Решение по дело №3241/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 01.02.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3241 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “С.” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че на 09.02.2017 г. между него като изпълнител и ответника “Т.” ЕООД, ЕИК *******, като възложител е сключен договор за пилотни дейности, с предмет: “Фундиране на осветителни пилони на обект “Модернизация на градски стадион в град Русе”. Твърди, че договорът е сключен във връзка с договор за обществена поръчка, сключен на 14.10.2016 г. между “Т.” ЕООД като изпълнител и Министерството на младежта и спорта като възложител, с предмет: “Модернизация и ремонт на градски стадион в град Русе”. Твърди, че с оглед на сключения между него и ответника договор ищецът е възложил на трето лице – “И.Г.” ООД изработка и доставка на армопакети за сондажно изливни пакети (армировъчна стомана), които следва да се положат от ищеца след сондиране на терена. От третото лице са представени съответните декларации и сертификати, доказващи качеството на доставения продукт. Доставката е осчетоводена от ищеца и заплатена от него на третото лице. Ищецът твърди също, че ответникът му е възложил допълнително СМР на обекта, които са изпълнени от ищцовото дружество. Ищецът твърди, че след изпълнение на заданието е съставен от него като изпълнител съответния Акт обр. 19 за извършените СМР на обекта. Твърди, че е налице обявление за приключване на договора за обществена поръчка, който е изпълнен и сумата по договора е изплатена на “Т.” ЕООД. Ищецът твърди, че за обекта е издадено разрешение за ползване. Твърди също, че е провел много разговори с ответника, но до момента не е получил възнаграждението си за изпълнената работа на обекта.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 37 296 лева, представляваща задължение за плащане на изпълнените от “С.” ЕООД услуги (строително-монтажни работи) за фундиране на осветителни пилони на обект “Модернизация на градски стадион в град Русе”, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба (30.11.2017г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът “Т.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Доводите на ответника за недопустимост на иска касаят неговата основателност. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните по посочения договор. Посочва, че договор между страните не е подписан от представител на ответника и не поражда действие спрямо последния, като оспорва съдържанието и автентичността на същия. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът му е възложил извършването на твърдените СМР, доколкото договорът за обществена поръчка не позволява превъзлагане на работата на друго лице. Сочи, че отношенията на ищеца с трети лица не го обвързват.

Ответникът претендира направените в производството разноски. 

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Сочи, че договорът от 09.02.2017 г. е подписан само от страна на представител на ищцовото дружество. Сочи, че ответникът е следвало да представи пред възложителя по обществената поръчка копие на договорите с подизпълнител, което обосновава възможността за превъзлагане на работите на други лица. Сочи, че към документите за изпълнение на обществената поръчка са приложени декларациите и сертификатите, предоставени от “И.Г.” ООД, на което дружество са възложени от страна на ищеца. Сочи, че е монтирал доставената армировъчна стомана и е бетонирал същата, за което е съставен “Дневник на пилотите”. Сочи, че всички тези документи са предоставени от “И.Г.” ООД пред приемателната комисия и същите са надлежно описани в Протокол на установяване на годността за ползване на строежа.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че на 14.10.2016 г. между ответника “Т.” ЕООД, като изпълнител, и Министерството на младежта и спорта, като възложител, е сключен договор за обществена поръчка с предмет: “Ремонт и модернизация на градски стадион гр. Русе”.

По делото са представени документи по обществената поръчка, както и строителни книжа и протоколи във връзка с изпълнението на обекта.

По делото е представен от ищеца договор за пилотни дейности от 09.02.2017 г. между ответника “Т.” ЕООД като възложител и “С.” ЕООД като изпълнител, като върху документа няма положен подпис за възложителя ответник “Т.” ЕООД.

Представен е Акт образец 19 за установяване и заплащане на видове работи към 28.02.2017 г., който също не носи подписа на възложителя ответник “Т.” ЕООД.

Представени са от ищеца Декларация за съответствие за изработка на армопакети за сондажно изливни пакети, издадена на 23.02.2017 г. от “И.Г.” ООД и адресирана до “С.” ЕООД, както и сертификати и декларации за характеристиките на строителен продукт.

Представени са експедиционни бележки от доставчика “И.Г.” ООД до получателя “С.” ЕООД, както и фактура № **********/15.02.2017 г., издадена от доставчика “И.Г.” ООД на получателя “С.” ЕООД за армопакети с количество 10,140 т. Представено е от ищеца платежно нареждане от 29.05.2017 г. за сумата от 60 000 лева, платена от “С.” ЕООД с основание по фактури на “И.Г.” ООД.

Представен е от ответника протокол от 17.07.2017 г. за установяване на годността за ползване на строеж: “Модернизиране на градски стадион Русе”, Етап 1 – Мрежи за осветление и констукция пилони (Акт образец 16), в който на стр. 11 е посочена Декларация за съответствие за арматура за пилоти от “И.Г.” ООД от 23.02.2017 г. със съответните сертификати и декларации за характеристиките на строителен продукт (стр. 90 от делото).

Представени са от ищеца заповед № 5/12.02.2017 г. на “С.” ЕООД за командироване на четирима работника на обект: “Модернизиране на градски стадион гр. Русе”, за изпъленение на сондажно-изливни пилоти по проект със сондажна машина, както и пътни листове на фирма “И.С.” ООД.

Представени са от ищеца писма, изпратени по електронна поща.

Представени са от ответника договор за продажба на стоки за обекта, сключен на 31.01.2017 г. между “Е.Т.А.Б.” ЕООД като продавач и “Т.” ЕООД като купувач, както и фактура № **********/27.02.2017 г. за арматурна заготовка с количество 11460 кг, издадена от доставчика “Е.Т.А.Б.” ЕООД на получателя “Т.” ЕООД, и приемо-предавателен протокол към фактурата.

По делото е изслушано, оспорено от ответника в частта за разходите за процесния обект и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С.. Вещото лице посочва, че при извършената проверка в счетоводството на “С.” ЕООД се установило, че няма издадена фактура към фирма “Т.” ЕООД за извършени СМР по Договор за пилотни дейности от 09.02.2017 г., с предмет Реконструкция и модернизация на градски стадион в гр. Русе, съответно няма регистрирани счетоводни записи отразяващи начислено вземане от ответника.

Вещото лице С. дава заключение, че извършените разходи от ищеца по изпълнение на договора с общ размер 21 864,61 лева без ДДС са отчетени като незавършено производство по сметка 61122-1 “Разходи за строителни обекти”, Обект стадион в гр.Русе”. Посочено е от вещото лице, че ищецът е ползвал правото си да приспадне данък за получените стоки и услуги в размер на 3 385,54 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че в счетоводството на ответника няма регистрирано осчетоводяване на фактура, издадена от “С.” ЕООД, с предмет Договор за пилотни дейности от 09.02.2017 г. или с предмет обществена поръчка за Реконструкция и модернизация на градски стадион в гр. Русе, съответно не е ползван и данъчен кредит. При извършената проверка се установило, че не са налице счетоводни записвания, отразяващи задължения към ищеца.

Вещото лице С. посочва, че извършената проверка в счетоводството на “С.” ЕООД не констатира осчетоводявания за постъпили авансови или окончателни плащания от “Т.” ЕООД, а и ответникът не е представил банкови документи, удостоверяващи извършено плащане.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение съдебно-техническа и оценителска експертиза на вещо лице П.Я.. Вещото лице дава заключение, че претендираните СМР са скрити видове работи и за същите има издадени акт обр.7 и акт обр.12, т.е. същите са изпълнени на място.

Вещото лице Я. дава заключение, че остойностяването на видовете СМР е дадено в два варианта. При първия вариант стойността на претендираните СМР е в размер на 26 770,80 лева, съгласно договорените в КСС към договора с Министерството цени и съответно актувани в Протокола за приемане на извършени СМР от 06.06.2017 г. (л.45, кл.1), като единичните цени са намалени с 10% от стойността на СМР, които остават за възложителя “Т.” ЕООД. При втория вариант стойността на претендираните СМР е в размер на 37 288,80 лева, изчислена по свободни пазарни цени към м. февруари, 2017 г.

Вещото лице Я. дава заключение, че в приложената техническа документация - декларации и сертификати са доставяни: 1. Изделия от стомана за армиране - заготовки от прави и огънати пръти, незаварени пръти и стремена за армировка на ст.б.конструкции на “ВИТУ” ЕООД, която според вещото лице е стоманата за армиране на фундаментите; 2. Изработка на армопакети за сондажно изливни пакети от “И.Г.” ЕООД, като приложените декларации и сретификати съответстват на тези, приложени към исковата молба.

По делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице А.А.. Вещото лице дава заключение, че в електронната пощенска кутия на ответника има данни за едно получено електронно съобщение - на 08.08.2017 г. Единствената кореспонденция, която е протекла между електронните пощи на ищеца и ответника и за която вещото лице е установило неоспорими данни, е съобщението, изпратено от пощенска кутия на ищеца на 08.08.2017 г. в 09:04 часа. За другите съобщения, и по-специално електронно съобщение от 28.03.2017 г., няма данни такива да са постъпвали в пощенска кутия на ответника.

Вещото лице А. дава заключение, че за протеклата кореспонденция, а именно съобщението, изпратено от пощенска кутия на ищеца на 08.08.2017 г. в 09:04 часа и получено от пощенска кутия на ответника на 08.08.2017 г. в 09:05 часа, вещото лице е установило, че същата съвпада по съдържание с представеното по делото приложение от точка 11 на исковата молба с вх. № 160962/30.11.2017 г.

По искане на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК управителят на ответното дружество е запитан дали във връзка с дейността на дружеството като строител по изпълнение на строеж “Модернизиране на градски стадион Русе” са имали договорни или каквито и да било други взаимоотношения с “И.Г.” ЕООД. На въпроса управителят на ответното дружество е отговорил, че не са имали договорни отношения с тази фирма.

При разпита свидетелят Т.И.И.казва, че работи в “С.” ЕООД от 2007 г. до момента. Казва, че длъжността му е оператор на строителни машини. Казва, че в началото на м. февруари, 2017 г. са изпратени на обект- градски стадион в гр. Русе, за извършване на сондиране за полагане на армопакети. Казва, че машината, на която е работил, е собственост на “С.” ЕООД и потвърждава, че е работил на обекта в гр. Русе по спецификациите, находящи се на стр. 15 и 16 от делото. Казва, че монтираните армопакети, с които работели за тези пилоти на обекта, са пристигнали от Варна от “И.Г.”, и са монтирани от работниците на “С.” ЕООД. Казва, че на обекта работили четирима работници от “С.” ЕООД. Казва, че извършената работа на обекта са я водили на чернова. Казва, че не познава фирмата “Т.” ЕООД, но на обекта имало хора от друга фирма.

При разпита свидетелят Х.С.казва, че от 2005 г. има правоотношения с “Т.” ЕООД по граждански договори. Казва, че “Т.” ЕООД е осъществявала обществена поръчка на градския стадион в гр. Русе – ремонт и реконструкция, и че дружеството няма подизпълнители. Свидетелят казва, че той е отговарял за целия обект и доставките на обекта в гр. Русе. Казва, че пилотните и сондажните дейности на този обект са направени с тяхна техника за достигане до мястото за направа на самите дупки за пилоти, при което се ползвало външна машина, наета от частно лице - С.Г.. Казва, че не му е известно “С.” ЕООД да е осъществявала някаква дейност по въпросната обществена поръчка. Казва, че дупките за пилотите на обекта са направени от работниците на “Т.” ЕООД с наетата от Георгиев машина, след което са монтирани железните пакети – армопакетите. Казва, че цялото оборудване и материали са доставени от “HТI България”, но не помни датата на доставка на тези материали.

При разпита свидетелят Р.Т. казва, че през м. февруари, 2017 г. работел в Общинско предприятие “Спортни имоти”, гр. Русе, на длъжност административен специалист – контролни функции в комплекс “Ялта” в гр. Русе (градския стадион в гр. Русе). Казва, че обществената поръчка за ремонта била спечелена от “Т.” ЕООД, като на обекта имало и подизпълнители. Казва, че не са му представяли официално всяка фирма, а само техническият ръководител го уведомявал, че ще се изпълнява съответна работа, за да се отвори портала. Казва, че фирма “С.”, доколкото знае, трябвало да изпълни пробиването на пилотите с изливането на фундаментите. Казва, че преди пробиването това е чувал от  работниците и от техническия на обекта. Казва, че машината на фирма “С.” е пристигнала, пробили се пилотите и се изляли фундаментите. Казва, че на него не му е предоставена документация, тъй като той бил лице от община Русе, което стопанисва обекта и помагало с отключване на порталите, защото те са в неговия обект и той носи отговорност.

Предвид нормата на чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля И.и свидетеля С., с оглед на всички други събрани доказателства по делото, като взема предвид възможната заинтересованост на съответния свидетел.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на неформален договор, сключен между него като изпълнител и ответника като възложител, по силата на който било възникнало правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните.

Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

Предвид оспорването от ответника на наличието на облигационни отношения между страните по процесния договор за фундиране на осветителни пилони на обект “Модернизация на градски стадион в град Русе”, на ищеца е указано с доклада по делото, че следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника и реално извършените строително-монтажни работи и услуги на обекта.

Съдът не кредитира представения от ищеца договор от 09.02.2017 г., тъй като видно от представения документ, за ответното дружество като възложител няма положен подпис върху същия и следователно не обвързва ответника.

Доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца за наличието на процесното облигационно правоотношение са декларацията за съответствие за изработка на армопакети за сондажно изливни пакети, издадена от “И.Г.” ООД, и сертификати и декларации за характеристиките на строителен продукт (на стр. 18-31 от делото). Декларацията за съответствие (на стр. 18 от делото) е адресирана до ищцовото дружество. Същата е посочена в Акт образец 16 за обекта, подписан между представители на Министерството на младежта и спорта, на ответника “Т.” ЕООД и други участници в строителството. Не се събраха обаче никакви доказателства относно възлагане на строително-монтажни работи на обекта от страна на ответника на ищеца, нито относно приемане от ответника на изпълнени от ищеца СМР на обекта.

От показанията на свидетеля И.и свидетеля Т. се установява, че на обекта са извършвани строително-монтажни работи от ищцовото дружество. Не се установява обаче по чие възлагане, както и обема на изпълнените строително-монтажни работи и услуги.

От изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че на обекта са изпълнени на място видове скрити работи и за същите са подписани Акт образец 7 и Акт образец 12 между представители на Министерството на младежта и спорта, на ответника “Т.” ЕООД и други участници в строителството. Това обаче не води до еднозначен извод, че процесните висове СМР са изпълнение именно от ищеца и в посочения в експертизата обем.

Не се установява по делото ищцовото дружество да фигурира в документацията по обществената поръчка, нито в подписаните строителни книжа за приемане на изпълнените строително-монтажни работи от възложителя на обществената поръчка - Министерството на младежта и спорта.

С оглед на горното настоящият състав намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не установява при пълно и главно доказване възникването на облигационното правоотношение с ответника за процесния обект и неговите условия, както и изпълнението от негова страна на процесните строително-монтажни работи и услуги. Поради това не може да се приеме, че е възникнало задължение за ответника да заплати възнаграждение за извършени СМР.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата в размер на 37 296 лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и искът по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 37 296 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (30.11.2017 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в размер на 2 500 лева, от които 500 лева – депозит на вещо лице и 2 000 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в представения договор за правна защита и съдействие като платено в брой при сключване на договора, поради което договорът следва да се приеме за доказателство за плащането на адвокатското възнаграждение съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е основателно. Минималното адвокатско възнаграждение при оценяеми искове с интерес от 10 000 лева до 100 000 лева е в размер на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималното адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, възлиза на 1 648,88 лева. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая адвокатският хонорар уговорен, съответно платен от ответника, следва да бъде редуциран и определен до минималния размер от 1 648,88 лева без ДДС, доколкото в представения от ответника договор не се сочи начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Този размер се взема предвид от съда при изчисляване на разноските на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Предвид горното и с оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 2 148,88 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против “Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 37 296 лева (тридесет и седем хиляди двеста деветдесет и шест лева), представляваща задължение за плащане на изпълнените от “С.” ЕООД услуги (строително-монтажни работи) за фундиране на осветителни пилони на обект “Модернизация на градски стадион в град Русе”, както и за законната лихва върху главницата от 37 296 лева, считано от 30.11.2017 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 148,88 лева (две хиляди сто четиридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :