Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 82 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от
„Л. Й.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, чрез пълномощник, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1300-000158/19.03.2021 г., издадена от М. А. В.-** към ОДМВР - Кърджали,
сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, като са отнети и СРМПС №*** и 2бр. регистрационни
табели с рег.№ ***.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Счита, че не е мотивирана, като в същата липсва описание на извършеното деяние, налагащо прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, по
отношение на жалбоподателя. Сочи, че процесната ПАМ е
приложена и в противоречие с материалния закон, тъй като лицето А. Т.
притежавало СУМПС с №***, издадено в ***, което му позволявало да управлява МПС
на територията на Р България. Твърди, че не му е било известно, описаното в
заповедта „…управление от неправоспособен водач - лишен по административен ред“
и не знае дали така описаното отговаря на истината. Иска отмяна на обжалваната
заповед.
Претендира и направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът
– ** към ОДМВР
- Кърджали, сектор „Пътна полиция“ - М. А. В., намира жалбата за неоснователна.
Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и е свързана с Акта за
установяване на нарушение, съставен
срещу водача А. Т. ПАМ била приложена спрямо жалбоподателя, тъй като
автомобилът бил собствен на дружеството. Сочи, че водачът Т. е с отнета, на
25.05.2020 г., *** шофьорска книжка, поради това, че управлявал МПС след
употреба на алкохол. На 03.06.2020 г. се установило, че лицето отново управлява
МПС, като в тази връзка му е отнето *** СУМПС, нов образец. На 18.03.2021г. е
бил спрян за проверка, но е избягал, а на 19.03.2021 г. му бил съставен АУАН за
това, че управлява МПС, след като бил лишен от това право.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Видно
от НП №20-0303-000261/16.06.2020 г., издадено от ВПД началник на РУ към ОДМВР
Кърджали, на основание чл.174, ал.1, т.2
отЗДвП, на А. Т. е наложена глоба в размер на 1 000 лв., както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 25.05.2020 г. е
управлявал МПС след употреба на алкохол, с установена концентрация 0,99 промила на хиляда. НП е връчено на Т. на
17.07.2020 г. Няма данни за оспорването му, поради което същото е влязло в
законна сила от 25.07.2020 г. За горното
деяние със Заповед за прилагане на ПАМ №200303-000038/26.05.2020 г. изд. от ***
в РУ-*** към ОДМВР-Кърджали, на лицето е наложена и ПАМ по чл.171, т.1,б.б от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС №***, издадено в Р**, до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Със Заповед за прилагане
на ПАМ №21-1300-000157/18.03.2021 г., издадена от *** в сектор „ПП“ към ОДМВР
Кърджали, въз основа на АУАН № GA
384354/18.03.2021 г., на А. Т. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП
„Временно отнемане на СУМПС №***, издадено в ***, до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, за това, че при извършена проверка
на 18.03.2021 г. в гр.Кърджали, на ул.***
е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Заповедта е връчена на 18.03.2021 г. и няма
данни за оспорването й.
По делото е приложена и Присъда ***/*** г., постановена по нохд №***/*** г. по описа на РС-***, с която на А. Т. е
наложено и кумулативно административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от една година. Присъдата е влязла в законна сила на
26.10.2017 г. и е приведена в изпълнение от 03.06.2020 г.
С оспорената
заповед на „Л. Й.“ ООД, *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети
и СРМПС №*** и 2бр. регистрационни
табели с номер ***. При издаването на заповедта е взет предвид съставения АУАН серия GA с бланков № 271947/19.03.2021 г., както и обстоятелството, че лицето А. Т.,
което е лишено по административен ред от право да
управлява МПС, е установено да управлява
лек автомобил с рег.№ ***.
По делото е приложен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 271947/19.03.2021 г.,
съставен срещу А. Т. за това, че в нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на 18.03.2021 г.,
около 01:30 часа, в гр.Кърджали, ул.***, до *** управлявал
лек автомобил с рег.№***, собственост на „Л. Й.“ ООД, ***, въпреки че бил лишен от това право по административен ред.
С оглед
установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и
след като извърши проверка на обжалвания акт по чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен
срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта
е издадена от компетентен орган – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали,
упълномощен със Заповед №292з-263/08.02.2021 г. на директора на ОДМВР - Кърджали,
приложена по делото.
Според чл.171,
т.2а, б.а ЗДвП(Изм.
- ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на който е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след
като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Съдържанието на горната разпоредбата
води до извод, че предвидената в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е
управлявал собственото му превозно средство. По делото няма спор,
че дружеството- жалбоподател е собственик на лекия автомобил с рег.№ ***.
Последното се установява и от приложената справка от АИС -КАТ. В
тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС - „Л. Й.“ ООД,
каквото е и предвиждането на закона.
От съдържанието
на съставения АУАН серия GA № 271947/19.03.2021 г., се установява
също, че на посочените в акта дата и час, собственото на жалбоподателя МПС, действително
е било управлявано от лицето А. Т.. Видно от приложеното по делото НП
№20-0303-000261/16.06.2020 г., издадено от ВПД началник на РУ към ОДМВР
Кърджали, в сила от 25.07.2020 г., А. Т. е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП. Т.е., към датата на издаване на процесната
заповед – 19.03.2021 г., собственото на жалбоподателя МПС е било управлявано от
лице, което по административен ред е било лишено от правото да управлява МПС.
При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката
по чл.171, т.2а, б.»а» ЗДвП, тъй
като управлението на
МПС от водач, който е бил лишен от това право по надлежния ред, налага незабавно предприемане на една
от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен
характер
и се прилага без оглед на вината,
поради което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът е
предоставил автомобила си на третото лице, нито че е знаел за наличие на някоя
от хипотезите, визирани в чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП. В тази връзка, неотносими към спора са твърденията,
че жалбоподателя че не е знаел
за неправоспособността на Т., поради
което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния
закон.
Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ограничили правото на жалбоподателя да се защити. Заповедта съдържа необходимите
реквизити по чл.59, ал.2 АПК, относимите правни и фактически
основания за издаването й, като в случая се безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства- управление на МПС от лице,
което е лишено от това право, както и собственика на управляваното МПС.
При
така установените факти, с оглед значимостта на засегнатите обществени отношения
– безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна
административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че
последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността
на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.
Й.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1300-000158/19.03.2021 г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: