№ 14707
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110129870 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
181254/31.08.2022 г./ на „фирма“ ЕАД срещу „фирма“ ООД, с която са предявени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за магазин, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 1 461.95 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането; 264.11 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г.; 22.31 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва от
01.02.2022 г. до изплащане на вземането; 4.41 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 25.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5179/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът не е предприел необходимите действия за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е
заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството.
Излага, че ответникът е бил длъжен да заплаща доставяната топлинна енергия в 20-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава.
Твърди, че му е била изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не е
последвало. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, е извършвано от „фирма” ЕООД, като са издавани
изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово
1
разпределение. Излага, че на основание сключен договор с „фирма“ ЕООД е настъпила в
полза на ищеца суброгация в правата на посоченото дружество за стойността на услугата
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че през 2006 г. е придобил собствеността
върху посочения в исковата молба имот, но никога не го е ползвал, защото имотът е бил
непрекъснато отдаван под наем: до 31.12.2019 г. – на „фирма“ ЕООД, което е имало открита
самостоятелна партида, а от 05.03.2019 г. – на „фирма“ ЕООД, поради което ответното
дружество никога не е сключвало договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, защото
не е ползвало такава. Евентуално моли, ако съдът приеме, че между страните е
съществувало валидно договорно отношение, да отхвърли иска, основан на неоснователно
обогатяване, тъй като той е субсидиарен. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в
имота при твърдения, че в него липсват отоплителни тела, а преди 12 години са монтирани
климатици, което било установено с Протокол, съставен от служители на „фирма“ ЕООД.
Поради неоснователността на главния иск за стойността на доставената топлинна енергия
оспорва като неоснователен и иска за мораторна лихва върху нея. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5179/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената
от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му
топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно
основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, и това разместване на блага да е
2
настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на първите три
обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието
на валидно основание за имущественото разместване.
Не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди, доколкото се касае за магазин. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В
случая страните не спорят, че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, а и по делото няма доказателства за сключването на такъв. Ако
топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в имота през исковия вариант,
но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на
обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, се изяснява, че сградата – етажна собственост, в която се
намира магазинът, през процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Вещото лице посочва, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано
на база прогнозни стойности с годишно изравняване по реален отчет от фирмата за дялово
разпределение „фирма“ ЕООД. Установява се, че при извършването на главния отчет в
магазина е имало един брой чугунен радиатор с ИРРО с нулеви показания и един брой
тръбна лира с ИРРО, а другите три броя панелни радиатори са били демонтирани, но
фирмата за дялово разпределение не е била уведомена за датата на демонтажа, поради което
е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградата като
за радиатор без уред, както и че за имота е начислявана по нормативно установена формула
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване в магазина не е ползвана. Вещото лице –
топлотехник дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби. Щом е налице реална доставка на топлинна енергия, която не е
била заплатена на продавача от нейния ползвател, налице е обедняване на първия.
При определяне размера на ищцовото обедняване следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, защото само те отразяват реалната стойност на доставената топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че дължимата цена за
доставената топлинна енергия за целия исков период, с която „фирма“ ЕАД е обедняло,
възлиза на 1 328.89 лв.
3
По отношение на обогатяването на ответника съдът намира следното:
В случая с Определение № 27623/19.10.2022 г. е обявено за безспорно, че през исковия
период ответникът е бил собственик на процесния магазин. При претенцията по чл. 59, ал. 1
ЗЗД обаче /за разлика от предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
потребителя на топлинна енергия/ е необходимо установяване, че ответникът действително
е ползвал имота, защото само ползвайки го, той би могъл да се обогати със стойността на
доставената и потребена в него топлинна енергия, спестявайки си разходите за нейното
заплащане.
В случая по делото не се установи ответното дружество да е ползвало за свои
стопански нужди магазина през една част от исковия период. От приетия по делото без
оспорване от ищеца Договор за наем на недвижим имот от 27.02.2019 г. /л. 74-77/ се
изяснява, че в периода от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г. той е бил отдаден под наем на трето
за спора лице – „фирма“ ЕООД, като липсват твърдения и доказателства за прекратяването
на наемния договор преди изтичане на уговорения срок. При това положение съдът приема,
че през този период правният субект, който е ползвал доставяната в имота топлинна енергия,
е наемателят, а не собственикът. Следователно не е налице обогатяване на ответника през
посочения период, защото собственикът на имота нито е придобил имуществени блага, нито
си е спестил направата на разходи. Ето защо материалноправно легитимирано по иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г. би било
лицето, което действително е ползвало магазина и доставяната в него топлинна енергия, т.е.
наемателят.
За останалата част от исковия период – от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г., липсват
доказателства за продължаване на срока на наемния договор с „фирма“ ЕООД и за
продължаване на фактическото ползване на имота от това дружество, респ. за ползването му
от друго лице. Ето защо съдът приема, че за този период материалноправно легитимиран да
отговаря за задълженията за доставената в него топлинна енергия е неговият собственик, т.е.
ответникът.
Размерът на задължението за периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г. съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, вземайки предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза и представените от третото лице – помагач писмени доказателства – от една
страна, а от друга страна – продължителността и сезонността на периода, за който
ответникът е пасивно материалноправно легитимиран, и приема, че възлиза на сумата от 225
лв.
По делото не се установи наличието на основание за имущественото разместване.
Поради това искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността на доставената
топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 225 лв. и за периода от 16.03.2020 г. до
30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер и за останалата част от исковия
период следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху посочената сума ответникът
дължи и законната лихва, считано от 01.02.2022 г. до окончателното плащане.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая главното вземане на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. По делото е
представено писмо с рег. индекс П-4909/24.06.2020 г. от „фирма“ ЕАД до ответника, с което
последният е поканен в 7-дневен срок от получаването му да заплати доброволно
посочените в него парични задължения, сред които е и задължението за заплащане на
доставената в процесния имот топлинна енергия. Не се доказва обаче това писмо да е
получено от ответното дружество, поради което съдът намира, че по делото не е установено
изпадането му в забава и предявеният акцесорен иск следва да бъде отхвърлен.
Искът за стойността на услугата дялово разпределение ищецът основава на твърдения,
че тя е извършена от третото лице – помагач, но в полза на ищеца е настъпила суброгация.
Този иск, макар и да касае главница, е предпоставен от доказване на материалноправната
легитимация на ответника да отговаря за стойността на доставената топлинна енергия. В
случая по делото се установи, че той не отговаря за доставената през периода от 01.05.2019
г. до 15.03.2020 г. /включващ изцяло процесния период по иска за сумата от 22.31 лв./ в
имота му топлинна енергия, поради което от него не може да се търси цената на услугата
дялово разпределение на същата тази топлинна енергия, за чието заплащане той не е
задължен. Следователно искът за цената на услугата за дялово разпределение е
неоснователен, респ. неоснователен е и акцесорният иск за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: за исковото
производство в общ размер на 50.13 лв., както следва: 4.63 лв. – държавна такса, 32.50 лв. –
депозит за вещо лице, 13 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното
производство в общ размер на 11.13 лв., както следва: 4.63 лв. – държавна такса, 6.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, като в случая се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът обаче констатира, че адвокатът,
осъществил правната защита на ответника по делото, същевременно има качеството на
негов управител. Съдът намира, че за осъществената от него защита се дължи на ответника
не адвокатско възнаграждение, а юрисконсултско възнаграждение, тъй като е налице
хипотеза, сходна с осъществяваната от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование правна помощ. Противното според съда е в разрез с принципа на
добросъвестност по чл. 3 ГПК и представлява злоупотреба с право. Ето защо и на основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи за исковото производство сумата от 87 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, дължи на „фирма”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
сумата от 225 лв. – стойност на доставена в магазин, находящ се в адрес, с абон. № ****,
топлинна енергия за периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г., с чийто размер ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5179/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ,
както следва: иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 225 лв. до пълния
предявен размер от 1 461.95 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г.; изцяло иска за
сумата от 264.11 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г.; изцяло
иска за сумата от 22.31 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м. 05.2019 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на
вземането; изцяло иска за сумата от 4.41 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
25.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „фирма“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 50.13 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 11.13 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК „фирма” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 87 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „фирма” ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6