№ 13998
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110125808 по описа за 2022 година
“Ф. И.“ ЕАД е предявило против Р. Р. Р. установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
309,01 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ............ от 14.10.2019 г.,
ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 56,74 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 05.01.2020 г. - 04.12.2020 г. и сумата от
45,30 лева, представляваща наказателна лихва за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г., за
които суми по ч. гр. д. № 59375/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г. между “БНТ П. П. Ф. С.А., клон България” и
ответника Р. Р. Р. е сключен Договор за кредит № ............, по силата на който последният
бил финансиран със сума в размер на 325,91 лева за закупуване на стока и ползване на
услуга. Страните договорили, че сумата ще бъде заплатена пряко от кредитодателя на
упълномощените търговски партньори на “Технополис България” ЕАД. С договора бил
определен погасителен план с падежна дата 5-то число на съответния месец и бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 35,04 %. Уговореният ГПР бил в размер на 41,26 %.
Поддържа, че ответникът е заплатил само една месечна вноска в размер на 33,25 лева на
10.12.2019 г., след което изплащането по кредита било преустановено. Сочи, че падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 05.01.2020 г., като считано от следващия ден,
ответникът изпадал в забава. Уточнява, че тогава кредитодателят не се е възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с настъпването на крайния срок
на кредита на 05.11.2020 г. целият неизплатен остатък от кредита станал изискуем. Твърди,
че ответникът му дължи и неизплатена част от договорна възнаградителна лихва, считано от
1
падежа на първата неплатена вноска до края на срока договора, както и лихва за забава за
периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г. В исковата молба се твърди, че по силата на договор за
цесия от 22.04.2020 г., сключен между “БНТ П. П. Ф. С.А., клон България” и ищеца,
вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени, за което на длъжника била
изпратена препоръчана пратка на “Български пощи” ЕАД с уведомление за цесията до
адреса, посочен в договора за кредит. Същата обаче била върната на ищеца като
непотърсена, с оглед на което ищецът заявява, че длъжникът следва да се счита за уведомен
с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове. Навежда аргументи, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е довело до недействителност
на договора, поради липса на спазена форма. На следващо място посочва, че е налице
нарушение на чл. 22 ЗПК поради непосочване на точен размер на ГПР съгласно изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а единствено като абсолютна процентна стойност. Оспорва
дължимостта и размера на претендираната договорна лихва. Оспорва дължимостта на
мораторната лихва поради наличие на анатоцизъм. С тези доводи моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Най-напред следва да се обсъди въпроса следва ли да се счита, че цесията е породила
своето действие с връчване на уведомлението заедно с исковата молба на назначения от съда
особен представител на длъжника.
Ищецът извежда надлежната си материална легитимация от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., с който вземания на „БНП П. П. Ф.
С.А., клон България“ към длъжници по договори за потребителски кредити, включително и
такова с длъжник Р. Р. Р. по договор от 14.10.2019 г., са прехвърлени на “Ф. И.“ ЕАД.
Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който последният е уведомен за нея
от цедента – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е
цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл. 99, ал. 3
ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. В резултат на което цесията да може да
прояви действие по отношение на длъжника. Няма данни уведомлението за извършената
цесия да е получено от длъжника, така че същата не е произвела действие по отношение на
него. Ищецът релевира искане цесията да се счита съобщена на длъжника с връчване на
исковата молба. Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата
молба, въпреки че това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че
последният също има право да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението,
направено от страна на цесионера, следва да има идентични правни последици като това от
цедента. За уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично
упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на
2
уведомление за цесията и от тогава последната има действие спрямо длъжника.
По делото, обаче, е назначен особен представител на длъжника при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК. Но възниква въпросът може ли уведомяването за извършената цесия да се
отправи до длъжника чрез особения му представител. Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е
необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички
относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите на т. 6 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), която представителна власт е
ограничена (арг. чл. 29, ал. 5 ГПК), което води до извода, че особеният представител не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото ТР е направено
ясно разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той
представлява, като се посочва, че таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
процесуалното действие по защита на правата , тъй като процесуалните представители
упражняват нейните процесуални права. Поради това задължението за внасяне на държавна
такса при обжалване не може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството
страна в процеса. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Направено е
ясно разграничение между особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и
страната, която той представлява, като се извежда извода, че не би следвало той да бъде
задължен да заплаща дължимата от страната държавна такса – задължена е страната, а не
особеният представител, който има едно по-особено положение на процесуален
представител. Поставя се въпросът как би могъл особеният представител да доведе до
знанието на страната съобщението за цесията и съответно как цесията ще породи действие
за длъжника (в този смисъл и определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017 г. на
ВКС.
3
Поради изложеното съдът намира, че цесията не следва да се счита за съобщена на
длъжника с връчване на препис от исковата молба, доколкото в производството длъжникът
се представлява от назначен от съда особен представител и не може да бъде уведомен лично
за тях съобразно законовото изискване. Така не се установява материалната легитимация на
ищеца, поради което съдът счита предявените искове за неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени. Безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки, необходими
за уважаване на предявените искове, при условие че не се установява материалната
процесуална легитимация на ищеца от завеждане на исковете по делото.
При този изход на спора право на разноски има ответника, но същият не е сторил
такива, тъй като е представляван по делото от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от “Ф. И.“ ЕАД, ЕИК .. против Р. Р.
Р., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 309,01 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № ............ от 14.10.2019 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 56,74 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.01.2020 г. - 04.12.2020 г. и сумата от 45,30 лева, представляваща наказателна
лихва за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 59375/2021 г. на
СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4