№ 20403
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110159167 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „.............“
ЕООД, ЕИК ............., срещу М. Б. Ч., ЕГН **********, за признаване установено
съществуването на част от вземанията по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2024 г., срещу която е подадено
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.
С разпореждане от 06.11.2024 г. производството по делото за сумата над оспорените
600 лева до предявените 1000 лева е прекратено.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – подадено е мотивирано възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК и отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок получаване на определението да
представи пълномощно за адвокат С.С.С., подписал отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът на основание
чл. 101, ал. 3 от ГПК ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „.............“ ЕООД, за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, тъй като по делото е
подаден отговор по чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да вземе становище оспорва ли автентичността на представените преписи,
приложени като извлечение от електронен документ, по реда на чл. 184 от ГПК.
1
УКАЗВА на страните, че по доказателственото искане на ищеца за приемането на
извлеченията от електронен документ по делото по реда на чл. 184 от ГПК, съдът ще се
произнесе след изслушване на становището на ответната страна.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 63315/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.09.2025 г. в
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1441,14
лева, от които 600 лева главница по Договор за потребителски кредит № ............ от
20.05.2021 г., сключен със „..........“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
заявителя с договор за цесия от 05.04.2023 г., 19,06 лева договорна възнаградителна лихва
върху главница за периода от 20.05.2021 г до 20.12.2021 г., 269,55 лева неплатени такси,
съгласно Тарифата за таксите и разходите, 497,92 лева дължима неустойка по чл. 6.2 от
договора, 54,67 лева законна лихва за забава за периода от 20.12.2021 г до 13.10.2023 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело №
63315/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че на 20.05.2021 г ответникът е сключил Договор за потребителски
кредит № ............ със „..........“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, като
се е задължил да върне същата на 1 вноска от 249 лева и 6 вноски по 279 лева в срок до
20.12.2021 г. при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 47,70%. Сочи, че вземането,
произтичащо от процесния договор му е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 05.04.2023 г., за което длъжникът е уведомен на посочен от него електронен
адрес. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски
кредит в срок поради, което изпаднал в забава и дължи лихва за забава по силата на чл. 2,
раздел Х. „Забава“ както и търсените неустойки за неизпълнение на чл. 6.1 от Договора.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът платил
сумата в общ размер на 150 лева на 3 равни вноски, която сума е отнесена по реда на чл.
76, ал1 от ЗЗД, към дължимата възнаградителна лихва. При тези твърдения, моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. С. без приложено пълномощно, който оспорва исковете по основание и
размер. Сочи, че процесният договор не съответства на изискванията на ЗПК и ЗЗД и счита,
че заради това е недействителен. Оспорва клаузите от договора за кредит, уреждащи лихвата
и за неустойката като нищожни. Оспорва вземането да е валидно прехвърлено, тъй като
счита, че изначално не е валидно възникнало. Оспорва се и даденото от ответника съгласие
за сключване на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
2
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 , чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД е да
докаже, че между цедента „..........“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение
по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори
за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала в
предвидената от закона форма уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид
неизпълнение, неизпълнение от страна на длъжника и размера на търсеното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията
си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
УКАЗВА на ищеца, че с оглед задължението на съда да приложи относими
императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП и с оглед възражението за нищожност на клаузите
на договора има възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение,
с писмена молба с препис за насрещната страна, да вземе становище и да ангажира
доказателства в тази връзка.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата: НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3