РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр. Пловдив, 23 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
съдията Георгиева касационно канд № 3313
по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пампорово Инвест Пропъртис“
ЕООД, с ЕИК ****, с адрес гл. Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ ****, представлявано
от Е.А., чрез адв. А.А., против решение № 1449 от 07.09.2021 по анд № 2306/ 2021
г. на Районен съд гр. Пловдив, с което е потвърдено НП № 61161-F586625 от
16.02.2021 г. на директор на дирекция „Обслужване“ - Пловдив в ТД Национална
агенция за приходите на основание чл.178 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 132 ал.2 вр. чл.132 ал.1 от
Закона за данък добавена стойност.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК във връзка
чл.63 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно съдът не е приел възраженията на
дружеството за неспазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което
производството е следвало да бъде прекратено. Претендира и прилагане на чл.28 ЗАНН. Иска отмяна на постановеното решение, респективно да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. А., оспорва касационната
жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Посочва, че решението
на районния съд е правилно. Претендира разноски в размер на 150 лв.
Участващият в процеса прокурор – представител на
Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна,
моли съда да я остави без уважение и да потвърди НП.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Обективираната в АУАН и НП и възприета от районния съд
фактическа обстановка не се оспорва, поради което същата не следва да бъде
преповтаряна.
За да потвърди издаденото НП, Районен съд – Пловдив е
приел, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени. Приел е, че нарушението е
описано по ясен начин, като са посочени всички необходими обстоятелства от
обективната страна – данъчно задълженото лице, данъчния документ, въз основа на
който възниква задължението, кога е настъпило данъчното събитие, кога е бил
периода за подаване на декларацията по чл.132 ЗДДС, кога реално същата е
подадена, в какво се състои нарушението. Съдът е обсъдил и нормата на чл.28 ЗАНН, като е приел, че въпреки липсата на вредни последици, с оглед на
обстоятелствата, при които е извършено, извършеното нарушение не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид, за да може то да се определи като маловажен случай. Приел
е, че доброволното подаване на заявление за регистрация, близо единадесет
месеца по-късно, не представлява факт, обуславящ приложението на посочената
разпоредба.
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно,
допустимо и правилно.
Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на развилото се съдебното производство. С оглед на това същата
се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови
писмени доказателства. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата
обстановка и въз основа на нея е формирал правилни и обосновани изводи.
По отношение на възраженията за изтекъл тримесечен
срок при съставяне на АУАН, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. последно,
пр. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Както неведнъж е посочвано от настоящия състав,
въпросът за откриване на нарушителя се решава за всеки конкретен казус и зависи
от преценката в кой момент контролният орган е разполагал с достатъчна по обем
информация относно извършеното нарушение и неговия извършител.
В случая е установено, че при извършена справка в
Търговския регистър към Агенция по вписванията е установено, че на 27.12.2019
г. дружеството е извършило непарична апортна вноска. Правилно районният съд е
приел, че не на датата на извършване на апортната вноска 27.12.2019 г. се
счита, че започва да тече тримесечният срок от установяване на нарушителя. На
посочената дата апортната вноска е била вписана в Търговския регистър, който е
публичен, но посоченото не означава, че органите на ТД на НАП вече е трябвало
да бъдат наясно с това обстоятелство.
На първо място няма данни системата на Търговския
регистър да е свързана с данъчната администрация, за да установят евентуалното
нарушение, още повече, че то е свързано с определен срок, през който
задълженото лице има задължение да извърши активни действия по деклариране на
това обстоятелство. С други думи, едва с извършването на нарочна проверка от
страна на приходната администрация, когато бъде открит нарушителя този срок
започва да тече, но не за повече от две години от извършване на нарушението.
С оглед горното настоящият състав приема за правилен
възприетия от въззивния съд извод, че най-ранната дата, от която е започнал да
тече тримесечният срок е датата, на която дружеството е подало заявление за
регистрация по ЗДДС – 24.11.20г.
Според
новелата на чл. 178 от ЗДДС данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за
регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5000 лв. В случая, санкцията е определена минимума си, за
което наказващия орган е отчел обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, вкл. и тези,
по възражението на дружеството жалбоподател, сред които срокът на закъснението.
В
обобщение на изложеното следва да се приеме, че санкционираното дружество е
осъществило вмененото му нарушение, за извършването на което законосъобразно и
при спазване на съответната процедура му е наложена имуществена санкция в
размера, предвиден в закона за първо нарушение.
Не се споделят твърденията за наличие на маловажност.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93,
т.9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Липсата на вредни последици от деянието, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не е съставомерен
елемент от фактическият състав на нарушението. По делото липсват доказателства,
че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи, поради което
правилно административнонаказващият орган и съдът не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
При така констатираната пълнота на доказателства и при
наличието на правилни и обосновани мотиви по съществото на спора в обжалваното
решение, същото следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода от делото на ответника по касацията
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.,
вземайки предвид сложността на спора.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с
чл.63 от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №1449 от 07.09.2021 по анд № 2306/
2021 г. на Районен съд гр. Пловдив,
ОСЪЖДА „Пампорово Инвест Пропъртис“ ЕООД,
с ЕИК ****, с адрес гл. Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ ****, представлявано от Е.А.,
да заплати на Национална агенция за приходите, ТД на НАП Пловдив сумата от 120
/сто и двадесет/ лева възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.