РЕШЕНИЕ
№ 3724
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110214140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Ж. срещу наказателно постановление №
BG07042022/5800/Р8-646/29.09.22г., издадено от директор на Национално тол
управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че
отговорността е ангажирана неясно и съществено е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран.
Твърди се, че задължението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП предвид нормата на чл.
139, ал. 7 ЗДвП е за собственика или за трето лице, с което собственикът се
намира в договорни отношения. Изтъква се, че жалбоподателят е физическо
лице, като е нает по трудов договор с „Максим“ ООД, поради което не може
да му бъде вменено като задължение да заплаща необходимата пътна такса за
ППС. На 16.03.22г. била издадена маршрутна карта в 06.00 часа за маршрута
Гоце Делев-София и втора маршрутна карта в 10.30 часа за маршрута София-
1
Гоце Делчев. Твърди се, че са заплатени всички дължими такси, като за
заплатени две маршрутни карти, за което били представени доказателства.
Поддържа се, че липсва субективният елемент на деянието. Моли се за
отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна АПИ не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2022г. в 12.39 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно-пропускателен пункт Илинден е
пристигнало пътно превозно средство с рег. № Е 5825 НА по вид влекач,
марка и модел „Волво“ с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона. Извършена е проверка от св. В М., старши инспектор в отдел ПТРР, ТД
„Митница София“. Той установил водача като Д. С. Ж.. В хода на проверката
контролните органи установили по генериран доказателствен запис/доклад/
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер №
DB1E5D196C4C2B94E053041F160A20ED, че на 16.03.2022г. в 10.03 часа
ППС с рег. № Е 5825НА се движи по път № А-6, км 60+705, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като е преценено, че не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Видно от приобщена по делото маршрутна карта, издадена на
16.03.2022г. в 06.00 часа, са заплатени дължимите тол такси за преминаване
по републиканската пътна мрежа по маршрут Гоце Делчев-София, а видно от
маршрутна такса, издадена на 16.03.2022г. в 10.30 часа, са заплатени
дължимите тол такси за маршрут София-Гоце Делчев.
Св. В М. съставил на Д. Ж. АУАН № BG07042022/5800/Р8-646/07.04.22г.
АУАН е предявен на Ж., който го подписал, като вписал, че не е съгласен.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено процесното НП № BG07042022/29.09.22г., с което на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства и веществено
доказателствено средство – електронен запис със снимков материал, както и
въз основа на показанията на св. Велин М.. Събраните по делото
доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда
фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им
доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна
страна намира следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от
процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. По
същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от чл. 189е, ал. 12 ЗДвП и заповед № РД-11-167/08.02.21г. на председателя на
АПИ, а актосъставителят В М. е оправомощен да съставя АУАН видно от
заповед ЗАМ-332/32-66544/28.02.20г. на директора на Агенция “Митници”.
При служебната проверка за процесуалната законосъобразност на НП
съдът счете, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И в АУАН, и в НП се съдържат реквизитите, посочени
в чл. 42 и чл 57. ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като не е
засегнато правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗдвП водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Не се споделят възраженията в жалбата, че
административнонаказателна отговорност не може да се вмени на
физическото лице, а такава следва да се ангажира на собственика на ППС или
на третото лице, с което собственикът се намира в договорни отношения.
3
Факт е, че доказателствата по делото сочат, че процесното ППС е собственик
на дружеството “Максим” ООД, а жалбоподателят е служител на
дружеството, нает по трудово правоотношение. Нормата на чл. 179, ал. 3а
ЗдвП предвижда административнонаказателна отговорност за водача на ППС,
поради което няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорност на
физическото лице.
Не се доказа обаче, че именно жалбоподателят Д. Ж. е управлявал ППС
на процесната дата и място, регистрирани със запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Записът съдържа данни само за ППС, но не и за
водача на същото. Жалбоподателят е спрян за проверка при излизане от
територията на РБ на ГКПП Илинден на 07.04.22г., когато при преглед на
записите в електронната система е констатирано нарушението на 16.03.2022г.
и е съставен АУАН на водача, управлявал ППС на датата на спирането му за
проверка – 07.04.2022г. Не се доказа, че същият водач е управлявал
процесното ППС на датата на вмененото нарушение. Въпреки усилията на
съда да събере доказателства в тази посока предвид изтеклия период от време
не се пазят тахографски данни и не бе установена самоличността на водача,
управлявал ППС на 16.03.2022г. С оглед на това не се доказва авторството на
деянието и НП слева да се отмени на това основание.
На следващо място приобщените доказателства – 2 бр. маршрутни
карти – първата издадена на 16.03.2022г. в 06.00 часа установява, че са
заплатени дължимите тол такси за преминаване по републиканската пътна
мрежа по маршрут Гоце Делчев-София, а видно от маршрутната такса,
издадена на 16.03.2022г. в 10.30 часа, са заплатени дължимите тол такси за
маршрут София-Гоце Делчев.
Съобразно чл. 189е, ал. 9 ЗДвП справката от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното.
Приобщените доказателства – маршрутни карти, оборват
доказателствената сила на електронния запис, като установяват заплащането
на дължимите тол такси.
НП като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
4
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал.
1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд следва да
осъди АПИ да заплати на жалбоподателя Д. С. Ж. 600 лева /съобразно
приобщения по делото договор за правна защита и съдействие/,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG07042022/5800/Р8-
646/29.09.22г., издадено от директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. С. Ж. е наложена глоба в
размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
жалбоподателя Д. С. Ж. 600 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5