждане, при съществуващи отношения на привързаност един към друг,
които са сходни с отношенията между кръвни роднини в една семейна
общност.
В исковата молба се твърди, че С. е отгледал А. като своя дъщеря от най-
ранна детска възраст. Двамата се подкрепяли, а сега за в бъдеще той ще е
лишен от нейната грижа и подкрепа. Болката и страданието са засилени от
нелепата смърт на загиналата. Двамата са били изключително близки. Когато
С. сключил брак с майката, А. била на 4 години и между тях се създала връзка,
базирана на обич, подкрепа и грижа като между баща и родно дете, тъй като
биологичният баща на детето бил неизвестен и не е полагал грижи, дори не я е
познавал. Пастрокът е бил неизменна част от живота и възпитанието на
Адриана по време на училище, абитуриентски бал, сватба, раждането на
децата и. След загубата той станал по-уязвим, неуверен, сприхав, по-затворен.
Плачел и скърбял за дъщеря си, чиято смърт е довела до негативен отпечатък
4
върху неговата психика.
За установяване на горните твърдения, пред първата инстанция са
изслушани свидетелите С. Б., сестра на съпругата на С., и М. К., съседка.
Първата заявява, че когато се събрали сестра и и А. като семейство, А. била на
6 години. Той се грижел за детето на жена си като за свое дете, не я делял и и
давал всичко необходимо като на своите деца. Тя му викала „татко“. Като дете
не познавала родния си баща. Когато се омъжила, кръвният и баща дошъл,
видели се, поприказвали и това било всичко. През годините А. повече е имала
връзка с А.. Той помагал и дал пари за годежа. Като се омъжила, А. се
преместила в отделна къща. Често се виждали с майка и и с А.. Помагали си.
Децата на А. викат на ищеца „дядо“. Той плакал много за загубата, бил
притеснен и това продължило 3-4 месеца. Отношенията между ищеца и А.
били добри, нямали интриги, разбирали се. Сега тъгували, мислели за нея,
липсвала им. Семейството на А. и М. имали общо 6 деца, които вече са големи
и със свои семейства. А. и тя има 6 деца.
Свидетелката М. К. заявява, че А. много добре се грижел за А., докато тя
се омъжила. След това помагал и за нейните деца. Тя го наричала „тате“. След
инцидента ищецът се променил, било му лошо, плачел. Това продължило
доста време. Ходели на гробищата, направили паметник. И до сега А. говорел
за А. и понякога плачел.
При така събраните гласни доказателства, настоящата инстанция
намира, че в случая са установени съществували между А. С. и загиналата при
процесния инцидент А. Р. отношения, сходни с отношенията между баща и
дъщеря, които обосновават право на ищеца на обезщетение за преживените
неимуществени вреди от процесния деликт. С., съпруг на майката на А. от 6-
годишната и възраст, се е грижил за нея като за своя дъщеря, като между тях
се е създала привързаност в една семейна общност, с грижа и взаимопомощ, с
осигуряване и съпреживяване на събитията от живота на А., която е имала
съпругът на майка си като свой баща. Последният е приеман и от децата на
загиналата като техен дядо. Обстоятелството, че рожденият баща на А. е бил
известен и се е срещнал с нея, когато се омъжила, което опровергава
твърдението в исковата молба за неизвестен баща на загиналата, е без
значение и не променя изводът за създадени между нея и пастрока и
отношения, аналогични на родител и дете. След инцидента, С. е преживял
тежко загубата на починалата. Бил разстроен, плачел, ходел на гробищата, и
сега говорел за А. и плачел, липсвала му.
При определяне размера на обезщетението за пълна обезвреда на
неимуществените вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от
загубата на отгледаната от А. С. като своя дъщеря А. Р., с оглед установените
по-горе фактически обстоятелства за вида, интензитета и продължителността
на вредите, настоящата инстанция намира, че същият следва да бъде на
5
стойност 50 000 лв., в какъвто смисъл е и изводът на първата инстанция. В
посочения размер обезщетението се явяват справедливо съобразно
изискването по чл.52 ЗЗД. Касае се за загуба на отгледана от ищеца като своя
дъщерята на съпругата, настъпила внезапно при трагичен инцидент, довела до
преживени от него скръб, тъга, плач, празнота и усещане за бъдеще липса на
допълваща грижа и подкрепа. В случая следва да се отчете възрастта на
загиналата – 46 години, както и обстоятелството, че е живяла от години
отделно със семейството си, което сочи на по-ниска степен на увреда.
Посоченият размер въззивният съд намира за съобразен и с конкретните
икономически условия в страната към момента на деликта.
Спорен в настоящото производство е и въпросът за началния момент на
дължимата от ответника законна лихва върху следващото се обезщетение.
Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал. 1, посл.
изр., който препраща към разпоредбата на чл.497 КЗ. Последната от своя
страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3; 2.
изтичането на срока от три месеца по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Процесната претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претъпени неимуществени вреди е заявена
пред Гаранционния фонд на 10.11.2023г. На 30.11.2020г. ответникът е отказал
изплащане на обезщетение. Следователно, законната лихва се дължи от датата
на отказа 30.11.2023г. до окончателното изплащане на главницата, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид изложеното, решението на Бургаския окръжен съд, с което е
уважен искът на А. В. С., починал в хода на въззивното производство и
заменен от своите наследници, против Гаранционния фонд за сумата от 50000
лв., в едно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до окончателното и
изплащане, като в частта до размера от 120000 лв. главница и законната лихва,
считано от 14.05.2020г. до 29.11.2023г. – искат е отхвърлен, е правилно.
Същото е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с
приложимия закон. Поради това, решение в обжалваните части следва да бъде
потвърдено, като за пълнота, на основание чл.272 ГПК, настоящата инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 559 от 24.06.2024г., постановено по гр.д.
6
№ 2013/2023г. на Бургаския окръжен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София да заплати на адвокат Г. Р.
сумата от 5580 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАдв. за настоящата инстанция, съобразно неуважената въззивна
жалба на въззивника-ответник.
ОСЪЖДА въззивниците-ищци Н. А. С. от гр.К., З. А. С., А. А. С., А. А.
С., О. А. С. и Д. А. С., всички от гр.К., наследници на А. В. С., да заплатят на
Гаранционен фонд, гр.София общо сумата от 300 лв., или по 50 лв. всеки,
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, съобразно
неуважената въззивна жалба на въззивника-ищец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7