Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15600 по описа
за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от А.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.П.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, действащи чрез адв. П.В., срещу К.А.Б., А.Г.Г. и Р.Г.Г.
***, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- негаторен иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците 1./ да премахнат
шатра с размери 3 м. на 4 м. и височина около 2 м., която е незаконно изградена
в незастроената част на поземлен имот с идентификатор № ***по кадастрална карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, п.к. 9000, р-н „***“, ул. „***“ № *, при
съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, представляващ открит
паркинг с четири места за паркиране на автомобили; 2./ да премахнат катинара на
входната врата на автомобилния проход и 3./ да освободят прохода и местата за
паркиране от две кучета и от автомобилите си;
- осъдителен иск с
правна квалификация чл. 53 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на всеки един от ищците поотделно по 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от последните болки и страдания,
изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на
ответниците към тях, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в
резултат от неправомерните действия на ответниците, продължили всекидневно през
изминалите повече от 5 г., а именно извършване на неразрешени от ищците
действия в имота със запазено право на безсрочно и безвъзмездно ползване,
обиди, заплахи, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2020 г. до окончателното
погасяване на задълженията.
Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили собствеността
върху гореописания недвижим имот по наследство от баща им П.К., а последният е
придобил собствеността въз основа на договор за покупко-продажба по реда на
ЗСГ, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело
№ * г. на
нотариус при РС-Варна. Поддържа се, че с договор за покупко-продажба,
материализиран в нотариален акт № *, том *, рег. №
*, дело № * г. на
О. С., нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под рег. № *,
ищците са продали на „***“ ООД общо 236 кв. м. ид. ч. или за всеки един от тях
по 118 кв. м. ид. ч. Твърди се, че в резултат от разпоредителната сделка ищците
са останали титуляри на по 38 кв. м. ид. ч. или са притежавали в съсобственост
общо 76 кв. м. На същата дата /29.06.2011 г./ ищците са учредили в полза на
купувача „***“ ООД право на строеж на обекти в сграда и са си запазили правото
на строеж за част от обектите. Сочи се в исковата молба, че съобразно одобрения
инвестиционен проект в незастроената част от процесния поземлен имот, източната
и южната, се предвижда открит паркинг с четири места за паркиране на автомобили
с площ от 52 кв. м. С договора за учредяване на право на строеж,
съсобствениците на поземления имот се твърди да са разпределили и съучредили
безсрочно вещно право на ползване на посочените паркови места, както следва: в
полза на А.К. е било учредено безсрочно вещно право на ползване на парково
място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници:
офис *, северна регулационна линия, парково място № *,
маневрена площ и парково място № * с
площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково
място № *, източната регулационна линия, парково място № *,
маневрена площ, а в полза на И.А. е било учредено ограничено вещно право на
безсрочно ползване на парково място № 3 с площ от 13 кв. м. в източната част на
поземления имот, при граници: парково място № *,
източната регулационна линия, маневрена площ и парково място № * с
площ от 13 кв. м. в прохода в южната част на поземления имот, при граници: ***,
офис № *, южната регулационна линия, от двете страни маневрена площ.
Поддържа се, че до
открития паркинг се достига през проход в южната незастроена част от имота,
като на входа е монтирана желязна врата.
Твърди се, че през
2015 г. ответниците са премахнали катинара, с който се е заключвала входната
врата и сложили свой катинар. Отделно са монтирали в зоната на паркови места № *, * и *
шатра, която е била стабилно закрепена за бетона. Пуснали са и две големи
кучета, като са поставили и кучешка колиба. По този начин преустановили достъпа
на ищците до открития паркинг.
Навеждат се доводи и
за това, че ответниците паркират автомобилите си на собствените на ищците
паркови места.
Поддържа се, че
въпреки многократните предупреждения ответниците не са освободили прохода и
открития паркинг. При опит ищците да поставят нов катинар те са го разбивали и
отново слагали свой. Сочи се, че към настоящия момент ответниците продължавали
противоправно да възпрепятстват на ищците да упражнят своите вещни права в
пълният им обем.
Излагат се доводи и за
това, че ответниците многократно през годините са унижавали ищците, като дори
на 10.02.2020 г. А.Г. е нанесъл и побой над А.К..
Твърди се, че с
горепосочените действия, изразяващи се във всекидневното неправомерно
недопускане на ищците до собствеността им през изминалите повече от 5 години,
на последните са причинени неблагоприятни емоционални и психически
преживявания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са
депозирали писмен отговор.
В
хода на откритото съдебно
заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. П.В. поддържат предявените искове.
Ответниците,
редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като
взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно,
на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически
положения:
От представения нотариален акт
за собствеността на гражданите № *, том *, нот. дело № * г. по описа на нотариус И. ***
се констатира, че на * г. С. В. С.и З. В. С.са продали на П.А.К. дворно
място, находящо се в гр. *, ул. „*“ с пространство 320 кв. м., съставляващо
парцел *в кв. *по
плана на *подрайон на града.
Видно от приобщения нотариален акт
за продажба на идеални части от недвижим имот акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. по описа на О. С. –
нотариус с район на действие РС-ВАрна, вписан в НК под рег. № *, на * г. И.П.А. и А.П.К. са продали
на „***“ ООД 236 кв. м. идеални части – всеки по 118 кв. м. ид. ч. от процесния
поземлен имот, а именно, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 16 с идентификатор
*, целият с площ от 312 кв. м., трайно предназначение: урбанизиран, стар
идентификатор: кя. *, парцел *, при съседи: ***, ***, ***, *, ***, ***.
От ангажирания нотариален акт за
учредяване на право на строеж № *, то, *, рег. № *, дело № * г. по описа на О. С. –
нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под рег. № *, се констатира, че на * г. ищците и „***“ ООД взаимно
и безсрочно си учредили правото на строегж за построяването в процесния
поземлен имот на новопроектирана жилищна шестетажна сграда, съгласно одобрени
инвестиционни проекти. Констатира се още от цитирания нотариален акт, че
съгласно одобрените инвестиционни проекти, в незастроената източна част на
прохода – в южната част от поземления имот се обособява открит паркинг с
паркоместа за четири автомобила с площ от 52 кв. м. Съсобствениците са
разпределили помежду си и си учредили безсрочно вещно право на ползване върху
паркоместата, както следва: в полза на А.К. е било
учредено безсрочно вещно право на ползване на парково място № * с
площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: офис *,
северна регулационна линия, парково място № *,
маневрена площ и парково място № * с площ
от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково място №
1, източната регулационна линия, парково място № *,
маневрена площ, а в полза на И.А. е било учредено ограничено вещно право на
безсрочно ползване на парково място № * с
площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково
място № *, източната регулационна линия, маневрена площ и парково място № * с площ
от 13 кв. м. в прохода в южната част на поземления имот, при граници: ***, офис
№ *, южната регулационна линия, от двете страни маневрена площ.
Горепосочените документи за
собственост са в унисон и с представената скица на поземлен имот с
идентификатор ***/л. 12/.
По делото са ангажирани и други
писмени книжа - тъжба от А.К. срещу А.Г., постановления за отказ от образуване
на наказателно производство, от които се констатира, че отношенията между
страните са конфликтни по повод ползването на процесните паркоместа.
От приобщеното експертно залкючение
по назначената СТЕ се установява, че подходът към паркоместата е затворен с
метална портална врата, заключена с катинар, за който ищецът К. е имал ключ.
Във вътрешния двор е разположена метална тента, трайно закрепена за бетоновата
настилка чрез болтови връзки, една преместваема дървена кучешка колиба и
градинско обзавеждане. Към момента на посещението на вещото лице кучетата са
били прибрани в помещение на партерния етаж в жилищната кооперация. Общата
стойност за премахване на процесната шатра, катинар на входната врата на
автомобилния проход, на двете кучета от прохода и местата за паркиране и на
автомобилите от прохода и местата за паркиране възлиза на 257.25 лева. Към
заключението са изготвени схема и снимков материал, които кореспондират както с
твърденията на страните, така и със заключението. В хода на о.с.з. вещото лице
поддържа заключението.
От ангажираните гласни доказателства
чрез разпита на свид. Т. А. – съсед на ищците и свид. М. Л.– дъщеря на ищеца А.К.
и племенница на И.А., се установява, че достъпът до процесните паркоместа се
осъществява през желязна порта, която била постоянно заключена с катинар, като
ищците нямали достъп до паркоместата. Във вътрешността на двора, където са
ситуирани три от четирите паркоместа, е имало куче с колиба и голяма шатра с
маси и столове, които се ползвали най-редовно от ответниицте, които имали
достъп до паркоместата от врата, която излизала към двора от техния имот, която
не е била проектирана. Установява се, че дворът с паркоместата се ползвал всеки
ден от ответниците, като дори вечерите в петък и събота до по-късно. Констатира
се, че по повод на ползването на паркоместата страните са били в постоянен
конфликт. Шатрата е била здраво закрепена за земята, а кучето лаело веднага щом
някой се появи на портата. Шатрата е била твърде голяма, за да може да се
ползват паркоместата и да се паркират леки автомобили. Констатира се още, че
проблемите с ползването на паркоместата датират от близо пет години – лятото на
2015 г. Установява се още, че от постоянното напрежение и стрес по повод
възпрепятстването на ползването на паркоместата ищците са преживели негативни
емоционални и психически преживявания. Установява се още, че ответниците се
качвали и блъскали по вратата на ищците, мажели вратата с изпражнения, обиждали,
нападали и заплашвали ищците, което е в унисон и с ангажираните частни тъжби и
прокурорски постановления, както и медицинската документация. В момента колата
на ищеца А.К. е била паркирана на платен паркинг, което е в унисон и с
ангажираните преписи от фискални бонове, като често се налагало да ползва услугите
на такси, за да закара съпругата си до болницата, доколкото същата е била 100%
инвалид с ампутиран крак и болна от диабет.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява
във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са:
ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният
по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният
по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Собственикът
прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения
спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.
Искът с правна квалификация чл.
109 ЗС, т. нар. негаторен
иск /actio negatoria – отрицателен иск/ е иск за собственост.
В Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с горепосочените искове – положителния ревандикационен иск /vindicatio rei/ и конститутивния иск за определяне
на граници /actio funium regundorum/. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗС разпоредбите
относно недвижимите вещи се
прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, т.е. на
защита по реда на чл. 109 от ЗС подлежат не само вещите,
но също и сервитутите /vindicatio servitutis/, както
и другите ограничени вещни права, както е в конкретния случай, а именно предмет на търсената
защита е ограниченото вещно право на безвъзмездно и безсрочно ползване на процесните паркоместа, находящи се в поземлен имот с идентификатор *. Накърнените вещни права, които
са обект на защита на негаторният иск, не са предмет на делото, а имат значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС, но те остават
вън от предмета на делото /по тях
съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения/ и по тях
не се формира сила на пресъдено
нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността или друго ограничено вещно
право, предоставя правна защита на правото на собственост/ограниченото вещно право срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост/ограничено вещно право, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според
нейното предназначение, но без да отнема владението
на собственика. С предявяването
му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото
е несъществуването на правото
ответникът да въздействавърху
вещта.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по предявения негаторен иск с правна квалификация чл. 109
от ЗС, ищците следа да докажат по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на осъдителния иск: 1./ че са титуляри на правото, чието упражняване се
смущава от поведението на ответниците; 2./ неоснователността на действията на ответниците по негаторния иск; 3./ създаването на
пречки за титулярите на ограниченото вещно право на ползване да упражняват правото си на ползване в неговия пълен обем, както и 4./ причинната връзка между пречките за
упражняване на ограниченото вещно право на ищеците и поведението на
ответниците. Ако действията на ответниците са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, както и ако
въпреки неоснователността на действията същите не създават пречки на титуляра
на вещното право, като преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това, са недопустими,
е конкретна по всяко дело.
В тежест
на ответниците е да проведат насрещно
доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищците – да докажат
своите дилаторни и перемпторни възражения.
По
делото по несъмнен начин се установи от представения нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело * г., че ищците са титуляри на ограниченото вещно право на безвъзмездно и
безсрочно ползуване на процесните паркоместа, като конститутивната сукцесия е
осъществена посредством договора за учредяване на право на строеж, материализиран
в т. 2 от цитирания официален свидетелстващ документи.
От ангажираните гласни доказателства, които съдът кредитира като
обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се, като
показанията на свид. М. Л.са цененни при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, имайки предвид, че е
роднина по права линия на единия ищец и по съребрена линия на другия ищец, но
съпоставени с цялата доказателствена съвкупност водят до единствения възможен
извод, като изключват всяка друга възможна версия, се констатира по делото по несъмнен
начин, че ответниците са ограничили достъпа на ищците до паркоместата, като са сменили катинара на входната желязна врата. Отделно, констатира се по делото, че същите през годините са смущавали упражняването
на учреденото в полза на ищците ограничено вещно право на ползване
на паркоместата в техния пълен обем, доколкото
върху прилежащата на паркоместата
площ са изградили
шатра, поставили са кучешка
колиба и са пуснали две кучета. Ответниците
не ангажираха никакви доказателства по делото досежно правомерността на тези свои действия, т.е. наличието
на годно облигационно, пълно
или ограничено вещно право или сервитут върху тези паркоместа. Ищците като титуляри на вещното право на ползване на паркоместата не са длъжни да търпят в имота си каквото и да било
действие, което се извършва
без тяхното съгласие, самото пряко въздействие
върху имота на ползвателите, без тяхното съгласие и от лица, които нямат право да осъществяват
такова въздействие, представлява
пречка за ищците да упражняват правото
си. Пречките са
в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците.
Крайният извод на съда е, че по
делото кумулативно са установени всички елементи от фактическия състав на иска
по чл. 109 от ЗС, което обуславя основателността на предявения негаторен иск.
За да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответниците по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ищците следва
да установи по несъмнен начин в условията
на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав на осъдителния иск: 1./ деяние /действие или бездействие/;
2./ противоправност на деянието;
3./ вреда; 4./ нейния
размер; 5./ причинната
връзка между противоправното
деяние и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както
и да докаже възраженията си
в отговора, а при установяване
на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Справедливото обезщетяване,
каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай
конкретно, а не по общи критерии. Определената сума
пари в най-пълна степен следва
да компенсира вредите.
Понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
- в този смисъл е задължителната тълкувателна
практика на ВС, на която се позовават
и двете страни,
обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
По несъмнен начин по делото се
констатира, че ответниците без годно правно основание с поведението си са
смущавали упражняването на учреденото в полза на ищците ограничено вещно право
на ползване на процесните паркоместа. Поведението на ответниците е
противоправно, доколкото е в отклонение от хипотезата на материалноправната
норма, обективирана в разпоредбата на чл. 50 от ЗС. От гласните доказателства
категорично се установи, че ищците не са могли да ползват своите паркоместа,
без да бъдат притеснявани от ответниците, като дори се е наложило ищецът К. да
паркира собствения си лек автомобил на платен паркинг. Констатира се, че ищците
са били подлагани на психически и емоционален системен турмоз от ответниците
посредством обиди и заплахи, което неминуемо е предизвикало у същите силен и
значителен стрес. Дори се е стигнало и до физическа саморазправа, като видно от
медицинското свидетелство нанесените на А.К. от А.Г. трамватични увреждания в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът съобрази и
годините на ищците, съответно А. е на 67 г. към устните състезания пред РС-Варна,
а И. – на 62 г., като напредналата възраст обуславя по-нискния праг на търпимост към неблагоприятните емоционални и психически преживявани,
както и физическите болки и страдания. Отделно, по-доброто общо физическо и психическо здраве е от особена важност на тези години. Следва категорично да се съобрази и осбтоятелството, че системният турмоз
над ищците, осъществен посредством смущаване спокойното и безпрепятствено
упражняване на правото на ползване върху паркоместата, както и чрез обиди и
закани за физическа саморазправа, е продължил повече от 5 години, което в една
правова държава освен че накърнява принципа да не се вреди другимо е и
недопустимо.
При съобразяване
с посочените критерии, от една
страна, и от друга – със съществуващите
обществено-икономически условия в страната,
съдът намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е по 3000.00
лева за всеки един от ищците.
Доказани са в тяхната
кумулативност елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност на ответника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
като липсват данни дължимите суми по обезщетението да са заплатени на пострадалите лица, което обуславя уважаването
на исковете изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При
този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1690.00 лева, от
които: 290.00 лева – държавна такса; 200.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ
и 1 200.00 лева – адвокатски хонорар, съгласно представения договор за
правна помощ и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 109 от ЗС, К.А.Б.,
ЕГН **********; А.Г.Г., ЕГН ********** и Р.Г.Г., ЕГН ********** и тримата с
адрес: ***, *** да премахнат шатра с
размери 3 м. на 4 м. и височина около 2 м., която е незаконно изградена в
незастроената част на поземлен имот с идентификатор № ***по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. *,
община *, област *,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр. *, п.к.
9000, р-н „***“, ул. „***“ № * при
съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, представляващ открит
паркинг с четири места за паркиране на автомобили; да премахнат катинара на входната врата
на автомобилния проход и да освободят
прохода и местата за паркиране от две кучета и от автомобилите си.
ОСЪЖДА, на основание чл. 53 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД, К.А.Б., ЕГН **********;
А.Г.Г., ЕГН ********** и Р.Г.Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, *** солидарно да заплатят на А.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
от 3 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от последните болки и страдания, изразяващи се в
емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответниците към
тях, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от
неправомерните действия на ответниците, продължили всекидневно през изминалите
повече от 5 г., а именно извършване на неразрешени от ищците действия в имота
със запазено право на безсрочно и безвъзмездно ползване, обиди, заплахи, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.12.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 53 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД, К.А.Б., ЕГН **********;
А.Г.Г., ЕГН ********** и Р.Г.Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, *** солидарно да заплатят на И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
от 3 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от последните болки и страдания, изразяващи се в
емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответниците към
тях, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от
неправомерните действия на ответниците, продължили всекидневно през изминалите
повече от 5 г., а именно извършване на неразрешени от ищците действия в имота
със запазено право на безсрочно и безвъзмездно ползване, обиди, заплахи, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.12.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.А.Б., ЕГН **********; А.Г.Г.,
ЕГН ********** и Р.Г.Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, *** да заплатят на А.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 1 690.00 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които: 290.00 лева – държавна такса; 200.00 лева
– депозит за вещо лице по СТЕ и 1 200.00 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: