Решение по дело №510/2019 на Окръжен съд - Сливен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 97

 

гр.Сливен, 08.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Мария Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 510 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е искова молба от С.Н.К. против Прокуратурата на РБ, в която се твърди, че през 2014 г. в ОД на МВР Сливен е било образувано ДП № 116/2014 г. В хода на проведеното разследване наблюдаващия прокурор от ОП Сливен е намерил, че са налице достатъчно доказателства за ангажиране на наказателната отговорност на ищеца д-р С.Н.К. и на д-р П. П., като на двамата е повдигнато обвинение и същото е предявено на 23.03.2016 г. Повдигнатото обвинение е било за престъпление по чл. 123 ал.1 предл. 2 от НК, а именно за това, че на 20.05.2013 г. в гр. Сливен, в качеството си на хирург в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ АД Сливен, С.Н.К., като лекар оператор, при независимо съпричиняване с д-р П. Й. П. причинил смъртта на Р. Р. К., на 77 години, от с. К., общ. Сливен, настъпила на 25.03.2013 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като нарушил медицинските стандарти, утвърдени в раздел 4 на Наредба № 20/23.06.2010г. Бил е изготвен и внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 312/2016 по описа ОС Сливен. При разглеждане на делото са били проведени 15 съдебни заседания с участието на ищеца. В хода на наказателното производство, неговата досъдебна и съдебна фаза са били разпитани множество свидетели, почти всички от които колеги на ищеца и медицински персонал в лечебното заведение и отделението, в което той работи, вкл. и такива от ръководния състав. В хода на съдебното следствие по искане на представителя на прокуратурата е допуснато изменение на обвинението, като правната квалификация на деянието е  останала същата, а именно престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Разглеждането на делото е приключило с  постановяване на присъда № 18/29.06.2016 г., постановена по НОХД № 312/2016 г. по описа на СлОС, с която ищецът С.К. и другият подсъдим П. П. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Против така постановената присъда ОП - Сливен е депозирала протест и допълнителен такъв, като пред БАС било образувано ВНОХД № 232/18г. В съдебното производство представителят на АП - Бургас е заявил, че не подържа протеста на ОП - Сливен, но не го е оттеглил. След проведеното първо заседание по делото, съдът е възобновил съдебното следствие и продължил дейността по  събиране на доказателства. След проведени 2 заседания по делото, разглеждането му е приключило и е постановено решение № 62/30.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 232/18 г. по описа на БАС, с което първоинстанционната присъда № 18/29.06.18 г. е била потвърдена като правилна и законосъобразна.        Въззивното решение е влязло в сила на 26.06.2019 г.

Твърди се, че воденото против ищеца наказателно производство за времето, през което същият е бил обвиняем, съответно подсъдим е продължило 3 години и 3 месеца, като процесуалните действия по ЗМВР с негово участие се провеждат от м. май 2013 г. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразните действия на ответната прокуратура, свързани с незаконно воденото срещу ищеца наказателно производство за времето от 23.03.2016 г. до окончателното приключване на делото на 26.06.2019 г., на същият са причинени значителни неимуществени вреди, както и имуществени такива. През този период ищецът е ограничил контактите си, затворил се е в себе си, изживявал е тежко това, че спрямо него несправедливо е повдигнато и поддържано обвинение и се води наказателно производство за престъпление, което не е извършил и към което по никакъв начин не е бил съпричастен. Това обвинение е било пряко свързано с упражняваната от него престижна и отговорна професия на лекар хирург. Твърдения и обвиненията са били за немарливо изпълнение на професията му като хирург, като страхът, който се е породил и поддържал у него през всичките тези години, е оставил трайно негативно отражение в неговата психика и създал дискомфорт в социалните му контакти, личен и професионален живот. Ищецът е бил принуден да търпи обидни и недопустим правни квалификации по свой адрес, като в пледоарията си пред ОС представителят на прокуратурата определя деянието, в което е обвинен ищецът като убийство и индиректно нарича двамата подсъдими „убийци“. Дълго време след това заседание ищецът е изпитвал срам и са били дълбоко засегнати неговата чест и достойнство, независимо от постановената оправдателна присъда. С повдигнатите и поддържани обвинения от прокуратурата, освен наказанието лишаване от свобода, ищецът го е грозяло и наказание лишаване от право да упражнява неговата професия и дейност, каквито наказания са искани в пледоарията на прокурора. Заплашен е бил да загуби правото да упражнява професия, за която през целия си живот се е подготвял, както и да загуби знания и умения, придобити през дълъг период от живота си. За всичките тази години се твърди, че ищецът е бил принуден да живее в страх, под постоянен стрес, както и да вижда пред себе си едно несигурно бъдеще, като реално е живял с мисълта, че както спрямо него се води едно производство за престъпление, което не е извършил, така и би могъл да бъде осъден за нещо, което не е извършил и за деяние, към което по никакъв начин не е бил съпричастен. Преживеният емоционален стрес, който е предизвикал този незаконен процес и тежкото отражение върху психиката на ищеца, е довело до изключително тежки последици за личния му живот. Стигнало се е до раздялата с жената, с която е съжителствал дълги години преди това, като причина за тази раздяла е била промяната в поведението на ищеца, която промяна е предизвикана единствено и само от незаконосъобразните действия, изразяващи се в неоснователно повдигнато обвинение за престъпление, което не е извършил. Независимо, че всичко е приключило се твърди, че ищецът никога няма да може да върне доброто си име и авторитет, какъвто безспорно е имал преди да му бъдат повдигнати обвинения. Никога няма да може да върне безвъзвратно отминалите години, които са най-продуктивните за човек на тази възраст и никога няма да може да получи отново пропуснатите възможности за израстване в кариерата. Тежкото отражение върху психическото и емоционалното състояние на ищеца, е довело до влошаване на здравословното му състояние, като се претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания в резултата на незаконните действия на Прокуратурата на РБ. За справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди се претендира сумата от 200 000 лв., като освен вредата се претендира заплащане и на натрупаната законна лихва върху тази сума, считано от постановяване на окончателния съдебен акт 26.06.2019г. Претендира се още и заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, а именно сумата от 500 лв. - заплатено възнаграждение по ДП и сумата 800 лв. възнаграждение за защита пред АС Бургас. Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

         Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. В отговора се оспорва по основание претенцията, както и претендирания размер на обезщетение. Твърди се, че не са ангажирани доказателства по отношение на процесуалното поведение на ищеца К., доказателства по отношение на продължителността на досъдебната и съдебната фаза. Оспорва се размерът на претендираните имуществени вреди, като се твърди, че договорените заплатени размери надвишават минималните такива, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихви, като се твърди, че датата  26.06.2019 г. не следва да бъде начален момент за присъждането на такива.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител по закон, моли съда да постанови решение, с което остави без уважение исковата претенция.

         От фактическа страна се установява следното :

През 2014 г. в ОД на МВР Сливен е било образувано ДП № 116/2014 г., като в хода на проведеното разследване наблюдаващия прокурор от ОП Сливен е намерил, че са налице достатъчно доказателства за ангажиране на наказателната отговорност на ищеца д-р С.Н.К. и на д-р П. П., като на двамата е повдигнато обвинение и същото е предявено на 23.03.2016 г. Повдигнатото обвинение е било за престъпление по чл. 123 ал.1 предл. 2 от НК, а именно за това, че на 20.05.2013 г. в гр. Сливен, в качеството си на хирург в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ АД Сливен, С.Н.К., като лекар оператор, при независимо съпричиняване с д-р П. Й. П. причинил смъртта на Р. Р. К., на 77 години, от с. К., общ. Сливен, настъпила на 25.03.2013 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като нарушил медицинските стандарти, утвърдени в раздел 4 на Наредба № 20/23.06.2010г.

Бил е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 312/2016 по описа ОС Сливен. При разглеждане на делото са били проведени 15 съдебни заседания с участието на ищеца. В хода на наказателното производство, неговата досъдебна и съдебна фаза са били разпитани множество свидетели, почти всички от които колеги на ищеца и медицински персонал в лечебното заведение и отделението, в което той работи, вкл. и такива от ръководния състав. В хода на съдебното следствие по искане на представителя на прокуратурата е допуснато изменение на обвинението, като правната квалификация на деянието е  останала същата, а именно престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Разглеждането на делото е приключило с  постановяване на присъда № 18/29.06.2016 г., постановена по НОХД № 312/2016 г. по описа на СлОС, с която ищецът С.К. и другият подсъдим П. П. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Против така постановената присъда ОП - Сливен е депозирала протест и допълнителен такъв, като пред БАС било образувано ВНОХД № 232/18г. В съдебното производство представителят на АП - Бургас е заявил, че не подържа протеста на ОП - Сливен, но не го е оттеглил. След проведеното първо заседание по делото, съдът е възобновил съдебното следствие и продължил дейността по  събиране на доказателства. След проведени 2 заседания по делото, разглеждането му е приключило и е постановено решение № 62/30.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 232/18 г. по описа на БАС, с което първоинстанционната присъда № 18/29.06.18 г. е била потвърдена като правилна и законосъобразна.        Въззивното решение е влязло в сила на 26.06.2019 г.

Воденото против ищеца наказателно производство за времето, през което същият е бил обвиняем, съответно подсъдим е продължило 3 години и 3 месеца, като процесуалните действия по ЗМВР с негово участие се провеждат от м. май 2013г.

От показанията на разпитаните в с.з. свидетели се установява, че ищецът през периода на воденото наказателно производство е ограничил контактите си, затворил се е в себе си, изживявал е тежко това, че спрямо него несправедливо е повдигнато и поддържано обвинение и се води наказателно производство за престъпление, което не е извършил и към което по никакъв начин не е бил съпричастен. Това е нанесло поражение на неговия авторитет и упражняваната от него престижна и отговорна професия на лекар хирург. Страхът, който се е породил и поддържал у него през всичките тези години, е оставил трайно негативно отражение в неговата психика и създал дискомфорт в социалните му контакти, в личен и в професионален живот. Дълго време след съдебните заседания ищецът е изпитвал срам и са били дълбоко засегнати неговата чест и достойнство, независимо от постановената оправдателна присъда. С повдигнатите и поддържани обвинения от прокуратурата, освен наказанието лишаване от свобода, ищецът го е грозяло и наказание лишаване от право да упражнява неговата професия и дейност, каквито наказания са искани в пледоарията на прокурора. Заплашен е бил да загуби правото да упражнява професия, за която през целия си живот се е подготвял, както и да загуби знания и умения, придобити през дълъг период от живота си. През всичките тези години се сочи, че ищецът е бил принуден да живее в страх, под постоянен стрес, както и да вижда пред себе си едно несигурно бъдеще. Преживеният емоционален стрес, който е предизвикал този незаконен процес и тежкото отражение върху психиката на ищеца, е довело до изключително тежки последици за личния му живот. Стигнало се е до раздялата с жената, с която е съжителствал дълги години преди това, като причина за тази раздяла е била промяната в поведението на ищеца, която промяна е предизвикана единствено и само от незаконосъобразните действия, изразяващи се в неоснователно повдигнато обвинение за престъпление, което не е извършил. Несправедливото обвинение  е дало тежко отражение върху психическото и емоционалното състояние на ищеца и довело до влошаване на здравословното му състояние.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са ангажирани писмени доказателства – възнаграждение в размер на 500лева заплатено на 29.03.2016г. по ДП № 116 „ИП“/2014г. по описа на ОД на МВР Сливен и възнаграждение в размер на 800лева заплатено на 10.12.2018г. за защита по ВНОХД № 232/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Същите като взаимодопълващи се, съдът кредитира изцяло. Съдът даде вяра и на показанията на разпитаните в с.з. свидетели, тъй като същите излагат преки впечатления и съдът няма повод за съмнение в тях.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

         Правна квалификация на претендираните права – чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, изпълващо състава на  чл.123, ал.1 от НК в продължение на 3 години и 3 месеца. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в трайно негативно отражение в неговата психика и  дискомфорт в професионалните и социални контакти. Търпени са негативни психични изживявания за периода от 3 години и 3 месеца, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред колеги, семейството, близки и познати, както и пред обществото, негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените вреди, техния интензитет и трайност.

Предвид продължителността на незаконното повдигане и поддържане на незаконно обвинение от 3 години и 3 месеца, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото съдебно минало, интензитета на търпените от него отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 35 000лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 200 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за

разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на

вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тези разноски като пряка последица от повдигнатото незаконосъобразно  обвинение, са имуществена вреда и те следва да бъдат обезщетени от ответника в настоящето производство. По делото са представени доказателства за платено възнаграждение за адвокатска защита - 500 лева в досъдебното производство и заплатени 800лева в производство пред въззивната съдебна инстанция по ВНОХД № 232/2018г. по описа на Апелативен съд - Бургас. До този общ размер от 1 300лева претенцията за присъждане на обезщетение се явява основателна и следва да бъде уважена.

Върху претенциите за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва, считано от влизане на оправдателната присъда в сила – 26.06.2019г. /ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 440 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш   И

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София, бул.”Витоша“ № 2  ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 18/29.06.2016 г., постановена по НОХД № 312/2016 г. на СлОС, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 200 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София, бул. ”Витоша“ № 2  ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 300 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 18/29.06.2016 г. постановена по НОХД № 312/2016 г. на СлОС, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София, бул.”Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 440 лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :