Р Е Ш
Е Н И Е
№ 460
21.11.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ….........…………..…........................……..………..….... състав
на тридесет и първи октомври……………………….. две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Р.Р……… ……. ..…………..….……….………………………….…………
прокурор …....…..……………….…………. .....................................................……………….......
като разгледа докладваното от ............................................председателя. ...…................……….
В гр. дело № 448......... по описа за 2018 год., ……….……....................…………….................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на адв.В.З., пълномощник на М.Б.Б. ***.
С Решение
№ 169 от 22.03.2018
г., постановено по гр.дело № 2086/2017 г., РС Хасково е допуснал да се извърши
съдебна делба между С.Я.Г. *** и М.Б.Б. *** на следния техен съсобствен
недвижим имот, придобит чрез доброволна делба и по наследство, а именно: Апартамент № 17, находящ се в гр. Хасково,
***, със застроена площ от 44.61 кв.м., заедно с избено помещение № 17, със
застроена площ от 5 кв.м., ведно със съответните 1,299% ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, който
имот по КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.1006 г. на ИД
на АК София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.710.11.1.15, разположен в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 77195.710.11, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, при квоти 3/8 идеални части за
ищцата и 5/8 идеални части за ответника.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявения от М.Б.Б. против С.Я.Г. инцидентен
установителен иск за собственост върху 3/8 идеални части от посочения недвижим
имот, като неоснователен.
Недоволен
от постановеното решение е останал въззивникът М.Б.Б., който чрез пълномощника
си адв. З. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. За да отхвърли предявения инцидентен установителен иск съдът
необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
приел, че е недоказано твърдението му,че неговият баща е придобил по давност
правото на собственост върху тези 3/8 идеални части. Безспорни били събраните
по делото доказателства,че след развода през 1982 г. баща му Б.П. и ответницата
С.Г. са уредили помежду си всички имуществени отношения. Процесният апартамент
бил подарен на Б. от майка му по
времето, когато страните вече били във фактическа раздяла. Твърди още,че това
жилище никога не е било семейно жилище и не е било обект на споразумения между
страните, именно защото те са знаели,че е лична собственост на баща му Б.П. Необоснован бил изводът на съда,че Б.П. не е
демонстрирал по отношение на бившата си съпруга и съсобственица С.Г. намерение
за своене на нейната идеална част. Безспорно по делото било установено,че
имотът е деклариран като собствен от баща му и че през целия период до неговата
смърт през 2015 г. единствено и само той упражнявал фактическа власт върху този
имот. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково
и уважи предявения инцидентен установителен иск за собственост, както и да
отмени постановеното решение, в частта, в която съдът е допуснал да се извърши
съдебна делба при посочените квоти и отхвърли изцяло иска за делба. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
С.Я.Г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Правилно съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства,направил извод,че ищеца не е доказал по
безспорен и категоричен начин,че неговият наследодател е придобил по давност
правото на собственост върху 3/8 идеални части от имота.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е основателна.
РС Хасково е сезиран с иск за делба на недвижим имот, а именно: Апартамент № 17, находящ
се в гр. Хасково, ***, със застроена площ от 44.61 кв.м., заедно с избено
помещение № 17, със застроена площ от 5 кв.м., ведно със съответните 1,299%
ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
държавно място, който имот по КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед №
РД-18-63/05.10.1006 г. на ИД на АК София съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.11.1.15, разположен в сграда № 1 в ПИ с
идентификатор 77195.710.11, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, предявен от С.Я.Г.
против М.Б.Б..
В
исковата си молба ищцата твърди,че с наследодателя на ответника, баща му Б.Б.П.
са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен през 1982 г. По време на брака
между страните Б.Б. П. придобил правото
на собственост върху ¼ идеална част от процесния имот от майка си М.Д.А.
по силата на договор за дарение от 13.02.1980 г. Няколко месеца по-късно, на
21.11.1980 г. между М.Д.А.и синът й Б.Б. П. била извършена доброволна делба, по
силата на която Б.П. станал изключителен собственик на процесния апартамент. За
уравняване на дяловете на М. А. била заплатена сумата от 4000 лв. Доброволната
делба била извършена по време на брака и заплатено уравняването на дяловете със
средства, общи на двамата съпрузи. Жилището било придобито за семейно жилище на
Б.П и С.Г.. С прекратяването на брака между страните възникнала обикновена
съсобственост между тях по отношение на процесното жилище, като Б.П. притежавал
5/8 идеални части от него, а С.Г. – 3/8 идеални части. Б.П. починал през м.
октомври 2016 г. и след смъртта си оставил законен наследник ответника М.Б.Б., негов син. Твърди,че на
19.04.2017 г. се е снабдила с нотариален акт за собственост за 3/8 идеални
части от имота. Т.като този имот изцяло се ползвал от ответника и към момента
не можел да бъде поделен доброволно моли съда да допусне да бъде извършена
съдебна делба между С.Г. и М.Б. при квоти 3/8 идеални части за нея и 5/8
идеални части за ответника Б..
Ответникът
е оспорил така предявеният иск за делба и е предявил инцидентен установителен
иск за собственост на 3/8 идеални части от имота. В исковата си молба по
насрещния инцидентен установителен иск ищецът Б. твърди,че процесното жилище е
изключителна собственост единствено на баща му. На 13.02.1980 г. баща му
придобил правото на собственост върху ¼ идеална по силата на договор за
дарение, а останалите 3/4 идеални части придобил по силата на извършена
доброволна делба на 21.02.1980 г. Твърди,че това жилище никога не е било
семейно жилище на Б.П.. и С.Г., които до прекратяването на брака си са живели в
семейното жилище, находящо се на ул. ***. Твърди,че от момента на раздялата
през 1982 г. до смъртта си на 22.112015 г. баща му е владял целия процесен имот като свой и е
придобил по давност правото на собственост за частта, претендирана от
ответницата. Твърди,че Г. едва след смъртта на баща му оспорила правото му на
собственост върху тези идеални части и се снабдила с нотариален акт за
собственост, като по този начин оспорила неговото право на собственост върху
жилището като единствен наследник на Б.П. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответницата,че М.Б. е собственик на 3/8 идеални части от
процесното жилище, както и да бъде отменен констативен нотариален акт № 182 т.I, рег.№941, н.д. №
98/2017 г. на Нотариус Христина Колева.
При
разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните
и съотносими към спора доказателства. Пред настоящата инстанция се представиха
нови писмени доказателства.
За да постанови атакуваният съдебен
акт съдът е приел,че процесният недвижим имот е съсобствен между страните по делото и е
допуснал да се извърши съдебна делба между тях при квоти 3/8 идеални части за
ищцата С.Г. и 5/8 идеални части за ответника М.Б.. Съдът е приел,че М.Б., ищец
по насрещния иск, не е доказал по безспорен и категоричен начин,че баща му Б. П. е придобил по давност правото на собственост
върху 3/8 идеални части, поради което е отхвърлил предявения инцидентен
установителен иск за собственост. Тези изводи на съда са неправилни и не се
споделят от настоящия съдебен състав.
Безспорно по делото е
установено,че С.Я.Г. и Б.Б.П. са бивши съпрузи, като сключеният между тях брак
на 09.04.1973 г. / удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № *** от 09.04.1973 г.- л.13/ е
прекратен с решение № 622 от 19.07.1982 г., постановено по гр.д. № 542 по описа
на ОС Хасково за 1982 г. / л.54/, влязло в сила на 05.09.1982 г. Видно от
цитираното решение е, че при прекратяването на брака е предоставено ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 4 от жилищен блок, находящ се на ул. ***
на С.Я.Г..
Б. Б. П. е починал на 22.11.2015 г. и оставил наследници – М.Б.Б. –
син / удостоверение № 1856/25.07.2017 г.
– л.50/.
Няма спор и относно
това,че Б.П. е придобил правото на собственост върху процесния имот през 1980
г., като 1/4 идеална част е придобил по силата на договор за дарение, сключен с
М. Д.А., негова майка/нот.акт № 19 от 13.02.1980 г. – л.9/, а останалите
¾ идеални части е придобил при извършена на 21.02.1980 г. доброволна
делба / л.11/. В договора за доброволна делба е посочено,че за уравняване на
дяловете Б.П.. е заплатил на М.А. сумата от 4000 лв. Доколкото доброволната
делба е извършена по време на брака,сключен между Б.П. и С.Г. и Б.П. е придобил
възмездно правото на собственост, и доколкото няма доказателства тези средства
да са лична негова собственост, следва
да се приеме,че по отношение на тези ¾ идеални части е възникнала
съсобственост, т.е те са придобити в режим на СИО.С прекратяването на брака
между двамата през 1982 г. СИО се трансформира в обикновена съсобственост, при
което всеки един от бившите съпрузи придобива равни части от нея или Б.П. е
собственик на 5/8 идеални части / 1/4 +3/8/, а С.Г. – на 3/8 идеални части.
На 30.12.1973 г., по време
на брака между Б.П..и С.Г. е закупено жилището, находящо се в гр. Хасково, ул. ***
при квоти по ¼ идеална част за Б.П.. и С.Г. и ½ идеална част за М.И.
Ж./ син на С.Г. от предходен брак/л.73/.
Няма спор и относно
това,че след развода бившите съпрузи са уредили имуществените отношения между
тях- на 26.07.1983 г. са сключени три
договора за доброволна делба ,с които бившите съпрузи са уредили имуществените
отношения помежду си, касаещи жилище, находящо се в гр. Хасково, ул. *** л.75/, гараж / л.37, доказателство представено пред
ОС/ и лек автомобил / л.38, доказателство представено пред ОС/. Спорен е
въпросът относно това дали жилището,находящо се в ***, предмет на настоящия
спор, не е бил предмет на уреждане на отношенията между бившите съпрузи, т.като
те са считали,че той е лична собственост на съпруга Б.П. или обратното – между
тях е постигната договореност Б.П. да остане да живее в него, а С.Г. да си
запази собствеността върху притежаваната от нея част, както твърди Г.. Анализът
на доказателствата по делото дава основание на съда да приеме,че този имот не е
бил предмет на уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи,
т.като и двамата са го считали за лична собственост на Б.П, който имот той е
придобил от своята майка по силата на сключени с нея договор за дарение и
договор за доброволна делба, цитирани по-горе. От момента на прекратяване на
брака 05.09.1982 г. и прекратяване на СИО Б.П. е установил трайна фактическа
власт върху целият имот, като в продължение на 33 години, до смъртта си на
22.11.2015 г. е владял този имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирал се е
като единствен собственик на имота, деклариран от него в данъчна служба Хасково
като изключителна негова собственост / удостоверение от 19.02.2018 г. –л.89/.
Предполага се, съгласно чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже,че е държи за другиго. Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. на
ВКС, постановено по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК презумцията на чл.69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случая тази презумпция не е оборена. Няма никакви доказателства, които да
сочат, че през целият този период, повече от 33 години, С.Г. е считала този
имот като свой и е демонстрирала това. Няма представени доказателства, че от
момента на прекратяването на брака до смъртта на Б.П. през 2015 г., а и две
годни след това до 2017 г., когато Г. се е снабдила с констативен нотариален
акт, тя да е извършвала действия, с които да е демонстрирала собственост и да е
смущавала владението на Б.П. Ето защо следва да се приеме,че той е придобил
правото на собственост върху нейните 3/8 идеални части по силата на давностно
владение, което е продължило спокойно и необезпокоявано повече от 10 години и е
станал изключителен собственик на целият имот.
Негов единствен наследник е М.Б.Б. – ищец по инцидентния установителен
иск, поради което следва да се приеме,че той е единствен собственик на
процесното жилище.
Основание за този извод на съда дават и
събраните по делото гласни доказателства. Според показанията на св. Г., С.Г. ***74
г., от когато я познава. Свидетелката твърди,че три –четири пъти е ходила със С.
при Б. в жилището му в ***, за да се видят. От С.Г. знаела,че апартамента в ***
е на двамата. Според показанията на св.Д. и св. К. в това жилище Б.П. живее от
1979 г. Около 20 години живял с жена на име Н. След това не им било известно
къде е отишла да живее тази жена, но в това жилище до смъртта си живял Б.П.. и
не им било известно някой да е предявявал претенции към него. И двете
свидетелки твърдят,че като единствен собственик на това жилище знаят именно Б.Б.
П. Т.е събраните гласни доказателства подкрепят извода на съда,че Б.П. е
изключителен собственик на жилището и че в нито един момент до смъртта му през
2015 г. никой и в частност С.Г. не са изявявали претенции за собственост, както
и не са смущавали или прекъсвали установеното от Б.П.. владение върху имота.
Извод за противното не може да бъде направен от показанията на св. Г.,т.като тя
твърди,че три-четири пъти е ходила със С. в жилището на Б., но не съобщава при
тези ходения да е коментиран въпроса за собствеността на жилището или други
имуществени въпроси. Съдът намира,че не следва да цени показанията на св. Т.Ж.
по две причини – първо тази свидетелка е снаха на С.Г., поради което може да се
счита заинтересована от изхода на спора. На второ място според отразеното в
протокола от съдебно заседание от 22.02.2018 г. към момента на разпита
свидетелката е на 47 години, което означава,че е родена през 1971 г. и през
1980 г., от която година твърди,че познава С., е била на 9 години.Трудно би
било с достоверност да се приеме,че на тази възраст на свидетелката й са
били известни личните и имуществени
отношения между бившите съпрузи, за които дава показания пред съда.
Твърдението на Г.,че
процесният имот е бил семейно жилище се опровергава, както от представеното и
цитирано по-горе решение за прекратяване на брака, с което е уреден въпроса за
семейното жилище и това не е процесното, така и от събраните по делото гласни
доказателства. Самата тя, чрез пълномощника си адв. Панова /с.з.22.02.2018 г./
поддържа тезата,че двамата съпрузи са живели първоначално в жилището в ***, но
след това са се преместили в това на ул.***. В тази насока са и показанията на
св.Д. и св. К. От момента, в който са се преместили в другото жилище няма данни
и представени доказателства, които да сочат,че Г. е посещавала този имот, изключая показанията
на св. Г., която сочи три-четири посещения съвместно със С.. Тези три четири
посещения обаче не могат да обосноват извод за прекъсване на владението, т.като
няма данни за периода, през който да правени, а и както се посочи по-горе
свидетелката не съобщава при тези ходения да е коментиран въпроса за собствеността
на жилището или други имуществени въпроси. Твърдението на Г.,че между нея и Б.П.
е имало уговорка това жилище да не се поделя и в него да живее той също не
намира опора в събраните по делото доказателства. От една страна всички
имуществени отношения между страните стриктно са били уреждани с писмени актове
и е лишено от житейска логика единствено и само по отношение на това жилище да
съществува устна уговорка. От друга страна устната уговорка касае ползването на
това жилище от страна на Б.П. и тя не е била пречка Г. да декларирала собствените
си идеални части в данъчна служба и по този начин да манифестира себе си като
собственик. Тя не е направила това и след смъртта на Б.П. през 2015 г., а едва през
2017 г., т.е дори две години след неговата смърт не е заявила правата си на
собственик, което дава основание да се приеме с голяма степен на
вероятност,че причината за това е, че е
считала този имот за лична собственост на Б. П., по отношение на който няма
права.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира за установено и безспорно доказано,че Б.Б. П.
е придобил по давност правото на собственост на 3/8 идеални части от процесния
недвижим имот, които части М.Б.Б., като
единствен негов наследник наследява.
Това дава основание на съда да приеме,че предявения инцидентен
установителен иск против С.Г. е основателен и доказан и следва да бъде изцяло
уважен.
Следва да бъде уважено и
направеното искане за отмяна на издадения констативен нот.акт. Съгласно ТР № 3829.11.2012 г. на ВКС, постановено по
т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот. Такъв акт е издаденият на 19.04.2017 г. нотариален акт №
182 том
I, рег. № 941, дело № 98 от 2017 г. на
нотариус Христина Колева, с който се признава правото на собственост на 3/8
идеални части от процесния имот, поради което същият следва да бъде отменен.
Уважаването на инцидентния
установителен иск е основание да бъде направен извод за неоснователност и
недоказаност на предявения иск за делба, т.като не се установява съсобственост
между страните. От събраните по делото доказателства се установи,че Б.Б.П. е
изключителен собственик на процесния недвижим имот, което право преминава върху
наследниците му – М.Б.Б.. С оглед на
това искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното
постановеното от РС Хасково решение следва да бъде отменено и постановено друго
по същество, с което да бъде уважен предявения инцидентен установителен иск за
собственост, предявен от М.Б.Б. против С.Я.Г. и на основание чл.537 ал.2 от ГПК
отменен издаденият на С.Я.Г. констативен нотариален акт, както и да бъде
отхвърлен предявеният от С.Я.Г. против М.Б.Б. иск за делба на съсобствен
недвижим имот.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемата
С.Я.Г. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника М.Б.Б. направените по
делото, пред двете инстанции, разноски в размер на 1661,50 лв., от които 1100
лв. платено възнаграждение на адвокат съгласно договор от 20.11.2017 г., 61,50
платена ДТ и 500 лв. платено възнаграждение на адвокат пред въззивната
инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 169 от 22.03.2018 г.
на РС Хасково, постановено по гр.дело № 2086/2017
година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По
предявеният от М.Б.Б. ***, ЕГН **********
против С.Я.Г. ***, ЕГН ********** инцидентен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Я.Г.,че М.Б.Б.
е собственик на 3/8 / три осми/ идеални части от следния недвижи имот, а именно:
Апартамент № 17, находящ се в гр.
Хасково, ***, със застроена площ от 44.61 кв.м., заедно с избено помещение №
17, със застроена площ от 5 кв.м., ведно със съответните 1,299% ид.части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
който имот по КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.1006 г.
на ИД на АК София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.710.11.1.15, разположен в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 77195.710.11, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент.
На основание чл.537 ал.2
от ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт № 182 от 19.04.2017 г., том I, рег.№941, дело № 98/2017 г. по описа на нотариус
Хр.Колева, с район на действие РС Хасково,
с вх. № на служба по вписванията 2463 от 19.04.2017 г., акт № 57, том.VII, дело 21582017 г., с който С.Я.Г., ЕГН ********** е призната за
собственик на 3/8 / три осми/ идеални части от следния недвижим имот, а именно Апартамент
№ 17, находящ се в гр. Хасково, ***, със застроена площ от 44.61 кв.м., заедно
с избено помещение № 17, със застроена площ от 5 кв.м., ведно със съответните
1,299% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
държавно място, който имот по КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед №
РД-18-63/05.10.1006 г. на ИД на АК София съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.11.1.15, разположен в сграда № 1 в ПИ с
идентификатор 77195.710.11, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от С.Я.Г., ЕГН ********** против М.Б.Б., ЕГН ********** иск за делба на недвижим имот, а именно: Апартамент № 17, находящ се в гр. Хасково, ***, със
застроена площ от 44.61 кв.м., заедно с избено помещение № 17, със застроена
площ от 5 кв.м., ведно със съответните 1,299% ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, който имот по
КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.1006 г. на ИД на АК
София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.710.11.1.15, разположен в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 77195.710.11, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент при квоти 3/8 идеални части за
първата и 5/8 идеални части за втория.
ОСЪЖДА С.Я.Г. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Б. ***, ЕГН ********** СУМАТА от 1661,50 лв. / хиляда шестстотин
шестдесет и един лева и петдесет стотинки/ направени по делото, пред двете
инстанции, разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/