М
О Т И В И
към присъда № 63 от
02.04.2014 година
по
н.о.х.дело № 2416 на
Старозагорския районен съд
по
описа за 2013
година:
Обвинението
против подсъдимите Н.В.М., ЕГН **********, и Г.Т.Х., ЕГН **********, е в това, че на
26.12.2012 год. в гр..... в съучастие помежду
си, като
съизвършители, причинили на И.Н.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено с
пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за ж...та, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във
връзка с
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във
връзка с
чл.20,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от пострадалия И.Н.К. солидарно
против подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляваща представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие на причинената му от тях на 26.12.2012 год. в гр..... средна
телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а пострадалият И.Н.К. беше
конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното
производство.
Представителят на
Районна прокуратура .... поддържа обвинението и пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни, като на всеки от тях бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири години, а гражданският иск -
уважен така, както е предявен.
Гражданският
ищец и частен обвинител И.Н.К. и повереникът му адв.С.М.
поддържат обвинението и пледират подсъдимите да бъдат
признати за виновни, като на всеки от тях бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, а гражданският иск - уважен така, както е предявен.
Защитникът
на подсъдимия М. - адв.Т.А., оспорва обвинението против
подзащитния му и пледира последния да бъде оправдан, а гражданският иск – отхвърлен
изцяло.
Подсъдимият Н.В.М. не
дава обяснения, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия Х. - адв.Г.Г., оспорва обвинението против
подзащитния му и пледира последния да бъде оправдан.
Подсъдимият Г.Т.Х. дава
обяснения, но не за съставомерните факти по повдигнатото му обвинение, а за
обстоятелства, последващи извършването на инкриминираното деяния. Поддържа
пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. са професионални футболисти и не са осъждани.
На 25 срещу 26
декември 2012 година подсъдимите се намирали в гр.....
в дискотека ...., където отишли поотделно и били в различни компании.
Подсъдимият Х. отишъл в дискотеката със свидетелите В.П.К. и М.В.М., като
тримата се настанили на маса в близост до парапета на второто н... в
заведението, а подсъдимият Н.В.М. отишъл сам и се присъединил към компанията на
пристигналия преди него свидетел С.К.М., която се била настанила на бара на
първото н... на заведението. По същото време на бара на първото н... на
заведението били настанени и други компании, сред които компанията на
свидетелите И.Н.К. и Д.Н.Д., компанията на свидетелите П.Г.Б. и В.Д.С. и
компанията на свидетелите И.Т.И. и Д.Н.К.. Около 03,30 часа на 26.12.2012 год. на
връщане от тоалетната свидетелите К. и Д.Д. минали покрай мястото, където била
компанията на св.М. и присъединилия се вече към нея подсъдим М., като по това време при тях се намирал и
подсъдимия Х.. Между св.М. и св.Д.Д. възникнал конфликт и св.К. се опитал да отдръпне
приятеля си - св.Д.Д., но в този момент се намесил подсъдимият М. и ударил по
главата св.К. с чаша, която държал в едната си ръка. От удара св.К. загубил
равновесие и паднал на земята, където подсъдимият М. започнал да го рита, като към
него се присъединил и подсъдимият Х., който също започнал да му нанася удари с
крака. Побоят бил преустановен от охранителите на заведението, а св.К., който
междувременно изгубил съзнание, бил свестен и изведен навън, придържан от двете
му страни от свидетелите Б. и Д.Д., които го откарали в ЦСМП-.... за оказване
на медицинска помощ.
В резултат на
нанесения му побой св.К. получил контузия на главата, сътресение на мозъка,
охлузване и оток на горната устна на устата, като сътресението на мозъка било
съпроводено с пълна загуба на съзнание и довело до разстройство на здравето му,
временно опасно за ж...та.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните
доказателства, както следва:
обясненията на
подсъдимия Г.Т.Х. и показанията на свидетелите И.Н.К., В.Д.С., П.Г.Б., Д.Н.Д., В.П.К.,
М.В.М., С.К.М., И.Т.И., Д.Н.К., Ц.Р.Ц., А.К.А., С.Р.Р., Г. Н. Д., В.Н.П., Д.К.Д.,
Н. А. Н., К. Н. Н. и М.П. П., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на
свидетелите Д.Н.Д. и С.К.М., дадени пред органа на досъдебното производство и
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК;
заключенията на
съдебно-медицинските експертизи по писмени данни № 79/2013 год. и № 212-А-2013,
изготвени в хода на досъдебното производство, изслушани и приети в хода на
съдебното следствие, и обясненията на експертите при изслушване на заключенията
им в съдебно заседание;
справките за
съдимост на подсъдимите и медицинско свидетелство за травматични увреждания на
подсъдимия М., приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие;
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.283 от НПК (епикриза от „Нервнохирургично отделение”
към МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр....., история на заболяването № 782
на И.Н.К., скала за оценка на кома на И.Н.К., протокол-изследване от компютърна
томография № 12694, декларация за информирано съгласие от И.Н.К. с дата
04.01.2013 год., разходен лист, издаден от „Нервнохирургично отделение” към
МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД гр....., декларация от И.Н.К. за информирано
съгласие за провеждане на образно изследване в рентгенов кабинет при МБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр.....,
здравноосигурителен статус на И.Н.К. към 29.12.2012 год., фиш за хематологично
изследване на И.Н.К., фиш за клинико-химични изследвания на И.Н.К.,
фиш-хемостаза на И.Н.К., хематологични изследвания на И.Н.К., биохимични
изследвания на И.Н.К., регистриране на процедури по клинична пътека № 202
относно И.Н.К., справка за съдимост рег.№ 1500 от 02.04.2013 год. на РС-....,
справка за съдимост рег.№ 1511 от 02.04.2013 год. на РС-...., издадена след извършена
справка в Бюрото за съдимост при РС-Хасково, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия Г.Т.Х.).
В случая, доколкото
са налице съществени прот...речия между показанията на свидетелите Д.Н.Д. и С.К.М.,
дадени в хода на съдебното следствие, и показанията им, дадени пред органа на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, съдът кредитира с доверие именно
последните, тъй като са били депозирани по време, значително по-близко до
времето на извършване на инкриминираното деяние, когато поради това спомените
на свидетелите за случилото са били по-ясни и точни (твърдението на св.Д.Д., че
към момента на разпита му в съдебно заседание спомените му са по-свежи, прот...речат
на житейската логика и не може да бъде прието за достоверно, а твърдението на
св.М., че е подписал протокола за разпита си пред органа на досъдебното
производство без да го чете, прот...речи на изрично отразеното в този протокол
обстоятелство, че протоколът е бил прочетен лично от него и удостоверява с
подписа си, че показанията му са записани правилно, и следователно също не може
да бъде прието за достоверно). Ето защо изложеното следва да се има предвид
по-долу винаги, когато е налице позоваване на показанията на свидетелите Д.Д. и
С.М., без да е необходимо преповтарянето му всеки път, когато е налице подобно
позоваване.
Относно
съставомерните факти на обвинението (нанесен ли е бил побой над св.К., от кого
и как) част от свидетелите (В.П.К., М. В. М., М.П. П., В.Н.П., Д.К.Д. и Н. А. Н.)
не сочат данни, тъй като не са присъствали на инцидента (В.Н.П. и Д.К.Д.) или твърдят,
че не са го видели (В.П.К., М. В. М. и М.П. П.), като при това показанията на
някои от тях са прот...речиви не само помежду им, но и с показанията на
останалите свидетели, сред които и тези, чиито показания са в насока, оневиняваща
подсъдимите (св.В.К. твърди, например, че от заведението той и подсъдимият Х.
са си тръгнали заедно, а св.М.М. си е тръгнал преди тях, докато последният
твърди, че тримата са си тръгнали заедно; както св.В.К., така и св.М.М. твърдят
също така, че през инкриминираната вечер не са виждали подсъдимия М., когото и
двамата познават, като при това св.М.М. е в приятелски отношения с него, но
според показанията на свидетелите С.М., И.И. и Д.К. нея вечер същият е бил в
заведението). Останалите свидетели сочат прот...речиви данни в тази насока,
като според показанията им могат да бъдат разделени условно на три групи:
1. свидетели, които
са в по-близки отношения с подсъдимите или с единия от тях (С.К.М., И.Т.И., Д.Н.К.
и Г.Н.Д.);
2. пострадалият св.К.
и свидетели, които са в по-близки отношения с него (В. Д.С., П.Г.Б. и Д.Н.Д.);
3. свидетели, които
нямат лични отношения, както с подсъдимите, така и с пострадалия св.К. (Цветомир
Р.Ц., А.К.А., С.Р.Р. и К. Н. Н.).
За да приеме за
установени съставомерните факти на обвинението в съответствие с възприетата по-горе
фактическа обстановка, съдът кредитира с доверие показанията на втората и
третата от посочените в предходния абзац групи свидетели, тъй като в тази им
част същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, респективно –
оборват показанията на първата група свидетели в частта им, оневиняваща
подсъдимите, които поради това не следва да бъдат кредитирани с доверие, още
повече, че, както вече беше отбелязано, третата група свидетели (за разлика от
първата и втората група) включва лица, които нямат лични отношения, било с
подсъдимите, било с пострадалия св.К.. Така, например, св.К. твърди, че е бил
ударен в главата от подсъдимия М. с чаша или бутилка, след което е паднал на
земята, в каквато насока са и показанията на свидетелите В.С., П.Б. и Д.Д.,
като свидетелите П.Б. и Д.Д. са категорични, че ударът е бил именно с чаша, а
също и показанията св.С.Р., която, ако и да не може да посочи кой от двамата
подсъдими и с какво е ударил св.К. в главата, е категорична, че единият от тях
го е ударил с нещо по главата, както и показанията на св.К. Н., който, ако и да
не може да посочи дали някой от подсъдимите е ударил св.К. в главата, е
категоричен, че той е бил ударен в главата с чаша от някой от „компанията на
футболистчетата”. Св.К. твърди също така, че след като е бил ударен в главата и
е паднал на земята, двамата подсъдими са му нанасяли удари с крака, както и че
за момент е изгубил съзнание, в каквато насока са и показанията на свидетелите В.С.,
П.Б. и Д.Д., кореспондиращи в тази им част и с показанията на св.К. Н., който,
ако и да не е видял дали някой от подсъдимите е ритал св.К., докато той е бил
на земята, е категоричен, че последният е бил в безсъзнание. От друга страна свидетелите
Ц.Ц. и А.А., ако и да не са видели кой точно и как е ударил св.К., са
категорични, че пострадал при инцидента е бил именно той и че същият е бил
паднал на земята, а впоследствие е бил вдигнат и изведен от заведението, облят
в кръв, както и че участници в инцидента са били лица от компанията на
футболистите, като св.Ц. е категоричен също така, че сред тях са били и
подсъдимите, т.е. показанията на свидетелите Ц.Ц. и А.А. недвусмислено навеждат
на извода за достоверността на показанията на останалите свидетели от втората и
третата група.
Същевременно, ако и
да са налице известни прот...речия между показанията на свидетелите от втората
и третата измежду трите условно разграничени от съда групи свидетели, те не са
съществени, т.е. не касаят факти и обстоятелства от съставомерен характер. Без
правно значение е, например, кой измежду свидетелите от втората и третата група
е свестил св.К., кой му е помогнал да стане от земята и кой го е извел от
заведението, като при това прот...речията в тази насока са само на пръв поглед или,
доколкото съществуват, имат своето логично обяснение. Твърдението на св.К. „П.
и В. ме сеферясаха там, където бях паднал” кореспондира, например, с
показанията на св.В.С. в частта им, че е бил в непосредствена близост до него,
когато „…някой дори го пошляпваше по бузите с думите „....”, виждах, че
погледът на И. не е чист и първите около 5, 6 до 7 секунди не реагираше на тези
потупвания…”, и показанията на св.П.Б., който заедно със св.В.С. е отишъл до
мястото, където св.К. е бил паднал, в частта им, според която „Аз питах И.
какво става, но той не ми отговаряше. Аз през цялото време правих опити да
влезна в контакт с него, но той не реагираше” – изложеното обяснява защо св.К.
след идването му в съзнание е възприел именно свидетелите В.С. и П.Б. като
лицата, които са го „сеферясали” според употребената от него терминология, а
обстоятелството, че св.В.С. няма точен спомен за лицето, правило опит да свести
св.К., потупвайки го по бузите, ако и това да е бил приятеля му – св.П.Б.,
намира своето логично обяснение във факта, че св.В.С. според думите му е бил
изключително притеснен от случилото се. От друга страна, твърдението на св.К. „П.
и Д. ме изнесоха от заведението и ме закараха до ЦСПМ” кореспондира с
показанията на свидетелите П.Б. и Д.Д., както и с показанията на св.Ц.Ц.,
според когото „…приятелите на ... го изкараха него от заведението”, и на св.А.А.,
според когото „…Неговите приятели го съпровождаха”. Относно обстоятелството кой
е помогнал на св.К. да се изправи по-конкретни данни в тази насока се съдържат
единствено в показанията на свидетелите Д.Д., Ц.Ц. и К. Н., между които обаче не са налице съществени
прот...речия (св.Д.Д.: „…ние го вдигнахме”, без до конкретизира кои, което
означава, че той и поне още едно лице са вдигнали св.К., в какъвто смисъл са и
показанията на св.Ц.Ц.: „…На земята беше И., на който помогнахме да стане”,
като показанията и на двамата кореспондират с показанията на св.К. Н.: „Аз, колегата Ц. и Д. оказахме първа
помощ на пострадалия, ние го вдигнахме от земята…”). При тези данни следва да
се приеме, че ако и да съществуват прот...речия между показанията на
свидетелите от втората и третата група, същите са между показанията на св.К. Н.,
от една страна, и показанията на
останалите свидетели от споменатите две групи, от друга страна, в частта им кой
е помогнал на св.К. да свести (ако се приеме, че именно това е имал предвид св.Н.
под „оказахме първа помощ на пострадалия”, което обаче не може да се твърди със
сигурност, тъй като не е изключено под „оказахме първа помощ на пострадалия”
св.Н. да е имал предвид оказаната на св.К. помощ да се изправи) и кой го е
извел от заведението, но тези прот...речия от една страна намират своето
логично обяснение в изминалия период от време между извършването на
инкриминираното деяние и депозирането на показанията, както и фактът, че според
показанията на почти всички свидетели от втората и третата група около мястото
на инцидента веднага са се струпали множество хора, като свидетелите В.С., П.Б.,
Ц.Ц. и К. Н. са пристигнали почти едновременно и всеки от тях е бил
съсредоточен основно в собствените си действия, а от друга страна – следва да
се считат за преодоляни, тъй като с изключение на показанията на св.К. Н. в
тази им част, показанията на всички останали свидетели, обсъдени по-горе,
кореспондират помежду си в тази им част и поради това именно те следва да бъдат
кредитирани с доверие.
Във връзка с
изложеното в предходния абзац следва да се отбележи още, че ако прот...речията
между показанията на свидетелите от втората и третата група измежду трите
условно разграничени от съда групи свидетели, доколкото са налице, да са
несъществени, то прот...речията между показанията на свидетелите от първата
група са съществени. Така, например: св.С.М. твърди, че е бил на бара на
първото н... на заведението с приятели, сред които и подсъдимият М., докато св.Г.Д.,
работила според думите й на същия бар по това време, твърди, че никой от
подсъдимите със сигурност не е бил на този бар, и няма спомен св.М. да е бил
там; св.С.М. твърди, че именно св.К. е ударил подсъдимия М. по главата, а не
обратно, докато св.Д.К. изрично сочи св.К. като пострадал при инцидента, ако и
да не е видял кой го е ударил (вярно е, че по делото беше представено
медицинско свидетелство с описани в него травматични увреждания на подсъдимия М.
– л.70 от делото, но същото е било издадено на 03.01.2013 год., когато е бил
извършен прегледа, и следователно на може да послужи като доказателство за
давността на уврежданията, още повече, че вписаните в него в тази насока
обстоятелства са по данни на самия пациент - подсъдимия М.).
В заключение следва
да бъде обсъдено съществуващото прот...речие между показанията на свидетелките С.Р.
и Г.Д. в частта им работила ли е изобщо първата от тях в процесното заведение и
в частност през инкриминираната нощ. Св.Д. твърди, че докато тя е била на
работа в заведението – от м.октомври 2012 год. до средата на м.януари 2013
год., такова лице (св.С.Р.) не е работило там, докато св.Р. твърди, че е
работила като сервитьорка в заведението от 20.12.2012 год. до 07.01.2013 год.
на изпитателен срок и без трудов договор, както и че е била на работа през
инкриминираната нощ. В случая съдът кредитира с доверие по отношение на
конкретното обстоятелство показанията на св.Р., тъй като същите кореспондират с
показанията на управителя на заведението - св.А.А., в частта им, според която
„Някои от барманите и сервитьорките са на изпитателни срокове и не се задържат
дълго време, а и по празниците набираме допълнителен персонал”, при които данни
това, че св.Д. няма спомен за св.Р., намира своето логично обяснение в честата
смяна на персонала на заведението и краткото време, през което св.Р. е била на
работа в него, още повече, че от една страна показанията на св.Р. за работната
й обстановка, задълженията й като сервитьорка и механизма на работа в
заведението кореспондират с показанията на останалите свидетели от персонала на
същото, а от друга страна – св.Р. твърди, че, докато е била на работа в
процесното заведение, е работила само с двама бармани и то мъже – Г. и И.,
каквито лица действително са работили в заведението според св.А.: „Мисля, че
онази вечер барманите бяха мъже, едното момче беше Г., а другото - И.”. При
това, както вече беше отбелязано, св.Д. се намира в една или друга степен в
по-близки отношения с подсъдимите, с които според собствените й показания се
познава от дълго време и то не покрай работата си, докато св.Р. не се намира с
никой от подсъдимите или пострадалия в отношения, които биха могли да породят
съмнения в нейната безпристрастност. В останалата им част (относно
съставомерните факти на обвинението) показанията на свидетелките Р. и Д. не е
необходимо да бъдат обсъждани в повече от вече посоченото от съда в предходните
абзаци на настоящото изложение на кои показания дава вяра и защо.
Що се отнася до установения
в хода на съдебното следствие факт за състояла се след разглеждания инцидент
среща в лоби-бара на хотел .... между свидетеля К. и подсъдимия Х. в
присъствието и на други лица, част от които бяха разпитани като свидетели,
следва да се отбележи, че събраните гласни доказателства за целта на тази среща
и начина, по който тя е протекла, са изключително прот...речиви и поради това
тяхната достоверност следва да бъде преценявана именно на базата на
предхождащите я събития, които са я провокирали – инцидентът в дискотека ....,
при който е пострадал св.К., а последните вече бяха обсъдени.
Съдът намира за
недостоверно и твърдението на св.М. за състояла се непосредствено след
извършване на инкриминираното деяние среща със св.К. пред магазин „Багира” до
кафе „Лас Вегас”, тъй като същото е изолирано от останалия доказателствен
материал по делото и не намира подкрепа в него.
За да приеме за
установено, че в резултат на нанесения му от подсъдимите побой чрез удари с
крака, докато е бил паднал на земята, св.К. е получил сътресение на мозъка с
пълна загуба на съзнание, респективно – разстройство на здравето, временно
опасно за ж...та, съдът взе предвид заключенията в тази насока на приетите по
делото съдебно-медицински експертизи по писмени данни - № 79/2013 год. и №
212-А-2013 (л.46-48 и л.65-71 от досъдебното производство), както и обясненията
на експертите д-р Р.М.Д., д-р Т.Т.С. и д-р Е.Б. при изслушването им. Вярно е,
че в тази им част същите да се обосновават основно с показанията на свидетелите
В.С. и П.Б., но последните по изложените вече по-горе съображения бяха
кредитирани с доверие от съда. Същевременно изслушаните в съдебно заседание
експерти сочат само като теоретична възможността св.К. да е изгубил съзнание
два пъти - след удара с чаша в главата и след нанесените му удари с ритници, а
от друга страна сочат, че ако съдът кредитира с доверие показанията, на които
се основават заключенията им за загуба на съзнание от св.К., следва да се
приеме за достоверно, че това е станало към момента на приключване на побоя над
него, т.е. след нанесените му от подсъдимите удари с крака, макар и експертите
да не могат изрично да посочат след кой от тези удари св.К. е загубил
съзнание.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 26.12.2012 год. в гр..... в съучастие помежду
си, като
съизвършители,
подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. са причинили на св.И.Н.К. средна
телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено с
пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за ж...та, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с
което са осъществили от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във
връзка с
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във
връзка с
чл.20,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В случая
и двамата подсъдими с действията си са допринесли за настъпването на съставомерния
вредоносен резултат, тъй
като всеки от тях е бил наясно с обстоятелството, че осъществява деянието си съвместно
с другия, т.е. те са действали в съучастие като съизвършители на конкретното
престъпление.
Деянието е било извършено подсъдимите по хулигански
подбуди, тъй като на публично място (в питейно
заведение)
и
без да са били лично провокирани от св.К., те са започнали да му нанасят удари,
демонстрирайки по този начин пренебрежение към правилата на установения в
обществото правов
ред и морал, както и незачитане на човешката личност.
За да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение, съдът прие, че деянието е било извършено
от тях умишлено, тъй като механизмът на извършването му и обстоятелствата,
при което то е било извършено, недвусмислено сочат, че те са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици и ако да не са искали, са допускали настъпването
им.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната пре....я, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до две до
десет години;
младата възраст на
подсъдимите и чистото им съдебно минало, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността им обстоятелства;
липсата в случая
на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, които да не са
елемент от състава на извършеното от тях престъпление и поради това да могат да
бъдат отчетени като такива.
Воден от
гореизложеното, съдът определи на всеки един от подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. наказание в
минималния предвиден от закона размер, а именно „лишаване от свобода” за
срок от две години.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимите не се налага който и да е от тях ефективно да търпи наложеното му
наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложените с настоящата присъда наказания на подсъдимите за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 290 лева за всеки един от тях.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
и приет за разглеждане граждански иск за неимуществени вреди намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената по-горе
фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимите, причинени на гр.ищец
неимуществени вреди (болки и страдания вследствие на причинените му телесни
увреждания) и причинна връзка между тях.
При
тези данни, изхождайки от вида и характера на причинените на гр.ищец телесни
увреждания, описани подробно в приетата за установена от съда фактическа
обстановка, наличните по делото писмени доказателства за последвало влошаване
на здравословното състояние на гр.ищец, обусловило хоспитализацията му в
неврохирургично отделение на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр..... за периода 04-06.01.2013 год., сравнително краткият възстановителен период
на причинените телесни увреждания при правилно протичане на оздравителния
процес, който според заключенията и на двете приети по делото съдебно-медицински
експертизи е по-малък от 30 дни, механизмът и начинът на причиняване на
телесните увреждания и обстоятелствата, при които са били причинени, както и времето,
изминало от датата на причиняването им до датата на постановяване на присъдата,
съдът, съобразявайки се с критериите за справедл...ст, визирани в чл.52 от ЗЗД
и изяснени от съдебната практика – ППВС № 4/1968 год., намери, че гражданският
е основателен и доказан до размера на сумата от 3000 лева, поради което и го
уважи до този му размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането (26.12.2012 год.) до окончателното изплащане на сумата,
респективно – отхвърли същия в останалата му част над уважения му размер от 3000
лева до претендирания размер от 5000 лева, като недоказан в тази му част.
Предвид
постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск до размера на
3000 лева съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гр.ищец и частен
обвинител И.Н.К. и сумата от 300 лева, представляваща направени от него разноски
за адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник, а на на Държавата -
сумата от 120 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: