№ 1193
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102579 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „С. К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №29, ет.7, чрез законен
представител Н. П. П. – управител, чрез М. Т. Т. – юрисконсулт, против А. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., ул. „С.“ № 5, като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество следните суми: главница в размер на 800 лева, дължима и неплатена по договор
за паричен заем № 698137/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 02.05.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението, възнаградителна
лихва в размер на 190,38 лева, дължимата и неплатена за периода 28.06.2022 г. до 28.04.2023
г. и законна лихва за забава в размер на 66,84 лева, дължимата и неплатена за периода от
01.09.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е отправил искане за
сключване на договор за заем между него и ищцовото дружество. Искането било попълнено
собственоръчно от ответника, посредством сайта на ищеца - https://credirect.bg.
Излага твърдения какви действия са били предприети от ответника и ищеца за
сключването на процесния договор - договорът за заем се сключвал съобразно законовите
разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Ответникът, съобразно установената форма за кандидатстване от ищеца,
предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри
на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и
1
е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин е
обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД. От
своя страна „С. К.“ ООД изпращал на посочената от ответника електронна поща Общи
условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата
необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане
на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му
условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница
на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл.10 Закона за
електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията
при които последните са му предоставени. Посочва, че заемодателят потвърждавал
сключването на договора за заем като изпраща на посочения от заемателя електронен адрес
договор за паричен заем № 698137, заедно с погасителния план към него и Общите условия.
Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от
датата на изпращането му от заемодателя на заемателя /28.06.2022 г./ и ставал задължителен
и за двете страни.
Във връзка с горното между страните бил сключен договор за паричен заем № 698137
от 28.06.2022 г.. Заемната сума била в размер на 800 лева, изплатена на длъжника на
28.06.2022 г. (начало на периода на договора), като клиентът се задължил да я върне до
28.04.2023 г. (крайна дата на срока на договора) на 10 месечни вноски. Договорната лихва
бил уговорена в чл.3.7 от договора. Годишният лихвен процент бил в размер на 40.05 % -
фиксиран, ГПР – 48,04 %, в който според твърденията не се включвали неустойки и разходи.
Посочва, че след като в срока длъжникът не е изпълнил задължението си за
погасяване на вноската съгласно погасителния план, същият е изпаднал в забава в деня,
следващ датата на падежа, а именно - 29.07.2022 г., поради което и на основание чл.86 ЗЗД
претендира обезщетение за забава.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил
дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл.410 ГПК
срещу длъжника, по което било образувано ч.гр.д. № 1571/2023 г. РС Пазарджик и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът
депозирал възражение по чл.414 ГПК.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
твърди, че искът и обстоятелствата, на които се основава са недопустими. Смята, че
ищцовото дружество е маскирано под друго име, което въвело ответника в заблуждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за паричен
заем кредирект № 698137/28.06.2022 г., индивидуални условия на договора и приложенията
към него се установява, че 28.06.2022 г. в 08:32:31 часа в интернет страницата
www.credirect.bg на дружеството, ответникът А. В. Д. е подал искане за сключване на
кредит, с вписани следните данни - трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, мобилен
телефон, лична карта, месторабота, семейно положение, професия, актуален e-mail, размер
на заемната сума и период на връщане. На 28.06.2022 г. в 08:32:31 часа ответникът е дал
съгласието си с общите условия по кредита, които е и приел, ведно със СЕФ. Избрал е начин
за получаване на паричната сума. Посочено е, че на 28.06.2022 г. в 09:39:14 часа плащането
е обработено, на 28.06.2022 г. в 09:59:13 часа плащането е получено и на 28.06.2022 г. в
09:39:13 часа договорът за кредит е активен. От индивидуални условия на договора и
приложенията към него се установява, че между страните е сключен договор, по силата на
който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на
ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 800 лева, със срок на
кредита 10 месечни вноски, с размер на първите три погасителни вноски от 26,70 лева без
неустойка и 187 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е
130,04 лева без включена неустойка и 187 лева с включена неустойка, при фиксиран
годишен лихвен процент по кредита - 40,05 %, годишен процент на разходите 48,04 %.
Общият размер на всички плащания е 990,38 лева, а с включена неустойка е 1870 лева. В
чл.5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя,
публикувана на неговата официална интернет страница. В чл.6.2 е уговорена неустойка в
размер на 879,62 лева, която се начислявала автоматично с подписване на договора, като
същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 865/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, срещу А. В. Д., да заплати на кредитора „С. К." ООД сумата от 800
лева, представляваща главница, сумата 190,38 лева, представляваща възнаградителна лихва
за период от 28.06.2022 г. до 28.04.2023 г., сумата 66,84 лева, представляваща законна лихва
за забава за период от 01.09.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
датата на подаване на заявлението - 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с
3
чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно
правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че между
страните е сключен договор за паричен заем № 698137 от 28.06.2022 г.; че заемодателят е
предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на
поетите от кредитора задължения по договора; размерът на вземанията по пера и
изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок: изпадането в
забава на ответника. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на
правен интерес за заявителя от предявения иск.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало
между тях облигационно отношение по договор за паричен заем кредирект №
698137/28.06.2022 г..
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен на
28.06.2022 г. договор за предоставяне на паричен заем от разстояние. Легалната дефиниция
на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние , организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В параграф 1, т.2 от
ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за комуникация от
разстояние“. Това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина
на сключване на процесния договор съдът намира, че правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
4
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно
ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията ,направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/№910/2014г на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар. Писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал.1 и писмената форма,
независимо дали е за действителност или за доказване се счита спазена, след като е съставен
електронен документ - ал.2. Същият се счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП /ново заглавие ЗЕДЕУУ/- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен /
чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ/, усъвършенстван, ал.2 от същата разпоредба и квалифициран - ал.3 от
тази разпоредба. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис / чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ/,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновени
електронен подпис стойността на саморъчен/ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП носител с възможност
да бъде възпроизведено, тоест твърденията за попълнел електронен формуляр за отпускане
на кредит, които твърдения са и доказателствено обезпечени , представляват електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключения между страните договор за
кредит, обсъден по-горе. В конкретния случай съдът приема, че всички електронни
документи са подписани от страните с обикновен електронен подпис. Законът придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.
За пълнота на изложените следва да се отбележи независимо, че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
5
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде ингорирано, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г. и определение №169 от
06.04.2017г. по ч.т.д.№672/2017г на първо т.о./. В посочената практика се приема, че
принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установени с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателя му.
В настоящия случай съдът намира, че страните са сключили процесния договор за
кредит с посоченото съдържание, предвид обсъдените по-горе искане за сключване на
договор за кредит и договор за паричен заем кредирект № 698137/28.06.2022 г., съдържащи
подробна информация относно личните данни на ответника /трите имена, ЕГН, адреси,
номер на лична карта, електронен адрес, месторабота/. Съдът намира за доказано по делото,
че ищецът в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги е получил
съгласие на заепомолучателя /потребител на тези услуги/. Настоящият договор е сключен по
реда на чл.18, ал.1, т.1 е т.3 от ЗПФУР. Ищецът доказа изпълнение за задължението си като
кредитодател да представи на кредитополучателя необходимата информация съгласно чл.8-
10 от ЗПФУР. При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД. Горното не се и оспорва от ответника.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 48,04%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.05% не е ясно
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
6
чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към
посочения ГПР в размер на 48,04 % се прибави и процентното съотношение на дължимата
неустойка от 879,62, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4
ЗПК. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но
и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение №
260184 от 20.05.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 231/2021 г./
На следващо място в процесния договор за кредит на ищеца е предоставена в заем
сума от 800 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,05 %. Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело
№ 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,08%
годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми
на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. /В
този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г./
На основание чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
7
отпуснатата в заем сума в общ размер на 800 лева, която е получена от ответника чрез
превод на www.epay.bg. Получаването на заемната сума не се оспорва и ответника.
Последния не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил задължението си.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит на основание
чл.23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в размер на 800
лева, представляващо чистата стойност на кредита, а вземанията за договорна лихва и
мораторна лихва следва да бъдат отречени като недължими.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от
иска, включително юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто
размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция, възлизащи в общ
размер от 271,40, лева, от които 50,89 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 220,51 лева сторени разноски в исковото
производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед
отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е направил такова искане.
Воден от горното, съдът
По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на А. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „С.“ № 5, че съществува вземане на „С. К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №29, ет.7, чрез законен
представител Н. П. П. – управител, чрез М. Т. Т. – юрисконсулт, за сумата от 800 лева,
дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № 698137/28.06.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.05.2023 г. до окончателното
изпълнение на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 865/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца възнаградителна лихва в размер на 190,38 лева, дължимата и неплатена за периода
28.06.2022 г. до 28.04.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 66,84 лева, дължимата и
неплатена за периода от 01.09.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по
описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Г.,
ул. „С.“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „С. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ №29, ет.7, чрез законен представител Н. П. П. – управител, чрез
М. Т. Т. – юрисконсулт, сумата в общ размер от 271,40, лева, от които 50,89 лева сторени
8
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 220,51
лева сторени разноски в исковото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9