РЕШЕНИЕ
№ 3449
гр. Варна, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110105182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по
молба подадена от М. Т. А. срещу П. Т. А., с искане за налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо него.
Молителката твърди, че на 19.04.2025 г. сутринта, при посещение на родителите й на
адрес: гр. Варна, ***, била свидетел как брат й П. Т. А. нарушил издадената срещу него
заповед за защита и влязъл в имота. Сочи, че ответникът започнал да блъска баща й, като
имал многократни заплати, че ще го затрие, ще го запали и унищожи. Излага, че се намесила
да защити баща си, но ответникът започнал да блъска и нея и да я обижда с думите:
„Мършо, внимавай. Зная къде живееш. Не се меси“. Твърди още, че на 23.04.2025 г., между
17,30 ч. – 18,00 ч., ответникът дошъл в нейния имот на адрес: м-ст „Пчелина“, *** и поискал
да го приеме, но тя отказала. Сочи, че след това брат й започнал да я заплашва, че ще
унищожи и нея. Молителката излага, че подала жалба в 3 РПУ на МВР-Варна.
Допълнително твърди, че брат й е наркоман и е с диагностицирана параноидна шизофрения.
Молителката се страхува за живота си, защото брат й е опасен за нея, семейството й и
обществото. Посочва, че за нарушаването на заповедта за защита, издадена в полза на
родителите й, има образувано ДП № 496/2025 г. по описа на 2 РПУ на МВР. Моли за
издаване на заповед за незабавна защита спрямо ответника, с налагане на посочените в
молбата мерки.
В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата. Представя
декларация по ЗЗДН.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Депозирана е от молителката декларация /л. 37/, в която декларира, че ответникът е
упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични
на тези в сезиралата съда молба.
Постъпило е писмо от Терапевтичен център „Свети Илия“, гр. Габрово /л. 27/, от
1
което се установява, че ответникът е постъпил в центъра на 03.05.2025 г. за психо-социална
рехабилитация и лечения на своята зависимост към психоактивни вещества, като първия
етап от лечението е 12 месеца. Уведомява се съда, че не е оправдан риска от напускане на
лицето по време на лечението.
От представения отговор на УМБАЛ „Света Марина“ /л. 33/ се установява, че в
болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в
психиатричните клиники на болницата.
От представената Справка за съдимост /л. 35/ се установява, че ответникът не е
осъждан.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. П. А. се установява, че е
майка на страните и също е подала молба по ЗЗДН срещу сина си. Разказва за 19.04.2025 г.,
когато ответникът отишъл при тях и започнал да удря и блъска мъжа й, но когато
молителката се опитала да го дръпне той блъснал и нея. Извикали полиция, но синът й
избягал. Свидетелката знае, че ответникът на 23.04.2025 г. е отишъл при сестра си и я е
заплашвал. Споделя още, че ответникът употребява наркотици и страда от шизофрения. В
тази връзка е настанен в център за лечение на зависимостта си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 6 и чл. 8, т. 1
ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест молителката е следвало
да докаже, че на посочените дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на
домашно насилие.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация и е поискала да
бъде разпитан един свидетел. Ответникът не е ангажирал доказателства за оборването на
твърденията на молителката.
Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН във връзка с извършените от ответника действия по
осъществяване на психическо и физическо домашно насилие. Установяват се извършените
актове на домашно насилие от 19.04.2025 г. (блъскане и обиди) и на 23.04.2025 г.
(заплашване) . Описаното в декларацията се подкрепя и от показанията на разпитаната
свидетелка, която разказва непосредствените си впечатления за първата случка и какво й е
разказала молителката за втората.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да
бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката М. Т. А..
В подкрепа на нуждата от издаване на заповед за защита и нейният срок следва да се
вземе предвид и това, че ответникът се лекува от зависимост от упойващи вещества.
По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира, че с оглед на
формирания извод за осъществено домашно насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4
ЗЗДН са необходими и подходящи и следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита,
съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на
пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
2
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25 лв.
Молителката не е претендирала разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА П. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо М. Т. А., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П. Т. А., ЕГН **********, да доближава молителката М. Т. А., ЕГН
**********, на разстояние по-малко от 100 м., включително и жилището й на адрес гр.
Варна, м-ст „Пчелина“, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН, както и да осъществява
контакт с молителката, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението, при приспадане на срока
на действие на мерките при издадената на 30.04.2025 г. заповед за незабавна защита.
ОСЪЖДА П. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.
ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да
се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото
лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Т. А., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната
заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3