Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26
юни 2019 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 988 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на К.Х.Б. против Решение № 1722 от
23.04.2019 година на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 18791/2018
година, с което са били отхвърлени предявените искове против „Чайка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 14 иск за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 150/ 25.10.2018 г.,
издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ от П.Г.Щ. – Изпълнителен директор
на „Чайка“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иск
допускане поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на
ищеца, серия Г, № 136921, като вместо основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6, вр.
с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, се впише това по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, както и с което е бил осъден ищеца да
заплати съдебно – деловодните разноски.
В жалбата се излага, че решението е постановено в
противоречие с наличните доказателства – че част от тях са ценени необективно,
а на други не е обърнато нужното внимание.По същество се настоява атакувания
съдебен акт да бъде отменен и исковите претенции – уважени.
С отговора си против въззивната жалба, въззиваемото
дружество намира, че няма пороци, което прави акта законосъобразен, моли да
бъде потвърден.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника, редовно
призован, се явява лично и с адв.К., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, е редовно призована, не се представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите
по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Пред първата съдебна инстанция производството е
било образувано по искова претенция на К.Х.Б., ЕГН ********** против „Чайка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ 14, с искане до съда да
постанови решение, с което да се признае за незаконно и отмени прекратяването
на трудовото правоотношение с ищеца, извършено със Заповед № 150/
25.10.2018 година – иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ и да се допусне поправка в основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка, а именно – чл. 327, ал. 1, т. 2 ГПК – иск по чл.344 ал.1 т.4
от КТ.
Твърденията
в исковата молба са следните: излага се от ищцовата страна, че считано от 2015
година той е заемал длъжността „Зам. ръководител особено производство“ в
ответното дружество, като от 2018 година изпълнява длъжността „Началник производство“, до
назначаване на титуляр.Ищеца твърди още, че не му се начислява и изплаща
положения извънреден труд, поради което и на 15.10.2018 година е отправил заявление
за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, поради настъпване на
хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.По отношение на това заявление е бил
постановен отказ и на 22.10.2018 година са му били поискани писмени обяснения,
поради неявяване на работа.Ищеца излага още, че на 26.10.2018 година му е била
връчена Заповед за дисциплинарно уволнение, като в нея е било вписано основание
– чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Той оспорва заповедта като незаконосъобразна и моли
да бъде отменена, като се промени и основанието отразено в Трудовата му книжка.
От фактическа страна пред ВРС е било
установено, а не се и спори от страните, че към 2018 година Б. е бил в трудовоправно отношение с ответното дружество, по силата на което е заемал
длъжността „Началник производство“.
Също не е спорно още, че на 15.10.2018 година ищеца е подал Заявление
/вж.л.7/ по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, което е било отхвърлено от
Работодателя с обективиран за целта отказ /вж.л.27/.
С нотариална покана от ищеца са били изискани обяснения по повод нарушения
на трудовата дисциплина, на които ищеца е отговорил писмено /вж.л.10/.
С отговора против исковата молба са били приложени Три броя Протоколи
/вж.л.33-35/, които са констатирали, че на 16, 17 и 18.10.2018 година Б. не се
е явил на работното си място.
С процесната Заповед № 150 от 25.10.2018 година той е бил уволнен
дисциплинарно.
При тези данни ВРС е приел, че не са налице доказателства за неизплащане на
дължими трудови възнаграждения и е отхвърлил исковите претенции – по чл.344
ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
Становището на настоящата
инстанция е следното:
За да се прекрати
договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в
плащането на трудовото възнаграждение, като закона не определя минимален срок
на забавата, не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато обективно
е налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ,
работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като
отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на трудовия
договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото
изявление и не е обусловено от виновно поведение на работодателя, достатъчно е
обективно да е налице закъснение на плащането.
В исковата си молба ищеца
сочи, че, считано от назначаването му на длъжността „Началник производство“
през 2018 година, той не е получавал дължимото според него възнаграждение за положен „извънреден
труд“.Отправил е писмено Заявление до своя Работодател по реда на чл.327 ал.1
т.2 от КТ, но същото е било отхвърлено още същия ден, с твърдения, че всички
дължими суми са били изплатени.Отказът на Работодателя е бил сведен до
знанието на ищеца, при все, че той е
отказал да го подпише, а за целта е бил съставен и нарочен Протокол, в
присъствието на двама свидетели А.М. и И.С..
От материалите по делото не се установи ищеца да е полагал извънреден труд,
т.е. този труд, който се полага по разпореждане на работодателя или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или ръководителя, извън
установеното работно време.Действията на съда са били силно затруднени от
валидността на представените разпечатки, а от своя страна Работодателя е
поддържал позицията си, че такъв не е полаган и по тази причина, не са били
водени нарочни ведомости за това, нито са били изплащани нужните
възнаграждения.В тази връзка са били ценени последователно и дадените от страна
на свидетелите К.Г.К. и К.К.К. показания – извънреден труд не е бил полаган.На
въззивния съд прави впечатление колебливата
и противоречива позиция на ищцовата страна по въпроса – така например,
пред ВРС първоначално е била заявена позицията, че /вж.л.146 гръб/, че не
твърди положен извънреден труд; незабавно след това е била заявена противната
процесуална позиция – че такъв е бил положен, но не и заплатен.Също, като
противоречиви съдът определя и изявленията на самия ищец – на л.147, той също
твърди, че в пълнота му е било изплащано цялостното и полагащо му се трудово
възнаграждение, докато по – късно, чрез процесуалния си представител твърди, че
това не е така.
При всички положения, с факта, че Заявлението му е било отхвърлено и това
обстоятелство му е било съобщено същия ден; с факта, че липсват доказателства и
за полаган извънреден труд, настоящата инстанция приема, че решението на ВРС в
частта, с която е отхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, се
явява правилно.Също правилно решаващия съд е достигнал до извода, че фактическият
състав на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е осъществен, като правото на служителя да прекрати
трудовото правоотношение без предизвестие, чрез отправяне до
работодателя едностранно писмено изявление, не е породило правни
последици.
Акцентирайки върху самата уволнителна Заповед № 150, съдът подобно на
решаващия, приема, че тя съдържа всички реквизити, за да породи предвидените от
закона последици.Тя отговаря на всички съдържателни изисквания, посочени в
закона – притежава ясна фактическа и правна част.В пълна степен е била спазена
и процедурата – били поискани конкретни обяснения, за конкретни нарушения на
трудовата дисциплина.
Досежно иска по чл.344 ал.1
т.4 от КТ:
Искът за поправяне на
основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника цели да
оспори само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в
трудовата книжка.При предявен иск по чл. 344, ал.
1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че
трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението.
В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе
законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в
трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал.
1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за
незаконно. По настоящото дело - с оглед установеното относно иска по чл. 344, ал.
1 КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното основание по чл.190 от КТ
– при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. При отказ на работодателя или
при приключена ликвидация териториалната Инспекция по труда извършва вписването
в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в
сила съдебно решение (чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). За
несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност по чл. 226 КТ,
както и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414, ал.
1 КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство.
Както стана ясно, искът
по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка
основание - правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая
обаче, от една страна, ищецът Б. оспорва законността на уволнението и иска
отмяната му като незаконно, а от друга, счита, че работодателят не е посочил
вярната правна норма в Трудовата му книжка. Подобно искане също се явява
недопустимо, защото на практика страната желае от съда да й прекрати трудовия
договор на основание, което работодателят би могъл да стори, ако има желание. С
иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ не се установяват правните възможности, при които
страните по трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха
могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на
действителното основанието (осъществените юридически факти), при които това е
сторено.
При предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се твърди незаконност на уволнението, като
се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено,
както и отмяна на прекратяването. Т.е. в този случай няма твърдение за неточно
отразено основание на иначе законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка
след уважаване на иска по чл.344, ал.1, т. 4 от КТ. Тази последица се следва по право и
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че прекратяването е
признато за незаконно. По настоящото дело с оглед установеното по иска по член 344, ал.1, т.1 от КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното
основание по точка 7 от чл.190, ал.1
от КТ, при положителен резултат за ищеца.При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната
инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от
работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение - член 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. За
несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност по чл.226 от КТ, както и административно наказателна
отговорност съгласно чл.414, ал.1 от КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство.в
този смисъл е и Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по
гр.д.№ 5948/2013 г.Ето защо, иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, според въззивния
съд, се явява недопустим и в тази му част решението следва да бъде обезсилено,
а производството – прекратено.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1722 от 23.04.2019 година на ВРС, постановено по гр.д. № 18791/2018 година, в частта, с което е бил отхвърлен предявения иск против „Чайка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас
Москов“ № 14 иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 150 от 25.10.2018 година, издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
от П.Г.Щ. – Изпълнителен Директор на „Чайка“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1722 от 23.04.2019 година на ВРС, постановено по гр.д. № 18791/2018 година, в частта, с
която е била отхвърлена исковата претенция по чл.344 ал.1 т.4 от КТ допускане поправка в основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка на ищеца, серия Г, № 136921, като вместо основанието
по чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, се впише това по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в
тази му част.
ОСЪЖДА К.Х.Б., ЕГН ********** да
заплати в полза на „Чайка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ 14 сумата от 300.00 (триста)
лева,
представляваща извършени по делото съдебно – деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение, сторени пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок,
считано от 26 юни 2019 година
пред състав на Върховен Касационен Съд
на Република България, на основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: