№ 600
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100512859 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12859/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. А. А. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №11689 от 05.07.2023 г постановено по гр.д.
№10214/2023 г на СРС , 180 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че А. дължи сумата от 2448,18
лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№92 в
гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 24.11.2022 г до изплащане на вземането,
389,86 лв. мораторна лихва от 16.12.2019 г до 03.11.2022 г върху посочената главница , и
21,07 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2019 г –
м.04.2021 г , ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №35225
от 09.12.2022 г по ч.гр.д. №64201/22 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 986,28 лв разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Исковата молба е нередовна , защото в нея са посочени общи сборове на дължими суми за
определени периоди , а не конкретно дължимата сума за всеки месец . Липсват подписани
договори между ищеца и ЕС за доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение . Не
се дължат суми за дялово разпределение , защото не е спазен чл.145 ЗЕ и в ЕС на ответника
1
не са монтирани индивидуални топломери . Действително в процесната ЕС няма техническа
възможност за прилагане на системата на дялово разпределение според чл.61 ал.2 т.1 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването , а в чл.26 от ОУ на ищеца е
предвидено , че в такива случаи разпределението се извършва от ищеца , но тези текстове на
подзаконов нормативен акт противоречат на чл.145 ЗЕ и съгласно чл.15 ал.3 ЗНА трябва да
се приложи ЗЕ . СТЕ не трябва да се кредитира като противоречиво и некомпетентно . Не се
дължат суми за дялово разпределение , защото такава услуга не е поискана и не е
извършвана. Доставката на топлинна енергия не е доказана .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.08.2023 г,
поради което въззивната жалба от 30.08.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Не
представлява нередовност на исковата молба претендирането на суми от периодични
задължения за определен период и не е необходимо ищецът да посочва всяка дължима
месечна сума поотделно . В този смисъл е трайната практика на съдилищата и на ВКС .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на процесния топлофициран имот .
Подписване на писмен договор между ищеца и/или ЕС за доставка на топлинна енергия и за
дялово разпределение не е необходимо.
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
2
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания ,
а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в
сроковете посочени в ОУ .
Безспорно в процесната ЕС няма техническа възможност за прилагане на системата на
дялово разпределение . В такъв случай съгласно чл.61 ал.3 във вр.чл.61 ал.2 т.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ , разпределението на топлинната
енергия се извършва от топлопреносното предприятие . Липсва противоречие с чл.145 ЗЕ ,
който не може да се тълкува изолирано , а само заедно с останалите норми на ЗЕ визиращи
разпределението на топлинната енергия – чл.139 ЗЕ -чл.146 ЗЕ . Видно от чл.143 ЗЕ и
чл.144 ал.6 ЗЕ законът допуска хипотези , в които да се разпредели доставена топлинна
енергия в ЕС и без да са монтирани индивидуални разпределители в част или във всички
имоти в ЕС . Утвърдени правни принципи са , че законът урежда правилото , а не
изключението ; както и че за невъзможното няма задължение . Следователно , в случая не е
налице „противоречие“ между ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването
/отм./ . На практика ЗЕ не съдържа и не претендира да съдържа изчерпателна уредба на
всички хипотези на разпределение на топлинна енергия в ЕС . Такава уредба е налице в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ и в действащата и Наредба
№Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването съгласно изричната делегация на чл.125
ЗЕ .
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства и данни би следвало според въззивника да
работят вещите лица .
3
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването /отм./.
СТЕ установява извършване на дялово разпределение от ищеца като топлопреносно
предприятие . Не е необходимо въззивникът да е „поискал“ извършване на дялово
разпределение – такова се дължи от ищеца съгласно чл.61 ал.3 във вр.чл.61 ал.2 т.1 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11689 от 05.07.2023 г постановено по гр.д.№10214/2023 г на
СРС , 180 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че К. А. А. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата
от 2448,18 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.
№92 в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 24.11.2022 г до изплащане на
вземането, 389,86 лв. мораторна лихва от 16.12.2019 г до 03.11.2022 г върху посочената
главница , и 21,07 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.10.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №35225 от 09.12.2022 г по ч.гр.д. №64201/22 г. на СРС ; както и К. А. А. ЕГН
********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 986,28 лв
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА К. А. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5