Мотиви
към присъда по НОХД №1234 по описа за 2016г. на ШРС
На 16.05.2016г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС-гр. Шумен обвинителен
акт по ПД №56/2016г., по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу П.Т.И. ЕГН **********,***, за извършено от
него
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: през
периода от 09.03.2015г. – 09.02.2016г. в гр. Шумен, след като е бил осъден с
влязло в сила Решение № 114 от 09.02.2015г., постановено по гр. дело №
2813/2014г.по описа на РС – Шумен, влязло в законна сила на 09.02.2015г. да
издържа свой низходящ – дъщеря си Л. П. И. ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11
/единадесет/ месечни вноски по 90 лв. на обща стойност от 990 лв., престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение като предлага на съда да освободи
подсъдимия от наказание на основание чл.183 ал.3 от НК предвид представените в
съдебно заседание доказателства за изплатените издръжки за инкриминирания
период.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимия по
същество се признава за виновен в извършването
на посоченото в обвинителния акт деяние. Обяснява, че не
е имал специален мотив за да го извърши, но през инкриминиреания период е
внасял дължимата издръжка по банкова сметка ***, за което го е посъветвал
адвокат без да посочва кой точно. В последната си дума подсъдимия заявява,
че съжалява за постъпката си и желае да се ползва от привилегията която законът
му позволява.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимия П.Т.И. и свидетеля Б.В.К.
са били съпрузи, като от съвместния им живот те имали едно дете – Л. П. И. ЕГН **********.
С Решение № 114/09.02.2015г., постановено по гр. дело №
2813/2014г. на Районен съд – гр. Шумен, влязло в законна сила на 09.02.2015г., бракът
между двамата бил прекратен, като родителските права спрямо детето Л., били
предоставени на майката Б. С това решение съдът осъдил П.Т.И. да заплаща на
дъщеря си Л. П. И., чрез майка й Б.В.К., месечна издръжка в размер на 90лв.
/деветдесет/ лева, считано от влизане решението в сила 09.02.2015г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови
предпоставки, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
След прекратяване на брака обв. И. заплатил дължимата от
него месечна издръжка за месец февруари 2015г.
размер на 90 лв., което било осъществено чрез пощенски запис. Впоследствие,
тъй като бил в лоши взаимоотношение с бившата си съпруга и се съмнявал, че
плащаните от него суми за издръжка няма да бъдат използвани от нея по
предназначение, подсъдимия И. решил и открил в банка „ДСК“ ЕАД клон Шумен Детски
спестовен влог с титуляр малолетната му дъщеря – Л. П. И., за което уведомил
свид. К.. По тази сметка ежемесечно подсъдимия И. внасял суми за издръжката на
малолетното си дете. Свидетелката К. разбирайки, че подсъдимия е решил да
заплаща по този начин издръжката, която дължи, посетила банка „ДСК“, където установила, че
действително е открит детски спестовен влог с титуляр Л. И., но разпореждането
със сумите по него можело да бъде извършено или от титуляра след навършване на
пълнолетие или с разрешение от районния съд. По тази начин свид. К. следвало
ежемесечно да провежда охранителни съдебни производство с цел реално получаване
на сумите, предоставени от подс. И., което на практика злепоставяло интересите
на малолетното дете.
Внасяйки сумите, които подс. И. бил осъден да заплаща
като издръжка на дъщеря си Л. И., в детски спестовен влог, а не чрез нейната
майка и законен представител – свид. К., за периода от 09.02.2015г. до
09.02.2016г.същият не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 11 /единадесет/ месечни вноски, всяко по 90 лв. , общо
на стойност 990 лв.
До
постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимия е възстановил
сумата - предмет на дължимата за детето парична издръжка и на настоящото
наказателно производство. По отношение на детето Л. няма настъпили вредни
последици в резултат на забавянето на издръжката.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на разпитаната в с.з. свидетелка Б.К., както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото и тези събрани в съдебно заседание, като всички
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1
от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимия чрез своето
бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата
на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски; до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд
подсъдимия е възстановил сумата - предмет на дължимата за детето парична
издръжка и на настоящото наказателно производство и по отношение на детето няма
настъпили вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното
неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го
е целяла.
Като причина за извършване на престъплението следва
да се отбележи неправилната правна консултация, която подсъдимият е
получил.
При определянето на наказанието съдът прецени:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като ниска с оглед конкретната
житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимия; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да
се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност;
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подс. И.:
* смегчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало, прави самопризнания, осъзнава вината си,
добросъвестно поведение в наказателния процес;
* липсата на отегчаващи вината
обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то
бъде определено при наличието на констатираните по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или "пробация”. Съобразно
чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Предвид
на това съдът намира, че подсъдимия е изпълнил задължението си към детето Л. И.
и за него не са настъпили вредни последици и поради това следва по отношение на
възведеното с обвинителния акт обвинение да се приложи чл.183 ал.3 от НК и
подсъдимия не следва да бъде наказан. Съдът намира това за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: