Решение по дело №14280/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 942
Дата: 17 януари 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20231110114280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 942
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110114280 по описа за 2023 година
Предявени са от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 5 522,27 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи по
ликвидационната дейност по щета № 13017030105156, ведно със законна лихва от 26.09.2022
г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 682,76 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 26.09.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 28656 от 10.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51939/2022 г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 04.07.2017 год., около 13:00 ч. в гр. Бяла, на ул. „Трифон
Милушев“ до база „Трансинс“ в посока гр. Варна е настъпило ПТП между л. а. „БМВ 520Д“
с рег. № СА2535ХР и л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ТХ5416АК. Твърди, че вина за
настъпването на произшествието е на водача на л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ТХ5416АК,
който навлезнал в лентата за насрещно движение и блъснал л. а. „БМВ 520Д“ с рег. №
СА2535ХР, при което му причинил имуществени вреди. Сочи, че към датата на настъпване
на ПТП за л. а. „БМВ 520Д“ с рег. № СА2535ХР била налице валидна имуществена
застраховка „Каско“, а гражданската отговорност на л. а. „Шкода Октавия“ с рег. №
ТХ5416АК била застрахована при ответното дружество. Сочи, че в качеството си на
застраховател по имуществената застраховка е заплатил застрахователно обезщетение на
увредения автомобил по щета № 13017030105156 в размер на 11 666.20 лева, поради което с
писмо, изх. № Л-9157/06.12.2017 г. е предявил регресна претенция към ответника за сумата
от 11681.20 лева, в която били включени и 15 лева ликвидационни разноски.
Ответникът признал частично задължението си и заплатил сумата от 6158,93 лева,
като останал задължен за разликата над тази сума. За вземанията си депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано производство, след
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1
51939/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира
деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор в срока
п о чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска по размер. Не оспорва, че е налице валидно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, слючен за л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ТХ5416АК. Сочи, че е изплатил
изцяло на ищеца сумата определена като обезщетение, като е изплатил на последния сума в
размер на 6157,93 лева. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото събитие и твърдените от ищеца увреждания по процесното МПС. Сочи, че
претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, като
твърди че цените на ремонтно-възстановителните дейности са прекомерно завишени.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното.
Не е спорно, че на 04.07.2017 год., около 13:00 ч. в гр. Бяла, на ул. „Трифон
Милушев“ до база „Трансинс“ в посока гр. Варна е настъпило ПТП между л. а. „БМВ 520Д“
с рег. № СА2535ХР и л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ТХ5416АК.
Не е спорно, че към датата на ПТП за л. а. „БМВ 520Д“ с рег. № СА2535ХР е
съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а
гражданската отговорност на автомобилистите за л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ТХ5416АК
е била застрахована при ответника.
Не е спорно между страните изплащането на сумата от 11666.20 лева от ищеца,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 13017030105156, както и че
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 6158,93 лева по регресна претенция за
процесната щета.
В тази връзка са и приетите доказателство по делото: Комбинирана застрахователна
полицза за застраховка Каско и Злополука от 30.06.2017год.,Протокол за ПТП № 1602442 от
04.07.2017год.,Уведомление –декларация за щета по застраховка Каско на МПС от
04.07.2017год. вэъз основа на което е образувана щета № 13017030105156 .
Спорно е дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и какъв е техния действителен
размер.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото.
От заключението се установява, че вещото лице е приело следния механизъм на
настъпване на ПТП – на 04.07.2017год. около 13,00часа л.а. „Шкода Октавия”,с рег. №
ТХ5416АК се движи по ул.”Тпифон Милушев” в посока към гр.Варна и в района на база на
ф-ма „Трансис” ,навлиза в лентата да насрещно движение и реализира ПТП с л.а.”БМВ
520Д”,с рег. № СА2335ХР.
Според вещото лице всички увреждания по л.а.”БМВ 520Д”,с рег. № СА2335ХР
,отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно –следствена връзка с
механизмва на процесното събитие.
Стойността ,необходима за възстановяване на л.а.”БМВ 520Д”,с рег. №
СА2335ХР,изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 17019лв.,а
действителната стойност на същия към същата дата е 16450лв.Ето защо вещото лице
приема ,че е налице тотална щета.При това положение стойността на обезщетението за
2
уврежданията по лекия автомобил,определена при условията на тотална щета,след
приспадане на запазените части в размер на 30% или 5106лв. възлиза на 11913лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния 04.07.2017г.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е
определи и изплатил на собственика на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 11 666,20 лева, към които били начислени
15 лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
3
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съоразявайки тези разпоредби, съдът намира, че за действителна средна пазарна
стойност на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието следва да се възприеме
определената от вещото лице Й. стойност от 11913 лева. Съотношението между стойността
на разходите за необходимия ремонт на увредения автомобил / в размер на 17019. според
вещото лице/ и неговата действителната стойност към настъпване на увреждането
обосновава извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ . Тази
хипотеза се приравнява по правни последици на пълното погиване на вещта, защото
отремонтирането на автомобила се явява неоправдано и нецелесъобразно от икономическа
гледна точка.
За да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования от размера на
действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части.
Следователно размерът на дължимото обезщетение при тотална щета е разликата между
действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части, като за такава
стойност следва да се приеме тази, на която действително са реализирани запазените части.
В случая запазените части са оценени 30% или на 5106лв.,при което стойността на
дължимото обезщетение за процесния автомобил,определена при условията на тотална щета
и след приспадане на запазените части възлиза на 11913 лева
На ищеца се дължат и ликвидационните разноски по неговото определяне в размер
от 15 лева /размерът на така претендираните разноски не е оспорен от ответника/.
Предвид ,че ищеца е заплатил обезщетение в по-малък размер ,а именно от
11 681,20лв./с вкл.15лв. ликвидационни разноски,до този размер е основателна и регресната
претенция на ищеца към ответника,застраховател на гражданската отговорност на виновния
водач.Следва да се вземе в предвид и платеното от ответника обезщетение в размер на
6158,93лв.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има суброгационно вземане по чл.
411от КЗ срещу ответника в размер на 5522,27 лева , до който размер искът е основателен
и доказан ,която сума се дълги ведно със законната лихва , от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,а именно от
26.09.2022год. до окончателното й заплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
4
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция
има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила ответника в забава по
отношение на главницата.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил, а ответникът е
получил,като е заплатил част от претендираната сума.
Ето защо съдът приема ,че за незаплатената част от регресната
претенция,ответникът е изпаднал в забава от датата на поканата ,като в случая се
претендира за обезщетение за забава за периода от 26.09.2019год. до 26.09.2022год. ,което
върху незаплатената главница възлиза на 1682,76лв.,поради което и акцесорния иск е
основателен и доказан.
По разноските :
При този изход на делото право на разноски има само ищеца ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК,който своевременно е направил съответното искане и е представил списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
В заповедното производство ищеца е доказал разноски в размер на 294,11лв. ,от
които 144,11лв. – д.т. и 150лв. – юрисконсултско възнаграждение,които му се следват
изцяло.
В исковото производство е доказал разноски в размер на 444,11лв. ,от които :
144,11лв. – д.т.,200лв. – депозит за вещо лице и 100лв. ,юрисконсултско възнаграждение
,определено от съда,на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК :
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2
срещу ЗД”БУЛ ИНС”АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Джеймс Баучер” №87 ,положителни установителни искове по реда на чл.422
от ГПК, че ЗД”БУЛ ИНС”АД,ЕИК : ********* дължи на „ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК :
*********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 5 522,27 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
разходи по ликвидационната дейност по щета № 13017030105156, ведно със законна лихва
от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 682,76 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 26.09.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 28656 от 10.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51939/2022 г. по
описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.”Джеймс Баучер” №87 да заплати „ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК :
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2 ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 294,11 лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и 444,11лв. ,представляващи деловодни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6