РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. ХАСКОВО, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500626 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 260384/20.08.2021 г., постановено по гр.д. № 308/2021 година, РС
Хасково е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр.
Пловдив, че „ Биотерм“ ЕООД гр. *** не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр.
Пловдив сумата от 5768,35 лв., представляваща корекция на сметка за ел.енергия за минал
период от 11.10.2020 г. до 11.11.2020 г. , за обект с ИТН ***, за която сума е издадена
фактура № **********/21.01.2021 г.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на „ Биотерм“ ЕООД *** сумата от 1010,77 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
1
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Биотерм“ ЕООД гр. ***, с който
оспорва подадената въззивна жалба. Представя списък за направените във въззивната
инстанция разноски и договор за правна защита и съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция в размер
на 620 лв.Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.09.2021 г. с договорено
и платено възнаграждение в размер на 680 лв. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед на което и предвид фактическата и
правна сложност това възнаграждение следва да бъде намалено в минимума, предвиден на
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от „
Биотерм“ ЕООД гр.*** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив да бъде
прието за установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата
от 5768,35 лв., представляваща корекция на сметка за ел.енергия за минал период от
11.10.2020 г. до 11.11.2020 г. , за обект с ИТН ***, за която сума е издадена фактура №
**********/21.01.2021 г.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
2
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на
правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя
направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за
недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ
на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на
СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези
отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на
потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до
СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е
длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.
3
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат
своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
В конкретният случай при извършената на 11.11.2020 г. проверка е установена
размяна на проводници на втора токова система на токовия трансформатор, в резултат на
което не се отчитала в пълен размер потребената ел.енергия. Същият е демонтиран за
експертиза след анализ на данни. В констативния протокол е посочено,че схемата е
възстановена. Не се установява кога и от кого е извършена размяната на проводниците,
доколкото за тази манипулация очевидно се изискват специални знания и едва ли
потребителят би могъл сам да направи това. Не се установява и дали през този период от
време е извършено отчитано на ел. енергия, при което е могло да се констатира неточното
измерване на електромера, и дали ако е отчитана ел.енергия и съответно заплатена по
издадени фактури, то това е приспаднато от начислената сума по процесната фактура.
И на последно място следва да се посочи и това,че ответникът, в качеството си на
оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за
допълнително начислена ел. енергия, което вземане принадлежи на „ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл.15 ПТЕЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260384/20.08.2021 г.на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 308 по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на „ Биотерм“ ЕООД гр. ***, ЕИК ********* сумата от 620 лв. направени по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4