Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 11061 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 169289 от 05.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 47108/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 162
състав, е признато за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.В.Л.
искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
с чл.149 ЗЕ, че последваната дължи на ищеца
сумата от 247, 07 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014
г. – м. 04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, с
абонатен номер *****, както и сумата от 70, 01 лв., представляваща такса за
дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 12.07.2018
г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.07.2018 г. по гр.д. № 45918/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, като са отхвърлени
исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 247, 07 лв. до пълния предявен
размер от 247, 20 лв. - главница за потребена топлинна енергия, както и
исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 44, 90
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 03.07.2018 г.,
както и за сумата от 17, 43 лв. - лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г. – 03.07.2018 г. Ответницата е осъдена да заплати на
ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60,88 лв., разноски
в заповедното производство, както и сумата от 547, 89 лв. - разноски в исковото
производство. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата
от 44, 90 лв. – мораторна лихва, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява от
топлопреносното дружество при публично известни Общи условия, които се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет и
които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник. Същите имат силата на договор между „Т.С.” ЕАД и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. По делото не е установено ответницата да е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо нея са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от топлопреносното дружеството. Излага
съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че за общите фактури за 2016
г. и 2017 г. ответницата следва да бъде поканена да плати, тъй като по силата
на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед на това, ако длъжникът не заплати в този срок, същият изпада в
забава и не следва да бъде канен с отделна покана. Твърди, че общата фактура за отоплителния
сезон 2015 г. – 2016 г. е публикувана на 15.08.2016 г. В тази връзка има
издадени констативни протоколи на основание чл.539 ГПК на съответните дати,
които не са приложени по делото, тъй като не са изискани от СРС. В чл.22, ал.2
от Общите условия е определено, че клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата „дялово разпределение” извършвана от избрания от тях търговец.
Същата е дължима по издадени фактури във връзка с потреблението на топлинна
енергия от клиента през процесния период. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Д.В.Л..
Не е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба и от третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден
имот – апартамент 133, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, бл********,
аб. № *****, като му дължи сумата от 247, 20 лв., представляваща стойността
на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., в
имот с абонатен номер *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата
от 44, 90 лв. - обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода 16.09.2015 г. – 03.07.2018 г., сумата от 70 ,01 лв., такса за
дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 17, 43 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 03.07.2018 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.07.2018
г. по гр. д. № 45918/2018 г. по описа на СРС, 162 състав. Постановената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответницата, чрез адв. П.В., назначен по реда
на чл.47, ал.6 ГПК да я представлява по делото, оспорва предявените искове. Поддържа,
че ищецът е имал възможност да прекъсне топлоснабдяването в имота при неплащане
на сумите в продължение на два месеца, като поради собственото му бездействие
се е стигнало до необходимост от завеждане на делото. Счита, че начислените
суми не отговаряли на действително потребеното в жилището количество топлинна
енергия и не са спазени действащите нормативни разпоредби. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На 12.07.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.В.Л. за сумата от 317, 21 лв. – главница, 62, 33 лв. – лихва за
периода 16.09.2015 г. – 03.07.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
заявлението до окончателното плащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна енергия през периода
м.05.2014 г. – м.04.2017 г., който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016 г. и
№ **********/31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, Община
„Искър“, ж. к. „********“, бл********, абонатен № *****. Посочено е, че дължимите суми са както следва:
247, 20 лв. - главница и 44, 90 лв. – лихва, а за дялово разпределение: 70, 01
лв. – главница и 17, 43 лв. лихва. Претендира сторените по делото разноски държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 20.07.2018 г. по
ч. гр. д. № 45918/2018 г. на СРС, 162 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал
указания на заявителя да предяви искова молба за установяване съществуване на
вземанията му.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред. С молба - уточнение
от 26.08.2019 г. ищецът е уточнил, че вземането за възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение произтича от облигационната
обвързаност между доставчика на топлинна енергия и топлинния счетоводител. Въз
основа на действителен писмен договор при общия условия е възложил на топлинния
счетоводител извършването на услугата дялово разпределение при заплащане на
заплащане на уговореното възнаграждение. Сградата на етажната собственост не е
задължено лице по отношение фирмата за дялово разпределение, а единствено по
отношение на доставчика на топлинната енергия, тъй като общите условия за продажба
на топлинна енергия предвиждат, че таксата за дялово разпределение е дължима
към предприятието – доставчик. Поддържа, че е налице сключен договор, който
съдържа белезите на договор за изработка.
С молба от 22.05.2020 г. ищцовото
дружество е уточнило, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2016 г., не се изисква публикуване
на сметките на интернет страницата на дружеството. Според чл.33 от ОУ,
клиентите заплащали дължимите суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след
изтичане периода, за който се отнасят.
От нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство, № 176, том III, дело № 1203/1998 г., се установява, че Л.Л. е
призната за собственик по наследство на апартамент № ** в ж. к. „********“, бл. *********
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 200, том първи, рег. № 3482/2001 г. на 18.05.2001 г. Л.Л. и В.Л.са учредили в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Съгласно представеното удостоверение, издадено от
СО - Район „Искър“ в полза на „Т.С.“ ЕАД, съгласно новата номерация на
жилищните блокове в Район „*********в ж.
к. „********“, става бл.**в ж. к. „********“.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „********“, бл.*******, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ООД, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 05.12.2000 е сключен договор № 307 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес в гр. София, ж. к. „********“, , бл.*******, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Пред СРС са ангажирани прогнозни сметки за
начислена на ответницата топлинна енергия по фактура № **********/31.07.2017 г.
за сумата от 80, 15 лв., кредитни известия към фактури за прогнозно начислена
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на обща стойност 98,
16 лв.; съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г. за обща сума от 89, 75
лв., издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за сумата от 48, 08 лв., съобщение
към фактура № **********/31.07.2015 г. за сумата от 77, 30 лв. , както и кредитни
известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за общата сума 224, 67 лв.
По делото са представени констативни
протоколи, съставени на основание чл.593 ГПК, в които е удостоверено заявеното
от „Т.С.“ ЕАД относно осигурен достъп до индивидуалните партиди на литовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп може да се осъществи чрез
официалната уеб – страница на дружеството. В същите е удостоверено, че на
случаен принцип, чрез натискане на случаен бутон са избрани описани в
протоколите абонатни номера, за които е извършена проверкща на интеренет
страницата на ищеца, при която е установено, че сметките са видни. Сред
посочените абонатни номера не фигурира аб. № *****.
В хода на производството третото
лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД е представило дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. със сума за получаване в размер на 147,
49 лв., дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. със сума
за доплащане 41, 65 лв., дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. със сума за получаване 18, 02 лв.
От заключението на вещото лице инж. Д.С.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза дяловото разпределение за
процесния имот е извършено от „Т.С.“ ЕООД. В имота не се ползват радиатори за
отопление, както и топла вода. Заложената в подробните изравнителни сметки
топлинна енергия за разпределение напълно отговаря на отчетената по общия
топломер. Общата дължима сума по фактури за дялово разпределение била в размер
на 247, 07 лв., сумата по фактури – 370, 91 лв. Сумата за получаване е в размер
на 123, 86 лв. За процесния период остойностяването на топлинната енергия се
извършвало на базата на прогнозните стойности по чл. 71 Наредба № 16-334 с
годишно изравняване. Отчитането на постъпилата топлинна енергия ставало чрез
топломер. Технологичните разходи били приспаднати. За процесния период общият
топломер преминал технологични проверки два пъти с констатация за съответствие,
а на 28.09.2016 г. бил подменен с нов с функция за дистанционно отчитане.
Неговата последна проверка била на 17.05.2018 г. със заключението, че
съответства. Експертното заключение не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
С влязлото в
сила съдебно решение в необжалваната част е установено, че ответницата, като
собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия през исковия период и
съответно, че страните са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка
на топлинна енергия през исковия период.
Липсва спор
и относно стойността на реално доставената топлинна енергия за исковия период.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че по силата на Общите условия от 2016
г. за изравнителните сметки от 2016 г. и 2017 г. не е необходимо изпращането на
покана, тъй като е установен срок за заплащането им.
За периода
м.05.2014 г. – м.06.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от същите купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо при тази редакция
на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за битови
нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищеца. В случая ищецът е ангажирал констативни протоколи,
съставени по реда на чл.593 ГПК. Същите обаче не носят информация относно
момента на публикуване на месечните дължими суми от ответника по отношение на
процесния абонатен номер. Ето защо въз основа на представените протоколи не
може да се обоснове извод относно момента на публикуване на интернет страницата
на ищеца на месечните дължими суми от ответницана. С оглед на това следва да се
приеме, че ищецът не е доказал по делото съществуването на вземане за мораторна
лихва, изтекла към момента на завеждане на делото върху главницата за топлинна
енергия и за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.06.2016 г.
В чл.32,
ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., е
предвидено, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент
в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (отм.), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал.2 и ал.3 е предвидено, че
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата за
топлоснабдяването (отм.), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. В чл.33, ал.1 от разглежданите общи
условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. В
ал.2 на чл.33 е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3,
ако не са заплатени в срока по ал.2.
В разглеждания
случай се установи, че остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от „Т.С.“ АД на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредба №
16-344 за топлоснабдяването (отм.). Ето защо и на основание чл.33, ал.2 вр. с
чл.32, ал.2 и ал.3 от общите условия на ищеца от 2016 г. за периода м.06.2015
г. – м.05.2016 г. ответницата дължи заплащане на мораторна лихва след изтичане
на 45 дни от месеца, за който се отнася, т. е. считано от 15.06.2017 г. Към
този момент обаче не е била издадена общата фактура за разглеждания отоплителен
сезон, като същата е издадена на 31.07.2017 г., каквато е и обичайната
практика. Въззивният съд счита, че въведеният в чл.33, ал.1 от общите условия
на ищеца срок от 45 дни от месеца, за който се отнасят, следва да се тълкува
корективно, при съобразяване изискванията на чл.20 ЗЗД - да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В случая общите условия са съставени едностранно от
търговеца. С тях се цели въвеждането на срок, в рамките на който клиентите на
топлинна енергия да заплащат дължимите суми, без да е необходимо отправянето на
покани до тях. Също така търговецът цели клиентите на топлинна енергия да не
дължат лихва за забава върху прогнозните сметки, когато остойностяването на
топлинната енергия се извършва по реда на чл.71 от Наредба № 16-344 за
топлоснабдяването (отм.), като тяхната изискуемост да настъпва след издаване на
изравнителните сметки. Доколкото последните се изготвят към 31.07. на
съответната година, посоченият в разглежданата клауза от общите условия на
търговеца 45 – дневен срок, следва да се приеме, че започва да тече от първия
възможен момент, а именно: след издаване на изравнителните сметки, а не от
месеца, за който се отнасят. Буквалното прилагане на уговорката, без извършване
на корективно тълкуване, съобразно установени в чл.20 ЗЗД принципи за това, би
довело до противоречие с целта на общите условия към договора за продажба на
топлинна енергия на клиентите на топлинна енергия за битови нужди и игнориране
на установения срок за заплащане на дължимите суми.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че за вземанията за топлинна енергия за периода м.06.2016 г. –
м.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава, тъй
като с изтичане на срока от 45 дни, изчислени от датата на съставяне на
изравнителната сметка, държат заплащане на лихва за забава. Ето защо и на основание чл.162 ГПК въззивният
съд счита, че размерът на лихвата за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. за периода на забава 16.08.2016
г. – 03.07.2018 г. възлиза на 15, 70 лв., в който размер и период предявеният
иск се явява основателен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно задължението за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата ОТ 15, 70 лв. за
периода 16.08.2016 г. – 03.07.2018 г., като искът в тази му част искът следва
да се уважи, а в останалата обжалваната част
решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
На основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 8, 74
лв. – сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, а на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да се присъди сумата от 34, 96 лв.
– юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от още 22, 62 лв. – сторени разноски в исковото производство,
както и още 5, 67 лв. – разноски в заповедното производство.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 169289 от 05.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 47108/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 162 състав,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Д.В.Л., ЕГН **********,
иск с правно основание с правно
основание чл.422 ГП, вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д.В.Л., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 15,
70 (петнадесет
лева и седемдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.08.2016
г. до 03.07.2018 г., за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, с
абонатен номер *****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу Д.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че Д.В.Л.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 15, 70 (петнадесет
лева и седемдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.08.2016
г. до 03.07.2018 г., за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, с
абонатен номер *****, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.07.2018 г. по гр. д. № 45918/2018
г. на СРС, 162 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169289 от 05.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 47108/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 162
състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу Д.В.Л., ЕГН ********** с адрес
***, иск с правно основание с правно основание чл.422 ГП, вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено,
че Д.В.Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата над 15, 70 (петнадесет лева и седемдесет стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 44, 90 (четиридесет и четири лева и
деветдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 03.07.2018 г., за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.07.2018 г.
по гр. д. № 45918/2018 г. на СРС,
162 състав.
ОСЪЖДА Д.В.Л., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8, 74 (осем лева и седемдесет и четири стотинки) лв. – сторени
разноски във въззивното производство по съразмерност; да заплати на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, сумата от 34,
96 (тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) лв. –
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство по съразмерност; да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от още 22, 62 (двадесет и два лева и шестдесет
и две стотинки) лв. – сторени разноски в исковото производство, както и сумата
от още 5, 67 пет лева и шестдесет и
седем стотинки) лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.