Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 09.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на трети юни през две хиляди двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова, след като разгледа докладваното гр.дело №13322 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени в обективно
кумулативно съединение искове от
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 216 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 191 лева и разноски за ликвидация на щетата
в размер на 25 лева по щета №**на
собственика на лек автомобил Тойота с
рег.№ **, ведно със
законната лихва , считано от датата на завеждане на
иска 21.08.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 07.04.2019г. при движение по
автомагистрала Хемус по посока гр.Варна на 35 км преди табелата за Варна Р. Цв. като водач на л.а. Тойота с рег.№ **попада
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че между
собственика на лекия автомобил – „***“ЕООД и ищеца е сключен договор за
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ** за срок от 31.10.2018г. до 31.10.2019г.
Нанесените щети по автомобила – спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна
джанта, били подробно описани в опис-заключение по щета №***. На 17.05.2019г. била преведена сумата от
191 лева на ползвателя на автомобила „**“ЕООД.
Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП е необозначена
дупка на пътното платно. Твърди се, че Агенция пътна инфраструктура носи
отговорност пред пострадалия собственик на автомобила, тъй като нейните
работници или служители не са изпълнили задължението си по поддържане на
пътното платно в изправност, като неизпълнение на задълженията по чл.14,ал.2
ЗДП представлява виновно причиняване на вреда, поради което се ангажира
отговорността на АПИ, на основание чл.49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.2 ЗДС АПИ следвало да полага грижа за
имотите и вещите – държавна собственост, които управлява като добър стопанин.
Съгласно чл.167, ал. ЗДвП собствениците или администрацията, управляваща пътя
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ е
депозирал отговор, в който е изложено становище за неоснователност на иска.
Оспорва се
наличието на валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка се сочи, че представеното предложение за
сключване на застрахователен договор и
застрахователна полица не били подписани от застрахования. Липсвали
доказателства да е изплатена застрахователната премия, която била уговорена на
разсрочено плащане, като при неплащане на някоя вноска договорът се
прекратявал.
Оспорва се
процедурата по регистриране и изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи
се, че покритието „Гуми“ не било посочено като покрито, поради което се твърди,
че то не е включено в предмета на застрахователния договор и било непокрит
застрахователен риск и отсъствало основание за плащане на обезщетение.
Твърди и че не
са изпълнени изискванията по глава четвърта, раздел първи от застрахователния
договор „регистриране, уведомяване и доказване на застрахователното събитие“ ,
както и че нямало доказателства,че събитието е регистрирано на тел. номер 0800
11111 и че са били изпълнени инструкциите на застрахователя.
Не се оспорва,
че път А2 е част от републиканската пътна мрежа и че на основание чл.19,ал.1,
т.1 ЗП се управлява от АПИ чрез специализираното й звено-Областно пътно
управление ***.
Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, както и описаните в декларацията щети с
твърдението, че те не са настъпили в резултат на процесното ПТП. Излага се, че
причината за настъпване на ПТП следва да се търси с поведението на водача на
автомобила с твърдението, че същият виновно е допринесъл в изключителна степен
и има изключителна вина за реализирането му и настъпване на вредоносния
резултат.
Сочи се, че към
датата на ПТП пътят, е бил поддържан и възложен за ремонт на „Автомагистрали-
Черно море“ АД гр.Шумен съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка
№РД-38-9/15.05.2015г. с предмет : извършване на поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
автомагистрали Хемус и Марица на територията на ОПУ –Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ
–Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,ал.1, т.1 ЗП- за обособена
позиция №1 Автомагистрала Хемус. Отправя се
искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника на „А.Ч.м.“
АД ***
На основание чл.219 ГПК „Автомагистрали- Черно море“ АД гр.Шумен, е конституирани като трето
лице помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. В предоставения
срок за отговор третото лице не е депозирало такъв.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената
по делото застрахователна полица №***
между ЗАД”Булстрад” и “**“ ЕООД-клон Варна е сключен застрахователен договор “Каско
Стандарт” със срок на действие 31.10.2018г.
до 31.10.2019г. по
отношение на лек автомобил марка Тойота, модел Корола с рег. №**. В договора е вписан ползвател „**“ ЕООД.
Съгласно
представеното свидетелство за регистрация собственик на лек автомобил марка Тойота, модел Корола с рег. №**е „**“ЕООД.
Със Заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение от 07.04.2019г. до
ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” , „**“ ЕООД
чрез Р. Цв.
е заявило, че при отсечка на ремонтни дейности по магистрала
Хемус след Провадия, управляваното от нея МПС по време на дъжд около 23 ч.
поради едната лента за движение и невъзможността да спре , констатирала
спукване на предна дясна гума, като е МПС е получило увреждания : изкривена
джанта и спукана гума.
Представена
е и декларация от Р. Цв., в която същата е декларирала
настъпването на ПТП на дата 07.04.2019г. и обстоятелствата по него – при
движение на МПС същото попада в незабележима за движение дупка.
В опис на претенция
№50-04000-01567/19/08.04.2019г. е описано : гума предна дясна – Michelin 215/45/17 80 % остатъчна стойност и джанта предна лява.
С възлагателно писмо от 18.11.2016г.
ЗАД „Виена Булстрад Иншурънс Груп” е възложило на „Балкан Стар Ритейл” ООД клон
Варна извършване на ремонт на МПС с рег. №***
ВС.
Съгласно Фактура №********** от 19.04.2019г.
с доставчик „**”
ЕООД и получател „***”
ЕООД е начислена сумата от 264 лева за доставка на автомобилна гума 215/45/R 17 87w.
Съгласно доклад по щета №4704181+1918443
е начислена сума за изплащане в размер на 191 лева.
С преводно нареждане от 17.05.2019г.
ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп” е превело по сметката на „***” ЕООД сумата от 191 лева.
С покана изх. №03206/14.06.2019г. ЗАД „
Булстрад Виена Иншурънс Груп” е отправило искане до Община Варна за заплащане
на сумата от 191 лева по щета №**, касаеща изплатено застрахователно
обезщетение в същия размер за настъпило ПТП на дата 07.04.2019г. , при което е
увредено МПС марка „Тойота” с рег. №**при попадане на същото в несигнализирана
и необезопасена шахта на пътното платно, находяща се на АМ Хемус на 35 км преди
гр.Варна. Видно от приложената към
същата разписка поканата е получена на 10.06.2019г.
В писмо с рег. №53-00-505 от 28.06.2019г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ , ОУ „ПУ“Варна до
ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” е
посочено, че във връзка с регресната покана претенцията е неоснователна и че
същата няма да бъде уважена.
Свидетелката Р.Й.С. излага, че миналата
година, връщайки се по АМ Хемус заедно с нейното семейство управлявала л.а.
Тойота с рег.№**.
След Провадия имало ремонти, вляло дъжд и било около 23 ч. Попаднала в дупка.
Нямало видимост от времето. Нямало осветеност и дъждът бил заличил всякакви
възможности да се прецени. Заради
ремонта двулентовият път бил еднопосочен с прегради. Минала през дупка, която
пълна с вода от дъжда. Дупката не била обозначена по никакъв начин и било късно
вечерта. Нямало възможност да се избира лента за движение. По шума разбрала, че
нещо се е случило. Шумът бил доста притеснителен, но не могла веднага да спре,
защото зад нея имало коли. Намалила и спряла може би след 5 -10 км.Нямало място
за отбивка и това била причината да не може да спре. Нямало аварийна лента.
Скоростта, с която се движела посочва да е около 60 -65 км/ч. Пред нея имало автомобили, но били на
нормална дистанция.
Свидетелят И.М.Ц. излага, че през месец
април 2019г. по АМ Хемус в л.а. Тойота се връщали от Букурещ някъде преди
полунощ на 7-ми срещу 8-ми. В този участък посока гр.Варна пътят бил в ремонт.
Преди отбивката за Девня се чул силен тътен и индикаторът за ниско налягане на
гумите предупредил – светнал, но нямало къде да спрат, тъй като движението било
отклонено и било двупосочно. Било ясно, че предна дясна гума е спукана. Колата се наклонила, цялата
се тресяла. Движението било организирано в промеждутъка на нормалната дясна
лента и аварийната. Нямало възможност да се спре в аварийната лента, защото тя
била единствената лента за движение посока Варна. Когато свършил участъкът в ремонт спрели под моста след отбивката за
Девня. Сложили резервна гума. Колата била шофирана от съпругата му. Скоростта на движение била около -90-100 км/ч.Били две
коли и нямало други коли в тяхната посока.
От заключението на вещото
лице по назначената СТЕ се установява, че описаните увреждания по
автомобила по детайли съответстват по вид и степен и е възможно да са получени в следствие на описания механизъм на ПТП в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Разходите за
отстраняване уврежданията по автомобила са в размер на 289.64 лева, които включват 241.19 лева за гума
предна дясна и 48.45 лева за джанта лята предна дясна. Изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 191 лева съответства на нужните средства
за отстраняване на причинените щети като
направените разходи от ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” в размер на 25 лева за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
с плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и
обичайните разноски, направени по определяне на обезщетението. Суброгацията
включва възможността застрахователят да предяви регресни претенции чрез
реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са налице основанията за
това.
Успешното провеждане
на иска по чл. 410,ал.1, т. 2 от във вр.
с чл. 49 във вр.
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки:
1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение
от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието
на предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса
ищцовото дружество следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
От представените по
делото писмени доказателства се установява наличието на валидно сключен
застрахователен договор “Каско” между ЗАД”Булстрад
ВИГ” и собственика на уредения лек
автомобил.
За
установяване на настъпване на ПТП са
ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р. Цв. и И.Ц., които са непосредствени очевидци на случилото
се. Първият свидетел е управлявал автомобила, а вторият е бил пътник в
него. Двамата установяват, че на 07.04.2019г. в 23 ч. , движейки се със служебен автомобил автомагистрала Хемус посока гр.Варна в
участък, който попадал в ремонтна отсечка около Провадия, попаднали в дупка,
след което разбрали, че има увреждания по автомобила. Времето било
дъждовно и шофьорът на автомобила не е могъл да възприеме наличието на
препятствие на пътя, като и двамата установили, че има увреждане по автомобила
след като чули тътен, шум.
Съдът кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице, което установява, че механизмът на ПТП отговаря на
посоченото в исковата молба, както и че описаните от застрахователя щети е
възможно да са настъпили от твърдяното
ПТП.
Ответникът АПИ не оспорва обстоятелството, че процесният
пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и че на
основание чл.19,ал.1, т.1 от ЗП се управлява от агенцията чрез Областно пътно
управление ***.Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от
ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа
отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. От
свидетелските показания се установява, че дупката, която е причинила процесното
увреждане не е била обезопасена и сигнализирана. Не се доказа ответникът, чрез
своите служители, да е изпълнил задължението си да поддържа пътя, за който
отговаря, в изправно състояние. Наличието на дупка на пътя, която се установи
от събраните по делото доказателства, сочи безспорно за неизправното състояние на
пътя.
Механизмът
на настъпване на процесното произшествие се установява както от гласните
доказателства, така и от заключението на САТЕ, съобразно което описаните увреждания
по автомобила по детайли съответстват по вид и степен и е възможно да са получени в следствие на описания механизъм на ПТП в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с
увреждането, причинено при движението на застрахования автомобил от навлизането
му в неравност /дупка/ по път, възложен за управление
на ответника.
Съдът
намира, че ответната страна като трето на застрахователното правоотношение лице
не разполага с възможността да отправя възражения относно договорната
обвързаност по него и вида на покрития застрахователен риск. Такива възражения
могат да се навеждат единствено от страните по договора.
На
следващо място направеното възражение за
съпричиняване от водача на автомобила не
беше доказано в хода на процеса. Напротив от показанията на свидетелите се
установява, че ПТП е реализирано в късната част на денонощието, при липса на
осветление на пътния участък, при дъждовно време, като водачът на автомобила не
е имал възможност да възприеме препятствието на пътя и да реагира.
Стойността
на възстановителните работи, съгласно заключението на вещото лице възлизат
на общата сума в размер на 289.64
лева, която
сума е съобразена с вида и размера на причинените от процесното ПТП щети.
Ищецът доказа, че е изплатил за отстраняване на увреждането на
застрахования автомобил сумата от 191
лева, по
отношение на която е предявил регресната си претенция.
Обстоятелството,че
мястото на произшествието не е посетено от контролните органи на КАТ не влияе
върху правото на регрес на застрахователя, нито е задължителна предпоставка,
която да се включва в предмета на доказване по делото, предвид че чл.125 от ЗДвП изрично изброява хипотезите, при които това следва да бъде осъществено,
като процесният случай, не попада в нито една от тях.
Предвид изложените съображение ВРС намира, че ищецът е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване
на исковата му претенция по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и
претенцията му следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от същия разноски в размер на 50 лева – заплатена д.т.;
240 лева – заплатен депозит за вещо лице и свидетели, и 360 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които ще бъдат възложени в тежест на ответника, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ-***, ДА ЗАПАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано" № 5, сумата от 191 /сто деветдесет и един/лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №**за лек автомобил Тойота с рег.№ ***, както сумата от 25 /двадесет и пет/ лева- разноски за
ликвидация на щетата, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 21.08.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 410 ал.
1т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА"чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ ***, ДА ЗАПАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано" № 5, сумата
от 650лв. / шестстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника „А.Ч.м.“АД, ЕИК : ********** със
седалище и адрес на управление ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :