№ 18674
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110126206 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу П. Д. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 562,83 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 75,63 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 03.02.2023 г., 35,18 лева – главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законната
лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането и 6,01 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 03.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 8138/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
1
подробно излага, че счита производството за недопустимо. Оспорва всички
представени документи и прави искане за открИ.не на производство по реда на чл. 193
ГПК. Оспорва правосубектността на ищцовото дружество и на фирмата за дялово
разпределение. Излага подробни твърдения в насока, че извършваната дейност от
ищеца не отговаря на законовите изисквания. Оспорва ищецът да е доставил ТЕ до
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г. физическо лице – собственик или
2
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквИ.лентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
От систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и §1, т. 2
"а" от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по
принцип потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди се явява
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота е
учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза – потребител на
топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване
по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 "а" от ДР на ЗЕ, който е задължен да заплаща
стойността на доставената за имота топлинна енергия като разход, съгласно изричното
разпореждане на чл. 57 ЗС.
Предмет на настоящото производство са задължения за топлинна енергия и
дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 105490, представляващ ап. 3,
находящ се в /адрес/.
От представеното на л. 14 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 66, том I, рег. № 450, нот. дело № 63/2018г., се установява, че
ответникът П. Т. и съпругът й Н.Ц.Т. са дарили на сина им Д.Н.Ц. процесното жилище
- ап. 3, находящ се в /адрес/, като дарителите са си запазили пожизнено вещно право на
ползване върху дарения имот.
От приложената на л. 160 по делото справка от НБД „Население“ се установява,
че Н.Ц.Т. е починал на 21.02.2018г., респективно през исковия период, в качеството й
на вещен ползвател, ответникът П. Т. е имала качеството потребител на топлинна
енергия / в този смисъл Тълкувателно решение 2/2017г. от 17.05.2018г. /
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
целия блок – един вход, като общият топломер се отчита по електронен път в началото
на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление.
Експертът е посочил, че за процесния период в процесния имот няма начислена ТЕ за
отопление, но не е представен документ за достъп до имота, като според вещото лице
ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата,
приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. на база пълна отопляема кубатура
252куб.м. Експертът на следващо място е посочил, че изчисленията на ФДР са в
съответствие с действащата Наредба № е-рд-04-1/12.03.2020г., като от фирмата
извършила дяловото разпределение „Т. С.“ Е., са изготвени изравнителните сметки за
процесния период. От заключението става ясно, след изравнителните сметки се дължи
доставена топлинна енергия на стойност 563.38лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
3
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От материалите по делото и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
се установява, че е извършена услуга дялово разпределение от третото лице помагач
„Т. С.“ Е.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 15.02.2023г., респективно погасени
по давност са вземанията станали изискуеми преди 15.02.2020г., в случая погасено по
давност е вземането на ищеца за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м. 12.2019г. За останалата част от периода м.01.2020г. – м.04.2022г., видно от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ стойността на доставената
топлинна енергия е 510.13лв., за която част се явява основателна исковата претенция за
доставена топлинна енергия, като над тази сума до максимално предявения размер от
562.83лв. или за разликата от 52.70лв., претенцията се явява неоснователна.
4
Доколкото няма част от претенцията за дялово разпределение, която да е
погасена по давност, искът се явява изцяло основателен за сумата от 35.18лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По изложената аргументация акцесорната претенцията за обезщетение за забава върху
погасената по давност главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
доколкото главното вземане е погасено по давност.
За останалата част от периода са действали общите условия одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от
заключението на вещото лице дължимата се лихва за забава върху уважената част на
претенцията за топлинна енергия е в размер на 59.77лв., за която част акцесорната
претенция следва да бъде уважена, като над тази сума до максимално предявения
размер от 75.63лв. или за разликата от 15.86лв. искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 6.01лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 679.65лв., уважената част е в размер на 605.08лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 74.57лв., при каквото съотношение следва
да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 950.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото
производство и 600.00лв. – депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 845.76лв.
Видно от приложеното на л. 62 по делото копие на договор за правна защита и
съдействие, ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 65.83лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че П. Д. Т.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 510.13лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.01.2020г. – м.04.2022г. до обект с абонатен № 105490, представляващ ап.
3, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 15.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 59.77лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 03.02.2023г. и 35.18лв. - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г.
ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8138/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВРЪРЛЯ претенцията за
доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 52.70лв. за периода м.05.2019г. –
м.12.2019г., претенцията за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, в частта, за сумата от 15.86лв. и иска за сумата от 6,01лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г.
до 03.02.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 845.76лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на П. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 65.83лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6