№ 2450
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110170864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
При извършена служебна проверка по гр.д. № 70864/2023 г. на СРС, 176 състав, съдът
констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното
решение № 18620 от 16.10.2024 г., като вместо вярното изписване на имената на ищеца „Д.
Й. С.“ е отбелязано грешното: „Д.а Й. С.“. Грешка следва да бъде поправена по реда на
чл.247 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 371464/18.11.2024 г., подадена от ищеца Д. Й. С. чрез
адв. Д. Ф. с искане за изменение на постановеното на 16.10.2024г. решение в частта за
разноските, като съдът увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ. Излага съображения, че при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение съдът не съобразил принципите на разумност и
пропорционалност, изведени от практиката на СЕС. Поддържа, че предвид фактическата и
правна сложност на делото и обемът на положения от адвоката труд при подготовка и
завеждане на делото не съответстват на определеното от съда възнаграждение и средните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва молбата. Счита, че не е налице твърдяното от
ищеца основание за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като моли съда
да съобрази факта, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, същото
е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не е взел участие.
Ответникът „ФИРМА“p.L.c. не взима становище по молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК, като съдът констатира, че по делото е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК от
ищеца. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното по делото решение № 18620 от 16.10.2024 г. съдът е уважил изцяло
предявените от ищеца искове, като е осъдил ответниците на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД да заплатят на ищеца недължимо платени суми по нищожен договор за предоставяне на
1
потребителски кредит № ...../11.10.2022 г. и нищожен договор за поръчителство към договор
за предоставяне на потребителски кредит № ...../11.10.2022 г. По отношение на разноските
съдът е уважил изцяло сторените от ищеца разноски за държавна такса и депозит за ССчЕ, а
в полза на адв. Ф. е присъдена сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
На първо място, съдът намира, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение са съобразени изведените от практиката на СЕС принципи на разумност и
пропорционалност на разноските. В мотивите към т. 2 от ТР № 3/2022 от 01.08.2024 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато
не са ненужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на
услуги, които не са необходими), а пропорционални – когато са значителна и подходяща част
от разноските, следващи се на спечелилата страна. В случая при определяне на адекватния и
справедлив размер на адвокатското възнаграждение съдът е приложил обективни критерии,
а именно отчел е сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на предявените искове, тяхното съотношение на обусловеност един от друг,
приключване на делото в едно открито съдебно заседание, както и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия (подготовка и депозиране на
искова молба и молба по хода на делото, без участие в проведеното по делото открито
съдебно заседание). Като релевантно е съобразено и обстоятелството, че процесуалният
представител на ищеца е пълномощник на множество кредитополучатели по дела със сходен
предмет, което предполага добро познаване на нормативната уредба и съдебна практика,
респ. по-малко усилия при подготовка на делото и изготвяне и депозиране на искова молба.
Следва да се посочи, че при определяне на адекватния и справедлив размер на
адвокатското възнаграждение съдът е съобразил и дадените разяснения с Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 г., както и формираната по неговото приложение
съдебна практика на ВКС (в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I
т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други).
По изложените съображения, молбата за изменение на постановеното решение в
частта за разноските е неоснователна.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното
решение № 18620/16.10.2024г., постановено по гр.д. № 70864/2023г., като вместо
грешното: „Д.а Й. С.“ ДА СЕ ЧЕТЕ ВЯРНОТО: „Д. Й. С.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 371464/18.11.2024 г., подадена от ищеца
Д. Й. С., ЕГН ********** чрез адв. Д. Ф. с искане за изменение на постановеното на
16.10.2024г. решение в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2