Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

    22.12.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Василева и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2192 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от П.В.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв. З.М. ***-0938-003664/05.10.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. З.М. ***, който излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното НП.

         Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 14.08.2020 г. жалбоподателят П.В.Г. *** личния си мотоциклет „Ямаха Р1“ с рег.№ ***. В 10:20 часа на ул. „Цар Самуил“ в ж.к. „Сторгозия“ до ***, с посока на движение ул. „Сторгозия“, свидетелите Б.П.М. и В.В.К. – длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен, спрели жалбоподателя за проверка. По време на проверката свидетелите М. и К. установили, че ж-лят Г. управлява горепосоченото МПС /мотоциклет/, без то да е регистрирано по надлежния ред – с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на дата 15.07.2020г. В хода на проверката длъжностните лица констатирали още, че същият управлява цитираното МПС – мотоциклет „Ямаха Р1“ с рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление за нужната категория, към която спада МПС. По време на проверката свидетелите М. и К. изискали от жалбоподателя да представи контролен талон към СУМПС  или заместващ го АУАН, като същият не представил описаните документи. За констатираните нарушения на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия „GA“ бл. № 301951/14.08.2020г.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок не е било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.      

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.П.М. и В.В.К., както и издадения въз основа на снетите обяснения АУАН Серия „GA“ бл. № 301951/14.08.2020г. на л.11; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.09.2020г. на РП-Плевен на л.9-10; НП № 20-0938-003664/05.10.2020г. на л.13; обяснение на П.Г. на л.14; Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР на л.16-17 и справка за нарушител-водач на л.18-19 от делото.

По повод извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП материалите във връзка с издаденият АУАН са били изпратени в РП – гр. Плевен за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.  С постановление от 29.09.2020г. РП – гр. Плевен е постановила отказ да се образува наказателно производство.

Въз основа на издадения АУАН и постановлението за отказ да се образува наказателно производство от РП-Плевен за престъпление по чл.345, ал.2 от НК е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят е административнонаказан за нарушение на  чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какви точни нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП:

По същество с НП № 20-0938-003664/05.10.2020г. на *** сектор към ОД МВР-Плевен, Сектор “ПП”-Плевен на жалбоподателя П.В.Г. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 14.08.2020г., съобразно който „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата”, т.е. на жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в допускане на МПС и ремаркета, които са регистрирани.

Впрочем описаната по-горе фактическа обстановка не се и оспорва от жалбоподателя. По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС на процесната дата, както и че мотоциклетът е бил със служебно прекратена регистрация. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДП, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е писмено доказателствено средство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В хода на наказателното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Видно от приложеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.09.2020г. на РП-Плевен, съобразно справка за превозното средство на 14.05.2020г. е постъпила информация за сключен договор за покупко-продажба между Н.Е.К. от гр. *** и П.В.Г. ***, по силата на който Г. е придобил от К. управлявания на 14.08.2020г. мотоциклет „Ямаха Р1“ с рег.№ *** /с рама № ***, двигател с № ***, но не изпълнил произтичащото от ЗДвП задължение в двумесечен срок от придобиването да пререгистрира на свое име МПС-то в СПП-Плевен. Поради това на 15.07.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на въпросното МПС била служебно прекратена. За съда не съществува спор, че ж-лят след като е закупил въпросното МПС в изискуемата от закона форма, е бил наясно, че следва да го пререгистрира на свое име, като незнанието на закона не го освобождава от задължението му да го изпълни.

Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е писмено доказателствено средство за нарушението, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното наказателното постановление при съобразяване и на обстоятелството, че наложените административни наказания са в минималните размери посочени в разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено в тази си част, като правилно и законосъобразно.

 

Досежно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:

С НП № 20-0938-003664/05.10.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, на жалбоподателя П.В.Г. е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

Две от горните хипотези, предвидени в  санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП са посочени и в нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.

Посочена е в НП като нарушена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Същевременно както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП е отразено, че ж-лят е управлявал горепосоченото МПС без да притежава свидетелство за управление за нужната категория, към която спада то, без да е уточнено от коя категория, от една страна, и че управлява МПС след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДВП, от друга. Т.е. в НП са компилирани две хипотези обособени в две отделни предложения на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. и тази на нормата на чл.150, ал.1 от ЗДвП, на всяко от които съответства и различна санкционна разпоредба – чл.177, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП или чл.177, ал.1, т.2 пр.4 от ЗДвП. Т.е. от една страна административно-наказващият орган е направил конкретно описание на констатираното административно нарушение, като е посочил, че ж-лят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за съответната категория, но това описание е при несъобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е несъответно нито на посочената като нарушена норма, нито на санкционната такава, които са свързани със забраната за управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като АНО не е посочил именно коя категория се изисква за същото. В същото време е описано че свидетелството временно е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. Въпреки че приложимият размер на санкцията е един и същ, налице е недопустима компилация на разпоредби, с което е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано и да организира ефективно защитата си. Същите нарушения на процесуалните правила са допуснати и в съставения АУАН, като са пренесени в издаденото въз основа на него НП.

В същото време по делото са налице доказателства, че ж-лят П.В.Г. е правоспособен водач на МПС от категории „М“, „В“ и „А“, съобразно приложената на л.18-19 от делото справка за нарушител/водач.

Други нарушения на процесуалните правила съдът не откри, но анализираните по-горе намира за достатъчни за отмяна на НП като незаконосъобразно без разглеждането му по същество.

Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази си част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

          Досежно нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП по пункт 3 е извършено от жалбоподателя П.В.Г.. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил правилно санкциониран. Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административно наказание в рамките на посочения в правната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП абсолютен размер.

Тук също при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, поради което атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-003664/05.10.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя П.В.Г. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-003664/05.10.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя П.В.Г. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 /триста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-003664/05.10.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя П.В.Г. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: