Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
гр. Плевен, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 1045/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба на П.В.В., ЕГН **********
***, и Ц.Т.В., ЕГН **********,*** , чрез адв. Ф.И., против Заповед №
РД-11-114/24.10.2018 г. на Кмета на Община Червен бряг, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „Варница“, находящ се в имоти с идентификатор 80501.922.314
и 80501.922.315 в землището на гр.Червен бряг, местност „Ежков връх“.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е
неоснователна и незаконосъобразна, поради което искат нейната отмяна.
Излагат доводи, че съставените протоколи преди
издаването на процесната заповед не отразяват правилно фактическото положение. Сочат,
че са закупили терена през 2009 г., като същият е бил терасиран, а те са
изградили подпори. Впоследствие са вкарали варова бъркачка, желязно корито,
камиони, което е създало впечатлението, че това е варница. Всичко обаче е на
нивото на терена и няма нищо трайно прикрепено към земята. Поставените навеси
са временни. Опитали са се всичко описано да бъде признато за търпим строеж на
основание чл.127, ал.1 от ПР на ЗУТ, но кметът на общината е отказал. Твърдят,
че в заповедта е посочен и имот с идентификатор 80501.922.315, който не е
собственост на жалбоподателите и за който те не носят отговорност.
Жалбата е била
оставена без движение с определение № 1541/21.12.2018 г. /л.59/, като е даден
срок за отстраняване на нередовности - да се посочи в какво се състои
незаконосъобразността на заповедта, като и за внасяне на държавни такси.
Нередовностите са отстранени с допълнение към жалбата /л.63/, в което се сочи,
че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Сочи се
и противоречие с чл.147, ал.1, т.8 от ЗУТ. Представен е документ за платени
държавни такси /л.64/.
Ответникът не е представил писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му с определение № 1657/07.12.2018 г. /л.67/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят П.В.В. се явява
лично и с адв. И. с пълномощно по делото, поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения
Жалбоподателят Ц.Т.В. не
се явява. Същият се представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.
Адв. И. изразява излага доводи, че в оспорената
заповед е налице извод, че това, което е намерено на място представлява строеж
по смисъла на закона, наименуван варница. От изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява, че това не представлява строеж по смисъла на ЗУТ и
вещото лице е описало защо не представлява, какво трябва да съществува, за да е
налице такъв обект и за изграждането на такъв обект съответно следва да бъдат
поискани разрешения за строеж, но тъй като обектът варница не представлява строеж,
вещото лице е посочило какво е намерило на място - машини, корита и т.н., които
представляват преместваеми вещи и не може да се приеме, че е налице строеж по
смисъла на ЗУТ. Оспорва твърденията на ответната страна, че обстоятелствата,
описани в мотивите към заповедта на кмета дават основание да се приеме, че
подпорните стени служат за варница. Теренът, който е закупен през 2009 г. е
имал /тъй като е с наклон/
изградени подпорни стени от бившите собственици, за да се постигне едно
минимално хоризонтално положение, за да може да бъде ползван
по-ефективно и там именно на тези тераси доверителите му са складирали инертни
материали, за които не може да се приеме, че това представлява по смисъла на закона
строеж. Вещото лице посочва, че тези подпорни стени не надхвърлят 1.20 м
височина, и за изграждането на такива подпорни стени не се иска разрешение за
строеж на основание чл. 151 от ЗУТ. Счита издадената заповед за неправилна и
незаконосъобразна, и прави искане същата следва да бъде отменена.
Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА – Червен бряг се
представлява от адв. С.Х. с пълномощно по делото, която
прави искане да бъде постановено решение, с което да се потвърди
издадената от кмета на Община Червен бряг заповед и да се отхвърли жалбата като
необоснована. Претендира присъждане на направените във връзка с производството
разноски. Твърди, че върху земеделски имот, който е с трайно предназначение „лозе“,
се извършва търговска дейност, тъй като е изградена варница, което
жалбоподателят не оспорва. В представена писмена защита в о.с.з. /л.л.142-145/
допълнително сочи, че обектът варница е строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР на
ЗУТ, като за обекта няма одобрен проект, съгласуване с контролните органи,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия и ниво,
заповедна книга. Твърди, че заповедта е мотивирана, като възпроизвежда мотивите
на същата. Посочва, че и от протокола на РИОСВ- Плевен е видно, че е налице
варов възел, като преместваемите обекти не се използват със земеделско
предназначение, каквото е предназначението на земята, а са за производствената
дейност на варовия възел. Сочи, че подпорните стени не са измерени точно от ВЛ,
като по тази причина следва да се отхвърлят твърденията, че са на височина до
1,20 м.
Административен съд-Плевен,
втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото производството е Заповед №
РД-11-114/24.10.2018 г. на Кмета на Община Червен бряг, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „Варница“, находяща се в имоти с идентификатор
80501.922.314 и 80501.922.315 в землището на гр.Червен бряг, местност „Ежков
връх“. Посочено е, че строежът представлява изградени три броя навеси, три броя
бетонови подпорни стени и шест броя стационарно поставени метални корита.
От
представените доказателства се установява следното:
Производството е започнало по
сигнал вх. № 445-Т-78/20.04.2018 г. /л.55/, подаден от Тодор И.П. до кмета на
общината, в който се сочи, че се иска проверка на законността на строеж на
варници, използвани за дейността на фирма „Василеви 04“ ЕООД. Иска се да се обърне
внимание дали същите са построени на частна земя или на земя - общинска
собственост, променено ли е предназначението на земята съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТ, като се сочи, че това са били лозя, попадащи в хипотезата по чл.12 ЗУТ,
има ли строителни книжа, съобразяване на строежа със Закона за защита на
вредното въздействие на химичните вещества и смеси /вероятно се има предвид
Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси/, Закона
за опазване на околната среда, и произвеждането и пакетирането на варов разтвор
и гасена вар съобразено ли е с приложимите Регламенти на ЕС.
Със заповед №
РД-11-48/23.05.2018 г. на кмета на общината /л.48/ е назначена комисия, която
да извърши проверка на място на 12.06.2018 г. Работна група от общината е
извършила проверка по сигнала на 12.06.2018 г., както е посочено в
заповедта за извършване на проверка. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен акт /КА/ № 3/12.06.2018 г. /л.л.39-42/. В КА се сочи, че в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 80501.922.314, в местността „Ежков връх“ с площ
1609 кв.м и начин на трайно ползване - изоставени територии за трайни
насаждения, е извършен строеж на варница. Изградени са подпорни стени, три броя
навеси и метални корита - шест на брой. Посочено е, че има инертни материали -
пясък и филц, в значително количество. Направен е извод, че е изграден обект
„варница“ без необходимите строителни книжа и документи. Освен строителни
документи, не са представени и документи за промяна на предназначението на
имота. Като нарушени са посочени чл.12, ал.2 и чл.148 от ЗУТ. Към КА е приобщен
снимков материал /л.л.43,44/. КА е връчен при условията на отказ, удостоверено
с подписа на двама свидетели.
Срещу КА е подадено
възражение от настоящите жалбоподатели /л.34/, в което се сочи, че обектът
представлява щерна и три подпорни стени, изградени през 1997 г. Иска се същите
да бъдат признати за търпими , като се издадат удостоверения за търпимост.
Представени са две декларации /л.л.35,36/ от Йордан Пелев и Евгения Банкова,
които твърдят, че имотът е закупен с изградени в него щерна и подпорни стени
през 1997 и 1998 г.
По отношение на възражението
е съставен протокол от 04.07.2018 г. /л.л.31,32/, в който е посочено, че
възражението е постъпило в срок. Изложени са мотиви, че същото е неоснователно.
Протоколът е изпратен на жалбоподателите, видно приобщените обратни разписки
/л.л.24,25/, като е получен от тях на 10.09.2018 г.
По преписката е приобщено писмо
до кмета на общината от „Пламник-21“ ЕООД /л.27/, в което се сочи, че върху
½ ид.част от ПИ 80501.922.314 е наложена възбрана от ДСИ по изп.дело №
20144440400034 в полза на дружеството „Пламник-21“ ЕООД, ***. Сочи се, че с
решение № 1038/30.07.2018 г. ОбС Червен бряг е разрешил изработването на проект
за ПУП - ПРЗ на ПИ 80501.922.44 и 80501.922.46, новообразувани в границите на
ПИ 80501.922.314. Излагат се доводи, че приемането и одобряването на ПУП ще
възпрепятства изпълнението на образуваното ИД и ще е в противоречие със закона.
До дружеството и до настоящите жалбоподатели е изпратен отговор от кмета на
общината /л.20/, в който се сочи, че към момента в общината не е внесен за
приемане и одобряване ПУП-ПРЗ на ПИ 80501.922.44 и 80501.922.46. По преписката
са приобщени посоченото решение на ОбС /л.28/, предложението на кмета на
общината, въз основа на което е прието /л.29/, и задание за проектиране /л.30/.
По делото е приобщено писмо
от кмета на общината до „Пламник -21“ ЕООД от 11.09.2018 г. /л.20/, копие от
което е изпратено и до жалбоподателите, в което се иска от дружеството да
приложи документи, удостоверяващи твърденията му. Писмото е получено на 27.09.2018
г. от дружеството, на 17.09.2018 г. от жалбоподателите /обратни разписки на
л.л.21,22/, като няма данни по преписката и делото да са представени исканите
от органа доказателства.
Приобщен по делото е и протокол
от 13.09.2018 г. /л.26/, в който се сочи, че ПИ 80501.922.314 е предмет на
започнало административно производство по чл.225а от ЗУТ, за незаконен строеж
„варница“. Посочено е, че след извършен оглед на място, направена служебна справка
от КК на землище Червен бряг и видно от снимков спътников материал, е констатирано,
че незаконен строеж „варница“ е разположен и в съседен имот с идентификатор
80501.922.315. Няма данни този протокол да е съобщен на жалбоподателите.
По преписката и делото е
приобщена скица /без номер/ от 25.04.2018 г. /л.50/, съгласно която имот №
922.314 по ПНИ на местността „Ежков връх“ на гр.Червен бряг, е с площ 1,609
дка, вид територия: селско стопанство, НТП изоставени територии за трайни
насаждения, и е собственост на П.В.В., ЕГН ********** ***, и Ц.Т.В., ЕГН **********,***,
съгласно нотариален акт №28 от 13.05.2009 г., издаден от РС Червен бряг, том II, регистър 835, дело 279, вписан в АВ с акт
№76/13.05.2009 г.
С процесната заповед
/л.л.9-11/ строежът е приет за незаконен и е наредено неговото премахване, като
задължението е възложено на двамата жалбоподатели, даден им е 30- дневен срок
за премахване след влизане в сила на заповедта, като е указано, че при
неспазване на този срок ще се извърши принудително премахване. В заповедта е
посочено, че ПИ се идентификатор 80501.922.314 е с начин трайно ползване:
изоставени трайни насаждения, и е с площ 1609 кв.м., като е собственост на П.В.В.
и Ц.Т.В. съгласно нотариален акт №76, том II, дело 279/2009 г. на Службата по вписванията /такъв
нотариален акт не е приложен по преписката и делото/. Посочено е, че за строежа
„варница“ не са представени строителни книжа и документи, както и такива относно
промяна на предназначението на имота. Описани са съставният КА от 12.06.2018 г.,
както и направеното възражение, което не е уважено, доколкото преди имотът да
бъде закупен през 2009 г., е следвало да се представи удостоверение за
търпимост към онзи момент, и поради липсата на такова е направен извод, че щерната
и подпорните стени не са съществували през 2009 г. Въз основа на постъпило
писмо от „Пламник 21“ ЕООД, направена служебна проверка на място, справка в КК
на землище Червен бряг и снимков спътников материал, с констативен протокол от
13.09.2018 г. е установено, че незаконният строеж „варница“ е разположен и в
съседен имот с идентификатор 80501.922.315. Посочено е, че извършените
строителни и монтажни работи представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ, в земеделска територия, за което е необходимо да се проведе и процедура
за смяна на предназначението на имота съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТ, което е в
нарушение на чл.124а от ЗУТ. Строежът е без издадено разрешение за строеж с
одобрени строителни книжа, което е нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. На
основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и с правото по чл.223,
ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахването му.
Заповедта е връчена на настоящите
жалбоподатели на 30.10.2018 г., видно от обратните разписки на л.л.7,8.
Жалбата е подадена на
12.11.2018 г., видно от поставения вх.№ на общината /л.2/.
По делото е приобщена административната преписка по
повод извършена проверка от експерти на РИОСВ Плевен на варов възел за
производство на вар и варови разтвори, находящ се в землището на гр.Червен
бряг, ПИ с идентификатор 80501.922.314 /л.л.110-139/. От съставения констативен
протокол за тази проверка е видно, че са изискани определени документи, които
са представени от провереното дружество „Василеви 04“ ЕООД, стопанисващо
обекта.
По делото е назначена СТЕ, чието заключение е
приобщено на л.л.95-98. Съгласно последното, при извършен оглед на място е установено,
че в ПИ с идентификатор 80501.922.314 са разположени 7 броя метални корита и
два броя цистерни за вода. На границата на имот с идентификатор 80501.922.314 и
имот с идентификатор 80501.922.310 съществува подпорна стена с височина 0,70 м
и дължина по границата между двата имота. На отстояние от тази подпорна стена е
разположена друга с височина 1,10 м до нивото на по-ниския терен, тъй като имота
е разположен на терен с денивелация. До нея е поставен метален павилион, служещ
за склад за инвентар. В имота съществува и трета подпорна стена, която е
засипана с голямо количество инертен материал, поради което височината й не
може да се измери точно. Във видимата ѝ част е с височина 1,20 м.
Подпорните стени попадат в хипотезата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ. В процесния
имот има изпълнен метален навес с размери 7,00/4,00 м, изпълнен от метални
тръби с диаметър ф50, едноскатен покрив покрит с LT ламарина. В имота е складирано голямо количество
инертен материал и мобилни бетонобъркачки. В имот с идентификатор 80501.922.315
има изпълнен метален навес от метални тръби с ф50, едноскатен покрив покрит с LT ламарина, като част от навеса е ограден с метални
врати и се ползва за склад. В този имот има инертен материал в по-малки количества.
Между имот с идентификатор 80501.922.314 и имот с идентификатор 80501.922.315
няма изпълнена ограда, като и самите имоти не са оградени. Направен е извод, че
обектът, предмет на оспорената заповед не представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 от ЗУТ. За същия не е необходимо издаване на разрешение за строеж
съобразно чл.151 ЗУТ, доколкото няма изпълнени строително-монтажни работи, няма
строеж. Подпорните стени съгласно представените декларации са изградени през
1997 -1998 г., а обекта „варница“ след закупуването му през 2009 г. Не са спазени
изискванията за изграждане на обекта към момента на изграждането му, както и към
момента на издаване на заповедта, доколкото в имота има поставени преместваеми
обекти и се извършват производствени дейности, които не са съобразени с вида на
територията - селско стопанство - изоставени територии за трайни насаждения, в
разрез с чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №19/25.10.2012 г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им. Съгласно Наредба №7/22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, е необходима промяна на предназначението на терена. Посочва
се, че разположените на територията на имот с идентификатор 80501.922.314
навеси, метални корита и цистерни са преместваеми, съгласно §5, т.80 от ЗУТ.
В о.с.з ВЛ в отговор на зададени въпроси допълва и
уточнява, че обектът не е строеж, но за същия има други изисквания, които
следва да бъдат спазени. Подпорните стени не са част от обекта варница, същите
служат за подпиране на земните маси.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд
и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект обаче не е строеж от
посочените в нормата категории, доколкото е установено от СТЕ, че представлява
преместваем обект. Доколкото обаче кметът на общината има право да издава
заповеди и за премахване на преместваеми обекти - чл.57а, ал.3 от ЗУТ,
заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е писмена, но изикуемата форма не е
спазена с оглед липсата на мотиви.
По отношение на мотивите, спазването на административно-производствените
правила и съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Заповедта е издадена при съществено нарушаване на административно-производствените
правила. Не е спорно, че съставеният КА №3/12.06.2018 г. е връчен на
жалбоподателите при условия на отказ, като същите са направили възражение срещу
констатациите в него в законовия срок. По преписката и делото е налице
последващ протокол без номер, с дата от 13.09.2018 г. /л.26/, който също е
послужил за издаване на процесната заповед, доколкото заповедта изрично се
позовава на неговите констатации, различни от тези в КА №3/12.06.2018 г. Този
протокол не е връчен, като в него са изложени твърдения, че обектът „варница“ е
разположен не само в имот с идентификатор 80501.922.314, но и в имот с идентификатор
80501.922.315. Този нов протокол е подписан от същите длъжностни лица,
назначени от кмета на общината за проверка на законността на строеж, извършили
проверката на 12.06.2018 г. В случая обаче се сочи оглед на място /явно нов/,
направена служебна справка от КК на землището на Червен бряг и снимков
спътников материал. За нов оглед на място липсва уведомление до
жалбоподателите. По преписката и делото не са приобщени посочените справка от
КК на землището на Червен бряг и снимков спътников материал. Освен това на
назначената комисия е наредено да извърши проверка на 12.06.2018 г., като в
заповедта за назначаването ѝ липсва възможност да се извършва последваща
проверка или проверка по друго време. По тези причини съдът счита заповедта и за
немотивирана в тази ѝ част. Същата не може да се мотивира със
заключението на ВЛ, което сочи, че в имот с идентификатор 80501.922.315 е
налице един брой метален навес, който се ползва за склад. Ако въз основа на
нови доказателства назначената комисия установи, че заключенията ѝ в КА са
отчасти неправилни, същата следва да приобщи тези доказателства, да уведоми кмета
на общината за необходимостта от нов оглед на място, и ако последният разпореди
извършването на такъв, да уведоми заинтересованите за новия оглед, и въз основа
на новите доказателства и новия оглед да състави и връчи нов КА, за да могат
заинтересованите да се защитят по новите твърдения, изложени от комисията.
Видно от КА №3/12.06.2018 г., не са измерени
нито дължината, нито височината, нито е посочен броят на подпорните стени.
Същите са измерени по отношение на височината им от ВЛ, което установява, че
трите подпорни стени са с височина съответно 0,70 м, 1,10 м и 1,20 метра.
Съгласно чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за: 4.
подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен,
когато не са елемент на транспортни обекти. В случая подпорните стени служат
само за подпиране на земните маси, установено от ВЛ, и следователно за тях не
се изисква разрешение за строеж.
Но дори за същите да се изисква разрешение за строеж,
органът въобще не е обсъдил тяхната търпимост, доколкото пред него са
представени декларации, че същите са построени през 1997 -1998 г. Твърдението
за търпимост не може да бъде отхвърлено на основание, че при прехвърлянето на
ПИ през 2009 г. същите подпорни стени не са били заявени като търпими и не е
поискано издаване на удостоверение за търпимост за тях. Разпоредбите на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИЗУТ не поставят изисквания относно
прехвърлянето на ПИ, а по отношение на строежите. ПИ може да бъде прехвърлян
без ограничения, но строежът може да бъде прехвърлян /включително и разделно от
ПИ/ само въз основа на удостоверение за търпимост, ако строежът не е бил
построен въз основа на съответните строителни книжа.
Видно от заключението на ВЛ, което съдът цени като
задълбочено и компетентно, неоспорено от страните, останалите описани в
заповедта обекти - навеси и метални корита, са преместваеми обекти. ВЛ е
установило в имот с идентификатор 80501.922.314 и два броя цистерни за вода. За
всички тях е посочено, че са преместваеми обекти, които попадат в хипотезата на
§5, т.80 от ПР на ЗУТ, а именно "Преместваем обект" е обект, който
няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж."
Съдът отбелязва, че в заповедта липсват каквито и да
са твърдения, че металните корита и навесите са трайно прикрепени към земята.
Такива твърдения не са налице и в КА и в невръчения протокол. С оглед на това
твърденията в заповедта, че са извършени строителни и монтажни работи, които
представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, са недоказани.
По отношение на посочената в декларациите като
изградена „щерна“ съдът отбелязва, че нито в КА, нито от ВЛ е установено
наличието на такава, и доколкото в заповедта щерна не е част от обекта за
премахване, не следва да се произнася по наличието й и по евентуалната й
търпимост.
Заповедта е издадена на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 2. без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; Доколкото не е налице
строеж по смисъла на ЗУТ, същата правна норма не е приложима в настоящия случай.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Заповедта няма как да противоречи на чл.147, ал.1, т.8
от ЗУТ, доколкото тази разпоредба е отменена още през 2015 г.
Не е спорно по делото, че върху земеделски имот се
извършва търговска дейност, а именно производство на гасена вар, и че преместваемите
обекти не са със земеделско предназначение, каквото е предназначението на
земята, а са за производствената дейност на варовия възел. От протокола на
РИОСВ Плевен също е видно, че е налице варов възел. В заповедта е посочен
начинът на трайно ползване на имота, както и че не е проведена процедура за
смяна на предназначението на земята. Но не са направени никакви правни изводи,
не са изложени правни основания от това установено фактическо положение. Съдът
не може да замени административния орган в произнасянето му, не може да се
произнесе вместо него. Освен това, съгласно посочената разпоредба на чл.9, ал.2
от ЗУТ, промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел
застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план
при условията и по реда на този закон. В случая не е налице застрояване на ПИ,
поради което тази разпоредба в случая е неприложима. В заповедта е направен
извод, че е налице обект варница, който е строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР
на ЗУТ. Тези твърдения обаче са опровергани от СТЕ, която ясно посочва защо не
е налице строеж по смисъла на ЗУТ, и чиито заключения съдът приема, както е
посочено по-горе. По отношение на подпорните стени, не ВЛ, а органът е следвало
да посочи тяхната височина, и да направи съответните правни изводи. Дори ако ВЛ
беше установило, че подпорните стени са над 1,20 м, заповедта отново щеше да
бъде незаконосъобразна, доколкото твърдения относно височината на подпорните
стени в нея няма, и същата не може да бъде мотивирана от заключението на ВЛ. В
този случай - ако подпорните стени са над 1,20 м, би трябвало да се изложат относими
мотиви относно тяхната търпимост, което не е направено. Както е посочил съдът
по-горе, изложените мотиви за отхвърляне на търпимост не са основани на закона.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена при
съществено нарушение на административно производствените правила, не е
мотивирана, противоречи на материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на делото на жалбоподателите следва да
се присъдят своевременно поисканите в хода на производството разноски, които са
за държавни такси в размер на 20 лева /л.64/, 200 лева за възнаграждение на
един адвокат /л.65/, и 350 лева депозит за СТЕ /л.85/, общо 570 лева. Доколкото
жалбоподателите са двама, следва да се присъдят на всеки по ½ от
разноските.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-114/24.10.2018 г. на Кмета на Община
Червен бряг.
ОСЪЖДА Община Червен бряг да заплати на П.В.В., ЕГН **********
***, сумата 285,00 /двеста осемдесет и пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Червен бряг да заплати на
Ц.Т.В., ЕГН **********,***, сумата 285,00 /двеста осемдесет и пет/ лева
разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез
настоящия съд в срок от 14 дни от съобщаването му.
СЪДИЯ: