ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
гр. Девня , 07.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК
Образувано е по искова молба на „Теленор България”ЕАД, ЕИК
********* срещу А. С. С., ЕГН: **********, с която е предявен положителен
установителен иск за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 295, 18 лева представляваща
неизплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. Дело
№716/2020 г. по описа на РС - Девня, претендира и разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответницата особен представител, в който се излага, че иска е
недопустим, поради неспазване на процедурата за връчване на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се също, че
1
предявения иск е неоснователен, като се излагат подробни съображения за
това, поради което се моли за неговото отхвърляне.
След преценка допустимостта на предявения иск, съдът намира
следното:
В разпоредбата на чл. 415 ал. 1 т. 1 до т. 3 от ГПК са посочени
хипотезите, в които заявителят предявява искове за вземанията си предмет на
заповедното производство и това са случаите при подадено от страна на
длъжника възражение в срок - т. 1, когато заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението - т. 2 или когато съдът е отказал да издаде заповедта за
изпълнение - т. 3.
В случая искът срещу длъжника А. С. С. е предявен след дадено
указание от заповедния съд за това, по реда на чл. 415 ал. 3 пр. 1 вр. с чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, доколкото съдът е преценил, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при наличие на условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Предпоставка за допустимост на иска в тази хипотеза при сегашната
редакция на разпоредбата е надлежното връчване на заповедта за изпълнение
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и връчителят е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. Тъй като исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, то същият следва, на самостоятелно основание, да направи
преценка дали е осъществен фактическия състав на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Съдът намира, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, но в разглеждания
казус липсва втория задължителен елемент от фактически състав на чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
2
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това
с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая длъжникът е
търсен на два адреса – настоящия му адрес в *** и постоянния му адрес в ***,
като в нито една от двете разписки тези данни не са отразени. В приложените
разписки по ч. гр. дело № 7169/2020 г. на ДРС е посочено само, че при
извършени три посещения на адреса търсеното лице не е открито, а в тази от
*** и че имота е продаден и в него живеят други лица. Отбелязване обаче, че
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място
или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в разписката липсва.
В разписката на съобщенията, изпратени за връчване на постоянния
адрес на длъжника в *** е отбелязано, че входната врата е заключена, като на
позвъняване на един от звънците на входа никой не отговаря. Липсва обаче
друго удостоверяване, от което да се направи извод, че връчителят е положил
усилия да узнае дали длъжникът е на адреса, съответно кога може да бъде
намерен. Не е отразено да са събирани сведения от съседи, живущи в блока,
нито да са извършвани други действия, чрез които да се удостовери
невъзможността да се открие адресатът на съобщението. Действително,
когато входната врата на блока е заключена, достъпът до конкретния
апартамент поначало е затруднен, но връчителят следва да положи
необходимите усилия за осигуряване на такъв и едва когато същите са
безрезултатни, защото въпреки посещенията да са в различно време не може
да осъществи контакт със съседи, при постоянно заключена входна врата,
следва да се пристъпи към връчване по реда на чл. 47 от ГПК. От така
изложеното следва изводът за липсата на надлежно извършена процедура по
връчването на издадената в хода на ч. гр. дело № №716/2020 г. заповед за
изпълнение на парично задължение.
За да се пристъпи към даване на указания за предявяване на иска по
чл. 422 от ГПК е необходимо да са събрани сведения, че длъжникът не живее
на адреса - чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК. В случая не са събрани сведения от
поименно посочен кмет, домоуправител и/или съсед, че длъжникът не живее
и на двата адреса, на които е правен опит да бъде връчена заповедта.
3
С оглед изложеното съдът намира, че исковата молба е
преждевременно предявена, поради което следва да бъде върната, а
производството по делото да се прекрати.
След влизане в сила на настоящото определение, ч. гр. дело №
716/2020 г. по описа на ДРС следва да бъде върнато на съответния състав за
преценка дали и какви последващи съдопроизводствени действия да
извършва във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника А.
С. С., доколкото настоящото определение не го обвързва.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №126/04.01.2021 г., подадена от
„Теленор България”ЕАД, ЕИК ********* срещу А. С. С., ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42/2021 г. По описа на
РС – Девня.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
След влизане на определението в сила, ч. гр. дело № 716/2020 г. по
описа на ДРС да бъде върнато на съответния състав на ДРС, поради отпадане
на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото определение.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4