Решение по дело №409/2020 на Районен съд - Ловеч

                           

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                 гр. Ловеч, 25.09.2020 г.  

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 409 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземания по договор за банков кредит.

 

              Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В.Т., срещу Д.М.А. и Д.Р.С.,***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за потребителски кредит от 07.11.2013 г., при условията на солидарна отговорност, а именно: 4733.36 лева – главница; 367.20 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 13.03.2018 г.; 9.39 лева – лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 13.03.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по договор за потребителски кредит от 07.11.2013 г., „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на Д.М.А. кредит в размер на 6 200.00 лева, като Банката изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит и е предоставила уговорената сума, която е усвоена изцяло. Кредитът бил обезпечен с поръчителство, като е сключен договор за поръчителство с Д.Р.С. от същата дата – 07.11.2013 г. Приети и подписани били Общи условия, неразделна част към договора за кредит. Посочва се, че кредитът е усвоен изцяло и погасяван по сметка № 8670166. Определена била падежна дата за издължаване – 7-мо число на месеца и договорен срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от неговото усвояване. Твърди се, че при погасяването на кредита са допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва. От представеното извлечение от счетоводни книги от 14.03.2018 г. било видно, че към посочената дата са налице 8 броя вноски с падежни дати от 07.08.2017 г. до 07.03.2018 г., всяка в размер на 88.77 лева. Посочва се, че остатъкът от кредита е преминал в счетоводна предсрочна изискуемост на 13.03.2018 г., поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни на основание т.19.2 от общите условия към договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост чрез уведомление до длъжника съгласно изпратено до него уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, връчено на 09.03.2018 г. Изтъква се, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и поръчителя настъпва с уведомяването на кредитополучателя, дори и поръчителят да не е бил уведомен, според съдебната практика - Решение № 40/17.06.2015 г., пост. по т.д. 601/2014 г. на ВКС; Решение № 23/24.03.2015 г., пост. по т.д. № 1717 на ВКС/.

Посочва се също, че след уведомяването, „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано ч.гр.д. № 476/2018 г. по описа на РС-Ловеч, като искането на банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.

Изтъква се, че за събиране на вземането си, „Банка ДСК“ ЕАД е образувала изпълнително дело при ЧСИ И. Л., рег. № 903, с район на действие - Окръжен съд-Ловеч /изп.дело № 416/2019 г./, по което заповедта за незабавно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на двамата длъжници и поради това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Банка ДСК“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу двамата длъжници.

              Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответниците Д.М.А. и Д.Р.С. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 4733.36 лева – главница; 367.20 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 13.03.2018 г.; 9.39 лева – лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 13.03.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. 

              В съдебно заседание, ищецът „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ се представлява от пълномощника си гл. юрисконсулт Т., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Уточни, че заемните такси в размер на 120.00 лева са дължими съгласно Тарифата на банката и представляват разходи за изискуем кредит, като се начисляват в момента, в който кредитът стане предсрочно изискуем.

Ответниците  Д.М.А. и Д.Р.С., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по делото, нито са подали отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК. 

              От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 476/2018 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, чрез процесуалния му представител, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 2620 от 14.03.2018 г., подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против Д.М.А. и Д.Р.С., при условията на солидарна отговорност, за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства, е било образувано ч.гр.дело № 476/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, по което заявлението е уважено изцяло и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 267/15.03.2018 г. и изпълнителен лист от 15.03.2018 г.

              С Разпореждане № 383/27.01.2020 г. заповедният съд е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена е на двамата длъжници при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в  едномесечен срок може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.

              С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание  чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

  Установява се, че на 07.11.2013 г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, и ответницата Д.М.А., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на сумата 6200.00 лева, която следва да се издължи на равни месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, със срок за издължаване – 120 месеца и краен срок – 07.11.2023 г., с падежна дата на месечните вноски – 7-мо число. Уговорено е, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 11.95 % годишно или 0.03 % на ден, а годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 13.82 и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, които са неразделна част от договора и кредитополучателят е получил и приел. Кредитът е обезпечен с поръчителство, съгласно договор за поръчителство от същата дата – 07.11.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД  и Д.Р.С., която, в качеството си на поръчител, отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора за кредит.

  Не се спори, че предоставеният кредит е усвоен на датата на отпускането му – 07.11.2013 г., чрез разплащателна сметка на името на кредитополучателя.

              От приложеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД към 14.03.2018 г. за сметка № *****от 07.11.2013 г., с кредитополучател Д.М.А. и поръчител Д.Р.С., е видно, че разрешеният кредит е в размер на 6200.00 лева, със срок на кредита: 120 месеца, с краен падеж: 07.11.2023 г. Отразени са 8 броя непогасени месечни вноски с падежни дати от 07.08.2017 г. до 07.03.2018 г., всяка в размер на 88.77 лева. В извлечението е посочено, че кредитът е със статут на предсрочно изискуем с дата на настъпване на изискуемостта – 09.03.2018 г., поради неплатени месечни погасителни вноски, като общият дълг към 14.03.2018 г. е в размер на 5229.95 лева, от които: 4733.36 лева – главница, 367.20 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 13.03.2018 г., 9.39 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 14.08.2017 г. до 13.03.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси. 

  Установява се, че съгласно т. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Поради допуснатата забава в плащанията по кредита, предвид непогасяването на месечни погасителни вноски, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е отправила изрично писмено уведомление с изх.№ 08-20-00105/15.01.2018 г. за обявяване на предсрочната изискуемост до кредитополучателя. Това уведомление е връчено на ответницата – кредитополучател Д.М.А. чрез ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на ответницата в *****съвпадащ с адреса й по договора и по приложената справка от НБД „Население“. Съдът намира процедурата по връчване по реда на чл. 47 от ГПК за редовно изпълнена, тъй като в разписката на ЧСИ към уведомлението с № 08-20-00105/15.01.2018 г., са посочени три дати на посещения на адреса с необходимия интервал между тях, едното от които в неприсъствен ден, и след като не е намерен адресата, нито друго лице на адреса, което да получи книжата, е залепено уведомление на входната врата на адреса на 22.02.2018 г., а след изтичане на двуседмичния срок, в който адресатът не се е явил да получи книжата на посочения адрес на канцеларията на ЧСИ В.П., уведомлението се счита за връчено, на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 09.03.2018 година. 

              При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимост на вземания по договор за банков кредит /главница, договорна лихва, лихва за забава и заемни такси/.

              Съгласно чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

В случая безспорно се установи, че по силата на сключен договор за банков кредит от 07.11.2013 г., Банката - ищец е предоставила на ответницата – кредитополучател Д.М.А. кредит за текущо потребление в размер на сумата 6200.00 лева, която е усвоена от кредитополучателя. Ответницата Д.Р.С. е поръчител по договора за кредит и отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора.

Не се спори, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е изправна страна по договора за кредит, тъй като е изпълнила задължението си, предоставяйки на ответницата А. кредит в размер на 6200.00 лева, но последната не е изпълнила задължението си за редовно плащане на месечните погасителни вноски по кредита, като считано от 07.08.2017 г. е допуснала забава в изплащането им. Установи се от приложеното извлечение от счетоводни книги, че от 07.08.2017 г. до 07.03.2018 г. не са платени 8 броя месечни вноски, поради което, на основание т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата Д.М.А. е надлежно уведомена на 09.03.2018 г.

Приложеното извлечение от счетоводни книги по процесния договор за кредит установява вписвания в счетоводните книги на ищеца. Преценено, съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК, съдът намира, че същото е редовно, като с оглед на другите обстоятелства по делото е годно доказателство да установи по размер и период задълженията по договора за главница, договорна лихва и лихва за забава.  

              С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ответницата – кредитополучател се явява неизправна страна по договора, тъй като от 07.08.2017 г. е преустановила плащането на месечните погасителни вноски по същия, като изискуемостта на вземанията е настъпила с факта на обявената предсрочна изискуемост на кредита.

При тези данни, предявените положителни установителни искове за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава, произтичащи от процесния договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2013 г., се явяват основателни и доказани за тези вземания и следва да бъдат уважени срещу двете ответници, при условията на солидарна отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /14.03.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането. Следва да се отбележи, че ответницата Д.Р.С., в качеството си на поръчител, отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора /чл. 141 ал. 1 във вр. с чл. 138 ал. 1 от ЗЗД/, а съгласно чл. 140 ал. 1 от ЗЗД, поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. 

Относно вземането за т.нар. „заемни такси“:

              Съдът счита, че в тази част претенцията е в противоречие със закона, което е основание за нищожност на съответната договорна клауза, на която се основава посочената претенция. Ищецът не е посочил на коя клауза от договора се основава претенцията за заплащане на заемни такси, като пълномощникът му в съдебно заседание уточни, че същите са дължими съгласно Тарифата на банката и представляват разходи за изискуем кредит.

              Следва да се отбележи, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства.

              В случая се касае за Договор за кредит за текущо потребление, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

              Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК /Нов - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, т.е. приложима към датата на извлечението от счетоводни книги, забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се претендират такси, които очевидно са свързани с управление на кредита, без да са включени в годишния процент на разходите. Искането за присъждане на такси във връзка с действия по управление на кредита противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което налага отхвърляне на предявения иск в тази част на претенцията, поради противоречие със закона.

С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.

              Ищецът не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

              При съобразяване уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 151.05 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

              За исковото производство, разноските, които ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца, съобразно уважената част от исковете, са общо в размер на сумата 199.90 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на исковете, съдът ползва за база сумата 100.00 лева при съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

              Водим от горното, съдът

               

                                                       Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД /сега АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес:***, следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2013 г., а именно: 4733.36 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ – главница, 367.20 лв. /триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 13.03.2018 г. и 9.39 лв. /девет лева и тридесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, а искът за установяване дължимост на сума в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ – заемни такси, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.М.А. и Д.Р.С., с горните данни, да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД /сега АД/, с горните данни, сумата 151.05 лв. /сто петдесет и един лева и пет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 199.90 лв. /сто деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

              Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 476/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: