Решение по дело №2424/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265671
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20191100102424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 08.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 2 424/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА „И.К.“ ЕООД да заплати на А.К.Я. следните суми:

- 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) връщане на дадено на отпаднало основание плюс законната лихва върху тези суми от 19.07.2019 г. до окончателното изплащане;

- 241,20 щ. д. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДД за обезщетение от неизпълнение на договор плюс законната лихва от 19.07.2019 г. до окончателното изплащане;

- 3 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. А.Я. е със съдебен адрес – адвокат В.Д.,***. „И.К.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление ***3.

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на А.К.Я. срещу „И.К.“ ЕООД:

- иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД за изпълнение на договор за поръчка;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху суми, дадени на отпаднало основание, и невърнати;

- иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение от неизпълнение на договор за разликата над 242,20 щ. д. до пълния предявен размер.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[4] А.Я. заявява в искова молба от 17.02.2019 г., че на 06.12.2010 г. е сключил с ответника „И.К.“ ЕООД (И.) договор за извършване на сделки с финансови инструменти. По него ответникът се е задължил срещу възнаграждение да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на А.Я..

 

[5] За да може И. да изпълни договора, А.Я. му е превел 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева. И. е закупил за А.Я. 6 700,00 акции на R.G.IMC (Р.) и 1 780,00 акции на Ja Solar Holdings (СОЛАР). На 04.04.2018 г. е бил отнет лиценза на И. за инвестиционен посредник.

 

[6] И. е следвало да преведе на А.Я. 17 688,00 щ. д. дивидент от акциите на Р. за периода 23.05.2013 г.-18.02.2016 г., както и за периода след 18.02.2016 г. до подаването на исковата молба, но не е направил това. И. е следвало да преведе на А.Я. и дивидент от акциите на СОЛАР от 17.03.2011 г. до 04.04.2018 г., но не го е направил.

 

[7] Затова А.Я. моли съда:

1. след като установи, че той притежава членствени права по 6 700,00 акции на Р. и 1 780,00 акции на СОЛАР, да осъди И. да му заплати 17 688,00 щ. д. дивидент от акциите на Р. за периода 23.05.2013 г.-18.02.2016 г., като част от дивидента, дължащ се за тези акции от момента на закупуването им до подаването на исковата молба, както и дивидент върху 1 780,00 акции на СОЛАР от 17.03.2011 г. до 04.04.2018 г.;

2. ако съдът отхвърли първия иск, защото А.Я. не притежава членствени права по акции на Р. и СОЛАР, тогава да осъди И. да заплати на А.Я. 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева, които А.Я. е превел на И. за изпълнението на договора между тях, който И. не е изпълнил; той търси и обезщетение за забава - върху 5 468,77 щ. д. от 09.12.2010 г. до окончателното плащане; върху 25 325,61 щ. д. от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане; върху 35 000,00 лева от 06.04.2011 г. до окончателното изплащане;

3. ако съдът отхвърли първия иск, А.Я. моли съда да осъди И. да му заплати и обезщетение за ползите, които А.Я. е пропуснал от това, че И. не му е закупил акции на Р. и СОЛАР (исковата молба, л. 2-9; молбата, л. 38-39; молбата, л. 44).

 

2.            На ответника

 

[8] И. не е подал писмен отговор.

 

II.          ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[9] На 06.12.2010 г. А.Я. е сключил с ИП „Г.М.“ ООД (М.) договор за извършване на сделки с финансови инструменти за сметка на клиент. По него М. се е задължил да закупува за А.Я. финансови инструменти (договора, л. 10-17). А.Я. е превел на М. за покупката на финансови инструменти:

- на 09.12.2010 г. 5 468,77 щ. д.;

- на 06.04.2011 г. 35 000,00 лева;

- на 07.04.2011 г. 25 325,61 щ. д. (удостоверението, л. 24; платежното нареждане, л. 25; заключението на вещото лице Й., л. 95-102).

 

[9] Липсват доказателства М. да е закупил за А.Я. финансови инструменти, въпреки че го е уведомил, че е закупил за него акции на Р. и СОЛАР. Затова съдът приема, че М. не е закупил за А.Я. акции на Р. и СОЛАР или други финансови инструменти.

 

[10] На 14.07.2014 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е отнела лиценза на М. за извършване на дейност като инвестиционен посредник (заключението на вещото лице Й., л. 96). Не се спори, че впоследствие М. е променил фирмата си на И..

 

[11] Ако М. беше закупил за А.Я. акциите на Р., за които го е уведомил, че са закупени, А.Я. би получил 241,20 щ. д. дивиденти от 23.05.2013 г. до 18.02.2016 г. СОЛАР не е изплащал дивиденти за периода 17.03.2011 г.-04.04.2018 г. (заключението на вещото лице Й.).

 

[12] Липсват доказателства преди подаването на исковата молба А.Я. да е канил И. да му върне преведените суми. Затова съдът приема, че А.Я. не е правил това. Не се спори, че И. не изплащал на А.Я. дивидент от евентуално закупени акции и не му е върнал преведените суми,

 

[13] А.Я. е заплатил 4 764,00 лева държавна такса (л. 31 и л. 45); 350,00 лева за вещо лице (л. 88). Общо разноските са за 5 114,00 лева. И. не е направил разноски.

 

III.       ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[14] А.Я. е предявил четири иска. Първият иск е по чл. 79, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД за изпълнение на договор за поръчка. Вторият иск е евентуален на първия и той е по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание. Третият иск е допълнителен (акцесорен) на втория и той е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. Четвъртият иск е евентуален на първия и той е по чл. 79, ал. 1 от ЗДД за обезщетение от неизпълнение на договор.

 

1.            По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД за изпълнение на договор за поръчка

 

[15] С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя действията, възложени му от последния (чл. 280 от ЗЗД). За извършените действия, довереникът дължи сметка на доверителя и предаване на всичко, получено при изпълнението на поръчката (чл. 284, ал. 2 от ЗЗД). Ако довереникът не изпълни задължението си да се отчете на доверителя и да му предаде полученото в изпълнение на поръчката, последният може да иска полученото заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. между страните по делото да е налице валиден договор за поръчка, по който ищецът да е довереник, а ответникът да е доверител; 2. довереникът да е получил нещо в изпълнение на поръчката, което да не е предал на доверителя.

 

[16] Съдът установи, че между А.Я. и И. е бил налице валиден договор за поръчка. Съдът не установи обаче, И. да е изпълнил поръчката - да е закупил за А.Я. финансови инструменти – той не е получил нищо в изпълнение на поръчката. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.            По иска по чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание

 

[17] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на иска  са: 1. А.Я. да е предал на И. пари за покупката на финансови инструменти по договор за това между тях; 2. впоследствие основанието за предаването на парите да е отпаднало – договорът да е бил развален или прекратен; 3. И. да не е върнал на А.Я. парите.

 

[18] Съдът установи, че по договора за извършване на сделки с финансови инструменти за сметка на клиент А.Я. е превел на И. 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева. И. не е закупил за А.Я. финансови инструменти. Впоследствие е бил отнет лицензът на И. за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Без такъв лиценз И. не би могъл да изпълни договора си с А.Я.. Следователно с отнемането на лиценза на И. действието на договора е било прекратено. Така е отпаднало основание, поради което А.Я. е превел на И. парите. И. не е върнал парите на А.Я..

 

[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда И. да заплати на А.Я. 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева.

 

3.            По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[20] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[21] Съдът установи, че А.Я. има парично вземане от И.. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[22] Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая няма определен ден за изпълнение на задължението на И. да върне на А.Я. 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева. Затова И. е изпаднал в забава само след покана. Съдът не установи А.Я. да е канил И. да му върне преведените суми. Това за първи път той е направил с исковата молба. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и съдът го отхвърля. Съдът уважава искането за присъждане на обезщетение за забава върху 30 794,38 щ. д. и 35 000,00 лева от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

 

4.            По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗДД за обезщетение от неизпълнение на договор

 

[23] Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор между ищеца и ответника; 2. неизпълнение от ответника на негово задължение по договора; 3. ищецът да е претърпял вреди от неизпълнението; 4. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

[24] Съдът установи, че до отнемането на лиценза на И. между него и А.Я. е бил налице валиден договор за поръчка, свързана с покупката от И. за А.Я. на финансови инструменти. Съдът установи, че И. не е изпълнил този договор. Съдът установи, че, ако ИНТЕРКАКТИВ е закупил акции на Р., както е твърдял, че е направил, А.Я. би получил 241,20 щ. д. дивиденти от 23.05.2013 г. до 18.02.2016 г. Следователно това е вреда за А.Я.. Други вреди не са доказани. И. не е заплащал на А.Я. обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 241,20 щ. д. Затова съдът осъжда И. да заплати на А.Я. 241,20 щ. д. за пропуснати ползи, като отхвърля иска за останалата предявена част.

 

5.            По разноските

 

[25] А.Я. търси разноски. Той е направил такива за 5 114,00 лева и  е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[26] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло един от предявените искове, частично уважава друг иск и отхвърля два от предявените искове. Затова съдът осъжда И. да заплати на А.Я. 3 000,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: