Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
Гр. Русе, 09.03. 2021г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 26 ноември 2020г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Боян Войков
при
участието на секретар Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 422
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Беленският районен съд с решение № 264
от 11.12.2019г. по гр. д. № 296 по описа за 2019г. признава за установено по отношение на ЕТ “Крез-И. Ц.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бяла, обл.Русе, ул. ”Т. Каблешков“ № 6,
представляван от И. Ц. И., че дължи на “Виена Реал Естейт”
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.”Резбарска”
№ 5, сумата от 17212,46 лв.,
представляваща наемна цена и суми за консумативни разноски за ел.енергия и вода,
свързвани с ползването на недвижими имоти, находящи се в гр.Русе по бул.”
България” № 310 по Договор за наем от 25.06.2014г., за периода месец февруари 2018г.
– месец януари 2019 г. и лихва за забава в размер на 714,82лв. за периода
3.03.2018г.-31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.01.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 5 от
14.01.2019г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18/2019г. по описа на Беленски
районен съд. Със същото решение ЕТ “Крез-И. Ц.“ ЕИК
********* е осъден да заплати на “Виена
Реал Естейт” ЕАД, ЕИК ********* сумата 3195,10 лв. разноски за исковото и
заповедно производство.
Делото в Русенски окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на
ЕТ
„Крез-И. Ц.“ ЕИК *********, гр. Бяла, представлявано
от И. Ц. И. чрез адвокат Т.Н., против решение № 264/11.12.2019г. на Беленския
районен съд, постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2019г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. При
постановяване на съдебния акт не е извършен пълен и цялостен анализ на
събраните в хода на производството доказателства и не са обсъдени изложените от
жалбоподателя аргументи. Неправилно е приложен материалния закон и е допуснато
съществено процесуално нарушение. Искането към въззивния съд е да отмени
решението на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло исковите претенции. Обжалва
се цялото съдебно решение, но доводите в жалбата касаят само част от вземането,
а именно тази за консумативи – ток, вода, такса смет.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7,
както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на ответника по жалбата „Виена Реал Естейт Русе“ ЕАД чрез адвокат М.Д.. Не е постъпил писмен
отговор. Постъпила е молба-становище от 24.11.2020г. решението на първата
инстанция да бъде потвърдено.
Окръжният
съд прецени правилността на обжалваното решение, доводите на страните и
събраните по делото доказателства и установи следното:
Предмет на делото е установителен иск
по чл. 422 ГПК съдът да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
парично задължение по заповед № 5/14.01.2019г. по ч. гр. дело № 18/2019 г. по
описа на БРС. „Виена Реал Естейт Русе“ ЕАД претендира
от ЕТ „Крез – И. Ц. суми за наем и за консумативи за периода месец
февруари 2018 г.
– месец януари
2019
г. вкл. в размер 17212,46 лв. и лихва за забава в размер на 714,82 лв. лв. за
периода от 03.03.2018г. до 31.12.2018г.
На 25.06.2014г. между страните бил
сключен договор за наем на работни помещения, по силата на който „Виена Реал Естейт Русе“ ЕАД отдал на ЕТ „Крез
– И. Ц. за ползване офис 9,63 кв. м., канал 194,40 кв. м., офис 28,52 кв. м. и
3 паркоместа, намиращи се в гр. Русе, бул. „България“
№ 310. Договорена е наемна цена 422,45 евро за офисите и канала и 75 евро за паркоместата, която наемателят трябва да заплаща авансово
най-късно до третия работен ден на месеца, за който се дължи наема. Предвидено е автоматично подновяване на
договора всяка година. В §3(3) е уговорено наемателят
да внесе депозит едномесечен наем при подписване на договора като гаранция за
изпълнение на договора. Депозитът ще бъде възстановен след приключване на
договора и след подписване на протокол за предаване на наетия имот, след като
всички дължими сметки за наетия имот са платени и са отстранени всички
евентуални щети. В § 3(4) е предвидено право на наемодателят да извърши
прихващане на този депозит с неплатени от наемателя задължения за консумативи и
за отстраняване на вреди. В следващата ал. 5 страните уговарят наемателят да поема
за своя сметка текущите разходи за припадащите се на наетите помещения ел.
енергия, вода, канализация, отопление, сметоизвозване
и сметосъбиране други. Текущите разходи се заплащат ежемесечно за изминалия
календарен месец на база на консумацията.
Към момента договорът за наем е
прекратен, а помещенията са освободени.
Ищецът основава иска си на следните
неплатени фактури:
|
№ |
№ на фактура /дата |
основание |
Ст-т на фактурата |
|
1 |
**********/01.02.2018 |
остатък от наем 02.2018 |
811,58 |
|
2 |
**********/01.03.2018 |
наем м.03.2018 |
1311,58 |
|
3 |
**********/02.04.2018 |
наем м.04.2018 |
1311,58 |
|
4 |
**********/02.05.2018 |
наем м.05.2018 |
1311,58 |
|
5 |
**********/01.06.2018 |
наем м.06.2018 |
1311,58 |
|
6 |
**********/02.07.2018 |
наем м.07.2018 |
1311,58 |
|
7 |
**********/01.08.2018 |
наем м. 08.2018 |
1311,58 |
|
8 |
**********/01.11.2018 |
наем м.09.2018 |
1311,58 |
|
9 |
**********/03.12.2018 |
наем м.10.2018 |
1311,58 |
|
10 |
**********/02.01.2019 |
наем м.11.2018 |
1311,58 |
|
11 |
**********/28.02.2018 |
ел.енергия и вода м.02.2018 |
712,00 |
|
12 |
**********/30.03.2018 |
ел.енергия и вода м.03.2018 |
644,00 |
|
13 |
**********/30.04.2018 |
ел.енергия и вода м.04.2018 |
524,90 |
|
14 |
**********/31.05.2018 |
ел.енергия и вода м.05.2018 |
272,38 |
|
15 |
**********/29.06.2018 |
ел.енергия и вода м.06.2018 |
339,60 |
|
16 |
**********/31.07.2019 |
ел.енергия и вода м.07.2018 |
289,96 |
|
17 |
**********/31.08.2019 |
ел.енергия и вода м.08.2018 |
252,24 |
|
18 |
**********/31.10.2019 |
ел.енергия и вода м.10.2018 |
301,30 |
|
19 |
**********/30.11.2018 |
ел.енергия и вода м. 11.2018 |
531,78 |
|
20 |
**********/21.12.2018 |
ел.енергия и вода м.12.2018 |
728,50 |
|
|
|
ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЕ : |
17212,46 |
Действително фактурите за
електроенергия и вода не посочват консумацията, а само месеца, за който се
отнасят, и стойността. Консумацията е
посочена в протоколите за разпределение на разходите. В сградата, където се
намират наетите от едноличния търговец помещения, има още един наемател „Офелия
транс“ ООД. Наемодателят е изготвял ежемесечни протоколи за едноличния търговец
и за другия наемател като е вземал предвид показанията на сградния
електромер и наличните електроуреди. По делото са представени тези протоколи,
като те не са подписани от наемателите. Фактурите обаче са подписани от
получателя за ЕТ „Крез-И. Ц.“.
Съдебно-икономическата експертиза дава
заключение, че фактурите са осчетоводени при ищеца и ответника. Спазен е Закона
за счетоводство при осчетоводяване на фактурите. „Само по себе си, отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.”- Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК.
Сумите по фактурите общо 17212,46 лв.
не са платени. Лихвата за забава за периода 3.03.2018г – 31.12.2018г. е 714,90
лв. Наемателят е поканен да плати доброволно с писмо от 17.10.2018г., получено
срещу подпис на 19.10.2018г.
Пред първата
инстанция е разпита свидетелят И. Ш. Х.. Той работи при *******на трудов
договор. Задълженията му са *******. Свидетелят установява, че всяка сграда има
електромер, с който се отчита използваната ел.енергия от наемателите В процесната
сграда има двама наематели - ответникът и друго юридическо лице. Наемател ЕТ „Крез - И. Ц.“ имал собствен електромер - еднофазен и
трифазен, по които свидетелят отчитал ел. енергията. И. Ц. не е имал възражения.
Свидетелят след отчитане показанията правил протокол с разликата между
предходния месец и настоящия. Разликата се заплащала по цени, които са
установени от енергийния доставчик.
Окръжният
съд приема, че не са основателни възраженията на ЕТ „Крез
- И. Ц.“ относно начина на отчитане консумацията на електроенергия и вода.
Договорът между страните не съдържа подробни правила как става отчитането.
Свидетелят установява практиката в дружеството-наемодател. Практиката изглежда
справедлива. Наемателят участва в процеса на отчитането. Има възможност да
възразява и е трябвало да го прави за всеки месец, за който не е съгласен с
поисканата цена на консумативи. Вместо това ЕТ „Крез
- И. Ц.“ е приемал и осчетоводявал фактурите, което се отбеляза, че е признание
за съществуването на паричното задължение.
Не може да
се намали дължимата наемна цена и неплатени консумативи със стойността на
депозит от един месечен наем, тъй като не е доказано заплащането му.
Окръжният
съд намира за обосновано и правилно решението на районния съд за уважаване на
установителния иск, поради което го потвърждава с препращане към мотивите.
Мотивиран
така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264 от 11.12.2019г. и решение
за поправка на явна фактическа грешка от 10.09.2020г. по гр. д. № 296 по описа
за 2019г. на Районен съд гр. Бяла.
Решението
на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: