Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 24. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 5856
по описа за 2018 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК. Постъпила е искова молба от Ф.И. ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против Е.Т.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на
иска 1561, 22 лв. В молбата се твърди,
че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е
образувано ч. гр. д
№ 2828 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение
за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово
и местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва исковата претенция.
Ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът се представлява от особен представител адв. Н. и
изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, прави възражение за
погасяване задължението по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК. Не се спори между страните, че
ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
ответника за процесната сума,
против която ответникът е възразил в
законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумата.
Длъжникът се позовава на изтекъл погасителен срок от 3 години за
задълженията, като това негово възражение се явява основателно.
Съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, лихви и други периодични плащания. Според ТР № 3 / 18. 05. 2012г. на
ОСГТК на ВКС понятието „периодично пащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението на длъжника има
характеристиките на периодично плащане – дължат се повтарящи се престации,
породени от един правен факт – договора за кредит, падежът на плащанията
настъпва на определени интервали от време – на определена дата от месеца, без значение
дали периодите са равни или плащанията еднакви. От датата на падежа до датата
на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение от заявителя е изтекъл тригодишният давностен срок за
погасяване на задължението за периодични плащания на длъжника и поради това то е погасено по давност.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ищецът по делото не доказва по безспорен и
категоричен начин качеството си на кредитор нито към 25. 04. 2018 г. – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към 06.08.2018г. – датата на
подаване исковата молба по реда на чл.
422 от ГПК. Действително, ищецът е имал право, с даденото му пълномощно, именно
той, от името на стария кредитор, да уведоми длъжника за цесията на вземането
срещу него. По делото обаче липсват доказателства какво точно е било
съдържанието на уведомлението до длъжника, дали ответникът го е уведомил от
свое собствено име или от името на стария кредитор, дали е приложил към
уведомлението пълномощното от стария кредитор. Уведомяване от новия кредитор за извършената цесия няма правно значение за
длъжника съгласно от чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Същевременно и фактът на изпращане на уведомление, не е достатъчен,
за да се приеме за доказано получаването му, което е обстоятелството, което
следва да се докаже от ищеца, за да може съдът да приеме, че цесията е съобщена
на длъжника.
В
проектодоклада е указано на ищеца, че в негова тежест е да докаже вземането по основание и размер, като от събраните по
делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на кредитор
спрямо ответника. В случая не се
установява за цесията да е надлежно съобщено на длъжника от страна на цесионера въз основа на даденото
му пълномощно. Исковата молба и приложенията й са връчени на назначения от
съда особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Правомощията на особения представител се отнасят
само до процесуално представителство по конкретното дело и той не може да
приема валидно изявления, вкл. и уведомлението за цесията, което да обвърже ответника като длъжник. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение задълженията му на новия кредитор и също така
да го защити против ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор. За да произведе действие
цесията, е необходимо уведомлението за
цесията да е достигнало до длъжника. В отговора си по чл.131 от ГПК особеният
представител е направил оспорване на иска, основано на изтекла погасителна
давност и липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф.И. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, против Е.Т.Д., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска 1561,
22 лв. лв, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: