РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2724/18.12.2019г.
гр.
Пловдив 18.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 3190 по
описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.221, ал.2 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на К.В.К. против Решение
№ 1902 от 09.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 2381 по описа на Пловдивския
районен съд за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление №
НП-27-133-20/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит”, с което на касатора са наложени на основание чл.229 ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ 13 административни наказания глоба в размер на по 100 лева
за всяко едно от 13-те административни нарушения по чл.29 т.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/ вр. чл.81 ал.3 от
ЗЗ.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът оспорва касационната жалба и моли да се
потвърди решението на ПРС.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните
съображения:
От фактическа страна е установено, че според
изчерпателно посочени в акта за установяване на административни нарушения и
наказателното постановление 13 ИЗ /История на заболяването/ пациентите са постъпили в Очно отделение на
МБАЛ „Тримонциум“, лекувани са по амбулаторна процедура № 19, че са им били
извършени факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложени са им вътреочни
лещи, като оператор е бил д-р К.. Пациентите са подписали заявление за избор на
лекар – д-р К. или екип, в който е включен д-р К.. От приложените декларации №
5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника за
заплащане за диагностиката и лечението на заболяването и от приложените
фискални бонове е установено, че пациентите са заплатили за направения избор на
лекар/екип и са получили от лечебното заведение документи за всички извършени
плащания, като подпис под тези декларации е положен от д-р К.. Същевременно от
въпросните 12 ИЗ, заверени с подписи на лекуващ лекар, завеждащ отделение и
главен лекар, е установено, че за лекуващ лекар на пациента е бил определен д-р
К., в епикризите за тези хоспитализации също са подписани от д-р К. като
лекуващ лекар. Наказващия орган се е мотивирал, че с оглед чл.26 НОПДМП и в т.1
от длъжностната характеристика на д-р К. като началник отделение има достатъчно
данни, за да се обоснове извод, че д-р К. е известен за направения избор на
пациента и фактът, че е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е
лекуващ лекар и това е нарушение на изискванията на чл.29, т.1 НОПДМП.
Нарушенията са извършени на датите, на които е извършен избор на лекар/екип и е
осъществена операцията на пациентите.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че вмененото на касатора административно нарушение по чл.29, т.1
НОПДМП е доказано по безспорен начин, не са налице основания за приложението на
чл.28 ЗАНН, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42
и чл.57 ЗАНН. Правилно е определен размерът на наказанието.
Решението е неправилно.
Касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП,
съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар
на пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна
отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К. в
конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се
изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ
лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни
медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато,
доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че
д-р К. в посочените 13 случая противозаконно е съвместявал това качество.
Недоказана, обаче, е преценката на административнонаказващия орган кой е
субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това е така,
защото от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно
производство доказателства се установява, че всички 13 заявления за избор на
лекар/екип са адресирани до д-р И. – управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД,
следователно той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на
пациентите и да допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е
било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..
Отделно от това, в нито едно от заявленията не
фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел
решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип – всичките 13
заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна
на лечебното заведение единствено от м.с. Дима Игнатова, уведомила пациента за
решението. С други думи казано, недоказан е фактът, че именно д-р К. в
конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Действително, избраният лекар може да отговаря за
допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по
чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде
удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В
конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на
нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал
нарушение на неговите разпоредби.
Водим от изложеното, съдът намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като е достигнал до различен
правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени
обжалваното наказателно постановление. Затова и на чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1902 от 09.08.2019 г., постановено по а.н.д.
№ 2381 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № НП-27-133-20/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което на касатора са наложени на
основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ 13 административни наказания
глоба в размер на по 100 лева за всяко едно от 13-те административни нарушения
по чл.29 т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ /НОПДМП/ вр. чл.81 ал.3 от ЗЗ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :