Р Е Ш Е Н И Е
№ 260328/23.7.2021г. 23.07.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На девети юли две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3203 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от П.К.К.
***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес ***, офис-***,чрез адв. С. Г.- САК, против ЗК «Уника» АД, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 23 400,00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди и сумата от 404,64 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, а след изменението
на иска по чл. 214, ал.1 ГПК сумата от 23 105, 26 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди и сумата от 76,93 лв. от настъпило на
21.05.2019 год. ПТП, причинено от виновен водач
, застрахован по задължителна
застраховка «ГО» при отвеника,
ведно със законната лихва от 18.06.2021
г. до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба
се твърди, че на 21.05.2019 г. около 15.30 ч. ищеца управлявайки собствения си
велосипед, движейки се по път с предимство в гр. Я., по ул. „***“, на
кръстовището свързващо улицата с ул. „***“ бил блъснат странично, от дясно от
лек автомобил марка „***“, модел „Логан“ с рег. номер
***, управляван от Н.А.Ш.. В резултат на това и непосредствено след удара ищеца
паднал на земята, като изгубил съзнание. Посредством от екип на „Бърза помощ“ и
с техен автомобил по спешност бил откаран в МБАЛ „***“ АД в гр. Я., като се
върнал в съзнание в линейката на път за болницата, като бил напълно объркан и
дезориентиран. Понеже нямал ясен спомен за случилото се, от медицинското лице
разбрал, че участвал в ПТП, при което получил травматични увреждания, като в
болничното заведение щели да му направят преглед, изследвания и консултации.
През това време ищеца твърди, че имал силно главоболие, световъртеж, гадене и
изключително силни болки в областта на кръста в задната част на тялото, както и
имал видими повърхностни травми по тялото. След преглед в болницата му била
поставена диагноза- мозъчно сътресение с придружаващи заболявания : контузио регио лумбалис, като бил изписан от там на 23.05.2019 г. От
страна на лекуващите му лекари му било препоръчано проследяване на състоянието
му от страна на ОПЛ, както и консултация с неврохирург от СИМП. Въпреки
изписването му от болницата, ищеца твърди, че продължавал да има силни болки в
областта на дясното рамо, дясната лакътна става,
дясната половина на кръста, дясната седалищна област и в областта на опашната
кост, като болките продължавали с висок интензитет, като проявлението било
най-силно при физическа активност. На
28.05.2019 г. ищеца посетил съдебен лекар, който след извършен преглед му издал
съдебно-медицинско удостоверение № ***2019 г., като описаните в него увреждания
били получени от автомобилна травма в следствието на действието на тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да били получени по
начин и време. Ищеца твърди, че след настъпилото ПТП проявил болестни симптоми,
като безсъние, болки по цялото тяло, силно напрежение, неспокойствие, постоянно
притеснение, несигурност от излизане извън дома, страх и уплаха от МПС, особено
когато преминавали покрай него , които не били характерни за него преди това.
Непрекъснато мислел за случилото се, изпитвал страх и нямал желание да се вижда
и говори с хора. Това наложило да посети психиатър, който установил, че след
инцидента изпаднал в състояние близко до разстройството в адаптацията, както и
тревожно разстройство и му било назначено лечение. Моментното му състояние се
характеризирало със симптоми на травменна ситуация,
като му било трудно да върши трудовата си дейност. Поради влошаване на
здравословното му състояние на 06.06.2019 г. се
наложило да посети невролог и да му бъде предписано лечение. Също така поради
това, че с времето болките от удара в
областта на дясната половина на кръста, дясната седалищна област и областта на
опашната кост се усилвали, ищеца посетил СМДЛОД „***“ ЕООД гр. С. З.където му
правили рентгенова диагностика и установили фрактури на телата на прешлени от компресионен тип и дегенеративни промени от дискогенен и спондилогичен тип,
което довело до затруднения в походката му. Твърди се, че дори и след изминалия
период от време болките не били затихнали, като се усилвали, като в един
последващ период от възстановяването си, се наложило да постави корсет за
улеснение на предвижването му. През възстановителния му период и тежките травми
които получил му били издадени 153 дни болнични за временна нетрудоспособност
от периода на произшествието до 20.10.2019 г., като настъпилите промени в здравословното състояние на ищеца били в
пряка причинно- следствена връзка с претърпяното ПТП. Местопроизшествието било посетено от полицията и бил съставен АУАН, КП за ПТП, като на виновния водач било издадено наказателно
постановление, което не било обжалвано и вляло в сила. Била подадена молба до
застрахователя за изплащане на обезщетение, за имуществени и неимуществени
вреди,като била образувана щета пред ответника. По същата била изплатена сумата
от 600,00 лв. за неимуществени вреди и 11,60 лв., което пораждало правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящата претенция, която претендира да бъде
уважена в пълен размер, включително се претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва
основателността на иска,по основание и размер,като се иска да се отдели като
безспорно и не нуждаещо се от доказване,че на ищеца доброволно е изплатена
сумата от 611,60 лв. Оспорва се основанието на предявения иск,настъпили при ПТП
на 21.05.2019 г.,като се счита,че със заплащането на горе посочената сума в
размер на 611,60 лв. застрахователната компания е изпълнила задължението си и
платената сума напълно обезщетявала пострадалия пешеходец. Също така не се
оспорва и обстоятелството, че било
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка ГО. Оспорват се твърденията от елементите на фактическия състав на деликта, твърденият механизъм на ПТП. Счита, че вина за
настъпването му има и ищецът, за което излага съображения. Оспорва вида и характера на получените увреждания,
включително тяхната продължителност по подробни доводи. Оспорват се и
причинените вреди, като се твърди,че на ищеца е заплатена сумата от 611,60 лв.
с която сума са погасили задължението си към претенцията на ищеца за
неимуществени и имуществени вреди. Оспорва се,че претенцията за имуществени и
неимуществени вреди бил прекомерно завишена,като не била съобразено с реално
понесените от ищеца травми.Оспорва се и претенцията за лихва за забава, като
счита, че при действието на новия КЗ такава се дължи едва от окончателното
произнасяне на застрахователя по преписката по щета. Иска се отхвърлянето на
претенциите, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа претенцията.
Ответникът , чрез процесуален представител оспорва
иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съдът с доклада по делото и становището на страните е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти , че към
датата на ПТП 21.05.2019 год. между ответника и собственика на МПС марка «***»,модел «***» с рег.номер *** е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ „ГО“, както и от подадена молба от
ищеца до застрахователя за изплащане на обезщетение, за имуществени и
неимуществени вреди,била образувана щета пред ответника,и по същата с платежни
нареждания от 16.10.2020 г. и 14.10.2020 г. са
били изплатени сумите от 600,00 лв. за неимуществени вреди и 11,60 лв.
за неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установява, че на
21.05.2019 г., около 15.30 ч.,в гр. Я., на кръстовището на ул. „***“ и „***“ е
възникнало ПТП между лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, управляван от Н.А.Ш.
и велосипедиста П.К.К., в резултат на което на
последния са причинени телесни увреждания. От представения от ищеца констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че водача на лекия автомобил Н.Ш.
не е употребила алкохол / в графа алкохол е посочено – 0/, като велосипедиста П.К. получил мозъчно сътресение, като обстоятелствата
и причините за ПТП били, че участник 1 /водача на лекия автомобил/ не пропуска
движещия се по път с предимство участник 3 / велосипедист/ и го удря и настъпва
ПТП.
От заключението на в.лице инж. М.М.
по изслушената авто-техническа експертиза се установява
следния механизъм на процесното ПТП : На 21.05.2019 г., около 15.30 ч., при
дневна светлина, суха асфалтова настилка и оптимални атмосферни и пътни условия,
при регулирано кръстовище от знакова уредба, регламентираща, че ул. „***“ е път
с предимство за преминаване през кръстовището, лек автомобил „*** ***“ с рег.
номер *** е подходил за навлизане в кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, от
спряла позиция, идвайки от посока ***“, с тенденция направо. По същото време,
при същите оптимални атмосферни и пътни условия велосипедиста навлязъл в
кръстовището, движейки се по ул. „***“, която е път с предимство за преминаване
през кръстовището, с тенденция движение направо. Сблъсъка между двете ППС настъпил в кръстовището, на
пресечната точка на траекторията им на движение. За лекия автомобил „***“,
ударът бил страничен отляво, обособен в равнината на преден ляв калник и част
от прилежащата врата, като за велосипедистът, ударът бил челен. В резултат на
настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на велосипедиста.
Според в.лице, от техническа гладна точка, причините за
настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „***“ в кръстовището, без да
бъде съобразено пресичането на пътя с предимство ул. ***“, с наличието на приближаващо от ляво
ППС-пострадалия велосипедист. Вещото лице изчислило, че скоростта на движение
на лекия автомобил била 12,5 км. в час, като скоростта на велосипедиста,
осреднена като величина на движение, преди настъпване на ПТП била 10 км. в час.
Вещото лице-автоексперт е посочило, че водачът на лекия автомобил би
избегнал произшествието ако е подходил за пресичане на кръстовището, едва след
като велосипедистът бил преминал през него. Посоката на движение на автомобила
/ перпендикулярно на траекторията на движение на велосипедиста/ го е поставила
като препятствие на движението на
велосипеда, което определяло, че аварийното спиране не би предотвратило удара.
Предвид характера на процесното кръстовище- водачът на л.а. *** не е имал
ограничения на видимостта в посока наляво, което да го възпрепятства да
възприеме наличието на велосипедиста, приближаващ от ляво, по ул. „***“, т.е.
имал е обективната възможност да възприеме приближаващия от ляво велосипедист.
От друга страна в. лице посочва, че велосипедистът е имал обективна възможност
да възприеме наличието на л.а. ***, който бил разположен в дясно, на ул. „***“,
но предвид обстоятелството, че се движил по път с предимство е очаквал същото
да му бъде дадено. След направени изчисления, в.л. посочило, че ако
велосипедистът е задействал аварийно спирачките на велосипеда в момента, когато
л.а. е подходил за навлизане в кръстовището, ударът щял да бъде избегнат, тъй
като велосипедът би спрял на около 2,1 м., преди позицията на пресичащия
автомобил. Също така в.лице посочило, че кръстовището било регулирано с
наличната знакова уредба, регламентираща, както следва :- ул. „***“ е път с
предимство за преминаване през кръстовището, регламентирано от пътен знак Б3,
разположен преди навлизане в кръстовището; -
ул. „***“ е път без предимство за преминаване през кръстовището, което е
определено от наличието на знак Б2, позициониран, преди да се навлезе в ул. „***“.
На въпроси на пълномощника на ищеца в. лице уточни, че по
велосипеда на ищеца липсвали увреждания, т.е. нямало щети, като това се
потвърждавало и от протокола за ПТП издаден от органите на „Пътна полиция“.
Относно скоростта на велосипеда била приета средна величина за движение.
Сблъсъка бил в самото кръстовище, като автомобила се явил като преграда за
движението на велосипеда и сблъсъка бил осъществен около левия калник , като се
виждало деформация на лявото странично огледало за обратно виждане. Относно
пресмятане на опасната зона за спиране, същата нямала нищо общо с движението в
кръстовището. Обяснил е механизма на изчисляване на варианта за опасната зона и
ако велосипедистът бил реагирал за спиране, като отговор на създалата се
опасност, пресичаща траекторията на велосипеда, същия би спрял преди линията на
контакта, като били отчетени характеристиките като възраст. Обяснил е
значението на знака „ Стоп“, като в конкретната ситуация водача на л.а. „***“
бил спрял, но не предоставил предимство за преминаващия в кръстовището
велосипедист. Също така е обяснил, че в следващия момент велосипедистът видял,
че някой му препречва пътя, като е имал практическа възможност да спре, но е
можел да падне от същия при аварийно спиране, като не предприел действия в тази
насока. За него ударът бил фронтален и ляво страничен за л.а. Част от
пораженията за последния можели да са настъпили от движението на тялото към
автомобила. При сблъсъка скоростта за движение на велосипеда за известно време
била нула, като било възможно удрянето на велосипеда да е причинило
пораженията, най –вече в областта на огледалото. От контакта с велосипеда се
бил увредил калника. Не бил взел отношения по нараняванията, защото не било
негова работа.
Експертизата е оспорена от страна на пълномощника на
ищеца по т.1 и 2 по задачите, поставени от ответната страна и на въпрос 1,2 и 3
от ищцовата страна, като не отговаряли на обективната обстановка на ПТП, като е
поискано да не се приема в тази и част.
По делото е допусната и изслушана комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза с вещи лица съдебен лекар и
психиатър. На поставените въпроси в. лице в частта на съдебномедицинската
експертиза отговорило, че в резултат на настъпило на 21.05.2019 г. , около
15.30 ч. при ПТП пострадалия П.К.К. получил велосипедна травма ( блъскане на велосипедист в
лявата странична повърхност на отнелия му предимство л.а.), изразяваща се в
слените телесни увреждания : контузия на главата с данни за сътресение на
мозъка, по повод на което бил хоспитализиран в хирургично отделение при МБАЛ“ ***“
АД за наблюдение и лечение; контузия на дясната раменна област с наличие на кръвонасядане по страничната й повърхност с размери 4-5
см.; контузия в областта на лявата лакътна става на
дясната ръка с наличие по задно- страничната й повърхност на повърхностно
охлузване и кръвонасядане на кожата с размери 3-4
см.; контузия на поясната област с наличие в дяната й
половина на масивно кръвонасядане на кожата и
изразена функционална ( при движение на снагата) болезненост; контузия на
седалищната област с наличие на масивен хематом и болезнен травматичен оток на
меките тъкани в дясната й половина с изразени палпаторна
( при опипване и натиск с ръка) и функционална ( при движение) болезненост;
контузия на опашната област с установена при прегледа изразена фукционална болезненост; контузия на гръбначния стълб с
клинични и от образните изследвания ( МРТ изследване на гръбначния стълб- лумбален отдел № *** от 30.07.2019 г., изд. от д-р Л.) данни за компресионно
счупване на телата на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на гръбначния
стълб (Th12) и
първи прешлен от лумбалния ( поясния)
сегмент на гръбначния стълб (L1); контузия на десния крак с наличие по вътрешната
повърхност на колянната му става с кръвонасядане с
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта.
Според в. лице сътресението на мозъка на пострадалия
велосипедист е било лекостепенно, като протекло без
пълна загуба на съзнание до степен а комоционна кома,
като липсата и неясен спомен било за кратък период от време, главоболие, световъртеж,
гадене дезориентация и др. Същото осъществило медикобиоилогичната
характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Счупването на телата на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на
гръбначния стълб и първи прешлен от лубалния сегмент
на гръбначния стълб, довело до затрудняване движенията на снагата за срок не
по-малък от 6-8 м. при нормалния ход на оздравителните процеси, като контузията
на пострадалия осъществила медикобиоилогичната характеристика на трайно затрудняване
движенията на снагата. Останалите увреждания на пострадалия К. в резултат на
ПТП в своята съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота му.
Вещото лице анализирало внимателно и задълбочено данните
в материалите по делото, като и най вече медицинската документация и тяхната
хронология, като извело заключение, че описаните увреждания се намирали в пряка
причинно- следствена връзка и претърпяното от пострадалия К. ПТП настъпило на
21.05.2019 г. около 15.30 ч. на кръстовището между ул. „***“ и „***“ в гр. Я.
Също така в. лице анализирало, че от медицинските документи К. имал клинично
изявени симптоми на радикулопатия в лумбо- сакралната област и междупрешленна
дискова болест с давност от около 10 год. преди настъпване на ПТП. Към момента
се наблюдавали признаци на известна прогресия в симптоматиката, която можела да
се дължи както на процесното ПТП, така и на възрастовата прогресия на тези
заболявания и дегенеративните изменения на лумбо-
сакралния отдел на гръбначния стълб. Неврологичното състояние на ищеца
установени от лекар специалист- невролог по повод установените дискови хернии в
шийния сегмент на гръбначния стълб, нямали отношение
към процесното ПТП. Продължителността на оздравителните процеси била много
относителна, като зависела от множество екзогенни и ендогенни фактори, които
били строго специфични за отделните хора, както по продължителност, така и като
степен на възстановяване. Състоянието на пострадалия К. отговаряло на описаните в медицински документи
неврологичен статус при ПТП като цяло. Като последствие можело да се посочи
остатъчна болезненост и ограничения на движенията в торако-
лумбалния отдел на гръбначния стълб поради компресионното счупване на дванадесети гръден и първи поясен прешлени. Също така в лице заключило, че острата
стресова ситуация в резултат на ПТП се покрила с наличния ограничен фактор-
мозъчно сътресение. От медицинската документация се разбирало, че състоянието
на пострадалия не било тежко, нямало усложнения в протичането, като можело да
се направи прогноза, че можело да се достигне до клинично оздравяване, на с
оглед възрастта му се предполагало, че най- вероятно можели да възникнат и
късни последици от типа на вегетативно- вестибуларни нарушения или емоционална
неустойчивост със стойност- минимални мозъчни увреждания. Също така в. лице е
категорично, че счупването на дванадесети гръден и първи лумбален
прешлени се дължат на травмата, получена по време на ПТП. От приложените по
делото множество амбулаторни листи, фактура и касови бонове, всичките били
необходими и относими на определен етап към лечението на получените в резултат
на процесното ПТП увреждания.
На въпроси на пълномощника на ищеца в. лице уточнило, че
уврежданията на пострадалия били локализирани в дясната половина на тялото и се
дължали на действието на твърди и тъпи предмети и били получени по време на
настъпилото ПТП. Същите най вероятно се дължали да действието на предмети от
автомобила и участието на велосипеда, както и при падането на пострадалия върху
терена, или удар с някой части на тялото с автомобила, преди пострадалия да
падне на терена. В самите медицински документи, нямало описано увреждане, което
да бъде свързано с директен удар от автомобила.
На въпроси на процесуалния
представител на ответника в. лице отговори,че самото изследване, по отношение
на счупването на двата прешлена на гръбначния стълб не го видял и го нямало по
делото. Това, че същите ги нямало описани в самата епикриза, според него била в
разликата в механизма на двете изследвания. Посочила е два механизма на
получаване, като данните от делото и от авто-
техническата експертиза, и най- вече от характеристиките на останалите
увреждания, говорели и кореспондирали с първия механизъм за получаване на счупвания
на двата прешлена. Най често това се дължало на действие, което било аксиално по хода на гръбначния стълб и се поучавало при
падане върху седалището или удар в тази област, по хода на гръбначния стълб. За
наличието на такъв механизъм сочели и описаните в медицинските документи
масивно кръвонасядане в дясната седалищна област,
масивно кръвонасядане в дясната поясна
област и острата болезненост в областта на опашната кост. Също така било
възможно посочените увреждания да се получели и при битов инцидент, но
уврежданията, описани в резултат на произшествието кореспондирали с този
механизъм.
На въпроси на съда в. лице уточни, че ставало въпрос за
клиновидно изменение на телата на прешлените. Същите имали цилидрична
форма, като в случая имало промяна на клиновидната форма. Предната им част
върху долния им край била стеснена, затова се определяло като компресивно клиновидно счупване, по механизма който обяснил
по- горе . Не ставало въпрос за тотална фактура, като ставало на въпрос за притискване, в резултат на компресията са се сплескали
телата и са в най натоварената част на гръбначния стълб.
Процесуалния представител на ответника е оспорил
експертизата в частта, касаеща въпросите относно счуването на двата прешлена и
извода направен от в.лице, като е поискано назначаването на повторна съдено-
медицинска експертиза, което е отхвърлено от съда.
По отношение на установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди с настъпилото ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства и изслушена комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза с вещи лица съдебен лекар и
психиатър. На поставените въпроси в. лице в частта на психиарията
можело да се направи заключение, че възможността за справяне със стресогенната ситуация са намалели и тежестта на
продължителността на състоянието можели да се персистират
във времето и да продължат под формата на остатъчна симптоматика. Ищеца
преживял психотравмираща ситуация, която породило
състояние на хроничен стрес, т.е. невъзможност да живее пълноценно, осъзнаване,
че той вече няма да има живота който бил водил преди, който му е осигурявал
добър начин на съществуване, а трябвало да живее с физическите си проблеми,
които го поставяли в зависимост от околните, социална депривация и някой други ограничения.
Също така от психиарична гледна точка съществувала
непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора, травмата и началото на симптомите.
В показанията си свидетеля П. Т. М.(зет на ищеца)
заявява, че отишъл на мястото на ПТП след обаждане от органите на полицията.
Искал да вземе колелото на ищеца и да го
прибере, но не му било дадено в момента. Същото било подпряно отстрани на
месарския магазин, малко преди кръстовището. Когато отишъл тъста му бил откаран
в болницата. Колелото било с леко огънати задна спирачка и жило. Тъста му лежал
3-4 дни в болницата, като се оплаквал, че от дясната му страна целия му крак
бил син, бил натъртен и не можел да се изправи, за което му помагал свидетеля.
Дори след като го изписали продължавал да се оплаква от болки в крака и кръста.
Пред него изкарал кутия от обувки, която била пълна с хапчета и които той пиел.
В свободното си време свидетеля ходил да му помага на няколко пъти, като
съпругата на ищеца също не била добре. Болките продължили доста време, около
1-2 месеца, след което ищеца отишъл на лекар в гр. С. З.и там му казали, че има
счупени прешлени, но не знаел къде, като мислел, че са на гръбнака. Продължил
да се лекува, като 4-5 месеца бил в болнични, като не можел да каже дали са му
правили операция и дали са му сложили импланти.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че
колелото отпред си било здраво, като нямало щети по каплата
и калника. В последствие ищеца имал психологически проблем, като го било страх
да излиза навън в порядъка на около 1 м., като не излизал изобщо навън, като
посещавал в тази връзка специализиран лекар. След като излязъл от болницата в
продължение на два месеца също му помагал. Казал, че жената която управлявала
л.а. го бутнала и ударила точно в крака, като целия бил син странично, от горе
до долу.
По отношение на установяване на механизма на настъпилото
ПТП, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетеля И.А.Е., без родство
със страните заяви, че си спомня за инцидента за възникналото ПТП на 21.05.2019
г., въпреки, че от тогава било минало доста време. Били изпратени от дежурния
на ОДМВР по сигнал за настъпило ПТП между лек автомобил и велосипедист. На
място установили автомобила марка „*** ***“ и велосипеда за който не си спомня
марката. На мястото на ПТП били и двамата водачи, като МПС било управлявано от Н.А.Ш.,
като водач на велосипеда бил П.К.К.. Било установено,
че удара настъпил в самото кръстовище, но когато отишли на място, лекия
автомобил бил изтеглен от кръстовището, като велосипеда бил подпрян на близкия
стълб.
Разговарял с водачите и разбрал как е настъпило ПТП. Велосипеда се
движил по ул. „***“ по посока х-л „***“, като автомобила се движил по ул. „***“
в посока към съда. Водача на лекия автомобил навлязъл в кръстовището, като не
пропуснал движещото се с предимство велосипедист. Удара по лекия автомобил били
в ляв калник и броня, а по велосипеда в предната капла,
като не си спомня същата дали е била изкривена. Пробвали и двамата водачи за
алкохол с техническо средство дрегер, като резултатите и на двамата били
отрицателни. Велосипедистът се оплаквал, като имал болки от самото падане, но
конкретно за причинените му увреждания не си спомня, като била извикана
линейка, която го взела, а те останали на място. Получели информация, че на
ищеца няма причинена средна телена повреда и за това обработили ПТП по
административен ред. На водача на л.а. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, като на велосипедиста бил издаден протокол за
пострадал от ПТП. Лично свидетеля не бил ходил в болницата, като не бил
запознат дали ищеца останал на лечение там.
На въпрос на съда свидетеля отговори, че когато отишли на
място самото ПТП било нарушено. Л.а. бил изтеглен от кръстовището, като
предницата му била в посока ул. „***“, като при съставянето на АУАН водача на
л.а. възразила, като заявила, че била спряла на място, но когато се изнасяла
отнела предимството на велосипедиста.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че
пораженията по л.а. били само в лявата част в калника и бронята, като нямало
как да станат от другата част. Имало побитости от
самия удар, като не правили оглед на целия автомобил. Не си спомня в каква
позиция е било пострадалото лице при пристигането им и не помнил дали имал
видими поражения. Той изготвил констативния протокол за пострадали лица, като
актосъставител бил колегата му. Не си спомня дали имало очевидци на мястото.
На въпроси на процесуалния представител на ответника
свидетеля отговори, че разговарял с пострадалия дали има болки и желае ли
медицинска помощ и затова била извикана линейка. Разговаряли доста време и
водели нормален разговор.
В показанията си свидетеля Н.А.Ш., без родство със
страните си спомня, че участвала в ПТП. Същата управлявала л.а., като идвала от
***“ и била сама в него. Спряла на знак „Стоп“, който бил до кръстовището на
съда, като щяла да продължи движението си направо. Нямало автомобили, като не
видяла и велосипедист. В момента в който потеглила, велосипедистът се блъснал в
лявата врата. Калника и страничното огледало били супени, като спряла в средата
на кръстовището. Човекът бил паднал на земята и когато отишла до него бил в
съзнание и лежал на една страна. В този момент се стекли на помощ и други хора,
които му помогнали да се изправи, като го придружили до тротоара да седне, като
една жена се обадила на тел. 112. Нямало видими наранявания по човека който
ударила, като не му течала кръв от никъде. Не си спомня разговора който водила
с велосипедиста, защото била много уплашена. През това време дошла линейка и
патрулна кола, като при идването на полицаите, л.а. вече била изместила
автомобила защото бил по средата на кръстовището и пречил на движението.
Велосипеда също бил изместен на тротоара. Изпробвали я за алкохол и наркотици, като пробата била отрицателна.
Останали 2-3 часа и след като полицаите получили съобщение, че за пострадалия
няма последствия и съставили акт, като и казали, че може да тръгва.Полицаите
написали някакъв документ, който бил обжалван за по-малка сума и понеже било
описано, че не била спряла на знак „Стоп“, като затова обжалвала, понеже била
спряла, като тъкмо тръгвала от спряло положение и се случило. Както било
кръстовището, тя спряла, защото нямало видимост и в момента в който тръгнала и
навлязла в кръстовището станал удара в платното в ляво от нея.
На въпроси на съда свидетелката отговори, че ударът бил в
лявата врата и имало счупени огледала. От застрахователната копания заснели
щетите по автомобила и го пратили на ремонт в гр. Б.. ЗК била „Уника“, като всичко станало толкова бързо, че не видяла как
паднал велосипедиста. Времето било сухо и слънчево, някъде по обяд.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,
че тя спряла и веднага дошли хора да помогнат. Водили разговор, но не помни
какъв и линейката дошла бързо, до като тя измести автомобила. Медиите в момента
не казали нищо, но после след като направили изследвания нямало телесна
повреда. В ляво калника, вратата и огледалото били счупени. Не видяла как бил
паднал, вдигнала го, даже мисли, че негов роднина отишъл и откарал велосипеда.
На въпрос на в.лице инж. М. свидетелката отговори, че
велосипедистът бил в ляво.
Свидетелката Ц.П.Ж. / без родство със страните/
заявява,че си спомня за ПТП- то съвсем смътно, поради миналото време. Същата се
връщала от обедна почивка, като пеша пресичала пешеходната пътека от хотел „***“
към адв. кантори. Същата чула тропот и когато се обърнала видяла, че господинът
бил с велосипеда на платното, като охкал и тя се обадила на СП, като извикала
линейка. Заявява, че не видяла самото ПТП и какво се било случило. Имало
служебен л.а. и млада госпожица, която стояло до него и била пред инфарктно
състояние. Преместила колелото на тротоара,за да освободят пътното платно за
движение. На помощ се притекъл едър мъж, който помогнал на господина да стане и
го оставили да легне на тротоара след което дошла бърза помощ и започнали да се
занимават с него. Тя си оставила телефона и имената за връзка,но две години
никой не я потърсил. Спомня си, е колелото било на платното, но къде било
позиционирано нямала спомен. Нямала спомен за видими наранявания на
пострадалото лице.
На въпрос на процесуалния представител на ответника
свидетелката отговори, че само чула, но не била видяла съприкосновението между
колелото и автомобила. Нямала спомен да е чула скърцане на спирачки. Нямала
спомен за увреждания по автомобила, но не била и го оглеждала, като бил
служебен. Дамата била много притеснена, като буквално и на нея трябвало да и се
помага. Попитала я дали има нужда от помощ, дали има телефон за да се обади на
някой, като тя само повтаряла „не знам“.
На въпрос на съда свидетелката отговори, че пострадалия
говорил, че го боли, но къде точно не разбрала и не помнила. Било пълна
какафония, като бързала да се обади на линейка. Пострадалия говорил, че го боли
кръст, гръб, но не знаела наистина и ако продължи щяла да излъже. Бил на
платното паднал от колелото, като може би тяхна била реакцията да го сложат да
легне.
Също така не е спорно между страните, че в хода на
процеса с две платежни нареждания от 17.06.2021 г., на ищеца са му изплатили
сумата от 5000,00 лв. за неимуществени вреди и сумата от 394,60 лв. за
имуществени вреди.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения в производството иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.52 ЗЗД, като направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.К.К. е такова с
правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените
неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице , когато желае да
получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени
доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
застрахователя-ответник, като видно от представените доказателства последният е платил обезщетение в предвидените срокове в
размер на 600, 00 лв. за неимуществени вреди и сумата от 11,60 лв. за
имуществени вреди по заведената щета при него, като ищеца не бил съгласен с
размера на определеното и изплатено обезщетение, с оглед на което настоящия
съдебен състав приема иска за допустим.
Безспорно между страните обстоятелство е наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да
бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно- обезпечителна
отговорност правен субект, а именно : деяние; противоправност;
вреда; причинна връзка между деянието и вредата; както и вина, независимо от
нейната форма- умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на
иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към твърдяната конкретната,
твърдяна от ищеца фактическа обстановка. Съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение
са дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка
причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима
още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на посочения законов
текст, по силата на която, ако увредения е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали, като възражение в тази насока е
направило ответното дружество с отговора на исковата молба.
По делото безспорно е установено, че на 21.05.2019 г.
около 15.30 ч. в резултат на настъпило ПТП, възникнало на същата дата и час, на
кръстовището на ул. „***“ и „***“, между л.а. „*** ***“ с рег. номер ***,
управлявано от Н.А.Ш. и велосипедиста П.К.К., в
резултат на което на последния са причинени увреждания.
В тази връзка в тежест на ищеца беше да докаже
изпълнението на посочения фактически състав на чл.45 ЗЗД с всички допустими
доказателствени средства, което настоящата съдебна инстанция, в случая приема
за изпълнено.От представеното Решение по НАХД и заключението на САТЕ и
събраните свидетелски показания , се установява противоправното
поведение и вината на Н.А.Ш., водач на л.а. „*** ***“ с рег. номер *** за
причиняване на посочените по-горе увреди на здравето на ищеца.
Само за пълнота следва да се отбележи, че според АТЕ, вещото лице изрично е
посочило, че техническите причини, довели до настъпването на ПТП са, навлизането на л.а. „***“ в кръстовището, без
да бъде съобразено пресичането на пътя с предимство ул. ***“, с наличието на приближаващо от ляво
ППС-пострадалия велосипедист. В конкретния случай сблъсъка между
двете ППС настъпил в самото кръстовището, на пресечната точка на траекторията им на движение, като за лекия автомобил „***“, ударът бил страничен отляво,
обособен в равнината на преден ляв калник и част от прилежащата врата, като за
велосипедистът, ударът бил челен. В настоящия случай, кръстовището е било
регулирано с наличната знакова уредба, регламентираща, както следва :- ул. „***“
е път с предимство за преминаване през кръстовището, регламентирано от пътен
знак Б3, разположен преди навлизане в кръстовището; - ул. „***“ е път без предимство за преминаване
през кръстовището, което е определено от наличието на знак Б2, позициониран,
преди да се навлезе в ул. „***“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДвП регламентира,че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство.
Изхождайки от
заключението на в.лице- автоексперт, събраните
свидетелски показания в тази насока, а също съобразявайки цитираната по-горе
норма, изискваща определено поведение на водачите на ППС, съдът приема
отразеното в АТЕ, че в случай, че водача на л.а. се беше съобразил с движението
на велосипедиста по път с предимство и не беше навлязъл в кръстовището, ПТП би
било избегнато. Като не е сторил описаното водачът на л.а. по непредпазливост е
причинил процесния деликт. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, което в настоящото производство не бе сторено, като от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаната
законова презумция.Безспорно в настоящия случай по
делото бе доказана и причинно- следствената връзка на причинените увреждания на
ищеца и причините, като последица от тях.
Уврежданията получени от ищеца, съдът приема за утановени
от заключението на комплексната СМЕ и СПЕ. Вещото лице в частта на СМЕ дава
категорично заключение за настъпилите увреждания от ПТП- то : контузия на главата с данни за сътресение на мозъка;
контузия на дясната раменна област с наличие на кръвонасядане
по страничната й повърхност с размери 4-5 см.; контузия в областта на лявата лакътна става на дясната ръка с наличие по задно-
страничната й повърхност на повърхностно охлузване и кръвонасядане
на кожата с размери 3-4 см.; контузия на поясната
област с наличие в дяната й половина на масивно кръвонасядане
на кожата и изразена функционална ( при движение на снагата) болезненост;
контузия на седалищната област с наличие на масивен хематом и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в дясната й половина с изразени палпаторна ( при опипване и натиск с ръка) и функционална (
при движение) болезненост; контузия на опашната област с установена при
прегледа изразена фукционална болезненост; контузия
на гръбначния стълб с клинични и от образните изследвания ( МРТ изследване на
гръбначния стълб- лумбален отдел № ** от 30.07.2019
г., изд. от д-р Л.) данни за
компресионно счупване на телата на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на
гръбначния стълб (Th12) и първи прешлен от лумбалния
( поясния) сегмент на гръбначния стълб (L1); контузия на десния крак с наличие по
вътрешната повърхност на колянната му става с кръвонасядане
с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, като посочените
увреждания са причинили на пострадалия една средна телесна повреда и две леки
телесни повреди.
В случая на обезщетяване подлежат само тези вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с осъществения деликт. В тази връзка от заключението на
в.лице настоящия съдебен състав приема, контузия на гръбначния стълб с данни за компресионно
счупване на телата на дванадесети прешлен от гръдния сегмент на гръбначния
стълб (Th12) и
първи прешлен от лумбалния ( поясния)
сегмент на гръбначния стълб (L1) са в причинно-следствена връзка с осъществения деликт с оглед разясненията на в. лице и негова категоричност, че счупването на дванадесети
гръден и първи лумбален прешлени се дължат на
травмата, получена по време на ПТП, като този извод е извел, като е анализирал
приложените по делото медицински документи, като съдът не споделя възраженията
на ответното дружество в тази насока.
По отношение на искането за имуществени вреди, безспорно
е установено от приложените по делото множество амбулаторни листи, фактура и
касови бонове, че всичките са необходими и относими на определен етап към
лечението на получените в резултат на процесното ПТП увреждания.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав счита исковете за обезвреда
на щетите, причинени на ищеца в резултат на настъпилото ПТП,за доказани в
своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществени вреди : При определянето му следва да се
вземе предвид критериите, приети в ППВС № 4/ 1968 г. и приемащите го за
актуално решения на ВКС, справедливостта като критерий за определянето на
размера на обезщетението при деликт съгласно чл.52 ЗЗД, което не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на съществуващи
конкретни обстоятелства- обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици на увредения, преценени в яхната съвкупност, на
приноса им спрямо увреждането. В редица решения на ВКС е прието, че
обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите ( виж.
Решение № 177/27.10.2009 г. по т.дело № 14/ 2009 г., т.к., II т.о. на ВКС). Също така според ВКС понятието
„неимуществени вреди“ обхваща онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие
на самото общество.
Съдът като взе предвид момента на настъпване на процесното
събитие, соиално-икономическата установка в страната
към този момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап
от нейното развитие, възрастта на пострадалия към посочения период, броя, вида
и характера на получените травматични увреждания, подробно описани в приетата
експертиза в частта и СМЕ, начина, времетраенето и степента на тяхното
възстановяване, вида и интезитета на преживените
болки и страдания ( съгласно показанията на свидетеля П. Т. М.) и констатираните от експертизата в
частта и СПЕ психотравмираща ситуация, която породило
състояние на хроничен стрес, т.е. невъзможност да живее пълноценно, осъзнаване,
че той вече няма да има живота който бил водил преди, който му е осигурявал
добър начин на съществуване, а трябвало да живее с физическите си проблеми,
които го поставяли в зависимост от околните, социална депривация и някой други
ограничения, като от психиарична гледна точка
съществувала непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора, травмата и началото на симптомите и с
провъзгласения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост съдът приема, че следва да
определи обезщетение на причинените на П.К.К.
неимуществени вреди в размер на 16 000, 00 лв., което би било в състояние
да репарира понесените от него болки и страдания от физическо и морално
естество на претърпените от него увреждания.
Ответника е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия К., като са се е поставил в
ситуация на повишен риск и по този начин осуетил възможността на водача да
избегне настъпването на сблъсъка, както
и със собствените си действия имал участие към настъпването на
процесното ПТП. Възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение
от настоящия съд.
Съпричиняването, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице,
когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай,
виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения. С отчитане на съпричиняването се цели да се определи действителния
обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В ППВС № 17/ 1963 г.,
т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самия пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В решение на ВКС по т.д. №
490/2012 г., на II т.о. и
по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени
вреди, определено според указаното в ППВС № 4/ 68 г. след обсъждане на
обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно от приноса на
пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Съпричиняването подлежи
на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тя цели намаляване отговорността си към
увреденото лице. В конкретиката на процесния случай, следва да се отбележи, че
само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат имат релевантно значение от гледна точка
на чл.51, ал2 ЗЗД при приноса на пострадалия.
В настоящия случай в делото бе установено, че към момента
на ПТП пострадалия се е движил по път с предимство. Анализът на всички
приобщени по делото писмени доказателства, а също и заключенията на в. лица,
изготвили автотехническа и съдебномедицинската експертизи, налагат извода, че
не са извършени от страна на пострадалия действия, които биха могли да се
квалифицират като нарушение на правилата за движение по пътищата и да се в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
съответно предпоставки за намаляване на определеното обезщетение. В тази насока
съдът не кредитира заключението на в.лице по АТЕ, че ако велосипедистът е
задействал аварийно спирачките на велосипеда в момента, когато лекия автомобил
бил подходил за навлизане в кръстовището, ударът щял да бъде избегнат. Това
действие е лично възприятие на пострадалия, като никъде в ЗДвП няма вменено
задължение, че когато се движи по път с предимство, пострадалия да спре с оглед
неправомерното навлизане на лекия автомобил в кръстовището.
Неоснователно е възражението на ответника за
изтекла погасителна
давност по отношение на законната лихва, с оглед на това, че давността по чл.111 ЗЗД, която е три годишна не е изтекла.
Страните
по делото не спорят, че с две платежни нареждания от 14.10.2020 г. и 16.10.2020
г. ответника е заплатил на ищеца сумата от 600, 00 лв. за неимуществени вреди,
както и сумата от 11, 60 лв. за имуществени вреди. Също така не спорят,че в
хода на процеса с платежни нареждания от 17.06.2021 г. е заплатил на ищеца
сумата от 5647, 87 лв. за неимуществени и имуществени вреди, от които сумата от
5000 лв. за главница за неимуществени вреди и сумата от 234, 74 лв. лихва
изчислена за периода 01.01.2021 г. до 18.06.2021 г. и
сумата от 394, 60 лв. главница за имуществени вреди и сумата от 18, 53 лв.
лихва изчислена за периода 01.01.2021 г. до
18.06.2021 г.
С
оглед на това ищеца по чл.214 ГПК направи изменение на предявените искове,
което е прието от настоящата инстанция, като искът за неимуществени вреди е
предявен за сумата от 23 105, 26 лв., в едно със законната лихва, считано
от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане, като искът за имуществени вреди е
предявен за сумата от 76,93 лв. в едно със законната лихва, считано от
18.06.2021 г. до окончателното изплащане. За да направи посоченото изменение на
предявените искове ищеца е приел, че сумата от 5234, 74 лв. ответника погасил
лихва в размер на 4940,00 лв. върху главницата от 23 400, 00 лв. за
периода от 21.05.2019 г.- датата на увреждането до 18.06.2021 г. датата на
плащане и сумата от 294, 74 лв.- част от първоначалния предявения иск за
главница от 23 400,00 лв. за причинени имуществени вреди. Със сумата от
413,13 л. ответника погасил лихва в размер на 85, 45 лв. върху главницата от
404, 64 лв. за периода 21.09.2019 г.- датата на увреждането до 18.06.2021 г.
–датата на плащането и 327, 71 лв.-част от първоначално предявения иск за
главница в размер на 404, 64 лв.
Съдът
намира за неоснователни така направените изчисления и изводи на пълномощника на
ищеца.
Върху
определените от съда главници по исковете за имуществени и неимуществени вреди,
следва да се присъди законна лихва за забава. При уредбата на отговорността за
неточно във времето изпълнение на задължението да е изплати застрахователно
обезщетение, законодателя в действащия КЗ е възприел подхода да разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта.
Макар и последния да е задължен от датата на уреждането- чл.84, ал.3 ЗЗД,
застрахователя е отговорен за лихвите за забава не по общото правило на ЗЗД, а
по специалните правила на КЗ, предвидени в чл. 493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3
КЗ, които предвиждат, че застрахователя покрива лихви за забава, когато
застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, тези лихви се
включват в застрахователното обезщетение и се плащат от застрахователя в
рамките на лимита на неговата отговорност-застрахователната сума. По отношение
на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования на за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяването или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е най ранна. От анализа на данните по делото става ясно,
че най ранната дата за която е налице доказателства, че застрахователя е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 01.10.2020 г., от когато
датира уведомлението на пострадалия за заплащане на обезщетение ( неоспорено от
ответника образуване на щета № ***/ 01.10.2020 г.). От ищеца с първоначалния
иск е поискано в И.М. лихвата да се присъди от дата 21.05.2019 г. от деня на
увреждането, като след изменението на иска е поискано от дата 18.06.2021 г.
С
оглед на това, че иска за неимуществени вреди е уважен за сумата от
16 000, лв., от тази сума следва да
се приспаднат сумите от 600,00 лв. и сумата от 5000, лв. платени от ответника
извънсъдебно и в хода на процеса, като иска е основателен за сумата от
10 400, 00 лв., като за разликата над тази сума до предявения размер след
изменението на иска по чл.214, ал.1 ГПК за сумата от 23 105, 26 лв. искът
се явява неоснователен, поради недоказаност и извършено плащане.
Иска
за имуществени вреди както беше посочено по-горе преди изменението на същия се
явява изцяло основателен за сумата от 404, 64 лв., като от този сума следва да
се приспаднат сумите от 11,60 лв. и сумата от 394,60 лв., или общо сумата от
406, 20 лв. платени от ответника извънсъдебно и в хода на процеса, като
предявения иск след изменението по чл.214, ал.1 ГПК за сумата в размер на 76,93
лв., се явява изцяло неоснователен поради извършено плащане.
С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
обезщетението за забава върху сумата по иска за неимуществени вреди, следва да
се присъди от дата 18.06.2021 г., така както е поискан с неговото изменение.
В
договор за правна защита и съдействие от 30.11.2020 г.( л.10), сключен между
клиент П.К.К. и адв. С. Г.Г.-
САК, е уговорено осъществяване на процесуално представителство и защита по
делото пред ЯРС за изготвяне и входиране на И.М., образуване на гр.дело и
процесуално представителство. Изрично е посочено, е на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА, клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение.
С
оглед крайния изход на делото, са налице предпоставките за осъждане на ЗК“Уника“ АД гр. София, да заплати на адв. Г.- САК
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищеца в
производството. Когато съдът определя възнаграждение на адвокат по правилото на
чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се определя едностранно, съобразно Наредба № 1/
09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база защитавания материален
интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 ЗА не изключва и
не замества правилата за разпределяне тежестта на разноските между страните в
производството по делото, уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2 Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г., съобразно защитавания интерес, адвокатско възнаграждение,
съдът присъжда изцяло, само когато защитавания интерес е уважен/ отхвърлен
изцяло. При частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде
коригирано съгласно чл.78 ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина,
представлява възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да
заплати на адвоката осъществил правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА.
Материалния интерес на ищеца в производството е общо 23 804, 64 лв.,
поради което на основание чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г.,
следващото се възнаграждение, е не по-малко от 1244, 14 лв. Доколкото обаче
предявения иск е уважен частично за сумата от 10 400, 00 лв. ( като към
тази сума следва да се прибави и сумата от 5394, 60 лв. платена в хода на
процеса, като ответника с поведението си е дал повод за завеждане на иска), то
сумата върху която следва да бъде определен адвокатския хонорар възлиза на 15 794,
60 лв. и адвокатското възнаграждение е в размер на 1003, 84 лв.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска и такива следва да му присъдят в размер на 676, 78 лв.( при определяне на разноските,
съдът включва както направените такива
от ответника, така и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 Наредба за заплащането на правната
помощ).
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ЯРС, сумата от 416, 00 лв.-държавна таса върху уважения размер на иска,
както и сумата 174.76 лв. - разноски за
възнаграждение в. лица, съразмерни с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА"АД със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, да заплати на
П.К.К., ЕГН **********,***, офис ***, чрез адв. С. Г.- САК ,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата 10 400,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, от ПТП настъпило на 21.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като иска в разликата над 10 400, 00 лв.
до пълния предявен размер от 23 105, 26 лв. и иска за имуществени вреди за
сумата от 76,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.06.2021
г. до окончателното му изплащане, като неоснователни и платени в хода на
процеса - ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА"АД със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, да заплати на адвокат С. Г. от АК – С.,с адрес ***, офис ***, на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 1003,
84 лв.
– разноски по делото за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА П.К.К.,
ЕГН ********** да заплати на ЗК "УНИКА"АД със седалище и адрес
на управление гр. София, ЕИК ********* сумата 676, 78 лв.- разноски по делото за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА"АД със седалище и адрес
на управление гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса в размер на 416, 00 лв., както и сумата 174.76 лв. - разноски за възнаграждение в. лица
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: