Р Е Ш
Е Н И Е-42
Гр.В.
26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: А. П.
Членове :1. Д. М.
2.Г. Й.
при
секретаря А. А. ...........................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. в.гр.д. № 64
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори
,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №3 /16.01.2020 г. по гр.д.№433/2019 г.
по описа на Районен съд-Б. е осъдена Г.
д. „Г. п. гр. С. ЕИК ..да заплати на Б.В.В. с ЕГН ********** *** сумата
607.50лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн чл.
150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР
и 152.34лв. - мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата от 607.50лв., считано от 08.08.2019г. до окончателното и
изплащане.
Осъдена е Г. д.„Г.
п. гр. С. ЕИК . да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
100.00лв., 5.00лв. - държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в
полза на съда и 40.00лв. - възнаграждение за вещо лице.
Осъдена е Г. д.„Г. п. гр. С. ЕИК . да заплати на Б.В.В.
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 700.00лв. -
адвокатско възнаграждение
На основание чл. 242, ал.1 ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа.
Така постановеното от първоинстанционния съд
решение е обжалвано от Г. д."Г. п." -МВР, с адрес: гр.С.,
представлявана от директора С. И. К. чрез процесуалния си представител Й.С. - главен
юрисконсулт в отдел ПНО - ГДГП, с адрес за кореспонденция: гр. Р. тел. ; факс:
.
Поддържа се ,че
обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на процесуалния и
материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. Сочи
се ,че с молба от 13.01.2020г.
разгледана от съда (вписана е в протокола от с.з. от 14.01.2020г .въззивникът оспорил изцяло заключението на назначената по
делото счетоводна експертиза. Използваният от вещото лице израз „ действително положен
извънреден труд от нощен труд" не намирал правна опора нито в практиката ,нито в теорията. Същият
внушавал на съда извода, че ищеца е полагал труд който не му е заплатен. Това
било в противоречие и с нормативната уредба на извънредния труд както по КТ /
така и по ЗМВР, а именно от 2001 г., е сила от 31.03.2001 г.) Извънреден бил
трудът, които се полагал по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Установеното за ищеца
работно време било в рамките на 12-часово дежурство.
Съгласно Чл.18 от Наредба N2 81213-776 от 29.07.2016
г. държавните служители изпълняват
служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за
полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл.
11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции. Такива
заповеди не се твърди от ищеца да са издавани.
Твърди се ,че математическите изчисления, които правело
вещото лице като умножавало броя на
часовете нощен труд, умножен по коефициент 1,143, не водело като резултат до формиране на извънреден труд
(арг. гореизброените разпоредби).Поддържа се ,че заключението е неточно и
противоречиво,като се изразяват подробни доводи в тази накова.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС съдът бил длъжен да прецени всички правнорелевантни факти
от които произтича спорното право. Съдът трябвало да обсъди в мотивите на
решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се. Освен това трябвало да бъдат обсъдени
и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това
становище било застъпено в редица съдебни решения - решение № 164 от 04.06.2014
г. по гр. д. № 196/2014 г., г. к., III г. о. на ВКС, решение № 217 от
09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., г. к., IV г. о. на ВКС, решение № 223 от
19.06.2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г., г. к., IV г. о. на ВКС и др.
Поддържа се ,че още с исковата си молба пред
първоинстанционния съд, ищецът (пред БРС), допускал смесване на нормите относно нощния труд и
извънредния труд, като създавал несъществуваща конструкция на "извънреден
нощен труд" и неправилно интерпретирал цялостната правна уредба по тази
материя. Тази конструкция била неправилно възприета и в обжалваното съдебно решение.Категориите
"извънреден труд, формиран от нощен труд", съответно за
"извънреден труд, формиран от дневен труд", не били сред видовете
труд ,които урежда трудовото законодателство. Трудът или бил в нормите за
продължителност, определени от работодателя или от закона, или част от него бил
извън тях. Положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от
закона отчетен период представлявал съвкупност от сбора на отработените часове
дневен и нощен труд. Резултатът от сумирането установявал дали общо положеният
труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния
период или я надвишава, при което надвишаването представлява извънреден труд.
Сочи се ,че от заключението на назначената и приета
съдебно счетоводна експертиза било видно, че в случаите, когато ищецът е
полагал извънреден труд и/или нощен, той е бил заплащан от работодателя
своевременно.
Твърди се ,че в практиката на ВКС - Решение № 197 от
07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., Г. К., IV Г. О.(макар и да имало за
основен предмет произнасяне по въпроса за допълнителен отпуск) било прието ,че
при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР
се отчитало по специален ред, което правело недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Поддържа се ,че КТ не намирал субсидиарно приложение
по отношение на държавните служители като цяло и че нито в ЗДСл. ,нито в ЗМВР
имало препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ
се прилага "съответно", а напротив, във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Изложени
са подробни доводи в тази насока .
При съпоставянето на двата нормативни акта било видно,
че за разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова
ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на
работното време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното
време през нощта и тя е 8 часа. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143 ал.2 КТ извънредният труд бил
изрично забранен и не можело да надвишава 150 ч. годишно в хипотезите на чл.144 КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187 ал.7 ЗМВР
извънредният труд не можел да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускало извънредният
труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно. Тези различия не аргументирали извод за дискриминационно третиране на
конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните
условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с
работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват.
Иска се да бъде постановено решение ,с което
1. Да се отмени
като неправилно Решение №3
от 16 януари
2020г. на РС-Белоградчик, постановено по гр. дело №
433/2019г., с което РС- Б.ОСЪЖДА Г. д. Г. п.-МВР, с адрес: гр.С. да заплати на Б.В.В.
от гр.Р., сумата 607,50лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд с правно основание чл. 150, вр. с чл.140 КТ, вр. чл.178, ал.1, т.З,чл.187,
ал.5, т. 2 от ЗМВР и 152,34лв. - мораторна лихва , ведно със законната лихва от
08.08.2019г. до окончателното й заплащане, сумата от 700 лв. - адвокатско
възнаграждени,както и държавна такса и разноски от бюджета на съда.
2. На основание
чл. 78, ал.
8 от ГПК се
иска да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор от адв. С. И. при АК- В./л.19-20 от делото/, като
пълномощник на ,в който се изразяват
подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба.
Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за : неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР в размер на 1
000.00лв. и мораторни лихви върху тези възнаграждения в размер на 100.00лв. - с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б.В.В. излага в предявената искова молба :
Работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника ГД „Г.
п. длъжността "ст. граничен полицай" с място на работа - ГОДГ на
ТПУ-Б.. През периода 08.08.2016г. - 31.05.2017г. е работил на сменен режим със смени от 12 или 24 часа.
Ответника не му е платил възнаграждения за положен от него за исковия период
извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно
чл. 9 ал.1 НСОРЗ. Ответника е в забава при плащането, поради което се
претендира и мораторна лихва.
Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата
607.50 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд,
при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време и мораторни лихви в размер на 152.34лв., ведно със законната лихва в/у
главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Представя писмени
доказателства, претендира разноски.
Вещото лице по допуснатата от съда ССЕ е представило
заключение относно размера на претендираните възнаграждения и мор. лихви.
Представителя на ответника е оспорил предявените
искове. Брани се с правни доводи :
-не е налице празнота в норм. уредба ,относима към
Сл.ПО на ищеца, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ;
ЗМВР е
приложимият специален норм. акт;
-НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е
установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд;
- не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй
като установеното за ищеца работно време е в рамките на 12-часово дежурство и
не се твърди да са издавани заповеди за полагане на извънреден труд.
Ответникът е признал обстоятелствата, че ищецът работи по служебно
правоотношение, на длъжността "ст. граничен полицай" с място на
работа - ГОДГ на ТПУ- Б. и установеното за ищеца работно време е в рамките на
12-часово дежурство .
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Второинстанционното производство е
ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди
или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното
производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от
това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като
въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното
решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на
правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с
ОДМВР- В. че е полагал нощен труд за исковия период от 11.01.2015 г. до
11.01.2018 г., който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143,
както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло
поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.
31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г..
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е
приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира
за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ ) се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран
по друг математически начин ,който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.Може да се обобщи ,че в горната наредба
законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като
основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата,предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението,в рамките на което реализират правото си на
труд,поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители ,полагащи труд .Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време ,на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на първоинстанционния
съд ,че исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено
за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по своето
основание.
Във въззивната жалба се поддържа ,че изчисленията,
извършени от Съда ,били математически и правно неправилни,че не се базирали на никакъв нормативен акт , че били
в противоречие с доказателствата по делото и че бил неправилен
изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са
неоснователни с оглед на изложените по
–горе мотиви,които се възприемат и от другите равни по степен
съдилища-напр.решение №186/10.10.2017 г.на ОС-Т. по в гр.д.№182/2017 г.,решение №64/21.01.2019 г.
на ОС-В. по в .гр.д. 2300/2018 г. , решение
№464/12.04.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 255/2019 г., решение от
16.02.2018 г. на ОС-П. по в .гр.д.
912/2017 г., решение №400/29.03.2019 г.
на ОС-В. по в .гр.д. 44/2019 г. и мн.др.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от
въззивника доводи относно това,че районният съд
неправилно бил проследил и анализирал действието на подзаконовите
нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са регламентирали през
процесния период за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното
работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, че съществен порок на оспорваното
решение бил фактът , че то е постановено в резултат на неправилно тълкуване и
прилагане на закона и че Съдът погрешно допускал субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4
на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.;
изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и
доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от
2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Въззивният
съд не приема доводите на въззивника
поради изложените по-горе в решението доводи .
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика на ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС ,
Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК.С определение
№ 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието
на ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008
г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че разпоредбата на чл.
126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси продължава да намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР и след
отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след
тази отмяна и независимо от нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3
от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници,
продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в
системата на МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането
в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново
изрично е предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд
през нощта и на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение на
поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от
време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ.
Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБичл. 14 от ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС,
който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за меродавна правната логика, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение
.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с
Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед на обстоятелството ,че повереникът на въззиваемата страна е изготвил само
отговор на въззивната жалба без да е осъществил процесуално представителство на
въззиваевата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3/16.01.2020 г. по гр.д.№433/2019 г. по описа за 2019 г.на Белоградчишкия районен
съд .
ОСЪЖДА Г. д. „Г. п." гр. С. ЕИК . да заплати на Б.В.В.
с ЕГН ********** *** в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/