О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.07.2019 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Бургас, ХLIV-ти
наказателен състав, на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно частно дело № 3018/2019 г.
по описа на Районен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
Образувано
е по жалба на М.Д.И., ЛНЧ **********, изд. на **.**.**** г., живущ в гр. Б.,
кв. Р., м. Л., къща * – **, против Постановлението на Бургаска районна
прокуратура от 27.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 909/2018г. по описа на 05 РУ - Бургас, пр. пр. № 3280/18г. пo описа на РП- Бургас, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр
ал. 1 НК.
В жалбата се иска отмяна на
обжалвания прокурорски акт, като в жалбата се сочат доводи в подкрепа на искането.
Описано е, че заканата срещу телесната неприкосновеност на жалбоподателя И. се
установявала, както от неговия разпит, така и от разпита на свидетелката Д. и
от представения по делото видеозапис от охранителна камера. Сочи се, че
прокурорът е обсъдил доказателствата по делото едностранчиво, като в
постановлението на прокурора било посочено, че свидетелят И. не бил чул
репликите, отправени към него тъй като същият е бил със слушалки, но е описано
от друга страна, че заплахата можела да бъде отправена и с жестове и знаци. Описано е, че според жалбоподателя,
е налице извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр
ал. 1 НК. С тези доводи моли за отмяна на атакуваното постановление, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
По
допустимостта:
На първо място, следва да се посочи
следното: нормата на чл. 243 от НПК предвижда два процесуални пътя за
ревизиране постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на
наказателното производство - единият е по реда на съдебния контрол, а другият е
по пътя на вътрешноинстанционния ред в рамките на прокуратурата. Посочените две
възможности не са уредени в условията на алтернативност. Внимателният прочит на
разпоредбата на чл. 243, ал.10 /предишна ал. 9, бр. 63 от 2017 г. на Държавен
вестник/ от НПК налага извода, че на страните не е предоставено правото на
избор към кой от двата пътя за правна защита на твърдените от тях права да се
насочат. Съгласно посочената разпоредба
– „Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато
производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в
останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Съгласно ал. 1 на същия член, то Прокурорът
прекратява наказателното производство: т. 1. в случаите на чл. 24, ал. 1
/каквато е посочена в случая/. Следователно се налага извод, че в случая
жалбоподателят, е избрал да депозира жалба пред съд, тоест избрал е този начин
за проверка на законосъобразността на атакуваното постановление. Това
процесуално поведение е в съответствие и с описаната форма на обжалване в края
на Постановлението- „ПОСТАНОВЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано по реда на чл.243,
ал. 4 от НПК в седемдневен срок от получаване на преписа пред Районен съд - гр.
Бургас.”. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена пред надлежен
орган и
от надлежна страна- М.Д.И., ЛНЧ **********, изд. на **.**.**** г., живущ
в гр. Б., кв. Р., м. Л., къща *– **-пострадал. Съдът приема и че жалбата е
подадена в законоустановения срок- законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
ал. 4 от НК, тъй като видно от представеното в цялост пред съда ДП, ведно с
всички материали по същото, то са
налични доказателства за точната дата на получаване на постановлението, а именно на 08.07.2019 г. лично от М.Д.И., ЛНЧ **********,
изд. на **.**.**** г., живущ в гр. Б., кв. Р., м. Л., къща * – **. С оглед на
изложеното срокът за депозиране на
жалбата е спазен, като същата е с вх. Рег № 8956/15.07.2019 г. на БРП, като същата, ведно с цялото ДП и атакуваното
постановление е била изпратена по компетентност на съда още на следващия ден
със съответно писмо на наблюдаващия прокурор. Съгласно чл.243, ал.4 /предишна
ал. 3, ДВ бр.63, 2017г./ от НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да се атакува от обвиняемия, от пострадалия
и от ощетено юридическо лице, ако съществува такова.
Съгласно чл.74, ал.1 от НПК „пострадал” е лицето,
което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. По
силата на чл. 74, ал.1 и 2 НПК качеството на пострадал по смисъла на
наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени
вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху
неговите наследници. Както бе посочено по-горе с атакуваното постановление
прокурор от БРП приема, че от проведеното разследване не са събрани
доказателства за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С тези мотиви и на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, като жалбата видно от естеството на престъплението /съображения, за
което съдът ще изложи по същество по-долу в настоящия съдебен акт/, то жалбата
е подадена от надлежна страна и е допустима и на това основание, като подадена
от лице, което се легитимира като пострадало лице по смисъла на цитираните
законови разпоредби, като правата му като такова са му били разяснявани и в
хода на досъдебното производство. Следва да се посочи, че разпоредбата на
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, е сред престъпленията
против Телесната неприкосновеност, разположени в Глава Втора от Особената част
на НК, престъпленията по Раздел четвърти
„Принуда”. Тук следва да се
посочи, че при заканата с престъпление е
налице особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на
психичните процеси, в резултат на които се формира волята на човека, е заканата
с престъпление против личността или имота на пострадалия или против личността
или имота на неговите ближни, кога- то това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Разглежданото престъпление е уредено в
чл. 144 от НК. Основният състав на заканата е даден в първата алинея на чл. 144
от НК, като са предвидени и квалифицирани състави във втората и третата алинея.
По основния състав разглежданото престъпление е от частен характер, като така в
закона е подчертан личният момент на отрицателните емоции, които то може да
предизвика у жертвата. От обективна страна характеристиката на заканата с
престъпление съдържа няколко момента. Преди
всичко трябва да се отбележи, че изпълнително деяние се осъществява чрез
действие. То се изразява в обективиране на намерение
от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или негови
ближни- против личността или против неговия имот. В случая досъдебното
производство се е водило за престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК, и следователно лицето- жалбоподател, се явява легитимирана страна,
която може да сезира съда, поради което и жалбата се явява допустима такава и
след като същата е подадена в законовите срокове, то тя подлежи на разглеждане
по същество.
На следващо място, идва да се посочи, че
съгласно чл. 243, ал.5 от НПК /предишна ал.4, ДВ бр.63 от 2017 Г./- Съдът се
произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В рамките на това производство
съдът може само да направи преценка дали извършените до този момент действия
удовлетворяват стандарта "обективно, всестранно и пълно разследване".
Съдът няма правомощия и да дава задължителни указания на прокурора да внесе
обвинителен акт в съда, защото обвинителната функция е изцяло в правомощията на
държавното обвинение.
Тук следва да се посочи, във връзка с
обстоятелството, че жалбоподателят е датски гражданин, със статут на постоянно
пребиваващ, като от данните по делото се установява, че живее в България на
горепосочения адрес, като владее български, но не на достатъчно добро ниво, при
положение, че същият е депозирал пред съда на български език мотивирана жалба, от
която личи добро познаване на материалите по делото и собствена интерпретация
на събрания по делото доказателствен материал, съдът
счита, че правото на защита и въобще правата на лицето в това производство по
контрол съдебен такъв на прокурорския акт, не може да се приеме за нарушено, а
напротив същото е било надлежно упражнено, като и в жалбата няма каквито и да
било искания и в тази насока, дори и актът на съда евентуално да бива
превеждан. Следователно съдът намира, че не са нарушени принципите,
регламентирани в чл.6 §3 б.“е“ на ЕКПЧ, на чл.1 §13 от Директива 2010/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство.
По
основателността:
Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
За да постанови своя краен
акт, представителят на държавното обвинение е достигнал до заключението, че от
събраните в хода на проведеното разследване доказателства не са налице
достатъчно доказателства за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. В мотивите на постановлението си прокурорът след пространно изложение на приетата от него за
реализирала се фактическа обстановка, изведена от представителя на държавното
обвинение след анализ и съпоставка на събрания по делото доказателствен
материал, посочване кой от същия кредитира и защо, и обосноваване на изведеното
на база доказателствата заключение за прекратяване на ДП на горепосоченото основание.
За да посочи, че е наличен според него правен извод за липса на извършено
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, както и за
престъпление от общ характер въобще, то прокурорът е посочил и описал като факти, както следва:
Досъдебно производство ДП №
909/2018г. по описа на 05 РУ - Бургас, пр. пр. № 3280/18г. пo
описа на РП- Бургас е образувано на
29.11.2019г. и е било водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
По посоченото ДП няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
В хода на разследването според представителя на държавното обвинение
се установява следната фактическа
обстановка:
Свидетелят М.И., живеел в къща, находяща се в
гр. Б., кв. П., местност „Л.“ от *****г. В съседство живеел и свидетелят М. Д.
Къщата на посочените свидетели се намирали една до друга, като всяка имала
прилежащ двор. Отношенията между посочените свидетели рязко се влошили през
2018г., като повод за това било поставянето на водна помпа в двора на Д., което
поставило в опасност електрическия кабел за къщата на И.. Впоследствие между
двамата често възниквали конфликти по различни причини. Свидетелят И. имал
кучета в двора си, които смущавали свидетеля Д., като също ставали причина за
скандали между тях.
На 18.08.2018г. между свидетелите Д. и И. възникнал пореден скандал,
тъй като последният паркирал автомобила си с пред къщата на Д.. Освен това
кучетата на И. се разхождали свободно в двора му, в непосредствена близост до
оградата и двора на Д., като лаели постоянно. Между двамата не са били
разменяни реплики, съдържащи заплахи за живота или други. Малко след това
свидетелят И. се прибрал в дома си, Д. също. Около половин час по - късно,
докато свидетелят И. стоял на стол пред дома си и пиел кафе, свидетелят Д. се
приближил до оградата, като отново му направил забележка за кучетата. По това
време И. бил със слушалки и не чувал какво му казва, като в отговор махнал
пренебрежително с ръка - „остави ме намира“. Малко след това, свидетелят И.
видял, че Д.разговаря по телефона и чул, че споменава името му. Почувствал се
заплашен и подал сигнал на телефон 112.
След описания случай, между Д. и И. на са възниквало повече конфликти.
Така изложената фактическа обстановка, според наблюдаващия прокурор се
подкрепя от събраните по делото доказателства. При разследването са били
разпитани всички установени свидетели, имащи отношение по случая и са били
извършен всички необходими и възможни действия по разследването, според
прокурора.
В постановлението, в мотивната му част е
посочено, че действително в показанията си, свидетелят И. излага твърдения, че
свидетелят Д. е държал нож с острие около 40 см. и го размахвал, докато му
говорел през оградата. Това негово твърдение, обаче прокурорът е заключил, че не се подкрепя с други доказателства.
Свидетелката Д., която по това време е била отвън пред дома си и е имала
видимост към случващото се заявява, че не е видяла Д. да държи нож или някакво
друго оръжие. Самият Д. в показаният си отрича да е държал нож, с цел отправяне
на заплахи към И., но заявява, че е възможно да е държал прибор за барбекю, тъй като по това време готвел месо на него. На
следващо място в показанията си свидетелят И. заявява че не е чул Д. да отправя
закани за убийство спрямо него или каквито и да е други заплахи, тъй като през
цялото време бил със слушалки, отделно от това не разбирал добре български
език. Единственото, което твърди, че разбрал, е че Д. го обижда с думите „талибан“, „циганин“, „бандит“. Свидетелката Д. твърди, че е възприела
реплики отправени от Д. към И., а именно „Ще те заколя, ще те обеся и ще те
изселя оттук“, както че И. не е обърнал никакво внимание и махнал с ръка. Д.
отрича да изричал твърдените от нея думи. От своя страна И. е бил със слушалки
не е възприел такива реплики.
В мотивната частта на постановлението е
посочено също, че не са установени свидетели, които да са възприели, твърдените
от Д. реплики, отправени към И. от страна на Д. Показанията на посочената свидетелка
прокурорът е преценил и с оглед добрите
й отношения с И. и лошите такива с Д.
В хода на досъдебното производство е бил приобщен като веществено
доказателство оптичен диск, съдържащ записи от камери: видеонаблюдение.
От извършения оглед на ВД и приложените към него снимки, според представителя
на държавното обвинение е видно, че действително свидетелят М. Д., намирайки се
двора си, говори на И., който пък се намирал в своя двор, пред дома си, на стол и със слушалки в ушите. При преглед на
записа се установява, че свидетелят И. стои напълно спокойно на стола, без да
обръща внимание на това, което му говори свидетелят Д. и действително маха с
рака със знак „не ме занимавай“. Описаното в оглед на ВД потвърждава
показанията на И., че не е възприел закани за убийство или други заплашителни
реплики от страна на Д., тъй като е бил със слушалки и обективно не е имал
възможност ги възприеме.
Изведен е извод в
постановлението, че се касае за битов скандал между И. и Д., плод на влошените
им междусъседски отношения и всеки излага в ДП-то тезата, която обслужва
собствените му интереси. Прокурорът е отбелязъл
изрично, че всички свидетели, в показанията си заявявали, че скандалът,
включително обидите и заплахите, били плод на влошените отношения между
посочените лица, който имали множество предишни скандали, преди гореописания.
В заключение в прокурорския акт е посочено, че не са се събрали
категорични и безспорни доказателства за изречени от свидетеля Д. закани с
убийство спрямо И.. В конкретния случай дори да се приемело, че такива са
изречени, каквито са твърденията на свидетелката Д., те не са могли и не са
възбудили основателен страх от осъществяването им у И., към който са били
насочени. С тези доводи прокурорът е достигнал до своите правни изводи.
Подчертал е изрично, че самият И. казва в разпита си, че не е възприел
заплашителни реплики от страна на Д., тъй като е бил със слушалки в ушите и е
слушал музика, както и че не разбира добре български. На следващо място видно
от извършения оглед на ВД,е посочено, че той стой спокоен в двора си и пие
кафе, като маха с ръка на Д. в знак да го остави на мира. От действията му не
можело да се направи извод, че е възприел закани с убийство или други
заплашителни реплики, още по - малко че се е почувствал застрашен. Относно
твърденията му, че Д. е размахвал нож с дълго острие, следва да се отбележи
според прокурора, че те не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.
Предвид резолюцията на записа от видеокамерата, не можело да се установи какво
държи Д. в ръцете си. Видно е обаче, че в нито един момент Д. не насочва това,
което държи в посока към И.. В конкретния случай, дори да се приемело, че
действително Д. е държал нож в ръката си, с оглед разстоянието, на което са се
намирали двамата - той и И., един от друг, с преграда между тях, тези негови
действия не биха могли да се приемат като закана с убийство от страна на Д.
спрямо И., както и не са от естеството да възбудят основателен страх у него.
Всички гореописано прокурорът е обосновавал извод, че липсват безспорни
и категорични доказателства, спрямо свидетеля М.И. да са били отправяни закани
с убийство от страна на свидетеля М. Д., от които би могло у него да възникне
основателен страх от осъществяването им.
На следващо място в постановлението са намерили място и съждения
относно правната природа на престъплението по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК, съотнесени към приетата за реализирала се
фактическа обстановка, като е посочена е релевантна съдебна практика. Изрично е
описано, че в конкретния случай, дори да се приеме, че са изречени заплашителни
реплики от страна на Д., те не са били възприети от И., а в практиката си ВКС е
последователен, че това престъпно деяние следва трябва да има конкретен
адресат, който да възприеме заплашителните действия или действия. Доколкото поначало, с извършване на престъплението по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК обективираната
чрез думи или действия закана за убийство, следва да е възприета като реална и
можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й, предвид установените
по делото фактически положения, включително за трайно влошените отношения между
свидетелите И. и Д. и честата повторяемост на инциденти от вида на
инкриминирания, такива изводи не биха могли да бъдат направени в конкретния
случай е заключението на прокурора, който считам, че не е налице съставомерно деяние по чл. 144 ал. 3 от НК. Приел е, че
престъплението не е било извършено нито от обективна, нито и субективна страна,
както и че не са налице доказателства за извършено друго престъпление от общ
характер, поради което наказателното производство е следвало да бъде прекратено
и е прекратил същото на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съдът след като се запозна с материалите по досъдебното производство,
както и с акта на прокурора и въведените в жалбата възражения, срещу прекратителното постнановление на
прокурора намира следното:
Прокурорът, видно от дотук изложеното по-горе, в качеството си на господар
на досъдебната фаза, е провел съвместно с органите по разследване едно активно
като действия по разследване производство, като в кориците на досъдебното
производство са били събрани множество и всички обективно възможни
доказателства, свързани с процесния конфликт, на база
на които не само да се изведе една проследователна в
хронологичен, времеви и смислов аспект фактическа обстановка, описваща
развилите се действия и участващите в същите лица, но и на база същата да се
достигне до съответни правни изводи, каквито и прокурорът след обстоен доказателствен анализ е извел. Съдът, който в настоящото
производство, проверява преди всичко в рамките на досъдебното производство дали извършените до
този момент действия удовлетворяват стандарта „обективно, всестранно и пълно
разследване“, като съдът няма правомощия да дава задължителни указания на
прокурора да внесе обвинителен акт в съда, защото обвинителната функция е
изцяло в правомощията на държавното обвинение, намира, че проведеното по ДП
разследване напълно покрива стандартите на „обективно, всестранно и пълно
разследване“, и се явява именно такова. Това е така, тъй като видно от
събраната по делото доказателствена съвкупност, то
безспорно се установява, че е събран солиден набор от писмени и гласни
доказателства, в това число по делото е бил приобщен и диск, със запис от
охранителна камера, записала процесния конфликт, на
който е бил извършен детайлен оглед и са били извадени множество снимки, като
под всяка от тях, словесно е описано развитието на действията по конфликта. По
делото са били разпитани и то подробно и нееднократно и съпричастните към
ситуацията лица- в това число И. и Д., няколко пъти, както и свидетелката С. Д.
/живееща в къща в съседство на двамата и в добри приятелски отношения с И. и
влошени такива с Д./; по делото са налице и множество докладни записки, в които
съответните оперативни работници са обективирали
установените от тях обстоятелства по конфликта между посочените лица, приобщени
са и жалбите, подадени от И., протокол за предупреждение по ЗМВР, Постановление
за назначаване на преводач, тъй като свидетелят И., макар и очевидно постоянно
пребиваващ в България от 2015 г., и вече с придобито ЛНЧ, е датски гражданин,
което е наложило, макар и по делото да са събрани достатъчно доказателства, че
има познания по български език, с оглед гарантиране на правата му, да му бъде
осигурен преводач. Наличен по делото е и горецитираният
протокол за оглед на ВД, в който е обективирано визуализирането на файловете, намиращи се на
ВД-то- оптичен носител- компактдиск /стр. 34-50 от ДП/. Приложена е също и
справка за съдимост на лицето- Д., както и справка за задграничните му
пътувания, като делото е било спирано с нарочно постановление на прокурора и
впоследствие възобновявано, след отпадане на пречките, довели до спирането му,
като свидетелят М. Д. е бил обявяван за ОДИ с мярка- „установяване на адрес“ и
е бил установен на ГКПП Калотина, при влизането му в РБългария
/стр.65 от ДП/ като впоследствие на дата -12.06.2019 Г. е и бил разпитан в качеството на свидетел относно процесния случай /стр.69 и следващите от ДП/. Едва след
провеждане на тези действия, по събиране на доказателства и след докладване
делото на прокурора, и при изготвяне и на мотивирано мнение от страна на
разследващия полицай, отново със заключение, че е налице хипотезата на чл.24,
ал.1, т.1 НПК и наказателното производство следва да бъде прекратено,
прокурорът се е произнесъл с атакувания понастоящем прокурорски акт. При този
набор от доказателства, солиден такъв и при направени и според съда обективно
всички възможни действия по разследване, то настоящият съдебен състав намира,
че разследването по случай е било проведено обективно, всестранно и пълно, като
разследващите органи са проявили и активност и инициативност, при събирането на
доказателства по ДП-то. При така релевираната доказателствена съвкупност и при обследване и на двете
взаимоизключващи се тези на участващите в ситуацията лица- И. и Д., то съдът
намира, че по досъдебното производство са били проведени всички необходими
действия, на база на които да се изведат съответните правни и фактически
изводи.
В този смисъл, прокурорът на база именно тази доказателствена
съвкупност по ДП, и в обследване на нейната пълнота и на места вътрешна
противоречивост, предвид диаметрално противоположните тези на И. и Д., за процесния случай
и участието на всеки от тях в същия, и при правен анализ, на доказателствата,
прокурорът е извел своите решаващи изводи. Съдът след като се запозна, както в
детайли с материалите по ДП, така и с постановлението на наблюдаващия прокурор,
съотнесено към възраженията в жалбата на
жалбоподателя И., намира, същите за неоснователни, а атакувания прокурорски акт
за правилен, законосъобразен и обоснован и като такъв намира, че същият следва
да бъде потвърден. Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира, с
приетите от прокурора, са развили се фактически обстоятелства по ДП-то, като
приема за действително реализирала се именно посочената фактическа обстановка,
която е напълно съответна на доказателствения
материал по делото, поради което не намира и за необходимо да преповтаря
същата, като счита, че следва да се спре само на някои моменти по фактите и
правното, във връзка с наведените в жалбата в този смисъл възражения, като
отново следва да се подчертае, че според БРС, прокурорът е извел и обосновани и
правилни правни изводи и законосъобразно е прекратил производството и то на
посоченото правно основание.
Следва да се посочи, според съдебния състав, в допълнение на
гореизложеното за правната природа на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, че съгласно тази законова разпоредба, то чл.144, ал. (3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.,
изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.,
бр. 26 от 2010 г., доп., бр. 16 от 2019 г. Сравнение с предишната редакция) Ако деецът се е заканил с убийство или
деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или е извършено в
условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода до шест години,
като съгласно ал.1 на чл.144 НК-Който се закани на другиго с престъпление
против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите
ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Съдът намира, че правилно представителят на държавното обвинение е
заключил, че в случая, деянието се явява несъставомерно,
както от обективна, така и от субективна страна. Заканата е съставомерна
само когато е обективирано намерение за извършване на
престъпление било против личността, било против имота на пострадалия или
неговите ближни, като заплашването като елемент от фактическия състав на
престъпление трябва да бъде част от реалността, т.е. да принадлежи на познаваемите
процеси и явления и същото да бъде в
състояние да създаде възможност за съществуване на реална опасност деецът да
осъществи обективираното намерение, като същевременно
личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави
възможно вземането на такова решение и то бързо. Когато пострадалият възприеме
заканата с престъпление- в случая по ал. 3 с убийство /по която правна
квалификация се е водило ДП-то/, деянието се счита довършено, когато обективираното
от дееца намерение за извършване на престъпление против личността или имота на
заплашения или на неговите ближни стигне до съзнанието на жертвата. / Вж. Ненов,
Ив. Наказателно право... Ос. част. Т. I, е. 425; вж. и Р 10-85-1,368-86-П.Вж. Р
203-71-II, 10-85-1, 539-86-Н.Вж. в този смисъл Ненов, Ив. Наказателно право...
Ос. част. Т. I, с. 425/. В случая,
съдът намира, че тази хипотеза не е налице. Очевидно е, а и безспорно се
установява по делото, че свидетелите И. и Д., който са съседи са в изключително
обтегнати междуличностови отношения, на конфликти и
противопоставяне, които ежедневно до датата на депозиране на жалбата, дала
начало на настоящото производство /тъй като се сочи, че след този момент
конфликтите между тях са преустановени/ са ескалирали под различна форма-
словесна, жестикуларна и т.н. Поводите очевидно също
са разностранни, начален такъв, както се сочи и в постановлението на прокурора
е поставянето през 2018 г /като И. е закупил имота си в съседство на Д. 2015
г./, на водна помпа в двора на Д., което поставило според И. в опасност неговия
кабел за електричество за дома му, оттам последвали през различни времеви
периоди, различни по интензитет пререкания- за това къде И. паркирал автомобила
си, дали това е пред къщата на Д. /като видно от огледа на диска при процесния случай джипът на И. е паркиран отсреща на двете
огради, но от другата страна на тротоара/, до това дали следва да са вързани
двете кучета на И., които видно отново от огледа на диска и извадените на база
същия снимки по ДП, свободно се разхождат в оградения двор на И. и лаят срещу
съседа му през оградата –Д. От своя страна, същият- Д., посочва в разпита си досежно процесния случай от
18.08.2018 г., че недоволството му и ръкомахането с ръце, което се вижда и на
оптичния носител и на извадените на база същия снимки, било насочено не лично
към свидетеля И., а към неговите кучета, като Д. не отрича, че и преди това е
правел опит да посочи с ръце „че все едно ще застреля кучетата“ /заявено в
разпита му/, като същият отрича категорично, както да е имал нож и то с 40 см
дължина, така и със същия да е заплашвал И., като описва, както правилно
посочва и прокурорът в своето постановление, че дори и да е имал нещо в ръката
си, извън телефона, по който говори, видно от записите в един момент, и че
държал евентуално прибор за барбекю. Заявеното от
този свидетел, намира опора и в заявеното от свидетелката Д. /от съседната на
него къща, която се вижда в далечината на записа/, че дори и тя не е видяла Д.
да държи нож или нещо друго в ръцете си. Такива изводи не могат да се направят
и на база записа по делото, като и там с оглед и лошата резолюция на същия, не
би могло да се прецени, дали Д. държи нещо в ръцете си, но същевременно ясно се
вижда /и с оглед размерите на предметите/, как точно са разположени къщите на
съпричастните лица и че къщите на И. и Д. са с една обща ограда –съседни са,
като и макар и оградата да не може точно да се прецени като височина от записа,
то все пак се вижда, че същата е достатъчно висока и кучетата на жалбоподателя И.,
находящи се в неговия двор и лаещи срещу излезлия в
двора и застанал на оградата Д., не могат да прескочат същата и или да нанесат
евентуално някакво телесно увреждане на този съсед или да го уплашат. Явно е и
по жестикулацията на Д., наблюдаваща се на записа, че същият ръкомаха
неодобрително, но вероятността тези невербални жестове да са насочени към
кучетата, а не към техния стопанин е голяма, а дори и да се приеме, че това е
защитна версия на Д., то пак една подобна жестикулация не може да се приеме
като закана за убийство или увреждане на телесната неприкосновеност на
свидетеля И.. Нещо повече, на записа се вижда и как И. съвсем спокойно си стой
седнал на стол в двора си и със слушалки на ушите слуша музика, като от време
на време пренебрежителна маха с ръка към своя съсед, което определено не може
да се приеме, че у И. е възникнал какъвто и да било основателен страх, че
съседът му ще му посегне или пък убие, още повече, че и двамата са на солидно
разстояние един от друг и ги дели ограда, която обективно Д. и да би искал не
би могъл да премине. В този смисъл, съдът намира, възраженията в жалбата за възникнал
основателен страх от осъществяване на цитираното престъпление спрямо И. от
страна на Д., за неоснователни такива и непочиващи на събрания по делото доказателствен материал. Още повече, че самият И. в своя
разпит посочва /стр.28 ДП/- „…не можах да
чуя какво ми вика, поради музиката, която слушах и не мога да кажа дали ме е
заплашвал с думи…аз слушах музика и не му обръщах внимание, като с жест ясно му
показах, че не искам да се занимавам с нищо..след това М. се прибра в къщата
си...“…като в разпита си на същата страница И. посочва и че – „….не съм чул да
отправя преки закани за живота ми, още повече че не разбирам всичко на
български..“. Следователно, съдът съответно и на приетото от прокурора
намира, че не е налице деяние по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, като се касае за един
очевидно пореден между страните битов и междуличностен конфликт. Тук само в
допълнение относно субективна страна на престъплението въобще
по чл. 144 от НК би могло да се посочи, тъй като такива
възражения са застъпени и в жалбата, неоснователни такива, че интелектуалният
момент на това престъпление включва съзнание у дееца, че отправя към
пострадалия заплаха с престъпление срещу личността или имота на жертвата или на
нейните ближни. Той съзнава също така, че заканата с престъпление се възприема
от пострадалия и че у последния може да възникне основателен страх за
осъществяване на престъплението против личността или имота. Видно от приетата фактология по делото, нито един от тези елементи не е
налице. Не е наличен и волевият момент на заканата с престъпление, изразяващ се
в цел заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното
осъществяване. И. в нито един момент, видно и от записа по делото не изглежда
да се чувства заплашен от Д., а напротив пренебрежително му маха в ръка.
Единствените инкриминирани реплики за „закана с убийство“ се съдържат косвено в
показанията на свидетелката Д., намираща се в близки отношения с И., като съдът
намира, че същите се явяват изолирани на база останалия събран по делото доказателствен материал и не следва да бъдат кредирани. За да се
приеме, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, е
необходимо да са обективирани изрази за осъществяване
на такива действия, които директно да изразяват намерение за лишаване от живот
и чието естество е такова, че да постигнат този резултат. В конкретния случай не
може да се направи извод за закана с посегателство върху телесната
неприкосновеност на И. от страна на Д. в посочения смисъл, поради което липсва съставомерен признак от състава на престъплението по
чл.144, ал.3 НК
Прокурорът в случая, според
настоящия съдебен състав, е подложил на
задълбочен анализ множеството събрани по
делото гласни и писмени доказателствени източници и е
извел към момента едни обосновани правни
изводи. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да
се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на
прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази
проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен
материал, който в случая е детайлно обследван от прокурора. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, като в случая, както съдът
посочи по-горе, намира, че разследването е било проведено именно като
обективно, всестранно и пълно такова и едва след това прокурорът е упражнил правомощието
си да прекрати производството по ДП /по чл. 242 НПК -правомощия на прокурора/.
Отново следва да се подчертае, от
съда, че в процедурата по чл. 243, ал. 5 /предишна ал.4/ НПК съдът не може да
подменя вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора). Следва да се
посочи, че е недопустимо съдът да указва на прокурора дали са събрани всички
доказателства по дадено дело за депозирането на обвинителен акт, тъй като би се
стигнало до подмяна на волята на решаващия орган, което обстоятелство ЗСВ не допуска.
Преценката на съда е само по отношение на изводите на прокурора дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, като тази проверка
не бива да се смесва със субективната преценка на прокурора да повдига
обвинение срещу конкретно лице. В тази връзка съдът намира, че след подробно
изложена фактическа обстановка, на база същата прокурорът е извел обосновани
правни изводи, че не е налице съставът на визираното престъпление, както и на
друго престъпление от общ характер, като тук следва да се посочи, че евентуално
обследване на престъпен състав по чл.144, ал.1 НК, се извършва по пътя на
частното обвинение и прокурорът не следва да излага доводи за това. Съдът
намира, че прокурорът е извършил необходимите действия, съвместно с подчинените му органи по разследване за разкриване на обективната истина по
делото, съответно на чл.14 НПК, и като
резултат е постановил един правилен, обоснован и законосъобразен акт-
атакуваното прекратително постановление, като е приел
че е налице хипотезата на чл-24, ал.1, т.1 НПК и че не извършено престъпление
от общ характер, като актът му следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата срещу
същия, съдът намира за неоснователна. / в този смисъл виж- Определение по ВЧНД № 906 по
описа за 2016 г. на БОС, С което в тази
му част е потвърдено определение по НЧД №4030 по описа за 2016 г. на БРС/.
В производството по чл. 243
от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на
прокурора, като в обхвата на тази проверка се включват преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието
да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, указвайки причините довели до неговата незаконосъобразност.
Съдебният контрол в това производството по е ограничен от посочените в същия
текст рамки и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по
разследването.
Въз основа на изложените съображения съдът
прие, че обжалваното постановление на прокурор при БРП следва да се потвърди
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от всички изложени
съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 /предишна ал.5, ДВ бр.63 от 2017 г./ от НПК Бургаски районен съд,
ХLIV-ти наказателен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на прокурор при Районна Прокуратура – гр.Бургас от 27.06.2019 г. за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство ДП
№
909/2018г. по описа на 05 РУ - Бургас, пр. пр. № 3280/18г. пo
описа на РП- Бургас, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр ал. 1 НК.
На основание чл.243, ал.7 от НПК определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас.
Препис от определението да се
изпрати на РП-Бургас и на жалбоподателя на посочения в жалбата адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: