Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 310/03.05.2023 г.
Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в
публичното съдебно заседание ,на
двадесет и осми април ,през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря……...Петя Видова и с участието на
прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от
съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№264/2023г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение№28/08.02.2023г.,постановено по АНД№1474/2022г.,
Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление №BG28032022/4000/Р8-313/27.09.2022г.
на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,гр.София ,с което на Г.П.Ф.
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв.на
основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата/ЗП/.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора- директор на национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“,чрез юрк. К*** М*** ,с искане да бъде отменено решението на МРС ,като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП. В съдебно заседание ,чрез
юрк.Йорданова поддържа жалбата си и иска отмяна на решението ,по доводи ,изложени
в касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер на 150лв. за всяка,общо 300лв.
Ответникът по касацията- Г.П.Ф.,не се явява ,но в писмена
молба, вх.№2406/28.04.2023г.излага доводи по същество, като иска да бъде
отхвърлена жалбата ,като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното
решение.Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за основателна,а решението на съда
за неправилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.От
фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен
акт за установяване на административно нарушение №BG28032022/4000/Р8-313/28.03.2022г. и наказателно постановление №BG28032022/4000/Р8-313/27.09.2022г. за това ,че на 28.03.2022г.в
19,49ч. в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Оряхово-ферибот е
пристигнало ППС с рег.№С*** ,марка и модел “В*** “ ФМ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона ,управлявано от Г.П.Ф. ,като след извършена
проверка от контролните органи е установено, че превозното средство попада в
категорията на ППС, за което е дължима ,но не е заплатена такса по
чл.10,ал.1,т.2 от ЗП ,за което на водача е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800,00лв.на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение
на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на съда е неправилно
и незаконосъобразно.За да отмени издаденото НП
първоинстанционният съд е приел ,че безспорно лицето е закупило маршрутна карта
с ид.№22032890939561 с период на
валидност от 4,46часа на 28.03.2022г.до 4,46часа на 29.03.2022г.,но без да е
отразен в нея и без да е заплатен сегмента ,през който е преминал автомобила на
П. при извършване на нарушението.Приел е за безспорно и , че лицето е заплатило
дължимата такса по чл.10б,ал.5 от ЗДвП.Приел е също ,че съгласно
чл.189з ЗДвП за нарушенията по този закон чл.28 и
чл.58г ЗАНН не се прилагат, и с оглед обстоятелството ,че лицето разполага със
закупена маршрутна карта ,по която не е заплатен само един сегмент от пътя ,то би
бил приложим чл.9,ал.2 НК,намиращ приложение в административно-наказателното
производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 ЗАНН.Счита ,че основание за отмяна на НП е и ,че наказаното лице не е собственик ,нито ползвател
на превозното средство ,съгласно нормата на чл. 10б,ал.3 ЗП ,при което не е
субект на административно-наказателна отговорност.[1]Тези
изводи на съда не се споделят от настоящата касационна инстанция. Не се спори
,че нарушение е извършено ,не се спори и досежно заплатената такса по
чл.10б,ал.5 ЗДП.Спорният момент е доколко нарушението е формално и осъществява само
привидно признаците на извършено нарушение ,т.е. дали същото е малозначително.По разбиране на съда ,с оглед значимостта на
обществените отношения ,регулирани от ЗДвП ,законодателя е изключил приложението
на чл.28 ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната
разпоредба на чл.189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) „ За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания“,като неприложима в случая е и
нормата на чл.9,ал.2 НК.При наличие на специална разпоредба в ЗДвП ,възпрепятстваща
освобождаване от отговорност на виновните лица,приемайки случая за маловажен ,неприложим
е и чл.11 от ЗАНН ,съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства,
изключващи административно-наказателната отговорност на лицата. Безспорно фактът на нарушение е доказан и
виновното лице следва да понесе съответната в закона санкция.Противното –да
приемем ,че чл.9,ал.2 НК е приложим ,би било заобикаляне на закона.Не се
споделят изводите на съда и досежно неправилно определяне на субекта на
отговорност от административно-наказващия орган. Безспорно на база представените доказателства ,ползвател на МПС-то е Г.П. ,комуто е наложена санкция по ЗДвП,при
което същият се явява субект на
нарушението.При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния
съд за неправилни,като противоречащи на приложимия материален закон ,което има
за последица отмяна на решението на съда и постановяване на ново решение ,съгласно
чл.222,ал.1 АПК,с което НП да бъде потвърдено,при изяснена фактическа
обстановка.
Претендират се разноски от касатора /юрисконсултско
възнаграждение /,които с оглед изхода на спора са дължими в размер на 100лв. към
минимума ,за всяка съдебна инстанция ,съгласно чл.14 АПК вр. с чл.63д,ал.1 и
ал.4 ЗАНН вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП.В частта над 200лв. до размера
на поисканата сума от 300лв. искането за разноски следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното
административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №28/08.02.2023г.,постановено по
АНД№1474/ 2022г., по описа на Районен съд-Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №BG28032022/ 4000/ Р8-313/
27.09.2022г. на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.П.Ф. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв.на основание
чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата/ЗП/.
ОСЪЖДА Г.П.Ф. *** ДА ЗАПЛАТИ на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София разноски по
делото в размер на общо 200/двеста/лв. юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции,като отхвърля искането за разноски над тази сума.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.