Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 488
гр. Плевен, 26 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 561 по описа на Административен съд - Плевен за 2022
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано
е по жалба /именувана молба/ от Г.С.Д., лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието си в Затвора - Белене, с която се оспорва Заповед №
Л-2518/20.06.2022 год. на гл. директор на ГДИН.
С Определение № 1365/01.07.2022 год. съдът е оставил
жалбата без движение и е дал конкретни указания за допълването ѝ. От
ответника е изискана административната преписка по издаване на оспорената
заповед.
Указанията, дадени с горното определение са изпълнени.
Постъпило е уточнение към жалбата, от което е видно, че се касае за оспорване
на Заповед № Л-2518/20.06.2022 год. по реда на чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
От постъпилата
адм. преписка е видно, че същата е издадена от зам. главния директор на ГДИН
при условията на заместване, във връзка с издадена Заповед № Л-2234/03.06.2022
год. на гл. директор на ГДИН, която също е приложена. С оспорената заповед е
наредено преместване на жалбоподателя в Затвора – гр.София за доизтърпяване на
наложеното му наказание.
В жалбата и уточнението към нея се излагат доводи, че преместването
на лишения от свобода в Затвора – гр.София ще затрудни свижданията между него и
близките му, които са от гр. Свищов и гр.Стражица, бащата на жалбоподателя е
инвалид, а майка му е социално слаба. Излагат се и подробни оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта. В заключение е
направено искане за нейната отмяна.
В писмо вх. рег. № 4243/18.06.2022 г., с което е
изпратена адм. преписка от ГДИН, е изразена становище и са развити доводи за
неоснователност на подадената жалба. Постъпил е и писмен отговор от ответника,
чрез процесуалния представител юрк. Попова, в който са развити подробни доводи
за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира се присъждане разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената
жалба и моли същата да бъде уважена.
Излага съображения, че изтърпява наказанието си в Белене за период, който вече
надхвърля две години, полага труд, спазва правилата и няма наложени наказания,
поради което желанието му е да доизтърпи наказанието си в този затвор.
Ответникът по жалбата се представлява от юрк.Надка Б.,
която ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, както и че същата е съобразена със закона, тъй като лишеният от свобода е с
постоянен адрес в гр.София, което обстоятелство е съобразено при издаване на оспорения
административен акт. Твърди, че жалбоподателят не е изложил оплаквания, даващи
основание за отмяна на обжалваната заповед и прави искане за отхвърляне на жалбата
срещу нея.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат на оспорената заповед, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество същата е основателна.
Оспорената заповед е постановена от материално
компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН. Същата е издадена
едновременно и при условията на заместване, и при тези на делегиране на права.
В административната преписка е приложена Заповед № Л-2234/2 от 03.06.2022 год.
на гл. директор на ГДИН, от която е видно, че на зам. директора е възложено
изпълняване функциите на гл. директор на
ГДИН за времето от 19.06.2022 год. до 23.06.2022 год. включително, в който
времеви период е издаден оспорения АА. Приложена е и Заповед № Л- 1225/2 от
28.03.2022г. на главния директор на ГДИН, от която е видно законово делегиране правомощията
на компетентния АО за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг
в случаите по чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на
издаване на обжалвания АА жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора - Белене.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.58 ЗИНЗС, във вр. с т.4.10 от Заповед № Л-919/08.03.2017
год. на гл. директор на ГДИН и при съобразяване разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. В същата са изложени мотиви, че л.св. Д. е с постоянен адрес в гр.София,
поради което и с оглед посочената по-горе заповед на гл.директор на ГДИН следва
да изтърпява наложеното му наказание в Затвора – гр.София.
Съобразно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. На
л.30 от делото е приложена Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор на
ГДИН, издадена въз основа на горната разпоредба. В т.4.10. от същата е
посочено, че лишените от свобода от София-град и София - област следва да
търпят наказанията си в Затворническо общежитие „Кремиковци“ и Затвора –
гр.София.
От посочената разпоредба на чл.58 ЗИНЗС и издадената в
изпълнение на нормативния акт Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор
на ГДИН, може да се направи извод, че единственият критерий, който ответникът е
следвало да съобрази при определяне мястото на изтърпяване на наказанието е
постоянният адрес на лишения от свобода. Безспорно
същият е в гр.София, което е видно от служебно изисканата от съда справка от
НБД “Население“.
Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС обаче систематично се
намира в Част втора, Глава осма, Раздел III „Разпределение
на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни
домове“.
Преместването на лишените от свобода е уредено в
Раздел IV „Преместване
на лишените от свобода“, чл.62 - чл.64 от ЗИНЗС, на които разпоредби изобщо не
е налице позоваване от страна на ответника.
От така посочената нормативна уредба може да се
направи извод, че се касае за две различни по своя характер административни
производства – такова, свързано с първоначално разпределение на лишените от
свобода в местата за изтърпяване на наказанията и такова, свързано с тяхното
последващо преместване.
В конкретния случай жалбоподателят очевидно вече е бил
разпределен по реда на чл.58 от ЗИНЗС да изтърпява наказанието си в конкретен
затвор, независимо от обстоятелството дали адм. акт, с който е станало това е
бил съобразен с правилата на чл.58 от ЗИНЗС и Заповед № Л-919/08.03.2017 год.
на гл. директор на ГДИН. Последващото преместване на жалбоподателя е следвало
да се извърши по реда на Част втора, Глава осма, Раздел IV, чл.62 - чл.64
от ЗИНЗС, на която нормативна уредба ответникът изобщо не се е позовал в
оспорената заповед.
Съобразно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва при изчерпателно изброените в т.1
- т.5 от горната разпоредба предпоставки, както следва:
1.при включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В оспорената заповед не е посочена нито една от
горните предпоставки, а такива не се установяват и от доказателствата,
представени с адм. преписка. Налице е единствено позоваване на разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която е посочена само цифром, но без изложени мотиви,
свързани с възможността/невъзможността за осигуряване на минимална жилищна площ
на лишения от свобода. Дори обаче да се приеме, че волята на адм. орган е
преместването на Д. да бъде извършено на основание чл.62, ал.1, т.5 от ЗАНН
(която въвежда като основание съобразяване изискванията на чл.43, ал.4), то
това би било възможно само след съобразяване желанието на лишения от свобода, а
лишеният от свобода обжалва заповедта именно заради несъгласието си да бъде
преместен в друг затвор. По делото не са представени и доказателства да е
съобразявано желанието му в тази насока преди издаване на оспорения АА.
При тези съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е материално незаконосъобразна и постановена при липса на мотиви, което
налага нейната отмяна.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски
нито с жалбата и допълненията към нея, нито при проведеното съдебно заседание,
с оглед което настоящият съд не следва да се произнася за присъждането на
такива.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л-2518/20.06.2022 год. на гл. директор на
ГДИН, с която е разпоредено преместване на лишения от свобода Г.С.Д. *** в Затвора – гр. София.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: