Р Е Ш
Е Н И Е №23
Гр.Варна, 19.01.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 563 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Дженерали Застраховане” АД със седалище
гр.София срещу решение № 40 от 02.08.2017г. по търг.дело № 43/17г. по описа на
Търговищки ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от застрахователното
дружество срещу К.И.П. от с.Макариополско осъдителен иск с правно
основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./
за разликата над 28 075.68лв. до 48 873.77лв., претендирана като
изплатено обезщетение от „Дженерали Застраховане“ АД на „Лев Инс“ АД за
причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.07.2009г. на първокласен път I-4, км.
215 + 500 в района на гр.Търговище, причинено от К.И.П. след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, при
управление на л.а. „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ, застрахован в „Дженерали
Застраховане“ АД и
по
въззивна жалба на К.И.П. от с.Макариополско срещу същото решение, но в частите
му, с които е осъден да заплати на застрахователното дружество на основание
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сумата 28 075.68лв. – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на „Лев Инс“ АД за
причинени имуществени вреди в резултат на същото пътно-транспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда.
Във
въззивната жалба на К.И.П. се твърди че решението в обжалваната от него
осъдителна част е необосновано, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и в нарушение на материалния закон.
Оспорва
приетия от съда за установен факт че е извършил пътно-транспортното
произшествие след употреба на алкохол. Твърди че този факт е оспорен от него с
отговора на исковата молба. Твърди че от обстоятелството, че се е признал за
виновен за причиняването на средна телесна повреда, при причиненото от него
пътно-транспортно произшествие след употреба на алкохол, не следва категоричния
извод, че е нанесъл имуществени вреди на автомобил „Тойота Ланд Круизер“ след
същата употреба на алкохол. Признава задължителната сила на присъдата на
наказателния съд, но твърди, че тя е изчерпателна по повод описаното в нея
престъпно деяние, а за нанасянето на имуществени вреди съществува отделен
състав на престъпление. Поради което и твърди че присъдата не е задължителна в
настоящето производство и фактът на причиняване на пътно-транспортното
произшествие след употреба на алкохол е следвало да бъде доказан от ищеца при
условията на пълно доказване, каквото не е сторено.
Оспорва
като необоснован извода на съда, че давността за предявяване на иска не е
изтекла. Твърди че по делото са приети писмени доказателства, установяващи
извършено между „Дженерали Застраховане“ АД и „Лев Инс“ АД прихващане на
взаимни суми към 31.05.2011г., съгласно писмо 2856 от 25.06.2011г. на „Лев Инс“
АД, като в това прихващане е и процесната щета по ликвидационна преписка
902119/10г. Твърди че на 08.07.2011г. ищецът не е платил нищо на застрахователя
на увреденото лице, а напротив той е
получил сумата 10 302лв., като доплащане по извършено на 31.05.2011г.
прихващане. Твърди че към датата на предявяване на иска – 08.07.2016г.
давността е изтекла.
Оспорва
заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, въз
основа на която първоинстнационния съд определя размера на претенцията, като
твърди, че експерта е изготвил заключението въз основа на описи на
застрахователното дружеството, които са оспорени и са недостоверни.
Моли съда
да отмени решението на съда в осъдителната му част и да постанови друго, с
което предявения срещу него иск за бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата
страни по тази жалба „Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.
Във
въззивната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД се твърди че решението в
обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.
Твърди че
съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до
погрешен извод относно размера на тяхната регресна претенция. Твърди че
Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006г. на КФН се прилага като минимална
долна граница за размера на дължимото от застрахователя обезщетение както за
имуществена застраховка, така и по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователят е длъжен да заплати на увреденото лице стойността на щетите по
МПС, определена по спеднопазарни цени или действителната стойност на вредите,
но не по-малко от размера на вредите, изчислен съгласно правилата на методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. Твърди че размерът на дължимото обезщетение може
да надвишава стойността на вредите, определени по методиката, но не може да е
по-нисък от нея.
На
следващо място твърди че в приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза не са приложени нормите на чл.17 и чл.19 на
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Излага че се касае ново моторно
превозно средство – на един ден, ремонтът му е извършен в сервиз на официалния
вносител на марката, поради което и при определяне на стойността им следва да
се вземат предвид стойността на вложените в ремонта нови части, както и
нормовременна стойност на сервизния час нормовремената, посочени в
представените по делото фактури, а не да се съобразяват стойностите, предвидени
в каталога „Шваке“ и други източници за цени на резервни части. Уточнява че
задълженото лице, получател на услугите по представените по делото фактури е ЗК
„Лев Инс“ АД, което е възложило извършването на ремонта, а плащането на
стойността по фактурите е установено с предоставеното преводно нареждане от
28.01.2010г.
Оспорва и
констатациите на вещото лице, приети от съда в решението, че приложените
фактури са описани части, които не са невъзстановимо дефектирали, части, които
не са в причинно-следствена връзка с механизма на пътно-транспортното
произшествие и които е възможно отново да се ползват по предназначение. Излага
че не е налице описаното количество различие, а напротив налице е пълен
идентитет между описаните от вещото лице части и ремонтни дейности и тези,
посочени във фактурата и необходими за възстановяване на моторното превозно
средство в състоянието отпреди пътно-транспортното произшествие. Поради което и
твърди че разликата в стойността на ремонтна по фактурите и заключението на
вещото лице се дължи само и единствено в приетата от вещото лице стойност на
новите части и фактурната такава.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което предявения от
дружеството иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната
страна по тази жалба К.И.П. от с.Макариополско, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
не е депозирал писмен отговор на подадената от застрахователното дружество
въззивна жалба.
Ищецът
„Дженерали Застраховане“ АД, редовно призовани, не се явява представител в
съдебно заседание. В депозирана писмена молба моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло подадената от него жалба, като претендира направените по
делото разноски.
Ответникът
К.И.П., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да
уважи подадената от него въззивна жалба
и да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира направените по
делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ от „Дженерали Застраховане“ АД срещу К.И.П.
за сумата
48 873.77лв., претендирана
като стойността на изплатено обезщетение от „Дженерали Застраховане“
АД на „Лев Инс“ АД за причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Ланд Круизер“
с ДК № СА ХХХХНХ в резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.07.2009г.
причинено от К.И.П. след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон, при управление на л.а. „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ
КТ, застрахован в „Дженерали Застраховане“ АД.
Не са спорни между страните пред въззивната инстанция следните факти и обстоятелства:
Между
„Дженерали Застраховане“ АД и собственика на лек автомобил „Форд
Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ, е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, действаща
към датата на пътно-транспортното произшествие – 11.07.2009г., която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от К.И.П. вреди при управлението
на лекия автомобил. Не е спорно настъпването на пътно-транспортното
произшествие на 11.07.2009г. на първокласен път І-4 в района на гр.Търговище
между леки автомобили „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ и „Тойота
Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ с водач Борислав Станиславов Василев. Със
споразумение по НОХД № 691/09г. по описа на ТОС е признато че К.И.П. на
11.07.2009г. при управление на МПС в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта 0.93 промила е нарушил правата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда, с което е осъществил състава
на чл.343 ал.3 от НК.
Не е спорно че между собственика на „Тойота
Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ
и ЗК „Лев Инс“ АД е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“.
Представени са по делото доказателства – преписка по щета № 0000-1261-09-29083
на ЗК „Лев Инс“, установяваща изплатено на 28.01.2010г. от застрахователя по
имуществената застраховка на собственика на пострадалия автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 48 873.77лв., с включени
ликвидационни разходи. По искане на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл.213 от КЗ
/отм/ при застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е образувана
ликвидационна преписка № 902119 от 19.10.2010г. С ликвидационен акт № 182194 от
27.01.2011г. от „Дженерали застраховане“ е взето решение да се изплати сумата
48 873.77лв. на ЗК „Лев Инс“ АД.
Не е спорно че сумата не е изплатена
чрез плащане по банков път, а задължението на „Дженерали Застраховане“ АД е
погасено чрез извършено прихващане на насрещни вземания между двете
застрахователни дружества. Между двете застрахователни дружества към
31.05.2011г. са налице множество одобрени и готови за плащане щети по регресни
претенции, съответно от ЗК „Лев Инс“ АД в полза на „Дженерали Застраховане“ в
общ размер на 100 710.55лв. и от „Дженерали Застраховане“ АД в полза на ЗК
„Лев Инс“ АД в общ размер на сумата 90 407.66лв., сред които и процесното
вземане. Не е спорно изпращането и получаването на писмо изх.№ 2856 от
15.06.2011г. от ЗК „Лев Инс“ АД на „Дженерали Застраховане“ АД, прието като
доказателство по делото, за уреждане на взаимни задължения по регресни
претенции. С преводно нареждане от 08.07.2011г. от страна на „Дженерали
застраховане“ АД в полза на ЗК „Лев Инс“ АД е преведена сумата 10 302.89лв.
Установено е от приетата от въззивната инстанция съдебно – счетоводна
експертиза, че в счетоводството на „Дженерали Застраховане“ АД на 08.07.2011г.
е взета счетоводна операция отразяваща плащане на определената в ликвидационния
акт сума в размер на 48 873.77лв.
Въззивният съд намира възражението на
отвеника П. за погасяване на иска по давност за неоснователно.
Приложима в случая е общата пет
годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. /в този смисъл
решение № 131 от 07.10.2011г. по търг.дело № 806/10г. на І т.о., решение № 144
от 26.01.2010г. по търг.дело № 532/08г. на ІІ т.о./
По настоящето дело е установено, че
задължението на застрахователя по застраховка „ГО“ към правоиимащите лица, в
случая изплатилият обезщетението застраховател по имуществена застраховка, е
погасено чрез прихващане на насрещни задължения между двамата застрахователи, а
не чрез плащане. Не е спорно изявлението за прихващане, направено от ЗК „Евро
Инс“ АД, обективирано в писмо от 25.06.2011г., представено като доказателство
по делото. Липсват доказателства за датата на получаване на изявлението от
„Дженерали Застраховане“ АД. В счетоводството на „Дженерали Застраховане“ АД
погасяването на задължението му към ЗК „Лев Инс“ АД по процесната щета е
отразено като погасено чрез плащане на 08.07.2011г.
Искът е предявен в съда на
08.07.2016г.
Въззивният съд намира, че регресното
право на застрахователя по застраховка „ГО“ срещу застрахования в хипотезите на
чл.274 от КЗ /отм./, когато погасяването на задължението към правоимащите лица
е извършено чрез прихващане възниква от момента на отправяне на волеизявлеинето
за прихващане, когато застрахователят сам прави волеизявлението за прихващане,
респективно на момента на получаване на изявлението за прихващане на насрещната
страна. Обратното действие на погасяването на задължението, предвидено в чл.104
ал.2 от ЗЗД не рефлектира върху началото на давностния срок за предявяване на
иска, защото с него се погасява вземането на третото лице към застрахователя.
В настоящия случай изявлението за
прихващане е направено от ЗК „Лев Инс“ АД с писмо изх.№ 2856 от 25.06.2011г.,
ведно с приложения към него №№ 1 и 2. Липсват доказателства по делото за датата
на получаване на това писмо от ищеца. При липсата на доказателства за датата на
получаване на изявлението за прихващане, въззивният съд намира, че за начало на
давностният срок следва да бъде приета първата дата, а именно датата на която
застрахователят счетоводно е отразил погасяване на задължението - 08.07.2011г.
Поради което и предявяването на иска на 08.07.2016г. е в рамките на петгодишния
давностен срок.
Възззивният съд намира възражението на
ответника, че по делото не е доказана хипотезата на чл.274 ал1 т.1 от КЗ, а
именно, че е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата по закон за неоснователно.
Не е спорно по делото настъпването на
пътно-транспортното произшествие на 11.07.2009г., както и сключеното
споразумение, по НОХД № 691/09г. по описа на ТОС, с което е признато че К.И.П.
на 11.07.2009г. при управление на МПС в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта 0.93 промила е нарушил правата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда, с което е осъществил състава
на чл.343 ал.3 от НК. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда и
има задължителна сила, изразяваща се в нейното установително действие по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички
признаци на престъпния състав и досежно квалификацията на деянието. В случая
част от присъдата е квалифициращия елемент „пияно състояние“, обусляващо
по-тежка наказателна отговорност. Поради което и с влязлата в сила присъда е
установено причиняването на пътно-транспортоното произшествие от П. на 11.07.2009г.
при употреба на алкохол в кръвта 0.93 промила, което е над допустимата по
закон.
По размера на претенцията въззивният
съд намира следното:
В множество решения на ВКС е прието,
че Методиката по Наредба № 24 от 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС
от застрахователя, в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Изразено е
разбиране, че даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по
чл.226 от КЗ /отм./ така и при иск по чл.213 от КЗ /отм./ При настъпване на
застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор, за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определено от правилото на чл.208 ал.3 от КЗ /отм./ - в
размер равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. При частична увреда обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на увреденото имущество т.е. стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Поради което и
ако застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства
за причинени в резултат на
застрахователното събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран
сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203 ал.3 от КЗ. /в
този смисъл решение № 209 от 30.01.2012г. по търг.дело № 1069/10г. на ВКС, ІІ
т.о./
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира, че размера на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените в
преписката по щета разходни документи за извършен ремонт. По делото са
представени доказателства: възлагателно писмо от застрахователя по застраховка
„Каско“ за извършване на автосервизни услуги, приемо-предавателен протокол и
три броя фактури, издадени от специализирания сервиз, извършил ремонта от
25.09.2009г. и 26.09.2009г. на обща стойност 48 858.77лв. Поради което и
въззивнят съд, намира, че застрахованият
водач в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ дължи връщане на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер, определен от размера на извършения ремонт
във фактурите на специализирания сервиз, след който автомобилът е възстановен
във вида преди произшествието. Поради което и въззивният съд намира, предявения
иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на така изложеното, решението
на първоинстнационния съд в осъдителната му част следва да бъде потвърдено, а в
отхвърлителната му част за претендираната главница следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК
и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 1 954.95лв.,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250лв. С оглед постановения осъдителен диспозитив с
настоящето решение ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за
първа инстанция още в размер на сумата 1 296.61лв. и сумата 250лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Дължимите в полза на застрахователя разноски за
въззивна инстанция са в размер на сумата 675.96лв. и сумата 300лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане и съобразно изхода на спора дължимите в полза на ответника
разноски за първа инстанция са в размер на сумата 313.74лв., която сума следва
да му бъде присъдена с настоящето решение. С оглед изхода на спора във въззивна
инстанция разноски в полза на ответника за тази инстанция не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
40 от 02.08.2017г. по търг.дело № 43/17г. по описа на Окръжен съд – Търговище,
в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Дженерали Застраховане“ АД със
седалище гр.София срещу К.И.П. от с.Макариополско осъдителен иск с правно
основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./
за разликата над 28 075.68лв. до 48 873.77лв., претендирана като
изплатено обезщетение от „Дженерали Застраховане“ АД на „Лев Инс“ АД за
причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.07.2009г. на първокласен път I-4, км.
215 + 500 в района на гр.Търговище, причинено от К.И.П. след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, при
управление на л.а. „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ, застрахован в „Дженерали
Застраховане“ АД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.И.П.
***, ЕГН **********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище
гр.София, ЕИК ********* на основание
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сумата 20 798.09лв. /двадесет хиляди
седемстотин деветдесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща изплатено
обезщетение от „Дженерали Застраховане“ АД на „Лев Инс“ АД за причинени
имуществени вреди на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 11.07.2009г. на първокласен път I-4, км.
215 + 500 в района на гр.Търговище, причинено от К.И.П. след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, при
управление на л.а. „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ, застрахован в „Дженерали
Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
-8.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 40 от 02.08.2017г. по търг.дело № 43/17г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, в частта му, с която К.И.П. от с.Макариополско е осъден на
основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./
да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София сумата
28 075.68лв., представляваща изплатено обезщетение от „Дженерали
Застраховане“ АД на „Лев Инс“ АД за причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота
Ланд Круизер“ с ДК № СА ХХХХНХ в резултат на пътно-транспортно произшествие на
11.07.2009г. на първокласен път I-4, км. 215 + 500 в
района на гр.Търговище, причинено от К.И.П. след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, при управление на
л.а. „Форд Мондео“ с ДК № Т ХХХХ КТ, застрахован в „Дженерали Застраховане“ АД,
ведно със законна лихва, както и е осъден да заплати разноски в размер на
858.34лв.
ОСЪЖДА К.И.П. ***, ЕГН **********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 1 296.61лв. /хиляда двеста
деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени
разноски за първа инстанция, сумата 250лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, сумата
675.96лв. /шестстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за въззивна инстанция и сумата 300лв. /триста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД със
седалище гр.София, адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68, ЕИК *********, да заплати на К.И.П. ***,
ЕГН **********, сумата 313.74лв. /триста и тринадесет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представлява направени по делото разноски за първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
На съдия Дарина
Маркова – докладчик по делото
Не съм съгласна с
разрешението на мнозинството на състава на въпроса от кога започва да тече
давностния срок по иска по чл.274 от КЗ /отм./ в случаите, когато задължението
към правоимащите лица е погасено чрез прихващане и извода на мнозинство, че
възражението на Петров за погасяване на иска по давност е неоснователно по
следните съображения:
Безспорно
приложима в случая е общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва
да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на
правоимащите лица. /в този смисъл решение № 131 от 07.10.2011г. по търг.дело №
806/10г. на І т.о., решение № 144 от 26.01.2010г. по търг.дело № 532/08г. на ІІ
т.о./
По настоящето
дело е установено, че задължението на застрахователя по застраховка „ГО“ към
правоиимащите лица, в случая изплатилият обезщетението застраховател по
имуществена застраховка, е погасено чрез прихващане на насрещни задължения
между двамата застрахователи, а не чрез плащане. Не е спорно между страните, че
изявлението за прихващане е направено от ЗК „Лев Инс“ АД и е обективирано в
писмо изх.№ 2856 от 25.06.2011г. Не е спорно съществуването към 31.05.2011г. на
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания между двамата застрахователи. На
основание чл.104 ал.2 от ЗЗД с изявлението за прихващане двете насрещни
вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях, а именно до размера на
сумата 90 407.66лв., представляваща вземанията на „Лев Инс“ АД от „Дженерали
Застраховане“ АД, сред които и процесното. С плащането на 08.07.2011г. на
сумата 10 302.89лв. е погасена чрез плащане разликата в двете насрещни
вземания, представляваща вземане на „Дженерали Застраховане“ АД от „Лев Инс“
АД.
Прихващането е
способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.
Погасяването на задълженията, настъпва в резултат на изявлението, но с обратно
действие. На основание чл.104 ал.2 от ЗЗД действието на прихващането с ликвидно
вземане е обратно. То настъпва не от деня, в който изявлението за прихващане е
получено от насрещната страна, а от деня, в който прихващането е могло да бъде
извършено. Меродавен е най-ранният момент, в който са били налице елементите от
фактическия състав на правото да се извърши прихващане.
Именно с оглед
обратното действие на прихващането, считам че в случаите, когато задължението
на застрахователя по застраховка „ГО“ към правоимащите лица е погасено не чрез
плащане, а чрез прихващане, давностният срок на иска по чл.274 от КЗ /отм./,
започва да тече от датата на погасяване на задължението, а не от датата на
изявлението за прихващане, още по-малко от датата, на която е взето съответно
счетоводно записване.
В настоящия
случай от доказателствата по делото може да бъде направен извод само за
най-късната дата към която са налице елементите от фактическия състав на
правото да се извърши прихващане, а това е датата 31.05.2011г., към която дата
съобразно писмото на ЗК „Лев Инс“ АД са изготвени справките за съществуващите
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, представляващи задължения по регресни
претенции между двамата застрахователи. Възможно е датата да бъде и по – ранна,
предвид извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществената
застраховка на 28.10.2010г. и взетото решение от страна на застрахователя по
застраховка „ГО“ за изплащане на тази сума на 27.01.2011г., но доказателства за
това няма представени по делото.
С оглед на така
установеното, считам, че задължението на застрахователя по застраховка „ГО“ към
изплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка, за вреди
причинени от застрахования по застраховка „ГО“ водач при управление на лекия
автомобил след употреба на алкохол, е погасено най-късно към 31.05.2011г. чрез
прихващане на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания между двамата
застрахователи, поради което и петгодишният давностен срок за предявяване на
иска срещу застрахования е бил изтекъл към датата на предявяване на иска
08.07.2016г. Поради което и направеното възражение за погасяване на иска по
давност е основателно и предявеният иск следваше да бъде отхвърлен.