№ 4542
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100507063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2941/19.02.2024г., постановено по гр.дело №34375/2023г. по описа на
СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените от „Еос матрикс“ЕООД с ЕИК:*********
срещу Ц. Д. И. с ЕГН:********** установителни искове за признаване дължимостта на
следните суми: 773,88лв.- главница по договор за кредитен лимит на физически лица
№4403082/11.12.2020г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и ответника, и
88,95лв. обезщетение за забава за периода от 11.05.2021г. до 20.12.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69489/2022г. по описа на СРС,
165 състав. Ищецът е осъден на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.П. С. А. от
САК 400лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Еос матрикс“ЕООД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
постановено при допуснато процесуално нарушение във връзка са приемането на
заключението на вещото лице по ССЕ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция не е подал в срок
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв за въззивната инстанция.
1
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99
ЗЗД от „Еос матрикс“ЕООД в качеството на цесионер срещу Ц. Д. И. за сумите от 773,88
лв.- главница по договор за кредитен лимит на физически лица №4403082/11.12.2020г.,
сключен между цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и цедирания длъжник Ц. Д.
И., и 88,95 лв.- мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 20.12.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№69489/2022г. по описа на СРС,
165 състав. Ищецът твърди, че съгласно договора на ответника е предоставена кредитна
карта №4403082 с кредитен лимит от 1000 лв., при срок на договора една година от датата
на подписването му. Предоставеният кредитен лимит бил усвоен изцяло, а ответникът имал
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска в размер на 3% от
кредитния лимит до 15-то число на месеца, следващ периода за клиентски плащания, с
уговорена възнаградителна лихва от 1,35% месечно. Ответникът не погасявал редовно
кредита, като останала дължима главница в размер на 773,88лв. след обявяване
предсрочната му изискуемост на 11.12.2021г. С договор за прехвърляне на вземания между
кредитодателя „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и ищеца, последният придобил
процесните вземания срещу ответника. Ответникът получил уведомление по чл.99 от ЗЗД на
24.11.2022г.
С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
твърди, че не се установява размерът на усвоения кредитен лимит, а ищецът сочи различен
договор за кредит от представения с исковата молба. Оспорва надлежното уведомяване за
цесията и прехвърлянето на процесното вземане за главница като неиндивидуализирано в
Приложение №1 към договора за цесия.
От представения с исковата молба преписи от договор за потребителски кредит се
установява, че същият е със срок от една година от датата на подписването му 11.12.2020г., с
разрешен кредитен лимит от 1000лв., при лихвен процент от 1.35 %, с минимална изискуема
лихвена вноска от 30лв. Представен е и договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на платежна карта Visa Classic Shopping Card и предоставяне на услугата за ел.
2
банкиране „Булбанк мобайл“ от същата дата.
От представените по делото договор за прехвърляне на вземания от 16.09.2022г.
между кредитодателя по горния договор за потребителски кредит „Уникредит кънсюмър
файненсинг“АД и ищеца, както и от уведомлението за цесия до кредитополучателя-
ответник, връчено лично на 24.11.2022г. се установява, че вземането е прехвърлено на
ищеца.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ се
установява, че на вещото лице са представени справка за движение по кредит на името на
ответната страна с №4398651 при редовна месечна погасителна вноска от 318,90лв., за сума
от 20000лв., с просрочие в плащанията над 90 дни. Представено е удостоверение за
разсрочване на усвоен кредитен лимит, издадено от кредитодателя- цедент „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД от 15.01.2024г. за това, че поради непогасяване на
задълженията с повече от 90 дни, кредитният лимит, по Договор №4403082/11.12.2020г.,
предоставен на ответницата, е разсрочен в нов кредитен контракт с №4952648/22.02.2022г.
Представена е и справка от цедента от 15.01.2024г., за договор №4952648, с титуляр на
кредита П. А.Г., при редовна месечна погасителна вноска по погасителен план от 82,50 лв. и
цедирани задължения от общо 773,88 лв.- главница и лихви от общо 88,95 лв. Ищецът
оспорва заключението като твърди, че същото е изготвено по справки, които не касаят
процесния договор за кредит.
От заключението на допуснатата и изслушаната във въззивното производство
повторна ССЕ се установява, че по процесния договор за кредит са усвоени общо суми в
размер на 1151,92 лева и са начислени такси за усвояване и проверка по баланс в размер на
19,36 лева. Погасени са общо 381,01 лева с последно плащане на 08.07.2021г. Към
20.12.2022г. неиздължената главница е в размер на 773,88 лева, а лихвата за забава- 88,95
лева.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е
определил, че в тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени
средства наличието на валидно сключен договор, който е породил правните си последици и
че праводателят му е изправната страна по него- предоставил е на ответника заемната сума,
а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава. В тежест на ищеца е да
докаже и валидно прехвърляне на вземането от кредитодателя на ищеца, и съобщаването й
на ответника. Всички така изброени факти и обстоятелства, относими към предявените
искове, са надлежно установени от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по повторната ССЕ във въззивната инстанция, при условията
на пълно и главно доказване. Установено е както прехвърлянето на вземането, така и
реалното предоставяне на кредитния лимит- обстоятелството, мотивирало
първоинстанционния съд да отхвърли исковете. Другият договор за кредит от 22.02.2022г. с
№4952648 е неотносим към настоящия спор.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
3
него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу ответника искове
бъдат уважени за пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят: разноски в заповедното производство в размер на 205 лева,
разноски в първоинстанционното производство в размер на 375 лева , разноски във
въззивното производство в размер на 350 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
общо в размер на 200 лева за всички етапи на производството. На основание чл.77 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата то 340,90 лева- възнаграждение на
вещо лице по ССЕ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2941/19.02.2024г., постановено по гр.дело
№34375/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Еос матрикс“ЕООД с
ЕИК:********* срещу Ц. Д. И. с ЕГН:********** установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, че ответникът Ц. Д. И. дължи на ищеца „Еос
матрикс“ЕООД сумите: 773,88лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 88 стотинки/-
главница по договор за кредитен лимит на физически лица №4403082/11.12.2020г., сключен
между „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и Ц. Д. И., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение- 21.12.2022г. до окончателното изплащане, и 88,95лв.
/осемдесет и осем лева и 95 стотинки/- мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до
20.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№69489/2022г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН:********** да заплати на „Еос матрикс“ЕООД с
ЕИК:********* на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1130лв. /хиляда сто и тридесет
лева/- разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН:********** да заплати на Софийски градски съд на
основание чл.77 ГПК сумата от 340,90 лв. /триста и четиридесет лева и 90 стотинки/-
изплатена от бюджета на съда сума за възнаграждение на вещо лице по ССЕ във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5